Нова работа » работа

Добре забравеното – май-юли 2007 г.

Майк Рам — Sun, 20 Jul 2008 14:56:01 +0000

Преди месец се усетих, че е минала повече от една година, откакто съм започнал да пиша блогове. Първият ми блог на български език беше Спри и помисли! и в него започнах да пиша на всякакви теми, които ме вълнуваха тогава. Оказа се, че едни от най-важните теми на тогавашните постове, са били работата, кариерата и отношенията между хората в един колектив.

В последствие реших, че тази тематика заслужава своето специално място и така се създаде блогът Нова работа, който официално беше пуснат в действие на 01.10.2007 г. И въпреки, че, формално погледнато, той все още не е навършил първата си година, първите статии, които съм написал по тази тема, макар и публикувани в началото другаде, са написани преди повече от една година и си заслужава да си ги припомним. Още повече, че аз ги намирам за важни и стойностни и днес, а съм сигурен, че всички сме ги забравили достатъчно добре, за да ни бъдат отново интересни

Ето ги и самите тях:

Гласувайте за тази статия в Svejo.net:

И не забравяйте да участвате в анкетата в горния ляв ъгъл на сайта!

Ако харесвате статиите в този блог и се интересувате от тематиката, която разглеждаме, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се напълно безплатно за нашия бюлетин чрез RSS feed или по имейл.

Вижте и тези публикации:

Хумор в сряда: I Love My Job

Майк Рам — Wed, 16 Jan 2008 08:19:52 +0000

Днес в редовната ми рубрика, ви предлагам едно весело стихотворение, наречено I Love My Job (Обичам работата си), известно също така и под заглавието The Lost Dr. Seuss Poem. За съжаление, не съм добър в поезията и не мога да ви предложа превод, затова го пускам в оригинал на английски. Надявам се, че ще можете да го разберете – в крайна сметка, английският е задължително изискване за всеки, който търси нова работа, нали?

I Love My Job

I love my job, I love the pay!
I love it more and more each day.
I love my boss, he is the best!
I love his boss and all the rest.

I love my office and its location,
I hate to have to go on vacation.
I love my furniture, drab and grey,
and piles of paper that grow each day!

I think my job is really swell,
there’s nothing else I love so well.
I love to work among my peers,
I love their leers, and jeers, and sneers.

I love my computer and its software;
I hug it often though it won’t care.
I love each program and every file.
I’d love them more if they worked a while.

I’m happy to be here. I am. I am.
I’m the happiest slave of the firm, I am.
I love this work, I live these chores.
I love the meetings with deadly bores.

I love my job – I’ll say it again -
I even love those friendly men.
Those friendly men who’ve come today,
In clean white coats to take me away!!!!

Гласувайте за тази статия в Svejo.net:

Вижте и тези публикации:

Как ще работим в бъдеще?

Майк Рам — Mon, 14 Jan 2008 08:11:32 +0000

Началото на годината е добро време за правене на предсказания – къде базирани на някакви научни изследвания, къде – на чиста измислица. Хората залагат много надежди в новата година и хем, изпълнени с ентусиазъм, се подготвят за значителни промени, хем със свито сърце се надяват статуквото да си остане непроменено.

Пенелопи Трънк е доста широко скроена личност и специалист в отношенията работник-работодател, и често споделя своята визия за недалечното бъдеще, когато нещата ще изглеждат доста по-различни от сега. Вече коментирах едни нейни предсказания в поста Малко футуризъм, сега дойде време да обърнем внимание на още една порция от нейни предсказания. В поста си Краят на работата, такава, каквато я познаваме, Пенелопи ни предлага някои нейни предвиждания за близкото бъдеще. Разбира се, изрично подчертава, че това не са неща, които още се случат изведнъж и още утре, но нещата ще се променят в посоките, които тя очертава и това ще стане много скоро.

Кое ще е това, което ще се промени?

