Нова работа

Продължаваме серията за идеалния шеф с поредния специфичен въпрос. Доста интересен казус се получава, когато шефът ви е и ваш приятел (или вие сте шеф на приятел). От една страна, добрите лични взаимоотношения предполагат и по-близки служебни такива, от друга - това може сериозно да навреди на морала в офиса и на авторитета на шефа.

Какви са ползите от това шефът да ви е приятел?:

1. Можете да получавате по-подробна и по-навременна информация за състоянието на бизнеса

2. Можете да си позволявате леки отклонения от служебната дисциплина, например по-чест да закъснявате за работа.

Продължи към пълния текст »

Някои традиции повеляват човек да се издигне в кариерата, когато натрупа достатъчно опит и знания, тоест, когато поостарее. В същото време, младите хора в компанията нетърпеливо потропват с крак и изгарят от амбиция час по-скоро да се издигнат нагоре в йерархията, за да покажат на какво са способни. Политиката на издигане на старит и заслужилите ги изпълва с негодуване.

Та, седнах аз и се запитах: За какъв шеф бих искал да работя? Какви качества трябва да притежава, за да печели моето уважение, вярност и лоялност? Мисля, че това ще излезе една много голяма тема, затова реших да ви я предложа на малки хапки.

Затова първият въпрос е този за възрастта. Смятате ли, че възрастта е важен фактор за мениджърските умения на един човек? Има ли значение за вас дали вашият шеф е по-възрастен или по-млад?

Продължи към пълния текст »

Вчера една колежка ми изпрати линк към една статия в блога на Кариери.бг: Служителите напускат мениджъри, а не компании. Понеже следя редовно този блог, най-вероятно съм я видял и съм я подминал поради твърде тривиалното заглавие. Не случайно част от коментарите гласят: “Браво! Открихте топлата вода!”

Интересното е, че все пак темата се оказа интересна за много хора и под статията се появиха доста коментари, при това много емоционални. Това ме накара да я прочета отново и да поразсъждавам над нея.

Основната новина е, че някъде на запад било проведено някакво проучване, в резултат на което било установено, че много хора си харесвали фирмите, в които работят, но причината да напуснат била неразбирателство с шефовете. В онова изследване не са интервюирали българи, но не е трудно да се досетим, че много голяма част от нас ще се съгласят с това твърдение. В крайна сметка, има ли българин, който да си обича шефа? Нали всички шефове са глупаци, парашутисти и шуро-баджанаци и единствения смисъл на тяхното съществуване е те “да взимат едни кинти”, а ние да ги мразим и тайно да ги псуваме под сурдинка!

Продължи към пълния текст »

Bob Sutton, авторът на The No Asshole Rule, споделя в своя блог една много поучителна история докъде може да доведе желанието ни да бъдем полезни на фирмата, особено ако шефът ти е истински задник.

Историята е разказана от един от неговите читатели, чието писмо публикувам тук, в превод на български.

Скъпи Боб,

Купих си копие от The No Asshole Rule от едно летище по време на командировка. След като я прочетох, разбрах без всякакво съмнение, че съм бил жертва на терор.

След като бях номиниран за нова позиция, аз започнах да отговарям пред шефа на моя мъчител. Той е един от най-главните шефове в отдела за човешки ресурси на голяма банка. Следвайки коварния подход на неговия подчинен, аз реших да му подаря първото издание на твоята книга за Коледа. В посвещението написах, че бих желал да говоря с него за ситуации, подобни на тези, обрисувани в твоята книга, които се случват в нашия отдел.

Той ме уволни в първия ден на 2008 година без да ми даде никаква възможност да говоря с него. В момента преговарям за условията на моето напускане и очаквам с нетърпение един нов живот, където няма да бъда тормозен от задници.

Каква е поуката от тази история? Всеки недостатък или проблем в работата, с който искаме да се преборим, може да се разтълкува от някой шеф като лична обида и опит да бъде злепоставен самият той. В резултат - пострадалите сме ние. Не можеш да се оплачеш на един шеф, че друг шеф е задник. Гарван гарвану око не вади, е казал народът има защо.

Гласувайте за тази статия в Svejo.net:

Ако харесвате статиите в този блог и се интересувате от тематиката, която разглеждаме, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се напълно безплатно за нашия бюлетин чрез RSS feed или по имейл

Както бях писал по-рано, когато сте недоволни от работата си, трябва да споделите своите проблеми и идеи с вашия пряк шеф. В подкрепа на тази теза, в блога Jobacle.com се появи една много добра статия, в която авторът твърди, че общуването с шефа е важно и полезно не само когато са назрели тежки за решаване проблеми, а и по всяко друго време.

