Нова работа

В един по-предишен пост – Помощ за хора, търсещи работа – бях обявил, че искам да помогна (колкото мога) на хора, които имат желание, амбиция и страст да намерят подходящата за себе си работа. Едно от нещата, които със сигурност мога да направя, е да им дам поле за изява – място, където да представят себе си, своите най-ценни качества и умения и да привлекат погледите на потенциалните работодатели.

По този повод създадох страницата Кандидати за работа, където (засега в хронологичен ред) са представени профилите на търсещите работа. Всеки един от тях има своя лична страница, в която се представя в първо лице и където изтъква най-добрите си качества. Там се намира и неговата пълна автобиография.

Вече имаме двама кандидати, които са изготвили и публикували своя профил – Камен Вельов и Ивайло Спасов. Надявам се, че този блог се чете както от хора, търсещи най-добрата работа, така и от мениджъри и работодатели, които могат да намерят качествени и лоялни служители. Вярвам, че Нова работа ще набира все повече популярност и че тази инициатива наистина ще успее да помогне на активно търсещите да намерят мечтаната работа.

Ако търсите работа и искате да имате своята страница-визитка тук – пишете ми един имейл, за да ви кажа как да ми изпратите вашите материали. Ако сте работодател – разгледайте страницата на кандидатите и ако откриете подходящия за вас човек – свържете се с него по начина, който той е указал, или директно с мен.

Искрено желая успех на всички кандидати!

Гласувайте за тази статия в Svejo.net:

Ако харесвате статиите в този блог и се интересувате от тематиката, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се за съдържанието на блога чрез RSS feed или по имейл.

Вчерашният ми пост, базиран на публикувани данни от НСИ, предизвика множество коментари, които в един момент се отклониха от основната тема и се превърнаха в злостно нахвърляне върху самия мен, стигащо на моменти до откровени проклятия.

Предполагам, че някои хора са имали нужда да излеят натрупаните емоции, без да обърнат достатъчно внимание на моите думи или дори без да ги прочетат. Това ме накара да затворя коментарите там (нещо, което не съм правил досега), но и да се замисля за съдбата на онези хора, които не успяват да намерят подходяща работа, въпреки огромното си желание и старание.

Мога да си представя какво е да си затрупан с проблеми, да си болен или да се грижиш за болен човек от семейството и в същото това време постоянно да получаваш откази и да не можеш да си намериш работа, която да задоволява твоите финансови и човешки нужди. Много от тези неща са ми се случвали и семейството ми е изпадало в тежки финансови кризи.

Въпреки това, изповядвам убеждението, че човек трябва да кове съдбата си със собствени усилия. Това означава, че трябва да бъде активен, инициативен и отговорен. Не да хленчи колко е нещастен, да се оплаква от съдбата си и да завижда на всички, които са постигнали някакъв успех.

Това, обаче, не означава, че човек трябва всичко да постига сам, без чужда помощ. Напротив – близките, семейството и приятелите са точно за това – да можем да опрем на тях в труден момент и да ги помолим за помощ.

Точно на хората, които търсят своя път, които искат да открият своята реализация, които имат още поне зрънце вяра в успеха – искам да помогна.

Продължи към пълния текст »

Много често, говорейки с приятели или познати, или пък изправени на интервю пред бъдещ работодател, казваме неща, за които си мислим, че ни придават важност и авторитет, а всъщност могат да бъдат разтълкувани съвсем различно – така, както дяволът тълкува Евангелието.

Предлагам ви няколко примера, които могат да ви дадат представа за обратния ефект на нашите думи. Разбира се, това са измислени и леко саркастични контра-реплики, подобни на класическата българска поговорка “Като си толкова умен, къде са ти парите?”, но пък имат разбуждащ ефект и ни карат да се замислим дали думите, които използваме да представим себе си и работата си, не са се превърнали в клишета. Ефектът може да бъде и още по-силен и тези “дяволски тълкувания” могат да ни накарат да се замислим и върху още по-важни неща – дали самата ни работа и целият ни живот не са се превърнали в клише…

Продължи към пълния текст »