Нова работа » шеф

Писма на читатели. Моите шефове си разбират от работата

Майк Рам — Wed, 28 Jan 2009 14:36:40 +0000

Колко от нас могат да си признаят, че имат свестни шефове и да се работи с тях е удоволствие? Сигурен съм, че няма да са много. По-скоро ще започнем да се оплакваме колко са некадърни и как ни пренебрегват, отколкото да кажем добра дума за тях.

Наскоро получих едно писмо от един мой читател, в което той споделя своя ентусиазъм от работата си и благодарността си към шефовете, с които работи, и от които научава тънкостите на професията.

Александър Кондев е на 24 години и е роден в Русе, но от няколко години учи и работи във Варна.

За мое голямо щастие ме приеха точно в желаната от мен специалност – “Туризъм” – и почти веднага започнах да работя в тази област и да трупам опит.

Примерът на Александър е показателен – трябва да си отдаден на целта, която преследваш и да се занимаваш само с това, което обичаш, за да бъдеш щастлив. Ето какво казва пък за хората, които го ръководят:

С две думи – разбират си от работата. Във всяка една фирма, където съм работил, мениджмънта е на много високо ниво. Срещам разбиране и подкрепа и винаги, когато имам нужда, мога да разчитам на помощта на мениджмънта. Никой не се мисли за по-велик от останалите и никой не демонстрира, че е над другите.

Доволен съм, че всички мениджъри, с които съм работил, ме карат да приемам работата като удоволствие и мога да се уча от тях.

Нямам какво да добавя, освен, че искрено му се радвам и пожелавам така да изживее целия си професионален път. Вярвам, че успешният начин на общуване между ръководството и служителите се базира на взаимно уважение и зачитане и на принципа на взаимно изгодното сътрудничество. Тогава работата наистина ще бъде удоволствие за всички.

Гласувайте за тази статия в Svejo.net:

Ако харесвате статиите в този блог и се интересувате от тематиката, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се за съдържанието на блога чрез RSS feed или по имейл.

Вижте и тези публикации:

Идеалният шеф. Част втора – приятелството

Майк Рам — Mon, 01 Sep 2008 16:38:00 +0000

Продължаваме серията за идеалния шеф с поредния специфичен въпрос. Доста интересен казус се получава, когато шефът ви е и ваш приятел (или вие сте шеф на приятел). От една страна, добрите лични взаимоотношения предполагат и по-близки служебни такива, от друга – това може сериозно да навреди на морала в офиса и на авторитета на шефа.

Какви са ползите от това шефът да ви е приятел?:

1. Можете да получавате по-подробна и по-навременна информация за състоянието на бизнеса

2. Можете да си позволявате леки отклонения от служебната дисциплина, например по-чест да закъснявате за работа.

3. Можете да имате привилегията да получавате по-лека, по-авторитетна, по-предизвикателна или по-приятна работа. Каквото на вас ви доставя по-голямо удоволствие.

4. Имате предимство при раздаване на премии или годишните ревюта за преразглеждане на заплатите.

Тези привилегии, за съжаление, могат да доведат до сериозни проблеми в организацията на работата – колеги, които завиждат на вашето привилегировано положение, смятащи го за несправедливо, могата да нарушат чувствително производителността си или даже да саботират вашата или на шефа ви позиция.

От друга страна, шефът, за да запази авторитета си и да не допусне подобен разкол, би могъл не само да не ви даде подобни привилегии, а напраотив – да засили изискванията си към вас и открито да демонстрира по-строго отношение с цел да се предпази от злонамерени обвинения във фаворизъм. Тогава всички изброени дотук хубавини не само няма да ги видите, но и могат да се получат с обратен знак.

Постъпвайки така, естествено, той пък рискува да загуби вашето приятелство.

Аз лично имам един приятел, с когото сме работили доста години заедно, даже в няколко фирми. Интересното е, че въпреки голямото ни приятелство в личен план, в професионалната област винаги е съществувала някакъв вид конкуренция между нас – всеки се опитва да се покаже пред другия като по-добър специалист. Преди време той ми предложи да постъпя в тяхната фирма като негов пряк подчинен и въпреки относително добрата оферта, аз отказах. Реших, че неравнопоставеното положение ще засили професионалния ни егоизъм и от това ще пострада приятелството. И до ден днешен смятам, че съм постъпил правилно.

