Когато “става” не е достатъчно

Публикувано от Майк Рам на 22.10.2007 г. в 10:36 часа
2007
22.10

Edith Yeung разказва в своя блог една история за нейна приятелка, която решила да си сменя работата и въпреки първоначалната еуфория, че е успяла лесно да си намери нова работа и даже е получила оферта, нещо е помрачило нейния ентусиазъм. На въпроса на Едит “Хубава ли е работата?”, приятелката й отговорила “Става” и отново помръкнала. Защото в съзнанието й отново дошъл по-важният въпрос: Струва ли си да смениш една работа, която просто “става”, за друга, която също “става”?

“Става” е нещо, което се търпи, нещо, което е предсказуемо, но в същото време е скучно. И ако се запитаме защо някой би се занимавал с нещо скучно, отговорът е много прост - защото това, което “става” е безопасно, предсказуемо, а е също така и удобно. Нещо повече, след опредлено време то се превръща в навик, от който ни е много трудно да се освободим.

Това е и причината, поради която много хора не напускат работата си, даже когато им е неприятно. Това е причината, поради която много хора поддържат една връзка или брак, въпреки че тя ги прави нещастни.

Да работиш работа, която просто “става”, “бива” или “се търпи” постепенно убива творческия ти заряд и те превръща в обикновен чиновник - в човек, извършващ механично някаква дейност, без да влага ум и сърце в нея. Ние отделяме по-голямата част от съзнателния си живот в работа. Ако го прекараме в летаргично, полузаспало състояние, това означава да пропилеем живота си безсмислено.

Да се отървеш от работата, която “става” и да потърсиш нова, в която да вложиш своя талант и да получиш истинско удовлетворение, не е лесно. Новата работа е рискована, непредсказуема и със сигурност е некомфортна (поне в началото), но от друга страна тя е вълнуваща, интересна, стимулираща и невероятно освежаваща.

Огледайте се - и себе си, и това, което правите. Това ли е вашата истинска същност? Това ли е всичко, което можете да дадете и да постигнете? Това ли е удоволствието, което искате да получите от вашата работа?

“Става” ли вашата работа или тя е наистина вашата страст и вашата любов? Достатъчно добра ли е една работа, ако просто “става” или тя трябва ви дава възможност да реализирате вашите идеи, да ви дава свобода, да предлага творчество и да носи удовлетворение?