Нова работа » продуктивност

За и против работата от дома

Майк Рам — Mon, 17 Nov 2008 12:08:54 +0000

Животът в големите градове става все по-напрегнат, а улиците все по-задръстени. Работният ни ден започва с огромна доза стрес и гняв, която впоследствие разтоварваме върху колегите, клиентите и близките си. И ако ние в София едва напоследък започнахме да усещаме негативите на живота в големия град, то оттатък океана се борят с този проблем от доста по-отдавна.

Едно от очевидните решения е възможността за работа от дома. Разбира се, основният аргумент против този подход, е стремежът на началството към тотален контрол на вашето работно време. Но ако човек попадне на разумни шефове, ръководещи се от бизнес аргументи, а не от наполеонови комплекси, ползването на няколко дни в седмицата за работа от къщи, би могло да се окаже изключително печеливш ход.

Какво печелим?

Преди всичко време. И това никак не е малко. Времето е най-ценния ни ресурс и въпреки, че би могло да се мери в пари, то не може нито да се пести, нито да се компенсира.

Никак не са малко хората, които “изхабяват” поне по един час за пътуване до работното място в едната посока всеки ден. Това време, ако останем у дома, може да се използва или за повече работа, от което ще спечелим и ние, и работодателя, или пък ще го използваме за повече общуване със семейството, което ще ни създаде по-спокойно и по-ведро настроение за деня, и в резултат ще бъдем в по-голяма степен работоспособни и продуктивни.

Някои изтъкват аргументите, че стоейки вкъщи, спестяваме от офис пространство. По принцип това е така, но едва ли е възможно да прекарате всичките си работни дни без да се срещнете с колегите и шефовете, така че присъствието ви от време на време в офиса е силно наложително. Липсата на постоянно работно място в този случай ще трябва да се компенсира от много точно планиране на използването на общото офис пространство, което може да оскъпи целия процес.

Работата от дома налага и допълнителни разходи по телекомуникация – постоянна и сигурна интернет връзка, специализиран софтуер за общуване от разстояние, по-сериозна защита за сървърите за приложения и данни. За много дейности наличието на имейл и Скайп е напълно достатъчно, но за други е необходима по-сериозна инвестиция в комуникационни технологии.

Разбира се, не всяка работа може да се върши от дома. Ако професията ви е свързана с постоянно общуване с клиенти, като продавач, например, ясно е, че няма как да ги обслужите от дома си – ще трябва да отидете в магазина, където идват и те. Но ако работата ви е не изисква постоянно присъствие в офиса, ако има творчески характер, преместването на работното място вкъщи може да се окаже най-доброто решение.

Важен фактор е и доколко домашната обстановка ви създава условия за концентрация и съсредоточаване в работата. Има хора, които успяват да създадат работна атмосфера у дома си и да се фокусират върху текущите задачи. Други се разсейват от дребни домашни задължения или от другите членове на семейството (най-често децата), които също обитават жилището.

Не на последно място, в полза на работата от дома стои и фактът, че по този начин облекчаваме живота на цялата планета. По-малко коли в трафика означават по-малко вредни емисии във въздуха, по-спокойно и по-бързо придвижване, по-малко стрес за всички.

Какъв е изводът?

Изводът е, че ако едно решение е добро за едни, то за други не е. Не е лесно да се прецени кое е по-ефективно – дали да работите от дома или в офиса. Трябва да се вземат под внимание естеството на работата, текущите разходи за поддръжка на офиса, разходите по придвижване всички служители, наличните технологични възможности за отдалечена комуникация. Най-добрият подход е да се пробва по малко. Например, първоначално може да си извоювате един ден от седмицата, в който да работите от къщи. Постепенно това време може да се увеличава, ако се види, че подходът дава резултат.

За да се постигне по-голяма ефективност на работата от дома, е необходимо много добро планиране и синхронизиране на задачите за седмицата на целия екип, както и постепенното изграждане на една по-висока комуникационна култура. В крайна сметка, животът е един и най-добрият начин да го изживеем, е като постигнем точният баланс между работата, семейството и личните си интереси и като не допускаме да пилеем излишно най-ценното си богатство – времето.