Край на разделението между половете. Днес все още се смята, че мъжът трябва да отдава повече време на работата и да носи парите вкъщи, докато жената се грижи за домакинството. На базата на това разделение, мъжете градят кариера и биват заплатени повече, докато жените рядко успяват да заемат по-сериозна позиция в работата. Това скоро ще се промени. Мъжете ще започнат да се отказват от кариерата си в името на повече време за семейството и близките си. И мъжете, и жените ще търсят баланса между служебните и домашните си задължения и в резултат ще се постигне изравняване на правата и на възможностите пред тях.

Край на жената-домакиня. Обратно на предишната тенденция мъжете да търсят повече домашен уют, жените пък ще търсят по-голяма професионална реализация. Мисля, че поне в това отношение сме малко по-напред от американците, защото у нас жените отдавна са интегрирани в трудовото общество, а отвъд океана все още има голям процент професионални майки, които не правят нищо друго, освен да гледат децата си. Това, колкото и важно и отговорно да е, превръща жената в робиня на семейството.

Предвиждането е, че скоро отглеждането на децата ще бъде еднакво задължение както на жените, така и на мъжете. Оттук, и мъжете, и жените ще търсят такава работа, която да им дава възможност да отделят еднакво време на работата и на семейството. Никой няма да жертва кариерата си в името на гледането на децата, като в същото време децата няма да бъдат лишавани от родителски грижи и ласки.

Край на тъпата и еднообразна работа. Хората все по-малко ще работят заради парите и все повече заради удоволствието от работата. Ще търсят работа, която да поставя предизвикателства пред тях и която да им дава възможност за себеизява и реализация. Това, според мен, е най-хубавото и в същото време най-трудно постижимото предсказание. За да се постигне, хората трябва да имат високо образование и висока лична мотивация – нещо, което поне в нашето общество не се наблюдава масово. Един народ като нашия, който е посветил последните няколкостотин години от съществуването си на оцеляването, едва ли толкова лесно ще се пречупи и ще престане да гледа на работата единствено като източник на доходи, а ще види в нея и средство за личностна изява. Все пак, времето ще покаже…

Край на офисния живот. Хората вече няма да работят само в офиса от 9 до 5, а ще бъдат мобилни и ще работят там и тогава, когато и където има бизнес възможност. Съвременните средства за комуникация позволяват много от дейностите да се извършват на места, различни от фирмения офис или даже в движение.

Край на консултантството. Всеки работник ще придобие уникални знания и умения и ще стане на практика консултант, така че самият термин ще стане безсмислен. Хората стават все повече ориентирани към проекти, отколкото към постоянна работа и все повече се отдръпват от чувството за дългосрочна лоялност към работодателя.

Аз смятам, че тук Пенелопи греши. Има хора, които са настроени да търсят решения на проблемите и да поемат отговорности. Такива хора са подходящи за консултанти. Но има и хора, които са изпълнители. Те може и добре да работят, но имат нужда някой да им постави задачата и да поеме отговорността. Такива хора също са полезни в някои отношения, но определено не стават за консултанти, така че според моето мнение, едва ли скоро ще доживеем времето, в което всички хора ще бъдат на практика консултанти по нещо.

Край на йерархията. В резултат на горните предвиждания, Пенелопи лесно стига до извода, че щом не стоиш постоянно в офиса и си достатъчно самоуверен и квалифициран да бъдеш консултант, очевидно нямаш нужда от началници. мениджмънта на компаниите ще изпълнява само координиращи функции и дълбочината на йерархията значително ще се намали, т.е. управлението ще стане плоско.

Разбира се, това звучи разумно, при положение, че всички предишни предсказания се сбъднат. Но ако си изпълнител, който има нужда от напътствия и ежедневно поставяне на задачи, то тогава ще имаш нужда да бъдеш в офиса, където твоят мениджър или супервайзор ще организират и контролират работата ти.

Предвижданията за бъдещето на Пенелопи Трънк не са чак толкова фантастични, но аз мисля, че още им е рано да се случат. Възможно е да се появи такава тенденция, особено в западните общества, но това няма да се превърне в масово явление. Предсказанията на Пенелопи касаят един определен тип хора, а хората по света са много различни и не всички попадат в този калъп, който е описала тя. За другите, нещата ще си останат същите или пък ще тръгнат да се развиват в друга посока. Все пак, интересно е да се замисли човек над възможните промени, които биха направили живота му по-хубав и да се опита да направи първите крачки към това.