У нас съществува силно дистанциране от властта (висок индекс на властово разстояние по Хофстеде) и отчуждаването между шефа и неговите служители е още по-засилено, отколкото в Щатите. Ето няколко съвета защо по-честото общуване с шефа е полезно за вашата кариера:

1. Колкото повече шефът ви харесва, толкова по-склонен ще бъде да ви помогне.

Ако искате да се издигнете нагоре в кариерата, вие неминуемо ще имате нужда от подкрепата на вашия шеф. Много е важно и той да не вижда във ваше лице конкурент или заплаха за собствената си позиция, а човек, на когото може да се довери. Същото се отнася и за вас. Независимо дали става въпрос за подаване на документи към HR отдела, предложение към по-главните мениджъри, или дори проста молба за отпуск, вие ще имате нужда от подкрепата на вашия пряк началник, затова бъдете приятел с него днес, за да стане живота ви утре по-лесен.

Продължи към пълния текст »

Джим, който нарича себе си The Lazy Business Owner, ни предлага в своя блог 8 начина да впечатлим шефа си с малко усилия. Неговият блог е насочен предимно към начинаещи предприемачи, но както самия той признава, до идеята за собствен бизнес се стига трудно. Повечето хора работят дълго време за някой шеф преди да узреят за нея, както това се е случило с него (а и с мен), а някои други пък никога не намират смелостта да напуснат режима, с който са свикнали и да се втурнат в неизвестните дебри на частния бизнес. За тях са неговите съвети, които публикувам с малко коментари от моя страна.

1. Станете близки приятели с шефа си. Това много хора (особено у нас) го смятат за нечестен подход. Такива хора обичаме да ги наричаме “нагаждачи”, “слагачи” или “подмазвачи”. Това е глупаво. Ако вие се подмазвате на шефа си, за да получите някаква облага, и той го приема, значи е глупак. Рано или късно ще пострадате от това. Тук съветът е наистина да откриете общите интереси и виждания за работата и на тяхна основа да създадете добри, приятелски взаимоотношения с шефа си. Тогава можете да разчитате на повече разбиране, на поставяне на задачи, които са точно по силите и по специалността ви и на по-снизходително отношение, когато направите грешка.
2. Знайте какво иска шефа на вашия шеф. В крайна сметка вие получавате нареждания от вашия шеф, защото той получава такива от неговия. Ако знаете какво иска “големия шеф” и какви са целите и стратегията на фирмата, бихте могли да да си вършите работата много по-добре и тя да бъде оценена и на по-високо ниво.
3. Фокусирайте се върху най-важните задачи. След като вече знаете какво иска “големия шеф”, фокусирайте се върху това, което е наистина важно за него. това е най-важното и за вашия пряк началник. Свършете го веднага и го направете добре. Тогава ще покажете, че вие сте човек, на който може да се разчита винаги и ще гледат на вас като на незаменим.
4. Не се хабете за дреболии. Това е грешка, която много хора правят. Особено, когато някой дребен детайл започне да се създава проблеми и задачата не може да бъде решена лесно. Гледайте да не изпускате неща, които са очевидни, но не се задълбавайте в дреболии. Фокусирайте се върху най-главното - само то има значение за вашия шеф и за вашите клиенти.
5. Изпращайте имейли преди да отидете на работа и след като се приберете у дома. Това е малък трик, който не изисква много усилия, но прави огромно впечатление на шефа, когато види имейл изпратен в 7:00 сутринта или в 22:00 вечерта. Даже не е необходимо кой знае какво приготовление. Просто задръжте някои мейли и вместо да ги изпратите в работно време, ги изпратете след това.
6. Участвайте като доброволец за всичко. Това е много интересна идея. Както казва авторът, на някой може да му се стори неинтуитивна (или казано на български - да се прецакаш), но в действителност може драстично да намали обема на вашата работа. Например, вашето желание да участвате доброволно в даден проект може да ви донесе ръководна роля в него, докато другите са редови бачкатори. Така или иначе, това отново ще затвърди впечатлението, че сте човек, на който шефът ви може да разчита, а това е важно.
7. Вземете си личен асистент. Това е трудно даже и в Америка, ако човек работи като наемен работник, а в България е почти невъзможно. Все пак, доколкото разбирам, идеята е да намерите човек (най-лесно е с колега), на който можете да прехвърляте част от вашите задачи, особено тези, които са еднотипни и повтаряеми. Самият факт, че сте проявили такава инициатива, че сте намерили начин да уплътнявате времето на по-ниско квалифицираните си колеги и да освободите вашето за по-важни задачи, говори, че имате мениджърски нюх и един кадърен шеф би го оценил по достойнство.
8. Научете нещо по-добре от другите. Не се опитвайте да бъдете “специалист по всичко” - няма да успеете. Намерете една област, в която вие сте експертът. Не е необходимо да сте капацитет в много области, но покажете на вашия шеф, че има поне една, в която сте незаменими.

Bob Sutton, авторът на The No Asshole Rule, ни дава своите съвети как да се справим със “задниците” в офиса.

Дълго се чудих каква дума да използвам на български, вместо звучната “asshole”, която авторът използва, и която се е превърнала в ключов атрибут на всяка холивудска продукция. Ние в България не сме свикнали да използваме такъв език и все се стремим поне в писмента реч да не използваме чак такива вулгаризми. Затова в стремежа си да запазя емоционалния заряд, който автора иска да ни предаде, и в същото време да бъда възпитан и книжовен, се спрях на думата “простак”.

Та, ако си имате работа с истински простак, а още повече, ако ви е шеф, най-добре е да напуснете веднага, съветва Сътън. Разбира се, това не винаги е възможно, тъй като не всички професии предлагат такова изобилие от оферти за работа, както е при софтуерните разработчици например, а понякога човек намира други привлекателни фактори в работата, с които не е лесно да се раздели.

За хората, които не могат да изпълнят горния съвет, ето още 7 възможности, които Боб Сътън ни предлага:

1. Започнете с любезна конфронтация. Някои хора на са простаци по природа, а просто не осъзнават, че с постъпките си са ви накарали да се почувствате унизени и подценени. Други пък нарочно се заяждат, но могат да спрат, ако им дадете цивилизован, но категоричен отпор.

2. Ако нахалникът продължава да ви трови, ограничете контактите си с него максимално. Опитайте се да ограничите всякакви срещи с него. Използвайте писмена комуникация във всички възможни случаи. Старйте се разговорите ви да бъдат максимално кратки. Бъдете любезни, но не казвайте нищо повече, освен точно това, за което ви питат.

3. Насладете се на “малките победи”. Ако не можете да го превъзпитате, намерете малки начини да му въздействате и да нанесете ответен удар – това ще ви накара да се почувствате силен и може да откаже натрапника да се заяжда с вас.

4. Научете се да бъдете безразлични към него - не позволявайте на простака да докосва душата ви. Лесно е да се работи, когато се отнасят с теб достойно, но когато те третират като боклук, това може да нанесе дълбоки поражения на нашето емоционално здраве. Научете се да не се впрягате в думите и забележките на досадника. Създайте си защитна обвивка, която да предпазва душата ви от емоционален срив.

5. Водете си дневник на простотиите. Внимателно и точно описвайте всеки случай на простащина и неколегиално поведение. Когато дойде подходящия момент, този дневник ще се превърне във вашето най-силно оръжие срещу него.

6. Намерете други жертви и свидетели. Когато вашият шеф или колега е истински простак, много е вероятно той да се държи така и с другите. Дори и досега никой да не е вярвал на вашите думи и да не е вземал насериозно оплакванията ви, то вече за топ мениджмънта ще бъде много трудно да игнорират показанията на по-голяма група от хора и ще се наложи да вземат някакви мерки срещу него. Нещо повече, намирането на хора, които подкрепят вашата кауза, ще ви даде повече морални сили в борбата срещу простотията.

7. Заведете съдебно дело, но направете това само в краен случай. В Щатите има множество закони, защитаващи личното достойнство на служителя, такива наченки има и у нас. Въпреки това, съветът на автора е: “По-добре е да напуснете, отколкото да пострадате повече”. Адвокатите казват, че колкото повече страдате, толкова по-силна е вашата позиция и имате по-голяма вероятност да спечелите делото в съда, но в същото време ще изпитате много повече тормоз, тревоги и мъка, което може да доведе до непоправими последствия за вашето душевно здраве.

Днес, 16 октомври бил национален празник на шефа в САЩ. По този повод поздравявам всички шефове, мениджъри, началници и ръководители. Бъдете мъдри и добри!

В моя блог Спри и помисли! съм публикувал една по-голяма статия по повод на днешния празничен ден. Прочетете я!