Нова работа » следене

Политика на недоверието: още за следенето в офиса

Майк Рам — Tue, 13 May 2008 13:40:45 +0000

Вече съм писал няколко пъти за практиката да се следят служителите на запад и у нас, но попаднах на нова информация, която отново ме наведе на разсъждения по темата.

Randy Nichols разказва в своя блог за едно изследване, проведено от American Management Association измежду 526 мениджъри в САЩ, което показва, че повечето американски мениджъри шпионират своите подчинени под една или друга форма.

Цели 76% са си признали, че следят кои уебсайтове посещават техните служители, а 50% от анкетираните преглеждат файловете от компютрите на подчинените си. Немалка част от фирмените ръководители използват и по-специална шпионска техника като безжични камери за наблюдение, GPS системи и софтуер за регистриране на натиснатите клавиши по клавиатурата.

Интересен е коментарът на автора, че повечето от тези прийоми са напълно законни в Щатите. Единственото изискване е да не те снимат там, където се преобличаш, но при тази шпиономания, едва ли има гаранция, че не те снимат и в тоалетната, така че най-добре е да ходите и там с по-дълги дрехи, които да ви покриват задника, докато изпълнявате физиологичните си нужди

Освен това, задължение на работодателя било да ви уведоми, че всички ваши действия могат да бъдат заснети и използвани срещу вас в съда, ако шефът реши да ви съди за нелоялно поведение. You have the right to remain silent – нали се сещате?

В Англия, положението било значително по-добре – там се изисквало и служителят да е съгласен да го шпионират. Очаква се, че вие, като един съвестен служител, нямате какво да криете от фирмата, така че не би трябвало да имате причина да откажете. Тук, разбира се, се пропуска факта, че който не е съгласен с тези условия, просто няма да бъде назначен на работа, но това са дребни подробности.

Някой ще се запита: Добре де, защо толкова усърдно са се впрегнали американските босове да шпионират служителите си? Отговрът на автора е: защото се притеснявали, че служителите им използват работното време не по предназначение. Това не е отговор, защото веднага предизвиква следващия въпрос: защо американските служители толкова много кръшкат и не са мотивирани да работят за фирмата?

Нямам пряк поглед върху работните условия в Америка, така че мога само да изкажа предположение, базирано на информация от мрежата и на опита ми от българските методи на управление. То изглежда така:

Животът става все по скъп и служителите настояват за по-големи възнаграждения.
Работодателите искат да си компенсират разходите за възнаграждения и се опитват да изцедят повече труд от служителите си, притискайки ги да работят повече.
Повечето работа изхабява хората и съсипва личния им живот. Те настояват за повече свободно време, работа, която им е интересна, приятна и не ги затормозява.
Повечето свободно време и отдаденост на личния живот изискват повече пари. И се връщаме на първата точка.

Получава се омагьосан кръг и май все още никой не е измислил как да се излезе от него. Американските (и много от българските) мениджъри са избрали най-простия и лесен подход – политика на грубата сила и недоверието, – но някак си ми се струва, че не е най-добрия.

Дали няма начин да се мотивират хората с доверие, да им се създадат по-добри условия за работа и те самите да имат желание да работа повече и по-ефективно не поради страха от шефа, който тайно ги следи с камера, а защото просто работата им доставя удоволствие? Това утопия ли е? Нима хората ще продължат да бъдат роби на фирмите, макар законите отдавна да премахнали робството, поне формално?

Гласувайте за тази статия в Svejo.net:

Ако харесвате статиите в този блог и се интересувате от тематиката, която разглеждаме, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се напълно безплатно за нашия бюлетин чрез RSS feed или по имейл.

Вижте и тези публикации:

Не ползвайте служебния имейл за лични цели!

Майк Рам — Tue, 19 Feb 2008 08:06:28 +0000

Ако работата ви е свързана с писане и получаване на електронна поща, може да се изкушите да я ползвате и за лични цели, най-вече поради удобството да не сменяш акаунти или имейл софтуер.

Е, против това има няколко класически аргумента.

Първо, по-практично е личните ви приятели и роднини да знаят личния ви адрес, така че ако напуснете работа, да не загубите връзка.

Второ, не е етично да ползваш служебен адрес при неслужебна кореспонденция. Особено пък ако кандидатстваш за друга работа.

По-интересен е третият аргумент, за който наскоро открих потресаващи данни. Служебната поща се подслушва! И това е много по-сериозно и много по-реално от наредбата за овластяване на нашето МВР да подслушва пощата на гражданите, покрай която се разгоря поредната площадна истерия. Тук говорим за редовно и надлежно преслушване на пощата на служителите и всяко отклонение от политиката на фирмата се наказва жестоко. Уволнението е значително по-малкото зло в сравнение с наказанията, които могат да ви бъдат наложени, ако се заведе дело срещу вас.

Ето малко факти: приблизително 50% от фирмите в Щатите сканират пощата на своите служители и около 19% от фирмите имат специално назначени хора, които да следят изходящата от офиса поща.

На теория фирмите се опитват да защитят търговските си тайни. На практика Big Brother иска да има пълен контрол над вас. Понякога това означава следене не само на на пощата, а и на всички действия, които извършвате с вашия компютър, включително какво сте инсталирали, кои сайтове посещавате и какви са паролите, които използвате.

Добре е преди да постъпите на работа да се запознаете в детайли с правилата за ползване на компютри и да имате яснота до каква можете да ползвате машината за лични данни и до каква степен офисната полиция има права над информацията във вашия компютър.

У нас по-големите и по-развитите технологично фирми го правят. За по-малките следенето все още е скъпо удоволствие, но рано или късно и те ще се възползват от възможностите, които технологиите предлагат. Така че – бъдете внимателни – Големият брат ви наблюдава!

Гласувайте за тази статия в Svejo.net: