2008
13.05

Cubicle

Вече съм писал няколко пъти за практиката да се следят служителите на запад и у нас, но попаднах на нова информация, която отново ме наведе на разсъждения по темата.

Randy Nichols разказва в своя блог за едно изследване, проведено от American Management Association измежду 526 мениджъри в САЩ, което показва, че повечето американски мениджъри шпионират своите подчинени под една или друга форма.

Цели 76% са си признали, че следят кои уебсайтове посещават техните служители, а 50% от анкетираните преглеждат файловете от компютрите на подчинените си. Немалка част от фирмените ръководители използват и по-специална шпионска техника като безжични камери за наблюдение, GPS системи и софтуер за регистриране на натиснатите клавиши по клавиатурата.

Интересен е коментарът на автора, че повечето от тези прийоми са напълно законни в Щатите. Единственото изискване е да не те снимат там, където се преобличаш, но при тази шпиономания, едва ли има гаранция, че не те снимат и в тоалетната, така че най-добре е да ходите и там с по-дълги дрехи, които да ви покриват задника, докато изпълнявате физиологичните си нужди :-)

Освен това, задължение на работодателя било да ви уведоми, че всички ваши действия могат да бъдат заснети и използвани срещу вас в съда, ако шефът реши да ви съди за нелоялно поведение. You have the right to remain silent – нали се сещате?

Продължи към пълния текст »

Не ползвайте служебния имейл за лични цели!

Публикувано от Майк Рам на 19.02.2008 г. в 10:06 часа
2008
19.02

Big Brother

Ако работата ви е свързана с писане и получаване на електронна поща, може да се изкушите да я ползвате и за лични цели, най-вече поради удобството да не сменяш акаунти или имейл софтуер.

Е, против това има няколко класически аргумента.

Първо, по-практично е личните ви приятели и роднини да знаят личния ви адрес, така че ако напуснете работа, да не загубите връзка.

Второ, не е етично да ползваш служебен адрес при неслужебна кореспонденция. Особено пък ако кандидатстваш за друга работа.

Продължи към пълния текст »