Гласувайте за тази статия в Svejo.net:

Вижте и тези публикации:

Доволни ли сте от работата си – резултати от анкетата

Майк Рам — Thu, 10 Jan 2008 14:08:09 +0000

Поставих тази анкета преди повече от два месеца и даже в един момент забравих да я сваля. Интересното беше, че през цялото време интересът към нея беше относително постоянен и успя да събере цели 275 гласа. Все пак, смятам, че е време да ви запитам нещо друго и да сменим темата.

Поради това обявявам заключителните резултати.

Анкетата постави въпроса: Доволни ли сте от работата си? и имаше 3 възможни отговора. През цялото време първото място беше оспорвано от крайно доволните и крайно недоволните, но от известно време положителните гласове печелят (макар и минимален) превес и затова смятам, че това отразява достатъчно обективно нагласата на моите читатели.

Ето ги и самите резултати:

Да, работя това, което желая и шефът ми е пич – 40%, 111 гласа. Честно казано, озадачен съм, макар и в положителен смисъл. Винаги съм смятал, че българинът е песимист, постоянно недоволен и мрънкащ, а се оказа, че все пак, хората, които гледат положително на работата си и на фирмата, в която работят, са мнозинство. Това много ме радва, макар да съм наясно, че моята анкета въобще не може да претендира за представителност. Все пак, тези отговори ме навеждат на мисълта, че у нас започва да се случва положителна трансформация в нагласата на хората – те си търсят работа, която да ги удовлетворява, и все повече от тях успяват да го постигнат.
Животът е гаден. Бачкаш като вол за жълти стотинки, а накрая все си виновен – 39%, 106 гласа. Разбира се, за да има баланс в живота, на косъм зад оптимистите се класираха крайните песимисти – хората, които не са щастливи от избора си на работа, но търсят вината в другите – шефове или колеги. Жалко е, че такова мислене битува все още сред такава голяма част от нашите сънародници, защото така пропиляват мислите и енергията си в оплакване и самосъжаление, вместо да предприемат някакви активни действия за подобряване на своето положение.
Работата става, но шефът ми е гадняр – 21%, 58 гласа. Най-накрая остават полу-недоволните – тези, за които работата просто “става”. Такива, които или си харесват работата, но не могат да се сработят с шефа, или пък имат читав шеф, но чувстват, че не са си на мястото на тази позиция и въпреки това я търпят, защото са изпаднали в кроткото удобство на летаргията. Това са хората, които биха извлекли най-голяма полза от това, което пиша на страниците на този блог. Вярвам, че те имат нужда от един малък тласък към по-добро опознаване на собствените си положителни качества и постигане на по-голяма самоувереност и самоуважение. От истинския успех ги дели само една крачка и силно се надявам, че ще намерят сили да я направят. Желая им го от сърце!

Гласувайте за тази статия в Svejo.net:

Вижте и тези публикации:

Хумор в сряда: 7 причини защо в затвора е по-добре, отколкото на работа

Майк Рам — Thu, 27 Dec 2007 13:17:48 +0000

Коледните празници продължават и този блог за известно време ще намали активността си, тъй като съм на почивка и с много ограничен достъп до интернет. За щастие точно в този момент имам възможност да се свържа отново с блога си и да продължа добре започната рубрика “Хумор в сряда” и макар и с леко закъснение да ви предложа един малко грубичък, но освежаваш виц, с пожелание за приятна работа и много успехи през новата година.

Весели празници!

Седем причини за това, че в затвора е по-добре от колкото на работа:

В затвора (по закон) на всеки се полагат пространство по 6 кв. м. На работата – по 1 кв. м.
В затвора ви хранят безплатно 3 пъти на ден. На работата имате само един обед и той не е безплатен.
В затвора за добро поведение съкращават срока на наказанието. На работата за добро поведение ви дават допълнително работа.
В затвора охраната ходи след вас отваря и затваря всички врати. На работата вие се сблъсквате с ключове и магнитни карти.
В затвора можете да играете карти и да разказвате вицове. На работата вие получавате за това един по врата от началника.
В затвора могат да ви навестят роднини и приятели. На работата това не е позволено.
В затвора има измет от извратени и садисти. На работата ги наричат мениджъри.

