Нова работа

Измина един месец, откакто поставих анкетата дали обичате фирмените празненства, и вече дойде време да закрия гласуването и да обявя резултатите.

Този път гласуваха 142-ма души, което за моя скромен блог е доста солидно постижение. Благодаря на всички участници за подадения вот - надявам се, че сте били искрени всички.

Оказва се, че ние българите обичаме празниците и веселбите, особено пък ако са за сметка на работодателя. Фенове на фирмените купони се оказаха 83-ма души, което прави цели 58% - едно безапелационно мнозинство! За мен това е малко странно. Множество изследвания показват, че ние сме мрачен, потиснат и недоволен народ, а в същото време много обичаме да купонясваме. Дали това е някаква форма на изпускане на натрупаната енергия или пък обичаме фирмените празненства само защото можем да се напием на аванта? Очаквам вашите коментари.

Втората категория са хората, които предпочитат да посветят времето си на семейството си, отколкото да пропилеят малкото си часове за почивка отново с колегите. Това са 42 гласа, което прави 30% от гласувалите. Тук отново изпадам в дилема за причината за този отговор: дали наистина любовта към семейството е най-силното чувство у тези хора или са избрали работа, която им е досадна и противна и просто не могат да понасят компанията на колегите си? Дали някой ще си признае?

На последно място по брой са истинските работохолици - 17 гласа, 12%. “Не ми губете времето, оставете ме да си върша работата” е тяхното мото. Въпросът е дали наистина са токова погълнати от работа, че фирмения купон ги разконцентрира, или са сноби със самочувствие на велики творци, за които колегите са просто презряна паплач? Какво е вашето предположение?

Гласувайте за тази статия в Svejo.net:

Ако харесвате статиите в този блог и се интересувате от тематиката, която разглеждаме, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се напълно безплатно за нашия бюлетин чрез RSS feed или по имейл

Фирмените празненства биват най-различни. Като се почне от личния рожден ден, който искаме да споделим с колегите, минем през партита, изразяващи се във вечеря в скъп ресторант, където всички се наплюскват или напиват яко за сметка на фирмата, и накрая стигнем до излети сред природата или спортни празници, които отново завършват с ядене и пиене.

Някои погрешно ги наричат тиймбилдинг. По-скоро са опити на мениджмънта да сплоти хора, голяма част от които не се познават, но май често се оказват несполучливи.

Попаднах наскоро на един интересен блог - Просветления мениджър на Cheri Baker. Тя е HR специалист с голям опит и в нейния блог човек може да открие много интересни неща за това как да намери своето място в корпоративния свят. В една от своите статии Чери цитира изследване на английската фирма Croner, според което близо две трети от служителите в Англия биха предпочели “да вечерят с военнопрестъпници, да чистят полеви тоалетни, да се крият от куршумите в Бейрут или дори да гледат банда от деца-олигофренчета, отколкото да общуват с колегите си на фирменото коледно парти”.

Уау! Доста силно казано, нали?

Продължи към пълния текст »