Заглавието е малко измамно. Всъщност не става въпрос за малките миловидни животинки, а за хора. Случвало ли ви се е да работите с колеги, които се трудят усърдно и продължително, но тяхната работа да не дава никакъв резултат или плодът от техния труд да е напълно безполезен за вашата фирма?

Както малка мишка или хамстер, такива хора полагат неимоверни усилия да тичат по вътрешността на едно колело, но освен изгорените калории от тичането, тяхната работа е напълно безполезна. За разлика от традиционните скатавки, с които се сблъскваме навсякъде и по всяко време (и към които на моменти спадаме и самите ние ), този тип хора влагат много усилия в работата си и не бягат от нея. Само че копаят в погрешната посока.

Някои ги наричат “хамстери”. Аз съм имал подобни колеги – да преместиш една папка от една лавица на друга за тях е велико дело. Да прочетат един документ представлява неимоверно усилие, а да го разберат – вече е истински героизъм. А в края на деня си тръгват с чувството на изпълнен служебен дълг, въпреки че нищо не са произвели и с нищо не са подпомогнали работата на екипа. Всъщност те не са лоши хора, но имат проблем с разбирането на смисъла на своите задължения. Понякога просто не разбират какво се иска от тях, а друг път осъзнават, че това не е по силите им и се насочват към нещо странично.

Питам се дали такива хора се срещат често. Вие имате ли такива хора във вашата фирма и как се справяте с тях? А замисляли сте се дали хамстерите не сте самите вие?

Гласувайте за тази статия в Svejo.net:

Ако харесвате статиите в този блог и се интересувате от тематиката, която разглеждаме, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се напълно безплатно за нашия бюлетин чрез RSS feed или по имейл.

Вижте и тези публикации:

• Хумор в сряда: 5-те навика на успешната скатавка

Поради това ми се видя добра идея да създам рубрика за забавни, хумористични и дори малко цинични постове, които да публикувам в сряда. Само че не мога да й измисля добро заглавие. Спрял съм се на няколко варианта, но нито един от тях не ме грабва. Например: “Хумор в сряда” (това вече го използвах в заглавието), “Среден хумор” (?!), “Весела сряда”, “Черна сряда” (той служебният хумор си е черен). Ако някой може да даде по-добро предложение, ще се радвам да го чуя. Въпросът за заглавието остава отворен.

Та, каква е темата днес?

Темата е книгата на K.P. Springfield The Five Habbits of Highly Successful Slackers (5-те навика на много успешните скатавки). Авторът въвежда думата “slacker”, което в речника го превеждат като “кръшкач” или “лентяй”, но аз реших, че най-удачно е да се използва красивата българска дума “скатавка”, защото тя най-добре пасва на този тип хора – тези, които избягват да вършат каквато и да е служебна работа докато са на работа.

Авторът споделя как е стигнал до върховното прозрение да напише тази книга. Един от факторите бил разговор с баща му, който го попитал как върви работата и К.Р. отговорил, че всичко е ОК – вече е успял да завърши първия си филмов сценарий само за два месеца. Баща му изпаднал в недоумение:

– Кога успя да намериш време?
А синът му отговорил:
- Тате, аз имам по 9 часа на ден работно време.
- Да де, ама нали работиш като продавач на софтуер, а не като сценарист?!

Авторът споделя и друга причина, вдъхновила го за написването на тази книга:

Знаех, че не е на добре, когато моят приятел Неби ми се похвали, че не е излизал в отпуска от три години, но когато гледах злочестата си съпруга да се влачи към колата си всяка сутрин, за да се потопи за цели 12 часа в това, което тя наричаше “земен ад”, реших, че нещо трябва да се направи.

Американците, казва К.Р., винаги са се годеели с това, че работят усърдно и по много. Обаче с изобретяването на комуникационни технологии като имейла, чата, мобилните телефони и устройства и в същото време непрекъснато нарастващата неефективност на корпоративния мениджмънт, американският информационен работник не е по-продуктивен, отколкото преди 10 години например. В действителност, разсейването и постоянното отвличане на вниманието, което тези устройства предизвикват, правят работата на днешния корпоративен служител много по-малко продуктивна, особено ако не са обучени как да ги игнорират, така че да могат да се концентрират върху текущата работа.

Авторът споделя:

Целият проблем идваше от тъпите ни мениджъри, които ме принудиха да се откажа от работата и да се отдам на скатаването. Да гледам тези така наречени “лидери” да се шматкат неориентирано година след година в агония предизвика истинското пробуждане в мен като корпоративен служител. Те управляваха погрешно своите екипи, използваха неморални тактики, принудиха високо продуктивните хора да напуснат разочаровани и уволниха онези, които отказаха да бъдат “по-корпоративни”. [...]

Цялата идея зад “Скатаването” се породи от калпаво лидерство, прекомерна бюрокрация, погрешен мениджмънт, вътрешни борби и подмолни политически ходове. Въпреки, че това поведение доведе до подобряване на техния управленски имидж, това стана с цената на тежкия труд на истински отдадените служители.

Книгата е тъжна и весела едновременно и определено си заслужава четенето. Можете да си изтеглите една немалка част от нея безплатно от тук, а можете и да я поръчате от нейния сайт.

Самият сайт предлага и доста допълнителна информация. Особено силно ви препоръчвам да преминете Теста на скатавката, както и да посетите страницата с връзки, където има линкове към доста други подобни сайтове, засягащи темата за прегарянето от работа и демотивацията. Надявам се, че ще бъде интересно и полезно за много от вас.

Ако харесвате статиите в този блог и се интересувате от тематиката, която разглеждаме, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се напълно безплатно за нашия бюлетин чрез RSS feed или по имейл

Вижте и тези публикации:

• Заплатите на шефовете
• Напускам! Работата ми е скучна
• Как (не) се гради лоялност
• За и против работата от дома
• Пилеене на работното време