Източник: vicove.com

Вижте и тези публикации:

Хумор в сряда: Вирусът РАБОТА

Майк Рам — Wed, 19 Dec 2007 07:37:37 +0000

Смешката е малко стара, но покрай коледните празници отново е актуална. Заимствана е от Изкуството.com.

Има опасен вирус наоколо. Нарича се РАБОТА. Ако получите РАБОТА от колегите си, шефа или някой друг по електронната поща или по какъвто и да е друг начин, не я докосвайте! Този вирус ще заличи напълно личния ви живот. Ако влезнете в съприкосновение с РАБОТА облечете си якето, вземете няколко добри приятели и отидете право в най-близкия пъб. Поръчайте противоотрова, известна като БИРА (според сезона, може и червено вино да свърши работа ). Повтаряйте поемането на противоотровата, докато РАБОТА бъде напълно елиминирана от вашата система.

Препредайте това съобщение незабавно на поне 5 приятели. Трябва да осъзнаете, че ако нямате 5 приятели, това означава, че вече сте инфектирани и че РАБОТА вече контролира вашия живот. Помнете, този вирус е смъртоносен!

Вижте и тези публикации:

Ако сте недоволни от работата си… Част 3

Майк Рам — Thu, 29 Nov 2007 08:51:41 +0000

(Продължение от част 2)

Общувайте активно с шефовете си

Повечето мениджъри нямат ясна представа за това, което става в техния офис в детайли. Колкото по-нависоко в служебната йерархия стои един мениджър, толкова повече той се откъсва от проблемите на редовите изпълнители. (Един чудесен ресурс за размисъл в тази насока е статията на Тодор Христов от NovaVizia.com – Мениджърски филтър.) Ако милеете за работата си и искате нещата да вървят по-гладко и по-ефективно – общувайте по-често със своите мениджъри!

У нас е широко разпространено схващането, че всички мениджъри са глупаци, парашутисти и въобще хора, които нищо не разбират от работата, която се върши във фирмата. Това съвсем не е вярно. Но е вярно, че те имат малко досег с хората от “фронтовата линия” затова ваша задача е да ги информирате, да споделяте своите грижи и проблеми и да предлагате възможни решения. Запомнете! Шефовете не обичат хора, които само мрънкат! Ако наистина виждате някакъв организационен проблем, който пречи на вашата ефективна работа, помислете как той може да бъде разрешен и отидете при вашия шеф не просто да му се оплачете като малко дете на майка си, а със съвсем конкретно предложение за подобряване на вашия работен процес. Тогава вашият мениджър ще разбере, че пред него стои човек способен да мисли, човек активно търсещ решения на проблемите, пред които се изправя, човек на когото той може да разчита.

Ако след дълбок размисъл прецените, че това, което работите, не е това, за което сте мечтали, или че просто не сте достатъчно добър, за да го вършите, ако след множество опити да се сближите и сработите с колегите си разберете, че те не са достатъчно свестни, за да сформирате успешен екип, или ако решите, че въпреки всичките си опити да убедите шефовете си в своите идеи, те остават неразбрани, тогава напуснете фирмата и си потърсете друга работа.

Напускането на фирмата е едно от най-лесните неща, но винаги трябва да бъде вашият последен ход. Бягството от проблемите не е решение и ако избягате от тях в една фирма, какво ще правите, когато се сблъскате със същите неща на друго място?

Напуснете само ако наистина сте опитали всички други възможности и те не са дали резултат. За напускането има много изписана литература и аз самият бих могъл да напиша още много статии по темата, но едно е най-важното: Дори и хората, с които сте работили да са некомпетентни, дори и през цялото време да сте останали неразбрани и недооценени, простете им!

Не напускайте фирмата с омраза, не го правете за отмъщение! Ако те не се разбрали вашите разумни аргументи досега, мислите ли, че някой ще разбере посланието ви, когато напускате? Дори и в един момент някой да се е държал лошо с вас или да е проявил глупост в някое свое решение, не го обвинявайте и не го оплювайте – хората непрекъснато се променят и се учат. Рано или късно този ваш колега или шеф може да разбере грешките си и да промени стила си на работа.