Гласувайте за тази статия в Svejo.net:

Ако харесвате статиите в този блог и се интересувате от тематиката, която разглеждаме, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се напълно безплатно за нашия бюлетин чрез RSS feed или по имейл.

Вижте и тези публикации:

Пилеене на работното време

Майк Рам — Thu, 16 Oct 2008 04:15:59 +0000

Работите ли активно през всичките 8 часа на работния ден? Отлагате ли работата, занимавайки се с маловажни неща? Колко време губите в бъбрене, кафе-паузи и пушене?

Английската компания Hire Scores е провела изследване сред 3000 британски служители и е открила отговорите на тези въпроси.

Преди време се пошегувах, предлагайки ви 10-те начина за симулиране на работа, но на практика се оказва, че 32% от анкетираните са си признали, че губят над 3 часа средно на ден в занимавайки се със странични неща, бъбрейки с колегите си и симулирайки заетост.

Изследването е установило, че 31% от служителите започват да се размотават поне 15 минути преди края на работния ден, запълвайки последните работни мигове с разбъркване на документи и подреждане на бюрата си.

44% от анкетираните са отговорили, че не биха започнали работа по нова задача, която им е възложена в последните 20 минути на работния ден. (Това ми напомни за един автомонтьор, който отказа да ми ремонтира ауспуха на колата, защото оставал само 1 час до края на работния му ден!) В допълнение, 46% от участниците в проучването разкриват, че отлагат всички досадни задачи за последната минута.

Изводът е, че всекидневното ходене на работа се превръща в досадно задължение за много хора и техният труд е неефективен. Една значителна част от работното време отива в безполезно размотаване, дължащо се най-вече на липсата на мотивация.

Какво може да се направи?

Един често срещан подход е увеличаването на натоварването на служителите, което рефлектира в увеличаване на работния ден. 68% от британските работници, участвали в проучването, са декларирали, че биха останали до по-късно на работа, ако се наложи, а 39% от тях са потвърдили, че това на практика им се случва поне веднъж всяка седмица. Това, обаче не е решение. Тези хора работят неефективно и дори да ги принудиш да посветят повече часове в стоене в офиса, работата, която ще свършат е относително малко.

Моето виждане е, че решение трябва да се търси в две направления:

Намаляване на работното време. Когато човек знае, че идва в офиса за определено време с ясна задача за постигане на конкретна цел, той е много по-мотивиран да оползотвори работното си време ефективно, за да може да използва останалите часове от деня в други задачи или да ги посвети на личните си интереси. Работата на непълен работен ден (т.е. по-малко от 8 часа) може да бъде значително по-продуктивна, отколкото задължителното 8-часово “присъствие” в офиса.
Заплащане за свършена работа. Месечната заплата е “хигиенен” фактор за мотивацията на работника – той в един момент я приема за даденост и тя не е в състояние да го мотивира да използва пълноценно времето си в работа за фирмата. Някои фирми използват “допълнителни стимули” под формата на премии за успешно завършване на проект или отчетен период, но аз мисля, че заплащането, базирано на резултати, трябва да бъде значително по-атрактивно от редовната заплата, за да може да послужи като фактор за повишаване на продуктивността.

Вие какво бихте споделили? Пилеете ли си времето, когато сте на работа и какво би ви мотивирало да станете по-продуктивни?

Гласувайте за тази статия в Svejo.net:

Вижте и тези публикации:

Цяла заплата за половин работен ден, част 2

Майк Рам — Tue, 24 Jul 2007 12:53:00 +0000

Откакто вчера публикувах моите размисли върху статията на Steven M. Smith’s Full Time Pay for Half Time Work?, получих доста коментари, оспорващи авторовата и моята позиция по въпроса, а освен това и Pawel Brodzinski публикува неговата доста интересна гледна точка по този въпрос. Затова, реших да продължа темата и да предложа още малко “храна за размисъл”.

