Нова работа

Постъпването на нова работа е стрес за всекиго. Нови лица, нови порядки, нови цели, нови задачи. Всичко това предизвиква шок у новия служител, който тепърва започва да свиква с новата работа и започва един сложен процес на адаптация, който в някои случаи може да отнеме и няколко месеца.

В това време новият работник не само не е ефективен, но и за неговото обучение и навлизане в работата трябва да се грижат част от колегите, което намалява и тяхната производителност. Да не говорим, че точно в този момент се формира и мотивацията на новоназначения служител. Той е с повишена чувствителност и постоянно си задава въпроса: “Дали не сбърках като дойдох тук?”

Какво можете да направите, ако сте негов пряк мениджър или по-опитен колега? Ето няколко съвета, които ще ви помогнат бързо и безболезнено “да стопите ледовете” и да ускорите процеса на адаптация на новия служител, за да може той за кратко време да се “впише в колектива” и да започне да работи ефективно.

1. Поздравете новия служител с назначението

Припомнете му, че селекцията е била трудна, защото във вашата фирма се назначават само най-добрите, че фирмата му има високо доверие и му възлага големи надежди. Човек трябва да знае защо е бил избран и каква е неговата стойност в очите на работодателя.

2. Запознайте новия служител с целите и задачите на фирмата

Ангажирайте някой голям шеф (може и самия CEO) да представи организацията пред новите колеги, като сподели основните цели, които фирмата преследва и най-важните ценности, които изповядва.

Споделете кои са най-главните проекти, най-важните клиенти и защо са такива. Напомнете им, че всички служители – от най-старите и най-опитните до най-новите – имат своята роля за успеха на компанията.

Всеки един служител трябва да има поглед върху “голямата картина” и да знае как се реализира неговия труд. Това създава отношение на взаимно доверие и чувство на удовлетворение от работата.

3. Осигурете му ефективно работно място

Бюрото, столът, компютърът (или друга необходима техника) трябва да бъдат монтирани и инсталирани с най-важните средства за работа. Няма по-демотивираща ситуация от това да пристигнеш в новата фирма и да видиш, че няма къде да работиш. Това веднага поражда в човека съмнения, че (а) назначението му не е било необходимо (т.е. той е ненужен за фирмата) или (б) фирмата е толкова калпаво организирана, че щом едно бюро и един стол не може да осигури навреме, какво да говорим за ефективна работа и навременно заплащане?

Продължи към пълния текст »

В любимия на всички програмисти блог Worse Than Failure, по-известен като WTF, наскоро се появи една много показателна статия, под заглавието Doomed From The Start или “Обречен от самото начало”, разказваща историята на младия системен администратор Сергей, който попаднал във фирма, която едва на петата година от съществуването си се сетила, че някой трябва да се грижи за всичката информационна инфраструктура. Ясно е, че в този момент тя е била изпаднала в тотален технологичен хаос.

Нашият герой попаднал в ситуация, в която едва ли не всеки служител на фирмата се явявал негов шеф и постоянно го дърпали насам-натам да участва в безсмислени срещи и събрания вместо да му дадат необходимите време и права, за да вкара базите от данни на фирмата в някакъв ред. Звучи познато, нали?

Накрая, нервите му не издържали и решил, че всякакви опити да се спаси положението са безполезни, вследствие на което напуснал. Познайте кого обвинявали всички във фирмата за техническите си проблеми?

Историята може и да е измислена, но много от нещата, разказани в нея, съм ги виждал в действителност. Прочетете я. Може би за хората, незапознати с информационните технологии, ще бъде малко неразбираема заради специфичната проблематика, но мисля, че основната линия е лесна за следване. И се замислете: дали ситуацията не е същата и при вас? И какво въобще е довело до това положение? Дали фактът, че технологиите са нещо, което хем никой от фирмата не е разбирал добре, хем никой не е считал за нещо важно? Или пък просто традиционното мислене на някои хора, че само тяхната работа е важна, а всички останали хора са “обслужващ персонал”, но пък за сметка на това те са виновни за всичките ни проблеми?