На вас поставям подобен въпрос – бихте ли работили с приятел, ако е ваш шеф или ваш подчинен? За тези, които не обичат да пишат коментари, съм поставил и анкета за гласуване горе вляво на заглавната страница. А по-словоохотливите приканвам да се включат и с коментари, в които да аргументират своите отговори.

Гласувайте за тази статия в Svejo.net:

Вижте и тези публикации:

Идеалният шеф. Част първа – възрастта

Майк Рам — Fri, 15 Aug 2008 10:58:37 +0000

Някои традиции повеляват човек да се издигне в кариерата, когато натрупа достатъчно опит и знания, тоест, когато поостарее. В същото време, младите хора в компанията нетърпеливо потропват с крак и изгарят от амбиция час по-скоро да се издигнат нагоре в йерархията, за да покажат на какво са способни. Политиката на издигане на старит и заслужилите ги изпълва с негодуване.

Та, седнах аз и се запитах: За какъв шеф бих искал да работя? Какви качества трябва да притежава, за да печели моето уважение, вярност и лоялност? Мисля, че това ще излезе една много голяма тема, затова реших да ви я предложа на малки хапки.

Затова първият въпрос е този за възрастта. Смятате ли, че възрастта е важен фактор за мениджърските умения на един човек? Има ли значение за вас дали вашият шеф е по-възрастен или по-млад?

В интерес на истината, имал съм и по-възрастни, и по-млади началници. И в едните, и в другите съм намирал и положителни и отрицателни качества като мениджъри, така че моето лично заключение е, че възрастта играе малка роля. По-важен е опитът и професионалната зрялост. Може би везните леко се накланят в полза на по-възрастните, въпреки че когато бях по-млад и аз бях твърде нетърпелив към тях.

Имал съм по-възрастен шеф, който съм възприемал като баща – неговият опит и неговата ерудиция винаги са ме изпълвали с уважение и съм се доверявал на всяко негово решение. Работил съм и с такъв, който изглеждаше като клоун – толкова беше смешен с помпозното си поведение, а не осъзнаваше, че за всичките си години “трудов стаж” не беше научил почти нищо за професията и нищо не можеше да даде на хората от своя екип. Изглеждаше жалък в нашите очи и точно това беше причината целия ни отдел да загуби всякакво старание и желание за изява в работата.

На други места съм попадал пък на по-млади шефове. Някои са ме впечатлявали с огромната си работоспособност и амбиция да побеждават. Такива хора са истински лидери и успяват да увлекат хората от своя екип след себе си. Повечето, обаче, са фантазьори и липсата на професионален опит им е направо написана на челата. Допускат грешка след грешка, а от надуване, че са заели толкова висока позиция, не смеят да се допитат до екипа си за съвет, за да не ги помислят за глупави, и продължават да трупат грешки, с което пък напълно доказват своята некомпетентност.

Тази тема поражда и други въпроси, които и мен са ме вълнували дълго време . Например:

Как да се разбираме с началник, който е изостанал от съвременните тенденции в професията? Закостенял и консервативен, гледащ с нетърпение към деня на пенсионирането си и глух за всякакви революционни идеи.
Как да укротим млад и надут шеф, който случайно е попаднал на тази позиция без да има необходимите знания и опит? Дали да се опитаме да го подкрепим и да му помагаме във вземането на решения или да му подлеем вода и да го оставим да се пребие, за да се научи друг път да не вири нос и да не прережда старите и заслужилите?

Темата за възрастта и опита е много широка и вероятно ще се връщам към тези въпроси и в бъдещите постове. Засега искам да ви насоча към първия си въпрос: С какъв шеф бихте предпочели да работите вие – по-млад или по-възрастен? Ще се радвам да видя вашите коментари.

Гласувайте за тази статия в Svejo.net:

Вижте и тези публикации:

Обичам си фирмата, но не мога да работя с този шеф

Майк Рам — Wed, 12 Mar 2008 09:45:58 +0000

Вчера една колежка ми изпрати линк към една статия в блога на Кариери.бг: Служителите напускат мениджъри, а не компании. Понеже следя редовно този блог, най-вероятно съм я видял и съм я подминал поради твърде тривиалното заглавие. Не случайно част от коментарите гласят: “Браво! Открихте топлата вода!”

Интересното е, че все пак темата се оказа интересна за много хора и под статията се появиха доста коментари, при това много емоционални. Това ме накара да я прочета отново и да поразсъждавам над нея.

Основната новина е, че някъде на запад било проведено някакво проучване, в резултат на което било установено, че много хора си харесвали фирмите, в които работят, но причината да напуснат била неразбирателство с шефовете. В онова изследване не са интервюирали българи, но не е трудно да се досетим, че много голяма част от нас ще се съгласят с това твърдение. В крайна сметка, има ли българин, който да си обича шефа? Нали всички шефове са глупаци, парашутисти и шуро-баджанаци и единствения смисъл на тяхното съществуване е те “да взимат едни кинти”, а ние да ги мразим и тайно да ги псуваме под сурдинка!

Тук има едно голямо неразбиране. Българинът има фирмата за някакво абстрактно понятие – нещо като Партията – майка и кърмилница в недалечното минало. Истината е, че фирмата се състои от конкретни хора, а нейната политика и решенията за конкретни действия се вземат от съвсем конкретни личности, които могат да бъдат назовани поименно. Така че, щом някой е назначил някого за шеф, то това е направено с цел утвърждаване на фирмената политика. Ако твоят шеф е тъп и некадърен или пък постоянно те тормози, значи всички нагоре по управленската верига са некадърни. Как можеш тогава да харесваш такава фирма?

Проблемът е, че ние нямаме ясна представа за трудовите отношения и живеем с разни илюзии и заблуждения. И това е естествено, като се има предвид, че у нас самият капитализъм е все още твърде млад и твърде грозен, а нашите родители са бачкали търпеливо по 40 години в едно и също предприятие, защото такава е била повелята на Партията и нямат качествен опит, от който да се поучим, защото трудът се продава както всяка друга стока, а у нас такъв пазар не е имало. (Спорен е въпросът доколко го има сега.)

Младите хора днес се интересуват само от материалните облаги. Когато кандидатстват за работа, единственият фактор да изберат една или друга оферта са заплатата и социалните придобивки. Едва по-късно осъзнават, че има хора – колеги и шефове – с които не могат да се погодят и сработят и това се превръща в причина за напускане. Затова в цитираното изследване няма нищо изненадващо. Всъщност, изненадващото е може би това, че и на запад хората избират работата си заради парите, а напускат заради шефовете. А ние си мислим, че сме уникални…

Решението е просто. За да си щастлив, трябва да намериш тази работа, която ти предлага не само добро възнаграждение, а и добра компания – хора, с които да ти бъде приятно да работиш. Това, разбира се, никак не е лесно за изпълнение, особено ако единствената ти възможност да опознаеш бъдещите си шефове е само по време на интервюто, но проблемът е в това, че има много хора, които дори не се сещат за това. Мисълта “аз за тези пари съм готов и на *** да ме въртят” е дълбоко погрешна. Много скоро тези, които са приели тази игра, разбират, че никакви пари не могат да оправдаят унижението и тормоза, на който са подлагани. И тогава упражнението с търсенето на нова работа се повтаря, но травмите, останали в душата, са неизлечими.

Прочетете статията и особено коментарите. Ще се радвам да видя и вашето мнение тук.

Гласувайте за тази статия в Svejo.net:

Ако харесвате статиите в този блог и се интересувате от тематиката, която разглеждаме, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се напълно безплатно за нашия бюлетин чрез RSS feed или по имейл.

Вижте и тези публикации:

Опасен подарък

Майк Рам — Fri, 18 Jan 2008 12:15:01 +0000

Bob Sutton, авторът на The No Asshole Rule, споделя в своя блог една много поучителна история докъде може да доведе желанието ни да бъдем полезни на фирмата, особено ако шефът ти е истински задник.

Историята е разказана от един от неговите читатели, чието писмо публикувам тук, в превод на български.

Скъпи Боб,

Купих си копие от The No Asshole Rule от едно летище по време на командировка. След като я прочетох, разбрах без всякакво съмнение, че съм бил жертва на терор.

След като бях номиниран за нова позиция, аз започнах да отговарям пред шефа на моя мъчител. Той е един от най-главните шефове в отдела за човешки ресурси на голяма банка. Следвайки коварния подход на неговия подчинен, аз реших да му подаря първото издание на твоята книга за Коледа. В посвещението написах, че бих желал да говоря с него за ситуации, подобни на тези, обрисувани в твоята книга, които се случват в нашия отдел.

