Нова работа » резултати

Бихте ли работили с приятел? Резултати от анкетата

Майк Рам — Tue, 31 Mar 2009 12:03:48 +0000

Въпросът дали бихте работили с приятел се оказа интересен за повечето читатели на Нова работа и участниците в анкетата бяха много – гласувалите са 1755 души! Това ме накара да я оставя активна по-дълго време, за да дам възможност на повече хора да споделят своето мнение.

Интересното е, че по различно време различни отговори бяха предпочитани – нямаше доминиращ вариант. Настоящото крайно класиране се оформи едва преди няколко седмици. Резултатите са интересни – хората, които приемат идеята да работят с приятел, и тези, които я отхвърлят, са почти наравно. Ето точните отговори на въпроса “Бихте ли работили с приятел?“:

Не, защото ще си развалим приятелството (30.0%, 535 гласа)
Да, ако ми е колега, за да си прекарваме весело (27.0%, 467 гласа)
Зависи от приятеля (26.0%, 454 гласа)
Да, без коментар (14.0%, 245 гласа)
Не, без коментар (6.0%, 106 гласа)
Да, ако ми е подчинен, за да разчитам повече на него (5.0%, 86 гласа)
Да, ако ми е шеф, за да ми е по-лека работата (4.0%, 64 гласа)
Не мога да отговоря (2.0%, 30 гласа)

Отговорите определено имат нужда от коментар. Най-популярният отговор определено показва, че мнозинството от читателите се притесняват да работят с приятел, защото това би противопоставило личния (приятелския) интерес на служебния. И за да не загубят приятелството си, предпочитат да работят с хора, които не са им особено близки.

Излиза, че за тези хора работата създава някакви антагонистични отношения, непреодолими конфликти, които дори силата на едно приятелство не може да разреши, и затова то трябва да бъде предпазено от подобен риск. Дали е така?

Вторият отговор може да изглежда несериозен, но той също разкрива отношението както към приятелството, така и към работата. По същество той малко се различава от първия. И тук имаме усещането, че работата е тягостно задължение, но избралите този отговор са доста по-позитивно настроени, вярвайки, че с помощта на приятел биха могли да я превърнат в нещо по-приятно и забавно.

За мен е важно това, че и двата отговора поставят приятелството над работата – независимо дали опитвайки се да го спасят от нейното опасно влияние или разчитайки на него, за да подобрят работната среда – това е пример за стабилна ценностна система, в която работохолизмът не се поставя на пиедестал.

Третият отговор позволява измъкване без реално да си дадеш мнението. Честно казано, очаквах малко хора да се възползват от него, но резултатите ме опровергаха – 454 гласа и 26% никак не са малко. Надявам се, че някои от гласувалите по този начин ще имат смелостта да обяснят отговора си в коментар. Може би имат положителни и отрицателни примери от своя професионален живот, работейки с приятел.

Четвъртият и петият отговор са подобни – дават възможност да си кажеш мнението без да го обосноваваш. Общо отговорилите са цели 20%. Сигурно причините, поради които са отговорили така, са различни от тези, които аз съм предложил в анкетата. Сега е моментът да се аргументират с коментар към този пост.

Още 9% пък са избрали отговори 6 и 7, които предполагат някаква зависимост “началник-подчинен” в отношенията между двамата приятели. Това, че са толкова малко, е хубаво, защото показва, че хората ценят собствените си качества и умения, за да се справят с работата си и нямат нуждата от шеф или подчинен приятел, на когото да разчитат. Двата процента на хората без мнение, показват само, че темата не е оставила почти никого равнодушен.

Тук е мястото да споделя и своя личен коментар. Приятелството е много деликатна тема. Като се замислим, ще видим, че имаме приятели, с които ни е приятно да си пием бирата и да нищим темите от ежедневието, с други обичаме да спортуваме или да ходим на туризъм, с трети пък си говорим за работа, но не работим заедно. Много малко са онези, истинските приятели, с които бихме могли да споделим личен проблем, които биха ни се притекли на помощ безкористно или пък бихме могли да критикуваме.

В работата, от друга страна, има намесени много интереси, които често влизат в противоречие – недоволни клиенти, некомпетентни мениджъри, отмъстителни колеги. И ако в тази среда вмъкнем приятел, кашата става още по-объркана.

