Нова работа » недостиг http://www.nova-rabota.com Да превърнем работата в удоволствие Fri, 23 Apr 2010 15:37:43 +0000 en hourly 1 http://wordpress.org/?v=3.0.1 За болния и доктора отново http://www.nova-rabota.com/2007/10/15/the-sick-and-the-doctor/ http://www.nova-rabota.com/2007/10/15/the-sick-and-the-doctor/#comments Mon, 15 Oct 2007 09:09:32 +0000 Майк Рам http://www.nova-rabota.com/2007/10/15/the-sick-and-the-doctor/ Проучването на Менпауър, проведено сред HR специалисти у нас, за което и аз писах в поста си Въпросът с кадрите – отново на дневен ред, се оказа много важна суровина за изследвания и анализи, поне сред специалистите, занимаващи се с управление на човешки ресурси. По този повод, Татяна Христова от Нова Визия е публикувала нова статия, в която предлага един малко по-различен поглед върху проблема с липсата на качествени кадри у нас.

Тя обръща своето внимание върху стойността, която една компания предлага на своите служители, като под “стойност” се разбират условия на труд, развитие, оценяване, възнаграждаване, среда и др.

Това отново ми напомня за приказката за болния и доктора, която все още се разиграва в едно оргомно мнозинство от фирми в България. Мениджърите по човешки ресурси все още смятат своите служители (настоящи и потенциални) за болни от безработица и вярват, че като ги назначат на работа и им дадат някаква заплата, са извършили едно добро дело, спасили са ги от гладна смърт и заслужават тяхната вечна благодарност.

Нещата отдавна не стоят така. Отношенията работник-работодател трябва да бъдат равноправни. И едните, и другите имат проблем за разрешаване. И едните, и другите имат какво да предложат на отсрещната страна. Няма болни, няма доктори. Има само две страни, които сключват трудов договор, отстояващ интересите на всяка една от тях и е взаимно изгоден.

“Дай, за да получиш”. Този принцип важи с пълна сила както за служителите, така и за работодателите. Не може да стачкуваш за по-голямо възнаграждение, при положение, че полагаш малко усилия в работата си и труда ти е нискокачествен и неефективен. В същото време и работодателите не могат да се оплакват, че нямат кандидати, ако предлагат мизерни условия на труд и никакви възможности за развитие на своите служители.

Прочетете статията на Татяна Христова Имат ли решение неволите на специалистите по подбор? – ще ви накара да се замислите.

Вижте и тези публикации:

]]> http://www.nova-rabota.com/2007/10/15/the-sick-and-the-doctor/feed/ 1 Въпросът с кадрите – отново на дневен ред http://www.nova-rabota.com/2007/10/06/the-question-of-the-cadres/ http://www.nova-rabota.com/2007/10/06/the-question-of-the-cadres/#comments Sat, 06 Oct 2007 08:55:26 +0000 Майк Рам http://www.nova-rabota.com/2007/10/06/the-question-of-the-cadres/ Едно много интересно проучване сред близо 300 специалисти по подбор на персонал в различни по голенина предприятия в София и страната е било проведено в периода юли-август 2007 г. от Manpower България , за което разказва Тодор Христов от Нова визия.Резултатите са потресаващи: 86% от бизнеса у нас среща сериозни проблеми при намирането на подходящ персонал.

Получава се някакъв парадокс: от една страна хората се оплакват, че не могат да си намерят добра работа, а от друга – работодателите се оплакват, че не могат да си намерят добри работници. Как се получава така?

Според проучването на Manpower, oсновните причини за това, че фирмите не могат да си намерят подходящи хора, са:

  • Недостиг на кадри, особено в локациите извън София
  • Липсата на опит
  • Липса на квалификации и мотивация
  • Нереалните очаквания от страна на кандидатите
  • Прекалената динамика на пазара на труда като цяло
  • Наплива от нови работодатели на пазара, които търсят персонал

Тук си заслужава да се поразсъждава над всяка точка поотделно. И ще го направя в следващите постове. В крайна сметка, на теми като тази, е посветен този блог. Всяка един от тези проблеми се е зараждал с години – не се е появил за един ден – и  неговото решаване няма да стане мигновено, като с магическа пръчка. Тук има пръст и националния ни манталитет, и качеството на образованието ни, и настройката, че на работа ходим само да отбием номера, а после плачем защо заплатите ни са малки. Поговорката “Аз ги лъжа, че работя, а те ме лъжат, че ми плащат” все още важи у нас и е главната причина за проблемите в отношенията работодател-работник.

Темите са много и дълбоки. Решение за целия народ едва ли някой може да предложи, най-малко пък политиците. Това, което може да се направи, е всеки един от нас да се замисли над въпроси като тези:

  • Какво давам, когато ходя на работа и има ли въобще полза от моя труд?
  • Как се променя и развива моята професия и аз достатъчно добър ли съм в нея?
  • Как мога да повиша квалификацията си, за да стана по-добър и да израстна в професията?
  • Къде бих могъл да се реализирам по-добре?
  • Не е ли по-добре да работя повече или по-ефективно, за да печеля повече, отколкото да симулирам работа и да вегетирам срещу мизерно заплащане?

Моята цел е не да ви дам отговори, а да ви провокирам да си задавате подобни въпроси и сами да намерите своя отговор. Защото само така ще можем да просперираме.

Вижте и тези публикации:

]]> http://www.nova-rabota.com/2007/10/06/the-question-of-the-cadres/feed/ 2