Не горете мостовете след себе си! Светът е малък, а съдбата обича да си прави шеги с нас. Много е вероятно отново да се срещнете в живота или в професията с хора, с които сте се разделили преди време. Не се разделяйте с гняв и омраза към тях! каквото и да е било тяхното поведение и отношение към вас, поне с едно те са ви били полезни – накарали са ви да проявите повече страст и ентусиазъм, повече усилие и разум в работата. И въпреки че вашите усилия не са дали директен резултат, те са ви направили по-добър професионалист и по-добър човек. Обърнете поглед назад и потърсете положителните страни на вашето пребиваване в тази фирма – какво сте научили и какво сте постигнали – убеден съм, че има какво да намерите, за да запомните фирмата и колегите с добро и да се разделите с тях като приятели. Това ще ви помогне да гледате с ведър поглед напред към бъдещето и да започнете новата си работа с положителна нагласа, с ентусиазъм и желание за успех.

И успехът неминуемо ще дойде – убеден съм в това и горещо ви го пожелавам!

Вижте и тези публикации:

Ако сте недоволни от работата си… Част 2

Майк Рам — Sat, 24 Nov 2007 10:22:40 +0000

(Продължение от част 1)

Ако сте попаднали на място, където работата, обстановката или отношението на колеги или началници към вас не ви харесва, трябва да се замислите къде е причината за това. И както казва Michael Jackson, започнете с човека в огледалото.

Вгледайте се в себе си

Задайте си следните въпроси:

Достатъчно кадърен ли съм за тази работа? Справям ли се добре със задълженията си?
Оценявам ли подобаващо усилията и труда на моите колеги? Успявам ли да се сработя с тях? Умея ли въобще да работя в екип?
Споделям ли активно своите виждания за работата с шефовете? Участвам ли в разпределението на задачите или просто се скатавам с надеждата, че работата ще ме подмине?

Една основна черта на националния ни характер на нас, българите, е да обвиняваме винаги някой друг за собствените си проблеми. Изисква се доста смелост да се обърнеш към себе си и да си зададеш тези въпроси. Но, както се казва в поговрката, съдбата награждава само смелите.

Първият въпрос, който трябва да си зададете, е дали това е “вашата” работа – дали това е работата, която ви харесва и би ви донесла удовлетворение и дали вие сте способни да я вършите добре. Ако дълбоко в душата си не се кефите на тази работа, значи тя не е за вас. По-добре помислете кое е това, което би ви радвало да го работите и сменете професията. Най-голямата част от нашия живот преминава в работа и да вършиш нещо, което не ти харесва, означава да превърнеш живота си в мъчение. Не си струва похабените нерви и душевния тормоз, колкото и пари да получавате.

Ако работата наистина ви харесва, но виждате, че не се справяте добре, тогава потърсете помощ. Опитайте се да намерите наставник (ментор), който да ви покаже тънкостите на занаята и да ви вдъхне кураж и увереност, че можете да се справите. Поискайте да ви включат в програми за обучение и повишаване на квалификацията или се заемете сами със своето обучение. Когато постигнете по-високо ниво на знания и умения, ще видите, че работата ви не е чак толкова неприятна, а и околните ще гледат на вас с други очи.

Уважавайте труда на колегите си

Опитайте се да разберете в какво точно се състои тяхната работа и с какво тя допринася за цялостния успех на вашата фирма или организация. Оценете подобаващо техния труд и техните знания. Научете кои техни умения правят приноса им за фирмата уникален и се възползвайте от тях.

Бъдете отзивчиви и услужливи. Дори да смятате, че вашите колеги не вършат нищо полезно, предложете им своята помощ и сътрудничество. Дайте им шанс да израснат и да намерят онова, с което могат да бъдат полезни на фирмата. Не завиждайте и не се озлобявайте срещу тях. Рано или късно всеки получава това, което заслужава. Бъдете добри, за да получите добро.

(Следва продължение)

Вижте и тези публикации:

Ако сте недоволни от работата си… Част 1

Майк Рам — Thu, 22 Nov 2007 09:34:51 +0000

През последните няколко седмици бях ангажиран в един проект и това е причината да отсъствам от интернет пространството и от страниците на моите блогове. За сметка на това, имах възможността да общувам с много нови хора и да обогатя впечатленията си от българския държавен служител. Вероятно този ми сблъсък с хора от държавната администрация ще роди няколко статии в блога, но това, което най-много ме порази, и с което смятам да започна, е уникалната способност на българина да мрънка и да недоволства от работата си, колегите, клиентите и най-вече от началниците си.

Случи се така, че трябваше да пътуваме из страната. Едната от отсечките беше София-Варна. Времето беше отвратително, валеше мокър сняг, пътят беше натоварен и това ме принуди да карам по-бавно, което доведе нашето пътешествие до продължителност от цели 8 часа. Но не това е важното. Важното е, че през всичките тези 8 часа моите спътнички – служители в държавната администрация – не спряха да се оплакват и да мърморят срещу работата си.

Аз самият често съм изпадал в ситуации, когато съм бил недоволен от фирмата или от шефовете си, но тогава съм реагирал по най-лесния начин – напускам и си търся друга работа. Когато поостарях (и надявам се – помъдрях), започнах повечко да се замислям дали няма по-добър начин да се справя с неудовлетворението си вместо постоянната смяна на работата. Стигнах до извода, че има. Не е лесно да се постигне, но при всички положения е по-добрият метод от бягството, а за мрънкането да не говорим.

Мърморковците винаги са ми били много неприятни. Това са хора, които хем са постоянно недоволни от нещо, хем се страхуват да го кажат на висок глас и да направят нещо по въпроса. В действителност те са недоволни от себе си, но не смеят да си го признаят. Техният живот е една постоянна агония, която те не могат (или не желаят) да прекратят. Има някакво особено мазохистично удоволствие в това да стоиш на инат на едно работно място, от което само се измъчваш, но да не правиш нищо, за да промениш тази ситуация, а само тайно и подмолно да мрънкаш срещу нея.

Такова състояние е жалко и унизително. И единствената причина, поради която все още има много хора, изпаднали в него, е страх и мързел. Оправданието, че не могат да си намерят друга работа е невалидно. В днешно време у нас има толкова много отворени позиции и толкова много възможности за бизнес, че да се оправдаваш с безработица, означава, че си абсолютно некадърен за нищо или просто те е страх да отвориш очи и да се огледаш около себе си.

За хората, които не се страхуват от живота, за тези, които имат зрънце вяра в собствените си способности, за тези, които не ги мързи да се развиват и усъвършенстват професионално през целия си живот, са моите следващи съвети.

(Следва продължение)

Вижте и тези публикации:

Анкета: Доволни ли сте от работата си?

Майк Рам — Thu, 01 Nov 2007 08:53:42 +0000

Според едно скорошно изследване, проведено в САЩ от Spherion, се наблюдава значително недоволство сред наемните работници към техните работодатели заради това, че последните не проявяват особени усилия да ги задържат на работа, т.е. да им предоставят условия, отговарящи на техните изисквания. Според Roy Krause, президент и управител на Spherion:

Служителите са силно неудовлетворени от усилията, които работодателите полагат по отношение на факторите, които те смятат за важни и които бих ги накарали да останат на сегашната си работа.

Само 43% от анкетираните са отговорили, че са доволни от работата си, което за традиционно оптимистичното американско общество е шокиращ факт.

При нас, предполагам, че нещата стоят още по-зле. Ние вече сме класирани като най-недоволната нация в Европа, така че вероятно негативните отговори ще бъдат много повече. Затова реших и аз да проведа едно такова мини-изследване и да ви попитам: Доволни ли сте от работата си?

Анкетата е поместена в горния ляв ъгъл на сайта. Апелирам и тези, които четат този блог през RSS feed също да дойдат и да гласуват.

Кажете си мнението! Излейте си болката!

Ако някой иска да се аргументира по-подробно, може да го направи в коментар към този пост. Анкетата ще стои 1-2 седмици и след това ще видим какви са резултатите.

Гласувайте!