Той ме уволни в първия ден на 2008 година без да ми даде никаква възможност да говоря с него. В момента преговарям за условията на моето напускане и очаквам с нетърпение един нов живот, където няма да бъда тормозен от задници.

Каква е поуката от тази история? Всеки недостатък или проблем в работата, с който искаме да се преборим, може да се разтълкува от някой шеф като лична обида и опит да бъде злепоставен самият той. В резултат – пострадалите сме ние. Не можеш да се оплачеш на един шеф, че друг шеф е задник. Гарван гарвану око не вади, е казал народът има защо.

Гласувайте за тази статия в Svejo.net:

Вижте и тези публикации:

Защо трябва да си говорите по-често с шефа?

Майк Рам — Thu, 13 Dec 2007 13:59:25 +0000

Както бях писал по-рано, когато сте недоволни от работата си, трябва да споделите своите проблеми и идеи с вашия пряк шеф. В подкрепа на тази теза, в блога Jobacle.com се появи една много добра статия, в която авторът твърди, че общуването с шефа е важно и полезно не само когато са назрели тежки за решаване проблеми, а и по всяко друго време.

У нас съществува силно дистанциране от властта (висок индекс на властово разстояние по Хофстеде) и отчуждаването между шефа и неговите служители е още по-засилено, отколкото в Щатите. Ето няколко съвета защо по-честото общуване с шефа е полезно за вашата кариера:

1. Колкото повече шефът ви харесва, толкова по-склонен ще бъде да ви помогне.

Ако искате да се издигнете нагоре в кариерата, вие неминуемо ще имате нужда от подкрепата на вашия шеф. Много е важно и той да не вижда във ваше лице конкурент или заплаха за собствената си позиция, а човек, на когото може да се довери. Същото се отнася и за вас. Независимо дали става въпрос за подаване на документи към HR отдела, предложение към по-главните мениджъри, или дори проста молба за отпуск, вие ще имате нужда от подкрепата на вашия пряк началник, затова бъдете приятел с него днес, за да стане живота ви утре по-лесен.

2. Поставете проблемите си ясно и отрано.

Авторът цитира Глава 4 от тайната библия на мениджмънта, в която се казва:

Когато ваш служител дойде при вас с молба за повишение или отпуска, покажете изненада от тяхното желание без значение от колко време работят в организацията. Използвайте някой от следните отговори:

“Нямах представа, че се интересуваш от това.”
“Трябваше да дойдеш при мене по-рано.”
“Задръж сега. В момента имаме по-важни задачи.”

Вашата задача е да комуникирате отрано и по-често, за да избегнете подобни отговори. Трябва да сте наясно със себе си какво искате и да се борите да го постигнете. Част от задълженията ви е да споделите с вашия шеф (включително и в писмен вид) вашите желания и намерения).

3. Елиминирайте притеснението от нередовната комуникация

Колкото по-често правим едно нещо, толкова по-лесно става. Повторението събаря стени с всякаква височина и дебелина. Да поискаш нещо от шефа никога не е лесно. За каквото и да става въпрос – повишение, референция или почивен ден – стомахът ти става на топка преди да почукаш на неговата врата. Нещата винаги са трудни, ако общуваш с шефа си само когато имаш нужда от нещо. Затова колкото по-често общувате с него, толкова по-лесно ще ви бъде да си поискате вашето, а и по този начин по-лесно ще спечелите неговото доверие и уважение. (Виж т. 1)

4. Опознайте врага

Би било чудесно ако сте в много добри отношения с вашия пряк началник, но това не винаги се случва. Все пак, независимо от това дали се обичате или мразите, колкото по-добре познавате характера и поведението на вашия шеф, толкова по-силни са вашите позиции. Най-добрият начин да постигнете това, е чрез активна комуникация. какви са неговите принципи и убеждения? В какво вярва? Богат ли е? Здрав ли е или болен? Колкото повече информация имате за него, толкова по-изгодна е вашата позиция когато дойде време да поставите вашите изисквания.

5. Отворете си пътя нагоре

Вашият шеф има достъп до по-висшите мениджъри и ако искате вашето име да се чува сред тях, вашият шеф е най-удачният проводник. Ако той вярва въ вас, вашите способности и вашите идеи, вероятността да попаднете “в радара” на топ мениджмънта е много по-голяма, а това е ключов елемент в издигането нагоре по корпоративната стълбица.

