Нова работа » началник

Идеалният шеф. Част първа – възрастта

Майк Рам — Fri, 15 Aug 2008 10:58:37 +0000

Някои традиции повеляват човек да се издигне в кариерата, когато натрупа достатъчно опит и знания, тоест, когато поостарее. В същото време, младите хора в компанията нетърпеливо потропват с крак и изгарят от амбиция час по-скоро да се издигнат нагоре в йерархията, за да покажат на какво са способни. Политиката на издигане на старит и заслужилите ги изпълва с негодуване.

Та, седнах аз и се запитах: За какъв шеф бих искал да работя? Какви качества трябва да притежава, за да печели моето уважение, вярност и лоялност? Мисля, че това ще излезе една много голяма тема, затова реших да ви я предложа на малки хапки.

Затова първият въпрос е този за възрастта. Смятате ли, че възрастта е важен фактор за мениджърските умения на един човек? Има ли значение за вас дали вашият шеф е по-възрастен или по-млад?

В интерес на истината, имал съм и по-възрастни, и по-млади началници. И в едните, и в другите съм намирал и положителни и отрицателни качества като мениджъри, така че моето лично заключение е, че възрастта играе малка роля. По-важен е опитът и професионалната зрялост. Може би везните леко се накланят в полза на по-възрастните, въпреки че когато бях по-млад и аз бях твърде нетърпелив към тях.

Имал съм по-възрастен шеф, който съм възприемал като баща – неговият опит и неговата ерудиция винаги са ме изпълвали с уважение и съм се доверявал на всяко негово решение. Работил съм и с такъв, който изглеждаше като клоун – толкова беше смешен с помпозното си поведение, а не осъзнаваше, че за всичките си години “трудов стаж” не беше научил почти нищо за професията и нищо не можеше да даде на хората от своя екип. Изглеждаше жалък в нашите очи и точно това беше причината целия ни отдел да загуби всякакво старание и желание за изява в работата.

На други места съм попадал пък на по-млади шефове. Някои са ме впечатлявали с огромната си работоспособност и амбиция да побеждават. Такива хора са истински лидери и успяват да увлекат хората от своя екип след себе си. Повечето, обаче, са фантазьори и липсата на професионален опит им е направо написана на челата. Допускат грешка след грешка, а от надуване, че са заели толкова висока позиция, не смеят да се допитат до екипа си за съвет, за да не ги помислят за глупави, и продължават да трупат грешки, с което пък напълно доказват своята некомпетентност.

Тази тема поражда и други въпроси, които и мен са ме вълнували дълго време . Например:

Как да се разбираме с началник, който е изостанал от съвременните тенденции в професията? Закостенял и консервативен, гледащ с нетърпение към деня на пенсионирането си и глух за всякакви революционни идеи.
Как да укротим млад и надут шеф, който случайно е попаднал на тази позиция без да има необходимите знания и опит? Дали да се опитаме да го подкрепим и да му помагаме във вземането на решения или да му подлеем вода и да го оставим да се пребие, за да се научи друг път да не вири нос и да не прережда старите и заслужилите?

Темата за възрастта и опита е много широка и вероятно ще се връщам към тези въпроси и в бъдещите постове. Засега искам да ви насоча към първия си въпрос: С какъв шеф бихте предпочели да работите вие – по-млад или по-възрастен? Ще се радвам да видя вашите коментари.

Гласувайте за тази статия в Svejo.net:

Ако харесвате статиите в този блог и се интересувате от тематиката, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се за съдържанието на блога чрез RSS feed или по имейл.

Вижте и тези публикации:

Защо трябва да си говорите по-често с шефа?

Майк Рам — Thu, 13 Dec 2007 13:59:25 +0000

Както бях писал по-рано, когато сте недоволни от работата си, трябва да споделите своите проблеми и идеи с вашия пряк шеф. В подкрепа на тази теза, в блога Jobacle.com се появи една много добра статия, в която авторът твърди, че общуването с шефа е важно и полезно не само когато са назрели тежки за решаване проблеми, а и по всяко друго време.

У нас съществува силно дистанциране от властта (висок индекс на властово разстояние по Хофстеде) и отчуждаването между шефа и неговите служители е още по-засилено, отколкото в Щатите. Ето няколко съвета защо по-честото общуване с шефа е полезно за вашата кариера:

1. Колкото повече шефът ви харесва, толкова по-склонен ще бъде да ви помогне.

Ако искате да се издигнете нагоре в кариерата, вие неминуемо ще имате нужда от подкрепата на вашия шеф. Много е важно и той да не вижда във ваше лице конкурент или заплаха за собствената си позиция, а човек, на когото може да се довери. Същото се отнася и за вас. Независимо дали става въпрос за подаване на документи към HR отдела, предложение към по-главните мениджъри, или дори проста молба за отпуск, вие ще имате нужда от подкрепата на вашия пряк началник, затова бъдете приятел с него днес, за да стане живота ви утре по-лесен.

2. Поставете проблемите си ясно и отрано.

Авторът цитира Глава 4 от тайната библия на мениджмънта, в която се казва:

Когато ваш служител дойде при вас с молба за повишение или отпуска, покажете изненада от тяхното желание без значение от колко време работят в организацията. Използвайте някой от следните отговори:

“Нямах представа, че се интересуваш от това.”
“Трябваше да дойдеш при мене по-рано.”
“Задръж сега. В момента имаме по-важни задачи.”

Вашата задача е да комуникирате отрано и по-често, за да избегнете подобни отговори. Трябва да сте наясно със себе си какво искате и да се борите да го постигнете. Част от задълженията ви е да споделите с вашия шеф (включително и в писмен вид) вашите желания и намерения).

3. Елиминирайте притеснението от нередовната комуникация

Колкото по-често правим едно нещо, толкова по-лесно става. Повторението събаря стени с всякаква височина и дебелина. Да поискаш нещо от шефа никога не е лесно. За каквото и да става въпрос – повишение, референция или почивен ден – стомахът ти става на топка преди да почукаш на неговата врата. Нещата винаги са трудни, ако общуваш с шефа си само когато имаш нужда от нещо. Затова колкото по-често общувате с него, толкова по-лесно ще ви бъде да си поискате вашето, а и по този начин по-лесно ще спечелите неговото доверие и уважение. (Виж т. 1)

4. Опознайте врага

Би било чудесно ако сте в много добри отношения с вашия пряк началник, но това не винаги се случва. Все пак, независимо от това дали се обичате или мразите, колкото по-добре познавате характера и поведението на вашия шеф, толкова по-силни са вашите позиции. Най-добрият начин да постигнете това, е чрез активна комуникация. какви са неговите принципи и убеждения? В какво вярва? Богат ли е? Здрав ли е или болен? Колкото повече информация имате за него, толкова по-изгодна е вашата позиция когато дойде време да поставите вашите изисквания.

5. Отворете си пътя нагоре

Вашият шеф има достъп до по-висшите мениджъри и ако искате вашето име да се чува сред тях, вашият шеф е най-удачният проводник. Ако той вярва въ вас, вашите способности и вашите идеи, вероятността да попаднете “в радара” на топ мениджмънта е много по-голяма, а това е ключов елемент в издигането нагоре по корпоративната стълбица.

Заключение: Тези съвети не целят да ви превърнат в подмазвач и гъзолизец, а просто да бъдете човек. Вашият шеф е също човек и като такъв е подвластен на чувства и емоции, точно както и всеки друг, точно както и самият вие. Ако си мислите, че като си спестявате общуването с него и го отбягвате като чумав, му спестявате проблеми – помислете си пак. Проблемите се натрупват във вас и рано или късно ще избухнат като бомба, но тогава пораженията ще бъдат много по-големи. Честото общуване с шефа помага за изпускане на парата и за намиране на решения, от които всички могат да извлекат полза.

Ако харесвате статиите в този блог и се интересувате от тематиката, която разглеждаме, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се напълно безплатно за нашия бюлетин чрез RSS feed или по имейл

Вижте и тези публикации:

7 съвета как да се справим с простаците в офиса

Майк Рам — Sat, 20 Oct 2007 15:05:52 +0000

Bob Sutton, авторът на The No Asshole Rule, ни дава своите съвети как да се справим със “задниците” в офиса.

Дълго се чудих каква дума да използвам на български, вместо звучната “asshole”, която авторът използва, и която се е превърнала в ключов атрибут на всяка холивудска продукция. Ние в България не сме свикнали да използваме такъв език и все се стремим поне в писмента реч да не използваме чак такива вулгаризми. Затова в стремежа си да запазя емоционалния заряд, който автора иска да ни предаде, и в същото време да бъда възпитан и книжовен, се спрях на думата “простак”.

Та, ако си имате работа с истински простак, а още повече, ако ви е шеф, най-добре е да напуснете веднага, съветва Сътън. Разбира се, това не винаги е възможно, тъй като не всички професии предлагат такова изобилие от оферти за работа, както е при софтуерните разработчици например, а понякога човек намира други привлекателни фактори в работата, с които не е лесно да се раздели.

За хората, които не могат да изпълнят горния съвет, ето още 7 възможности, които Боб Сътън ни предлага:

1. Започнете с любезна конфронтация. Някои хора на са простаци по природа, а просто не осъзнават, че с постъпките си са ви накарали да се почувствате унизени и подценени. Други пък нарочно се заяждат, но могат да спрат, ако им дадете цивилизован, но категоричен отпор.

2. Ако нахалникът продължава да ви трови, ограничете контактите си с него максимално. Опитайте се да ограничите всякакви срещи с него. Използвайте писмена комуникация във всички възможни случаи. Старйте се разговорите ви да бъдат максимално кратки. Бъдете любезни, но не казвайте нищо повече, освен точно това, за което ви питат.

3. Насладете се на “малките победи”. Ако не можете да го превъзпитате, намерете малки начини да му въздействате и да нанесете ответен удар – това ще ви накара да се почувствате силен и може да откаже натрапника да се заяжда с вас.

4. Научете се да бъдете безразлични към него – не позволявайте на простака да докосва душата ви. Лесно е да се работи, когато се отнасят с теб достойно, но когато те третират като боклук, това може да нанесе дълбоки поражения на нашето емоционално здраве. Научете се да не се впрягате в думите и забележките на досадника. Създайте си защитна обвивка, която да предпазва душата ви от емоционален срив.

5. Водете си дневник на простотиите. Внимателно и точно описвайте всеки случай на простащина и неколегиално поведение. Когато дойде подходящия момент, този дневник ще се превърне във вашето най-силно оръжие срещу него.

6. Намерете други жертви и свидетели. Когато вашият шеф или колега е истински простак, много е вероятно той да се държи така и с другите. Дори и досега никой да не е вярвал на вашите думи и да не е вземал насериозно оплакванията ви, то вече за топ мениджмънта ще бъде много трудно да игнорират показанията на по-голяма група от хора и ще се наложи да вземат някакви мерки срещу него. Нещо повече, намирането на хора, които подкрепят вашата кауза, ще ви даде повече морални сили в борбата срещу простотията.

7. Заведете съдебно дело, но направете това само в краен случай. В Щатите има множество закони, защитаващи личното достойнство на служителя, такива наченки има и у нас. Въпреки това, съветът на автора е: “По-добре е да напуснете, отколкото да пострадате повече”. Адвокатите казват, че колкото повече страдате, толкова по-силна е вашата позиция и имате по-голяма вероятност да спечелите делото в съда, но в същото време ще изпитате много повече тормоз, тревоги и мъка, което може да доведе до непоправими последствия за вашето душевно здраве.

Вижте и тези публикации:

Празник на шефа

Майк Рам — Tue, 16 Oct 2007 09:12:16 +0000

Днес, 16 октомври бил национален празник на шефа в САЩ. По този повод поздравявам всички шефове, мениджъри, началници и ръководители. Бъдете мъдри и добри!

В моя блог Спри и помисли! съм публикувал една по-голяма статия по повод на днешния празничен ден. Прочетете я!

Вижте и тези публикации:

Не напускайте работа, когато…

Майк Рам — Tue, 09 Oct 2007 12:23:34 +0000

Една интересна статия се появи наскоро в онлайн списанието Тя. Статията е озаглавена Погрешните мотиви за смяна на работата и е адресирана към женската публика, може би защото самото списание е ориентирано към женски проблеми. Аз, обаче, намирам аргументите им за универсални и затова ги цитирам и тук с малък коментар към всеки един от тях:

Не сменяйте работата си просто, защото сте изморен(а). Понякога се случва да се натрупа много работа и това да ви доведе до преумора. Но преди да решите да избягате от това място, помислете добре какви са причините за многото работа и за преумората. Дали това е постоянна практика във фирмата или само временно явление? Ако е нещо временно, една добра почивка ще ви се отрази добре, ще ви освежи и след това ще се почувствате много по-добре, отколкото ако започнете съвсем на ново място. Дали пък причината за преумората не е във вас? Дали не се нагърбвате с прекалено много задачи, голяма част от които биха могли да бъдат свършени от вашите колеги? Успявате ли да делегирате задачи на колегите и на подчинените си или с всичко се нагърбвате вие? Ако причината е във вас, помислете за по-ефективно разпределение на работата, вместо за напускане.
Не сменяйте работата си заради това, че са напуснали колеги, с които сте се разбирали чудесно. Да работиш с приятели е едно от най-хубавите неща, които могат да ви се случат. Въпреки това, в работата всеки има лични цели и стремежи и е по-важно да потърсите (и да намерите) своето поле за изява като професионалисти, отколкото просто да си правите компания с приятели. Ако сте наистина добри в професията, ще можете да се сработите добре и другите колеги.
Не сменяйте работата си, само защото вашите бивши колеги-приятели ви агитират да ги последвате в новата им компания, защото била по-перспективна. Този аргумент е малко спорен. Ако новата компания, в която ви канят е наистина добра и позицията, на която ще постъпите, е такава, каквато вие желаете и скоято бихте могли да се справите, тогава може и да приемете. Важно е да вземете вашето решение разумно, претегляйки всички плюсове и минуси на едната и на другата фирма. Всяко решение, взето под влияние на силна емоция, по-късно се оказва погрешно.
Не сменяйте работата си, само защото някой от близките или приятелите ви смята, че сегашната ви работа не е достатъчно добра за вас и заслужавате много повече. Тук оставям оригиналния коментар. Не само при избор на нова работа, а почти във всеки друг случай в живота, когато трябва да се вземе важно решение, се осланяйте преди всичко на собствената си преценка кое е добро за вас и кое не е.
Не сменяйте работата си, за да “насолите” носа на началника си, като му покажете, че сте незаменим(а) и без вас ще пропадне. Никой, ама никой началник няма да се трогне от подобна постъпка. Най-глупавото поведение от ваша страна би било да си мислите, че дори и да е сбъркал, шефът ви ще си признае и ще ви помоли за извинение или пък ще ви помоли да се върнете обратно. При един конфликт, стигнал до емоционални изблици, всеки се опитва да защитава своята позиция все по-яростно, без значение дали е прав или не. По този начин не само няма да постигнете нищо за себе си, но ще създадете негативно отношение към вас, което може да трае много дълго. Не изгаряйте мостовете след себе си! Светът е малък, а нашата страна – още по-малка. Човек никога не знае кога животът ще го срещне отново с хора, с които се е разделил с лоши човства. Не го правете!

Има много причини, поради които не само си струва, ами даже се налага човек да напусне работата си и да си потърси друга. Но това никога не бива да става под влияние на силна емоция – гняв, обида или пък силно въодушевление. Човек прекарва оргомна част от живота си на работа и смяната на работното място трябва да бъде добре обмислен ход, в който всеки рисков елемент трябва да бъде добре претеглен.

Вижте и тези публикации:

Началник

Майк Рам — Mon, 25 Jun 2007 14:43:00 +0000

Още една дума, която ме накара да се замисля: “началник”. Поводът беше, една книга, която наскоро прочетох, превод от американски, в която на много места се употребяваше думата “началник”, явно като превод на думата “manager”. Вижте целия пост в моя личен блог – The man on the silver mountain.