Нова работа

Преместването на нова работа е винаги свързано със стрес. Нови хора, нови началници, нови взаимоотношения. Независимо от това колко сте квалифициран и подходящ за новата позиция, вие също сте бяла лястовица в очите на новите си колеги. Как по-лесно да се адаптираме към новата обстановка? Ето няколко съвета, които могат да ви бъдат от полза:

1. Потупай се по гърба! Браво! Имаш нова работа!

2. Бъди антрополог и наблюдавай фирмената култура. Всички ли си тръгват точно в 18:01 или остават до по-късно? Колегите носят ли си работата вкъщи или работата се върши само в офиса? Стани част от “глутницата”, поне през първите няколко седмици.

3. През първите дни обикновено не си натоварен. Използвай това време за проучване и обучение. Прочети всичката налична документация. Поискай информация от колегите. Това ще ти помогне да влезеш в играта на по-висока скорост.

4. Включвай се в работата на колегите през първите дни, когато още нямаш много работа. Предложи им помощ. Те ще те харесат, а така ще впечатлиш и шефа.

Продължи към пълния текст »

“Казвам се Ерик С. и някога бях пристрастен към търсенето на работа…”

Така започва статията на Ерик С. в блога Jobacle.com, озаглавена Изповедта на един пристрастен към търсенето на работа.

Колкото и да ви изглежда странно, търсенето на нова работа може да предизвика пристрастяване, подобно на алкохолизма, наркоманията и всяка друга психическа зависимост. Авторът продължава своята изповед.

В началото всичко изглеждаше безобидно. Просто проверявах какво ново има в обявите за работа един-два пъти седмично. Но преди да се усетя, търсенето на работа започна да контролира моя живот. В началото просто исках да видя какво ново се предлага навън. […] Не след дълго вече започнах да проверявам по няколко пъти в седмицата. След това всеки ден. […]

Нещата излязоха напълно извън контрол. Започнах да проверявам сайтовете за работа още от сутринта, а след това ги проверявах пак по няколко пъти през деня, в случай, че идеалната оферта се е появила, докато ме е нямало. […]

Нямах никаква яснота защо го правя. Просто удължавах неволите си като прескачах от една позиция на друга, натъквайки се на все същите проблеми. В началото винаги беше добре - нови лица, нови задачи, нова обстановка. Но съвсем скоро се оказвах отново в същата ситуация. Мислех си, че съм се “изчистил”, но за по-малко от година желанието за смяна на работата отново вземаше надмощие над мен и аз отново се озовавах във вихъра на ново търсене. Да се отървеш от пристрастяването към търсенето на работа (Job Search Addiction), както и от всяко друго пристрастяване, е ужасно трудно нещо.

Продължи към пълния текст »

(Продължение от част 2)

Общувайте активно с шефовете си

Повечето мениджъри нямат ясна представа за това, което става в техния офис в детайли. Колкото по-нависоко в служебната йерархия стои един мениджър, толкова повече той се откъсва от проблемите на редовите изпълнители. (Един чудесен ресурс за размисъл в тази насока е статията на Тодор Христов от NovaVizia.com - Мениджърски филтър.) Ако милеете за работата си и искате нещата да вървят по-гладко и по-ефективно - общувайте по-често със своите мениджъри!

У нас е широко разпространено схващането, че всички мениджъри са глупаци, парашутисти и въобще хора, които нищо не разбират от работата, която се върши във фирмата. Това съвсем не е вярно. Но е вярно, че те имат малко досег с хората от “фронтовата линия” затова ваша задача е да ги информирате, да споделяте своите грижи и проблеми и да предлагате възможни решения. Запомнете! Шефовете не обичат хора, които само мрънкат! Ако наистина виждате някакъв организационен проблем, който пречи на вашата ефективна работа, помислете как той може да бъде разрешен и отидете при вашия шеф не просто да му се оплачете като малко дете на майка си, а със съвсем конкретно предложение за подобряване на вашия работен процес. Тогава вашият мениджър ще разбере, че пред него стои човек способен да мисли, човек активно търсещ решения на проблемите, пред които се изправя, човек на когото той може да разчита.

Продължи към пълния текст »

Edith Yeung разказва в своя блог една история за нейна приятелка, която решила да си сменя работата и въпреки първоначалната еуфория, че е успяла лесно да си намери нова работа и даже е получила оферта, нещо е помрачило нейния ентусиазъм. На въпроса на Едит “Хубава ли е работата?”, приятелката й отговорила “Става” и отново помръкнала. Защото в съзнанието й отново дошъл по-важният въпрос: Струва ли си да смениш една работа, която просто “става”, за друга, която също “става”?

“Става” е нещо, което се търпи, нещо, което е предсказуемо, но в същото време е скучно. И ако се запитаме защо някой би се занимавал с нещо скучно, отговорът е много прост - защото това, което “става” е безопасно, предсказуемо, а е също така и удобно. Нещо повече, след опредлено време то се превръща в навик, от който ни е много трудно да се освободим.

Това е и причината, поради която много хора не напускат работата си, даже когато им е неприятно. Това е причината, поради която много хора поддържат една връзка или брак, въпреки че тя ги прави нещастни.

Да работиш работа, която просто “става”, “бива” или “се търпи” постепенно убива творческия ти заряд и те превръща в обикновен чиновник - в човек, извършващ механично някаква дейност, без да влага ум и сърце в нея. Ние отделяме по-голямата част от съзнателния си живот в работа. Ако го прекараме в летаргично, полузаспало състояние, това означава да пропилеем живота си безсмислено.

Да се отървеш от работата, която “става” и да потърсиш нова, в която да вложиш своя талант и да получиш истинско удовлетворение, не е лесно. Новата работа е рискована, непредсказуема и със сигурност е некомфортна (поне в началото), но от друга страна тя е вълнуваща, интересна, стимулираща и невероятно освежаваща.

Огледайте се - и себе си, и това, което правите. Това ли е вашата истинска същност? Това ли е всичко, което можете да дадете и да постигнете? Това ли е удоволствието, което искате да получите от вашата работа?

“Става” ли вашата работа или тя е наистина вашата страст и вашата любов? Достатъчно добра ли е една работа, ако просто “става” или тя трябва ви дава възможност да реализирате вашите идеи, да ви дава свобода, да предлага творчество и да носи удовлетворение?

Пенелопи Трънк е един от най-популярните блогъри, пишещи за развитие на кариерата и в своя блог The Brazen Careerist често изказва доста радикални мения, които плашат както бизнесмените, така и обикновените консервативни граждани на Америка.

Наскоро тя публикува една статия, озаглавена 5 начина, по които търсенето на работа ще се промени, в която ни предлага своето виждане за близкото бъдеще, когато отношенията между работник и работодател ще се променят съществено.

Аз съм малко скептичен дали това е възможно да стане и у нас и дали аз ще бъда жив дотогава, защото хората са много консервативни (а ние българите - още повече) и вероятно качествените промени ще стават бавно (а у нас - още по-бавно, защото винаги сме на опашката), но пък нейните доводи винаги са ми звучали разумно, макар и на моменти направо революционно. Аз вярвам в тези неща и съм убеден, че това е правилния начин да се работи по-ефективно, фирмите да печелят повече, а хората да обичат работата си и да я вършат с удоволствие.

Преценете и вие дали това е възможно:

1. Фирмите ще поствят назначаването на млади хора за топ приоритет.
Американците се притесняват за съществения недостиг на хора поради неравномерното демографско развитие на населението. Така наречените “baby boomers” са оргомна част от сегашното население на страната и всички са в процес на пенсиониране, което отваря неимоверно много работни места, които няма кой да запълни. Подобни проблеми има и в Европа и в частност и в България поради постоянната тенденция към застаряване на населението.