Първо, да започнем с това, че понятие “цяла заплата” не съществува. заплатата на всеки служител се договаря индивидуално, макар и в някакви рамки. Такава е днес практиката не само в България, но и в целия свят, надявам се. Времената на “развития социализъм”, когато всички хора получаваха еднакви заплати, са останали далече в миналото. Днес, в повечето софтуерни компании в България съотношението между най-ниската и най-високата заплата е между 1:2 и 1:3. Това означава, че е напълно нормално за пълен работен ден и 40-часова седмица един програмист да получава 1000 лева заплата, а друг – 2000 лева (примерно).

Защо се получава така? Ами, много просто. Защото се предполага, че един човек може да бъде по-квалифициран и по-продуктивен от друг. От книгите на Steve McConnell знаем, че разликата в производителността сред програмистите може да бъде даже 1:10, затова и приемаме за нормално разликата в заплатите да бъде между 1:2 и 1:3 (което според мене не е много справедливо, ако разликата в производителността е по-голяма). защо тогава е толкова трудно да приемем ситуация, в която заплатата на един човек е същата като заплатата на друг, но работното му време е два пъти по-кратко? За мене това е приемливо и логично, ако първият служител е два пъти (или повече) по-продуктивен от втория.

Друг важен момент, който повечето коментатори пропускат (особено Павел): никъде в оригиналната статия не е казано, че човекът, за когото говорим, е програмист. Оригиналната постановка е за служител с неизвестна специалност. Но дори и да приемем, че ситуацията се развива в областта на софтуерната разработка, има толкова други роли, които не изискват служителя да прекарва цялото си време в офиса: агенти по продажбите, бизнес анализатори, специалисти по внедряване и обучаване на крайния потребител, и т.н. По дефиниция, от тези хора се изисква да прекарват значително време при клиента, така че от тях не се очаква да стоят постоянно в офиса и тяхното отсъствие не наранява екипния дух. Служител като Албърт от дадения пример може чудесно да изпълнява една от тези роли и да бъде назначен на половин работен ден, стига да може да се справя с поставените му задачи.

Продължавам да вярвам, че ако сме достатъчно гъвкави в мисленето си, можем да постигнем по-добри резултати. Не трябва да робуваме на традициите, само защото са традиции и другите също ги следват. Трябва да ги използваме избирателно и да вземаме само онези, които могат да ни помогнат да постигнем целите си.

Вижте и тези публикации:

Цяла заплата за половин работен ден?

Майк Рам — Mon, 23 Jul 2007 09:49:00 +0000

Steven M. Smith е публикувал в блога си една много интересна статия, озаглавена Full Time Pay for Half Time Work? (или “Цяла заплата за половин работен ден?”), където разказва историята на един служител, наречен Албърт, който гарантира, че може да изпълнява задачите си и да покрива изискванията за свършена работа за пълен работен ден на 105%, но за 20 на седмица. Албърт е човек, когото колегите харесват, а клиентите – направо обожават, но държи да не му губят времето и настоява да работи на половин работен ден, като получава заплата като за цял.

Авторът интервюирал няколко мениджъри дали биха наели Албърт и от всичките получил един и същ отговор – “Не”. Никой не оценил факта, че Албърт е бил 100% по-продуктивен от останалите колеги. Всички запитани мениджъри се почувствали обидени от неговите условия за 20-часова работна седмица и настоявали той да работи колкото другите – по 40-60 часа. Всъщност, те не харесали това, че той държал на своята свобода, а искали да осъществяват по-стегнат контрол над него без значение колко е продуктивен и полезен за работата на фирмата.

Ако аз трябваше да взема такова решение, със сигурност бих взел Албърт, ако той можеше да докаже, че може да постигне обещаните резултати. Това, което ме притеснява, са отговорите на интервюираните мениджъри. Те за пореден път потвърждават моите опасения, че в днешно време средното ниво мениджъри нямат никакъв предприемачески дух. Те не гледат на своите служители като на партньори, с които да постигнат дадена цел, а по-скоро като на собственост, ресурс, че даже и като на роби. Мнозинството мениджъри ценят най-много не продуктивността на един служител, а способността му да се подчинява на заповеди. И това се случва както в развитите страни като САЩ, така и у нас.

Имам чувството, че се връщаме отново в 18-ти – 19-ти век…

Втората част на статията можете да прочетете тук.