Аз винаги съм твърдял, че за да бъде човек доволен от работата си и да може да даде най-доброто от себе си, е необходимо отношенията да бъдат ясни и да бъдат поставени на партньорска основа – всеки трябва да знае какво дава и какво получава в тези отношения и да го приема. Оттук, ако имате тази откритост и честност, ако всеки е наясно с правата и задълженията си и не се чувства прецакан, работата с приятел би била истинско удоволствие. Обратно, ако това го няма, ако има двоен аршин, ако има скрито недоволство, намесването на приятел само ще влоши обстановката.

Приятелят-колега рядко е причината за добрите или лошите взаимоотношения в работата. Но той е катализаторът, лупата, през която виждате увеличения образ на нещата. Затова е важно да работим в среда на откритост и разбиране. Ако я няма – да се опитаме да я създадем, а ако не можем – по-добре да я потърсим другаде.

Гласувайте за тази статия в Svejo.net:

Ако харесвате статиите в този блог и се интересувате от тематиката, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се за съдържанието на блога чрез RSS feed или по имейл.

Вижте и тези публикации:

Как оценявате колегите си? Резултати от анкетата

Майк Рам — Tue, 23 Sep 2008 14:02:08 +0000

Анкетата за оценката на хората, с които работим заедно, излезе преди повече от два месеца и в нея се включиха 337 участника, което показва, че темата ви вълнува много и държите да споделите своето мнение. Вашата активност ме радва много и се надявам и в бъдещите анкети да е така, за да можем да си съставим по-ясно впечатление за нагласата на хората в офиса и за това, което очакваме от работата си.

Въпросът, който беше поставен, гласеше: “Как оценявате колегите си?” и имахте 5 възможни отговора, от които можехте да избирате по два. 337-те участника са дали 410 отговора, които се разпределят както следва:

Професионалисти, на които разчитам винаги (39% от гласувалите, 130 гласа)
Клюкари и скатавки, които нося на гърба си (33% от гласувалите, 110 гласа)
Приятели, с които си пием бирата след работа (23% от гласувалите, 77 гласа)
Злобни кариеристи, готови да те прегазят (21% от гласувалите, 71 гласа)
Не работя с колеги и въобще не ги забелязвам (7% от гласувалите, 22 гласа)

Веднага прави впечатление, че отговорите могат да се разделят на три категории:

1. Според професионалното отношение.

В тази категория спадат първите два отговора. Те показват отношението ни към професионалните умения и способности на нашите колеги. Фактът, че най-голям процент от участниците са гласували с тези два варианта (72%), говори, че на работа все повече ценим професионализма на колегите и разчитаме на него. За съжаление, не винаги го намираме, което обяснява защо положителните и отрицателните отговори в тази категория са почти наравно. Твърде много хора смятат, че сред колегите им има излишен баласт, който те носят на гърба си. Все пак, лекият превес на позитивното отношение носи и надеждата, че професионалните отношения надделяват и така трябва да бъде.

2. Според личното отношение

Тук спадат 3-ия и 4-ия отговор, които представят емоционалното ни отношение към колегите – дали ги чувстваме като приятели или като врагове. Безспорно, работата на всички ни би била по-лека и по-приятна, ако хората, с които работим са ни близки или даже приятели (гласувайте и в новата анкета за колегите-приятели), но в крайна сметка, професионалните качества на човека са по-важни. В миналото битуваше мнението, че е най-добре да “се уредиш” да работиш при приятел и че успехите на колегите се дължат най-вече на подмазването им пред шефовете, а не на техните лични качества. Резултатите от тази анкета ме навеждат на мисълта, че въпреки немалкия брой гласове, тенденцията е хората с този начин на мислене постепенно да намаляват и все повече да се цени професионализма, независимо от личните отношения.

3. Хората-единаци

Те са малко, но тяхната изолираност не остава незабелязана. Понякога това са работохолици, за които общуването с колеги е чиста загуба на време. Други пък са твърде притеснени и затворени, и остават изолирани от всички. Едва ли да работиш сам е най-добрият и най-продуктивният начин на работа. Може би трябва ние да проявим малко повече активност и да се опитаме да ги приобщим към колектива. Може би тези хора се чувстват несигурни в качествата си и това ги кара да странят от другите. Според мен имат нужда от малко помощ, от една протегната ръка, за да могат да се интегрират ефективно в екипа и да бъдат по-продуктивни.

Ще се радвам да споделите и вашето мнение – как сте гласували и защо, и как вие тълкувате тези резултати.

Гласувайте за тази статия в Svejo.net:

Вижте и тези публикации:

Фирмените празненства – резултати от анкетата

Майк Рам — Tue, 12 Feb 2008 09:07:42 +0000

Измина един месец, откакто поставих анкетата дали обичате фирмените празненства, и вече дойде време да закрия гласуването и да обявя резултатите.