2. Кандидатите ще поставят правилата в процеса на наемане, а не работодателите.
Истината е, че хората винаги ще си търсят работа, но крадешком. Все повече нараства броя на младите хора, които оценят правилно своите качества, добри са в рекламирането на себе си и имат ясна представа какво представлява добрата работа. Те нямат нужда да кандидатстват на много места, за да я намерят. Тя сама идва при тях.

3. Фирмите ще спрат да пишат тъпи реклами.
Обичаят да се пишат безсмислени и нищонеказващи обяви за работа вече не работи, защото свестните хора не кандидатстват по тях. Фирмите постоянно пишат засукани текстове като “големи възможности за разтеж и развитие”, при положение, че заплатата никога не се повишава над стартовото ниво. Или пък поставят невъзможни комбинации от умения, като “опит в управление на проекти, задълбочено познаване на .NET, Java, PHP, Python, C++ и Assembler, както майсторство в администрирането на всички съществуващи на Земята операционни системи”. Както в онзи виц Ако шофьорите ги наемаха както програмистите.

4. Намирането на най-точното съвпадение на изисквания и качества ще се превърне в главен критерий при търсенето на работа.
Компаниите инвестират толкова много в назначаването на нови хора, че не могат да си позволят да правят повече грешки. А кандидатите пък имат толкова много предложения, че имат правото да настояват за покриване на всичките им изисквания. А това означава, че процесът на намиране на най-точните кандидати ще става все по-пресонализиран.

Една от формите, в които този процес може да се прояви, е да се наемат хора от техните блогове. Богването позволява на кандидатите да изложат своите идеи и виждания за професията и работата, своите лични качества и дори трудови навици - все неща, които имат значение за работодателя. Блогът е живо и дишащо резюме, което го прави много удобен инструмент за наемане както за кандидата, така и за работодателя.

5. Работата ще се превърне в удоволствие.
Сегашната пропаст между това, което кандидатите искат и това, което работодателите предлагат, ще се стопи и ще станем свидетели на това как мотивирани млади хора ще достигнат рекорди по производителност и ефективност сменяйки една работа с друга, за да придобият опит, контакти и възможности за развитие.

Една интересна статия се появи наскоро в онлайн списанието Тя. Статията е озаглавена Погрешните мотиви за смяна на работата и е адресирана към женската публика, може би защото самото списание е ориентирано към женски проблеми. Аз, обаче, намирам аргументите им за универсални и затова ги цитирам и тук с малък коментар към всеки един от тях:

1. Не сменяйте работата си просто, защото сте изморен(а). Понякога се случва да се натрупа много работа и това да ви доведе до преумора. Но преди да решите да избягате от това място, помислете добре какви са причините за многото работа и за преумората. Дали това е постоянна практика във фирмата или само временно явление? Ако е нещо временно, една добра почивка ще ви се отрази добре, ще ви освежи и след това ще се почувствате много по-добре, отколкото ако започнете съвсем на ново място. Дали пък причината за преумората не е във вас? Дали не се нагърбвате с прекалено много задачи, голяма част от които биха могли да бъдат свършени от вашите колеги? Успявате ли да делегирате задачи на колегите и на подчинените си или с всичко се нагърбвате вие? Ако причината е във вас, помислете за по-ефективно разпределение на работата, вместо за напускане.
2. Не сменяйте работата си заради това, че са напуснали колеги, с които сте се разбирали чудесно. Да работиш с приятели е едно от най-хубавите неща, които могат да ви се случат. Въпреки това, в работата всеки има лични цели и стремежи и е по-важно да потърсите (и да намерите) своето поле за изява като професионалисти, отколкото просто да си правите компания с приятели. Ако сте наистина добри в професията, ще можете да се сработите добре и другите колеги.
3. Не сменяйте работата си, само защото вашите бивши колеги-приятели ви агитират да ги последвате в новата им компания, защото била по-перспективна. Този аргумент е малко спорен. Ако новата компания, в която ви канят е наистина добра и позицията, на която ще постъпите, е такава, каквато вие желаете и скоято бихте могли да се справите, тогава може и да приемете. Важно е да вземете вашето решение разумно, претегляйки всички плюсове и минуси на едната и на другата фирма. Всяко решение, взето под влияние на силна емоция, по-късно се оказва погрешно.
4. Не сменяйте работата си, само защото някой от близките или приятелите ви смята, че сегашната ви работа не е достатъчно добра за вас и заслужавате много повече. Тук оставям оригиналния коментар. Не само при избор на нова работа, а почти във всеки друг случай в живота, когато трябва да се вземе важно решение, се осланяйте преди всичко на собствената си преценка кое е добро за вас и кое не е.
5. Не сменяйте работата си, за да “насолите” носа на началника си, като му покажете, че сте незаменим(а) и без вас ще пропадне. Никой, ама никой началник няма да се трогне от подобна постъпка. Най-глупавото поведение от ваша страна би било да си мислите, че дори и да е сбъркал, шефът ви ще си признае и ще ви помоли за извинение или пък ще ви помоли да се върнете обратно. При един конфликт, стигнал до емоционални изблици, всеки се опитва да защитава своята позиция все по-яростно, без значение дали е прав или не. По този начин не само няма да постигнете нищо за себе си, но ще създадете негативно отношение към вас, което може да трае много дълго. Не изгаряйте мостовете след себе си! Светът е малък, а нашата страна - още по-малка. Човек никога не знае кога животът ще го срещне отново с хора, с които се е разделил с лоши човства. Не го правете!

Има много причини, поради които не само си струва, ами даже се налага човек да напусне работата си и да си потърси друга. Но това никога не бива да става под влияние на силна емоция - гняв, обида или пък силно въодушевление. Човек прекарва оргомна част от живота си на работа и смяната на работното място трябва да бъде добре обмислен ход, в който всеки рисков елемент трябва да бъде добре претеглен.

Напоследък доста се говори за лоялността и най-вече се дискутира въпроса: Лоялно ли е да напуснеш фирмата, в която работиш, особено пък ако тя изпитва проблеми?

В България е масово разпространено мисленето, че всеки, който напуска фирмата, е предател и е нелоялен. Фирмата го е хранила толкова време, а той от черна неблагодарност напуска. Това, според мен са предразсъдъци от времето на социализма.

Думата “лоялност” означава преданост и вярност, но означава също и законност. Доколкото взаимоотношенията между работник и работодател се уреждат с трудов договор и там ясно е записано, че той може да бъде прекратен по всяко време и от двете страни със съответното предизвестие, и доколкото той не е юридически нарушен, не може въобще да се говори за нелоялност.

По-скоро акцентът тук е морален. Такъв е и поводът да започна да пиша този пост. Lyd в нейния блог задава въпроса дали е лоялно да напуснеш фирмата, когато е изпаднала в криза. За мен, отговорът е категоричен: ако спазваш клаузите на договора, значи е лоялно. По-интересен, според мен, е въпроса: Какво ти дава фирмата и какво очакваш от нея? Когато човек си отговори на него, тогава ще може да отговори и на въпроса дали да я напусне сега или не. Ако фирмата няма какво да ти даде, значи няма за какво да стоиш там.

В анкетата на Lyd въпросът е зададен твърде крайно: или напускаш за повече пари, или оставаш “за черните очи” на шефа. Разбира се, това е твърде примитивно като дилема. Според мен, има и други важни неща, които биха могли да мотивират един служител да остане във фирмата, въпреки че тя е изпаднала в криза. Ето някои от тях:

• Обучение и професионално израстване. Ако във фирмата има изградени добри практики, било като производствени технологии, било като общуване или организация, и човекът осъзнава, че е още млад и неопитен в професията, а тази фирма е добро място да напредне професионално, това може да е достъчен мотивиращ фактор да остане и да продължи своето развитие.
• Израстване в кариера (позиция). В нашата професия (производство на софтуер) е много трудно премествайки се на нова работа да стъпиш и на по-висока длъжност. Много по-лесно е израстването в служебната йерархия във фирмата, в която си рабтил достатъчно дълго и си се доказал пред вишестоящите. В този смисъл, ако човекът гони служебно издигане, би могъл да остане, за да получи тзаи промоция и да напусне по-късно с нова, по-авторитетна титла.
• Възможност за участие в бизнеса. Това вече зависи от подхода на големия шеф. В примера, който Lyd дава, шефът събира служителите си и им заявява открито, че фирмата изпитва сериозни финансови затруднения и се налагат драстични мерки, за да оцелее, които се отразяват най-вече в намаляване на заплатите. Това е наистина сериозен удар по финасовото здраве на всеки един човек, защото едва ли има някой, който да не е планирал бъдещи разходи, базирани на текущата си заплата. Едно такова намаляване носи проблеми на цялото му семейство. Тук, обаче не се казва нищо за някаква друга форма на мотивация или компенсация на загубите, причинени от намаляването на заплатата. Едно нещо, което масово се практикува на запад, е предлагане на дялово участие в собствеността, например раздаване на акции. При положение, че причините за финансовото неблагосъстояние на фирмата са обективни (а не некадърен мениджмънт например), това би могло да бъде добра мотивация за хора, които вярват в успешното бъдеще на фирмата и би ги задържало за доста дълъг период там.

Разбира се, всички тези варианти биха били валидни при положение, че фирменото ръководство е постъпило открито и веднага е поставило въпроса пред служителте си, вместо да шикалкави няколко месеца. Също така ключов момент е доверието, което служителите имат в своите мениджъри. Ако общественото мнение смята ръководството за виновно за кризата, тогава никой не може да спаси кораба от потъване. Хората ще напуснат и не заради парите, а просто, защото нямат никаква вяра в бъдещето на тази фирма.

Когато настъпи подобна криза е много трудно да се вземат решения. Винаги ще има хора, недоволни, изненадани и обидени. Винаги ще има обвинения в некадърност, предателство и нелоялност. Но аз си мисля, че такава криза не идва за един ден. Симптомите за нейното настъпване се появяват доста по-рано и най-важното е още в първите моменти да за започне да се мисли за техните последствия. Пренебрегването им или отлагането на тяхното решаване могат да бъдат фатални.

Казвам се Майк Рам. В дългата си и разнообразна кариера досега съм се занимавал с какво ли не. Основният ми бизнес днес е свързан с управление на хора и проекти, с писане на софтуер, с лекции и консултации. Но опита и знанията, които използвам днес съм ги трупал в продължение на повече от двайсет години и близо двадесет фирми малко или много свързани с информационни технологии и разработка на софтуер.

Работил съм както с българи, така и с много чужденци - американци, гърци, германци, французи, австрийци и виетнамци. Бил съм момче за всичко, програмист, шеф на проект, шеф на фирма. Бил съм наемен работник, бил съм и собственик. Приятелите ми вече не ме питат “Как си?”, а “Къде работиш днес?”.

Е, днес вече работя за себе си, но смятам, че знанията и опитът, който съм придобил в множеството фирми, през които съм минал, са безценни и затова реших да ги споделя тук с вас.

Този блог не е просто дъска с обяви за работа или съвети как да си напишете по-атрактивно CV. Тук ще говорим и за това как да си намерим най-подходящата за нас работа, и за това как да се разделим с предишната. За това как да се научим да се сработваме с колегите и началниците, как да извлечем максимална полза от пребиваването си в една фирма и най-вече как да превърнем работата в удоволствие. Защото само тогава човек се чувства щастлив и пълноценен.