Заключение: Тези съвети не целят да ви превърнат в подмазвач и гъзолизец, а просто да бъдете човек. Вашият шеф е също човек и като такъв е подвластен на чувства и емоции, точно както и всеки друг, точно както и самият вие. Ако си мислите, че като си спестявате общуването с него и го отбягвате като чумав, му спестявате проблеми – помислете си пак. Проблемите се натрупват във вас и рано или късно ще избухнат като бомба, но тогава пораженията ще бъдат много по-големи. Честото общуване с шефа помага за изпускане на парата и за намиране на решения, от които всички могат да извлекат полза.

Вижте и тези публикации:

Как да впечатлим шефа си?

Майк Рам — Sat, 03 Nov 2007 13:27:36 +0000

Джим, който нарича себе си The Lazy Business Owner, ни предлага в своя блог 8 начина да впечатлим шефа си с малко усилия. Неговият блог е насочен предимно към начинаещи предприемачи, но както самия той признава, до идеята за собствен бизнес се стига трудно. Повечето хора работят дълго време за някой шеф преди да узреят за нея, както това се е случило с него (а и с мен), а някои други пък никога не намират смелостта да напуснат режима, с който са свикнали и да се втурнат в неизвестните дебри на частния бизнес. За тях са неговите съвети, които публикувам с малко коментари от моя страна.

Станете близки приятели с шефа си. Това много хора (особено у нас) го смятат за нечестен подход. Такива хора обичаме да ги наричаме “нагаждачи”, “слагачи” или “подмазвачи”. Това е глупаво. Ако вие се подмазвате на шефа си, за да получите някаква облага, и той го приема, значи е глупак. Рано или късно ще пострадате от това. Тук съветът е наистина да откриете общите интереси и виждания за работата и на тяхна основа да създадете добри, приятелски взаимоотношения с шефа си. Тогава можете да разчитате на повече разбиране, на поставяне на задачи, които са точно по силите и по специалността ви и на по-снизходително отношение, когато направите грешка.
Знайте какво иска шефа на вашия шеф. В крайна сметка вие получавате нареждания от вашия шеф, защото той получава такива от неговия. Ако знаете какво иска “големия шеф” и какви са целите и стратегията на фирмата, бихте могли да да си вършите работата много по-добре и тя да бъде оценена и на по-високо ниво.
Фокусирайте се върху най-важните задачи. След като вече знаете какво иска “големия шеф”, фокусирайте се върху това, което е наистина важно за него. това е най-важното и за вашия пряк началник. Свършете го веднага и го направете добре. Тогава ще покажете, че вие сте човек, на който може да се разчита винаги и ще гледат на вас като на незаменим.
Не се хабете за дреболии. Това е грешка, която много хора правят. Особено, когато някой дребен детайл започне да се създава проблеми и задачата не може да бъде решена лесно. Гледайте да не изпускате неща, които са очевидни, но не се задълбавайте в дреболии. Фокусирайте се върху най-главното – само то има значение за вашия шеф и за вашите клиенти.
Изпращайте имейли преди да отидете на работа и след като се приберете у дома. Това е малък трик, който не изисква много усилия, но прави огромно впечатление на шефа, когато види имейл изпратен в 7:00 сутринта или в 22:00 вечерта. Даже не е необходимо кой знае какво приготовление. Просто задръжте някои мейли и вместо да ги изпратите в работно време, ги изпратете след това.
Участвайте като доброволец за всичко. Това е много интересна идея. Както казва авторът, на някой може да му се стори неинтуитивна (или казано на български – да се прецакаш), но в действителност може драстично да намали обема на вашата работа. Например, вашето желание да участвате доброволно в даден проект може да ви донесе ръководна роля в него, докато другите са редови бачкатори. Така или иначе, това отново ще затвърди впечатлението, че сте човек, на който шефът ви може да разчита, а това е важно.
Вземете си личен асистент. Това е трудно даже и в Америка, ако човек работи като наемен работник, а в България е почти невъзможно. Все пак, доколкото разбирам, идеята е да намерите човек (най-лесно е с колега), на който можете да прехвърляте част от вашите задачи, особено тези, които са еднотипни и повтаряеми. Самият факт, че сте проявили такава инициатива, че сте намерили начин да уплътнявате времето на по-ниско квалифицираните си колеги и да освободите вашето за по-важни задачи, говори, че имате мениджърски нюх и един кадърен шеф би го оценил по достойнство.
Научете нещо по-добре от другите. Не се опитвайте да бъдете “специалист по всичко” – няма да успеете. Намерете една област, в която вие сте експертът. Не е необходимо да сте капацитет в много области, но покажете на вашия шеф, че има поне една, в която сте незаменими.

Вижте и тези публикации:

7 съвета как да се справим с простаците в офиса

Майк Рам — Sat, 20 Oct 2007 15:05:52 +0000

Bob Sutton, авторът на The No Asshole Rule, ни дава своите съвети как да се справим със “задниците” в офиса.

Дълго се чудих каква дума да използвам на български, вместо звучната “asshole”, която авторът използва, и която се е превърнала в ключов атрибут на всяка холивудска продукция. Ние в България не сме свикнали да използваме такъв език и все се стремим поне в писмента реч да не използваме чак такива вулгаризми. Затова в стремежа си да запазя емоционалния заряд, който автора иска да ни предаде, и в същото време да бъда възпитан и книжовен, се спрях на думата “простак”.

Та, ако си имате работа с истински простак, а още повече, ако ви е шеф, най-добре е да напуснете веднага, съветва Сътън. Разбира се, това не винаги е възможно, тъй като не всички професии предлагат такова изобилие от оферти за работа, както е при софтуерните разработчици например, а понякога човек намира други привлекателни фактори в работата, с които не е лесно да се раздели.

За хората, които не могат да изпълнят горния съвет, ето още 7 възможности, които Боб Сътън ни предлага:

1. Започнете с любезна конфронтация. Някои хора на са простаци по природа, а просто не осъзнават, че с постъпките си са ви накарали да се почувствате унизени и подценени. Други пък нарочно се заяждат, но могат да спрат, ако им дадете цивилизован, но категоричен отпор.

2. Ако нахалникът продължава да ви трови, ограничете контактите си с него максимално. Опитайте се да ограничите всякакви срещи с него. Използвайте писмена комуникация във всички възможни случаи. Старйте се разговорите ви да бъдат максимално кратки. Бъдете любезни, но не казвайте нищо повече, освен точно това, за което ви питат.

3. Насладете се на “малките победи”. Ако не можете да го превъзпитате, намерете малки начини да му въздействате и да нанесете ответен удар – това ще ви накара да се почувствате силен и може да откаже натрапника да се заяжда с вас.

4. Научете се да бъдете безразлични към него – не позволявайте на простака да докосва душата ви. Лесно е да се работи, когато се отнасят с теб достойно, но когато те третират като боклук, това може да нанесе дълбоки поражения на нашето емоционално здраве. Научете се да не се впрягате в думите и забележките на досадника. Създайте си защитна обвивка, която да предпазва душата ви от емоционален срив.

5. Водете си дневник на простотиите. Внимателно и точно описвайте всеки случай на простащина и неколегиално поведение. Когато дойде подходящия момент, този дневник ще се превърне във вашето най-силно оръжие срещу него.

6. Намерете други жертви и свидетели. Когато вашият шеф или колега е истински простак, много е вероятно той да се държи така и с другите. Дори и досега никой да не е вярвал на вашите думи и да не е вземал насериозно оплакванията ви, то вече за топ мениджмънта ще бъде много трудно да игнорират показанията на по-голяма група от хора и ще се наложи да вземат някакви мерки срещу него. Нещо повече, намирането на хора, които подкрепят вашата кауза, ще ви даде повече морални сили в борбата срещу простотията.

7. Заведете съдебно дело, но направете това само в краен случай. В Щатите има множество закони, защитаващи личното достойнство на служителя, такива наченки има и у нас. Въпреки това, съветът на автора е: “По-добре е да напуснете, отколкото да пострадате повече”. Адвокатите казват, че колкото повече страдате, толкова по-силна е вашата позиция и имате по-голяма вероятност да спечелите делото в съда, но в същото време ще изпитате много повече тормоз, тревоги и мъка, което може да доведе до непоправими последствия за вашето душевно здраве.

Вижте и тези публикации:

Празник на шефа

Майк Рам — Tue, 16 Oct 2007 09:12:16 +0000

Днес, 16 октомври бил национален празник на шефа в САЩ. По този повод поздравявам всички шефове, мениджъри, началници и ръководители. Бъдете мъдри и добри!

В моя блог Спри и помисли! съм публикувал една по-голяма статия по повод на днешния празничен ден. Прочетете я!