Този път гласуваха 142-ма души, което за моя скромен блог е доста солидно постижение. Благодаря на всички участници за подадения вот – надявам се, че сте били искрени всички.

Оказва се, че ние българите обичаме празниците и веселбите, особено пък ако са за сметка на работодателя. Фенове на фирмените купони се оказаха 83-ма души, което прави цели 58% – едно безапелационно мнозинство! За мен това е малко странно. Множество изследвания показват, че ние сме мрачен, потиснат и недоволен народ, а в същото време много обичаме да купонясваме. Дали това е някаква форма на изпускане на натрупаната енергия или пък обичаме фирмените празненства само защото можем да се напием на аванта? Очаквам вашите коментари.

Втората категория са хората, които предпочитат да посветят времето си на семейството си, отколкото да пропилеят малкото си часове за почивка отново с колегите. Това са 42 гласа, което прави 30% от гласувалите. Тук отново изпадам в дилема за причината за този отговор: дали наистина любовта към семейството е най-силното чувство у тези хора или са избрали работа, която им е досадна и противна и просто не могат да понасят компанията на колегите си? Дали някой ще си признае?

На последно място по брой са истинските работохолици – 17 гласа, 12%. “Не ми губете времето, оставете ме да си върша работата” е тяхното мото. Въпросът е дали наистина са токова погълнати от работа, че фирмения купон ги разконцентрира, или са сноби със самочувствие на велики творци, за които колегите са просто презряна паплач? Какво е вашето предположение?

Гласувайте за тази статия в Svejo.net:

Ако харесвате статиите в този блог и се интересувате от тематиката, която разглеждаме, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се напълно безплатно за нашия бюлетин чрез RSS feed или по имейл

Вижте и тези публикации:

Доволни ли сте от работата си – резултати от анкетата

Майк Рам — Thu, 10 Jan 2008 14:08:09 +0000

Поставих тази анкета преди повече от два месеца и даже в един момент забравих да я сваля. Интересното беше, че през цялото време интересът към нея беше относително постоянен и успя да събере цели 275 гласа. Все пак, смятам, че е време да ви запитам нещо друго и да сменим темата.

Поради това обявявам заключителните резултати.

Анкетата постави въпроса: Доволни ли сте от работата си? и имаше 3 възможни отговора. През цялото време първото място беше оспорвано от крайно доволните и крайно недоволните, но от известно време положителните гласове печелят (макар и минимален) превес и затова смятам, че това отразява достатъчно обективно нагласата на моите читатели.

Ето ги и самите резултати:

Да, работя това, което желая и шефът ми е пич – 40%, 111 гласа. Честно казано, озадачен съм, макар и в положителен смисъл. Винаги съм смятал, че българинът е песимист, постоянно недоволен и мрънкащ, а се оказа, че все пак, хората, които гледат положително на работата си и на фирмата, в която работят, са мнозинство. Това много ме радва, макар да съм наясно, че моята анкета въобще не може да претендира за представителност. Все пак, тези отговори ме навеждат на мисълта, че у нас започва да се случва положителна трансформация в нагласата на хората – те си търсят работа, която да ги удовлетворява, и все повече от тях успяват да го постигнат.
Животът е гаден. Бачкаш като вол за жълти стотинки, а накрая все си виновен – 39%, 106 гласа. Разбира се, за да има баланс в живота, на косъм зад оптимистите се класираха крайните песимисти – хората, които не са щастливи от избора си на работа, но търсят вината в другите – шефове или колеги. Жалко е, че такова мислене битува все още сред такава голяма част от нашите сънародници, защото така пропиляват мислите и енергията си в оплакване и самосъжаление, вместо да предприемат някакви активни действия за подобряване на своето положение.
Работата става, но шефът ми е гадняр – 21%, 58 гласа. Най-накрая остават полу-недоволните – тези, за които работата просто “става”. Такива, които или си харесват работата, но не могат да се сработят с шефа, или пък имат читав шеф, но чувстват, че не са си на мястото на тази позиция и въпреки това я търпят, защото са изпаднали в кроткото удобство на летаргията. Това са хората, които биха извлекли най-голяма полза от това, което пиша на страниците на този блог. Вярвам, че те имат нужда от един малък тласък към по-добро опознаване на собствените си положителни качества и постигане на по-голяма самоувереност и самоуважение. От истинския успех ги дели само една крачка и силно се надявам, че ще намерят сили да я направят. Желая им го от сърце!

Гласувайте за тази статия в Svejo.net: