Нова работа » напускане

Защо напускат добрите служители?

Майк Рам — Mon, 04 Aug 2008 12:35:14 +0000

Въпросът дали с пари може да се мотивират служителите да работят по-ефективно и по-отдадено много често се е дискутирал. По-иначе стои въпросът: можеш ли да купиш с пари един служител, който е решил да напусне? А още по-засукан е въпросът: защо, след като им повишавам заплатата периодично, пак напускат?

Един от отговорите е очевиден – заплатата не е мотивационен фактор, тя е хигиенен фактор. Това ще рече, че тя винаги се приема за даденост и човек не би се напънал да работи повече за същите пари, които ще получи и следващия месец, независимо колко много са те. От друга страна, периодичното актуализиране на заплатата на годишна база, се приема повече като компенсация за растежа на инфлацията, отколкото като опит за повишаване на мотивацията.

Има, разбира се и много други причини, поради които един човек би напуснал. Phil Gerbyshak ни предлага 5 от тях, като акцентира върху това, че става въпрос за важни и ценни за фирмата специалисти – така наречените “суперзвезди” – хора, които са истинските двигатели на работата във фирмата, с чието напускане не само ще загубим ключов служител, но и може да повлияе негативно на мотивацията на останалите колеги.

Скучни и еднообразни служебни задължения – Ако имате работник с голям капацитет и амбиция, но му поставяте еднообразна и повтаряща се работа всеки божи ден, той ще предпочете да се махне, за да потърси друго място, където да оползотвори своите способности.
Липса на кариерни възможности – Има хора, които искат техните възможности и заслуги да бъдат подчертани със съответната позиция в служебната йерархия. Ако растежът във вашата фирма е възможен, само ако някой от високопоставените мениджъри умре или се пенсионира, то шансовете да изгубите кадърен служител, са много големи.
Несигурност за бъдещето на фирмата – Това е сериозен фактор и у нас в България. На запад се притесняват, че все повече бизнес се изнася в по-евтини страни и нивото на безработица расте, а у нас нередовните приходи, резултиращи в нередовни заплати свиват сърцето на човек, обвързал се с двайсетгодишна ипотека.
Липса на информация от ваша страна – Независимо дали сте получили добри или лоши новини, е добре да ги споделяте по-често с вашите служители. От една страна, неизвестността за състоянието на фирмата плаши всички хора, а от друга, това, че не споделяте информация с най-добрите си служители, може да ги наведе на мисълта, че ги изолирате, че им нямате доверие или че не си вършат работата добре. Обръщайте повече внимание на вашите “суперзвезди” иначе ще отидат при някой друг, който ще го прави.
Вие не ставате за мениджър – Хората не напускат фирмите, а шефовете си, потвърждава старата поговорка Фил. Ако вие не покривате изискванията на вашите супер-служители, ако сте неорганизирани или пък изпадате в другата крайност – микроменджмънта – рискувате да получите тяхните оставки. Ако имате истински “звезди” сред своите служители, не можете да си позволите вие да бъдете посредствен. Трябва да вдигнете летвата високо и за себе си, ако искате да се възползвате от техния талант и възможности.

Оставяйки настрана въпроса кои точно са истинските “звезди” и дали “звездите” не се превръщат твърде често в “примадони”, аз също бих бил любопитен да узная и вашето мнение – защо вие бихте напуснали една работа, където заплатата, която получавате, е прилична? (Ясно е, че никоя заплата не е достатъчна ) Очаквам вашите коментари.

Гласувайте за тази статия в Svejo.net:

Ако харесвате статиите в този блог и се интересувате от тематиката, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се за съдържанието на блога чрез RSS feed или по имейл.

Вижте и тези публикации:

Обичам си фирмата, но не мога да работя с този шеф

Майк Рам — Wed, 12 Mar 2008 09:45:58 +0000

Вчера една колежка ми изпрати линк към една статия в блога на Кариери.бг: Служителите напускат мениджъри, а не компании. Понеже следя редовно този блог, най-вероятно съм я видял и съм я подминал поради твърде тривиалното заглавие. Не случайно част от коментарите гласят: “Браво! Открихте топлата вода!”

Интересното е, че все пак темата се оказа интересна за много хора и под статията се появиха доста коментари, при това много емоционални. Това ме накара да я прочета отново и да поразсъждавам над нея.

Основната новина е, че някъде на запад било проведено някакво проучване, в резултат на което било установено, че много хора си харесвали фирмите, в които работят, но причината да напуснат била неразбирателство с шефовете. В онова изследване не са интервюирали българи, но не е трудно да се досетим, че много голяма част от нас ще се съгласят с това твърдение. В крайна сметка, има ли българин, който да си обича шефа? Нали всички шефове са глупаци, парашутисти и шуро-баджанаци и единствения смисъл на тяхното съществуване е те “да взимат едни кинти”, а ние да ги мразим и тайно да ги псуваме под сурдинка!

Тук има едно голямо неразбиране. Българинът има фирмата за някакво абстрактно понятие – нещо като Партията – майка и кърмилница в недалечното минало. Истината е, че фирмата се състои от конкретни хора, а нейната политика и решенията за конкретни действия се вземат от съвсем конкретни личности, които могат да бъдат назовани поименно. Така че, щом някой е назначил някого за шеф, то това е направено с цел утвърждаване на фирмената политика. Ако твоят шеф е тъп и некадърен или пък постоянно те тормози, значи всички нагоре по управленската верига са некадърни. Как можеш тогава да харесваш такава фирма?

Проблемът е, че ние нямаме ясна представа за трудовите отношения и живеем с разни илюзии и заблуждения. И това е естествено, като се има предвид, че у нас самият капитализъм е все още твърде млад и твърде грозен, а нашите родители са бачкали търпеливо по 40 години в едно и също предприятие, защото такава е била повелята на Партията и нямат качествен опит, от който да се поучим, защото трудът се продава както всяка друга стока, а у нас такъв пазар не е имало. (Спорен е въпросът доколко го има сега.)

Младите хора днес се интересуват само от материалните облаги. Когато кандидатстват за работа, единственият фактор да изберат една или друга оферта са заплатата и социалните придобивки. Едва по-късно осъзнават, че има хора – колеги и шефове – с които не могат да се погодят и сработят и това се превръща в причина за напускане. Затова в цитираното изследване няма нищо изненадващо. Всъщност, изненадващото е може би това, че и на запад хората избират работата си заради парите, а напускат заради шефовете. А ние си мислим, че сме уникални…

Решението е просто. За да си щастлив, трябва да намериш тази работа, която ти предлага не само добро възнаграждение, а и добра компания – хора, с които да ти бъде приятно да работиш. Това, разбира се, никак не е лесно за изпълнение, особено ако единствената ти възможност да опознаеш бъдещите си шефове е само по време на интервюто, но проблемът е в това, че има много хора, които дори не се сещат за това. Мисълта “аз за тези пари съм готов и на *** да ме въртят” е дълбоко погрешна. Много скоро тези, които са приели тази игра, разбират, че никакви пари не могат да оправдаят унижението и тормоза, на който са подлагани. И тогава упражнението с търсенето на нова работа се повтаря, но травмите, останали в душата, са неизлечими.

Прочетете статията и особено коментарите. Ще се радвам да видя и вашето мнение тук.

Гласувайте за тази статия в Svejo.net:

Ако харесвате статиите в този блог и се интересувате от тематиката, която разглеждаме, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се напълно безплатно за нашия бюлетин чрез RSS feed или по имейл.

Вижте и тези публикации:

Ако сте недоволни от работата си… Част 3

Майк Рам — Thu, 29 Nov 2007 08:51:41 +0000

(Продължение от част 2)

Общувайте активно с шефовете си

Повечето мениджъри нямат ясна представа за това, което става в техния офис в детайли. Колкото по-нависоко в служебната йерархия стои един мениджър, толкова повече той се откъсва от проблемите на редовите изпълнители. (Един чудесен ресурс за размисъл в тази насока е статията на Тодор Христов от NovaVizia.com – Мениджърски филтър.) Ако милеете за работата си и искате нещата да вървят по-гладко и по-ефективно – общувайте по-често със своите мениджъри!

У нас е широко разпространено схващането, че всички мениджъри са глупаци, парашутисти и въобще хора, които нищо не разбират от работата, която се върши във фирмата. Това съвсем не е вярно. Но е вярно, че те имат малко досег с хората от “фронтовата линия” затова ваша задача е да ги информирате, да споделяте своите грижи и проблеми и да предлагате възможни решения. Запомнете! Шефовете не обичат хора, които само мрънкат! Ако наистина виждате някакъв организационен проблем, който пречи на вашата ефективна работа, помислете как той може да бъде разрешен и отидете при вашия шеф не просто да му се оплачете като малко дете на майка си, а със съвсем конкретно предложение за подобряване на вашия работен процес. Тогава вашият мениджър ще разбере, че пред него стои човек способен да мисли, човек активно търсещ решения на проблемите, пред които се изправя, човек на когото той може да разчита.

Ако след дълбок размисъл прецените, че това, което работите, не е това, за което сте мечтали, или че просто не сте достатъчно добър, за да го вършите, ако след множество опити да се сближите и сработите с колегите си разберете, че те не са достатъчно свестни, за да сформирате успешен екип, или ако решите, че въпреки всичките си опити да убедите шефовете си в своите идеи, те остават неразбрани, тогава напуснете фирмата и си потърсете друга работа.

Напускането на фирмата е едно от най-лесните неща, но винаги трябва да бъде вашият последен ход. Бягството от проблемите не е решение и ако избягате от тях в една фирма, какво ще правите, когато се сблъскате със същите неща на друго място?

Напуснете само ако наистина сте опитали всички други възможности и те не са дали резултат. За напускането има много изписана литература и аз самият бих могъл да напиша още много статии по темата, но едно е най-важното: Дори и хората, с които сте работили да са некомпетентни, дори и през цялото време да сте останали неразбрани и недооценени, простете им!

Не напускайте фирмата с омраза, не го правете за отмъщение! Ако те не се разбрали вашите разумни аргументи досега, мислите ли, че някой ще разбере посланието ви, когато напускате? Дори и в един момент някой да се е държал лошо с вас или да е проявил глупост в някое свое решение, не го обвинявайте и не го оплювайте – хората непрекъснато се променят и се учат. Рано или късно този ваш колега или шеф може да разбере грешките си и да промени стила си на работа.

Не горете мостовете след себе си! Светът е малък, а съдбата обича да си прави шеги с нас. Много е вероятно отново да се срещнете в живота или в професията с хора, с които сте се разделили преди време. Не се разделяйте с гняв и омраза към тях! каквото и да е било тяхното поведение и отношение към вас, поне с едно те са ви били полезни – накарали са ви да проявите повече страст и ентусиазъм, повече усилие и разум в работата. И въпреки че вашите усилия не са дали директен резултат, те са ви направили по-добър професионалист и по-добър човек. Обърнете поглед назад и потърсете положителните страни на вашето пребиваване в тази фирма – какво сте научили и какво сте постигнали – убеден съм, че има какво да намерите, за да запомните фирмата и колегите с добро и да се разделите с тях като приятели. Това ще ви помогне да гледате с ведър поглед напред към бъдещето и да започнете новата си работа с положителна нагласа, с ентусиазъм и желание за успех.

И успехът неминуемо ще дойде – убеден съм в това и горещо ви го пожелавам!

Вижте и тези публикации:

Не напускайте работа, когато…

Майк Рам — Tue, 09 Oct 2007 12:23:34 +0000

Една интересна статия се появи наскоро в онлайн списанието Тя. Статията е озаглавена Погрешните мотиви за смяна на работата и е адресирана към женската публика, може би защото самото списание е ориентирано към женски проблеми. Аз, обаче, намирам аргументите им за универсални и затова ги цитирам и тук с малък коментар към всеки един от тях:

Не сменяйте работата си просто, защото сте изморен(а). Понякога се случва да се натрупа много работа и това да ви доведе до преумора. Но преди да решите да избягате от това място, помислете добре какви са причините за многото работа и за преумората. Дали това е постоянна практика във фирмата или само временно явление? Ако е нещо временно, една добра почивка ще ви се отрази добре, ще ви освежи и след това ще се почувствате много по-добре, отколкото ако започнете съвсем на ново място. Дали пък причината за преумората не е във вас? Дали не се нагърбвате с прекалено много задачи, голяма част от които биха могли да бъдат свършени от вашите колеги? Успявате ли да делегирате задачи на колегите и на подчинените си или с всичко се нагърбвате вие? Ако причината е във вас, помислете за по-ефективно разпределение на работата, вместо за напускане.
Не сменяйте работата си заради това, че са напуснали колеги, с които сте се разбирали чудесно. Да работиш с приятели е едно от най-хубавите неща, които могат да ви се случат. Въпреки това, в работата всеки има лични цели и стремежи и е по-важно да потърсите (и да намерите) своето поле за изява като професионалисти, отколкото просто да си правите компания с приятели. Ако сте наистина добри в професията, ще можете да се сработите добре и другите колеги.
Не сменяйте работата си, само защото вашите бивши колеги-приятели ви агитират да ги последвате в новата им компания, защото била по-перспективна. Този аргумент е малко спорен. Ако новата компания, в която ви канят е наистина добра и позицията, на която ще постъпите, е такава, каквато вие желаете и скоято бихте могли да се справите, тогава може и да приемете. Важно е да вземете вашето решение разумно, претегляйки всички плюсове и минуси на едната и на другата фирма. Всяко решение, взето под влияние на силна емоция, по-късно се оказва погрешно.
Не сменяйте работата си, само защото някой от близките или приятелите ви смята, че сегашната ви работа не е достатъчно добра за вас и заслужавате много повече. Тук оставям оригиналния коментар. Не само при избор на нова работа, а почти във всеки друг случай в живота, когато трябва да се вземе важно решение, се осланяйте преди всичко на собствената си преценка кое е добро за вас и кое не е.
Не сменяйте работата си, за да “насолите” носа на началника си, като му покажете, че сте незаменим(а) и без вас ще пропадне. Никой, ама никой началник няма да се трогне от подобна постъпка. Най-глупавото поведение от ваша страна би било да си мислите, че дори и да е сбъркал, шефът ви ще си признае и ще ви помоли за извинение или пък ще ви помоли да се върнете обратно. При един конфликт, стигнал до емоционални изблици, всеки се опитва да защитава своята позиция все по-яростно, без значение дали е прав или не. По този начин не само няма да постигнете нищо за себе си, но ще създадете негативно отношение към вас, което може да трае много дълго. Не изгаряйте мостовете след себе си! Светът е малък, а нашата страна – още по-малка. Човек никога не знае кога животът ще го срещне отново с хора, с които се е разделил с лоши човства. Не го правете!

Има много причини, поради които не само си струва, ами даже се налага човек да напусне работата си и да си потърси друга. Но това никога не бива да става под влияние на силна емоция – гняв, обида или пък силно въодушевление. Човек прекарва оргомна част от живота си на работа и смяната на работното място трябва да бъде добре обмислен ход, в който всеки рисков елемент трябва да бъде добре претеглен.

Вижте и тези публикации:

Лоялност

Майк Рам — Wed, 19 Sep 2007 15:09:00 +0000

Напоследък доста се говори за лоялността и най-вече се дискутира въпроса: Лоялно ли е да напуснеш фирмата, в която работиш, особено пък ако тя изпитва проблеми?

В България е масово разпространено мисленето, че всеки, който напуска фирмата, е предател и е нелоялен. Фирмата го е хранила толкова време, а той от черна неблагодарност напуска. Това, според мен са предразсъдъци от времето на социализма.

Думата “лоялност” означава преданост и вярност, но означава също и законност. Доколкото взаимоотношенията между работник и работодател се уреждат с трудов договор и там ясно е записано, че той може да бъде прекратен по всяко време и от двете страни със съответното предизвестие, и доколкото той не е юридически нарушен, не може въобще да се говори за нелоялност.

По-скоро акцентът тук е морален. Такъв е и поводът да започна да пиша този пост. Lyd в нейния блог задава въпроса дали е лоялно да напуснеш фирмата, когато е изпаднала в криза. За мен, отговорът е категоричен: ако спазваш клаузите на договора, значи е лоялно. По-интересен, според мен, е въпроса: Какво ти дава фирмата и какво очакваш от нея? Когато човек си отговори на него, тогава ще може да отговори и на въпроса дали да я напусне сега или не. Ако фирмата няма какво да ти даде, значи няма за какво да стоиш там.

В анкетата на Lyd въпросът е зададен твърде крайно: или напускаш за повече пари, или оставаш “за черните очи” на шефа. Разбира се, това е твърде примитивно като дилема. Според мен, има и други важни неща, които биха могли да мотивират един служител да остане във фирмата, въпреки че тя е изпаднала в криза. Ето някои от тях:

Обучение и професионално израстване. Ако във фирмата има изградени добри практики, било като производствени технологии, било като общуване или организация, и човекът осъзнава, че е още млад и неопитен в професията, а тази фирма е добро място да напредне професионално, това може да е достъчен мотивиращ фактор да остане и да продължи своето развитие.
Израстване в кариера (позиция). В нашата професия (производство на софтуер) е много трудно премествайки се на нова работа да стъпиш и на по-висока длъжност. Много по-лесно е израстването в служебната йерархия във фирмата, в която си рабтил достатъчно дълго и си се доказал пред вишестоящите. В този смисъл, ако човекът гони служебно издигане, би могъл да остане, за да получи тзаи промоция и да напусне по-късно с нова, по-авторитетна титла.
Възможност за участие в бизнеса. Това вече зависи от подхода на големия шеф. В примера, който Lyd дава, шефът събира служителите си и им заявява открито, че фирмата изпитва сериозни финансови затруднения и се налагат драстични мерки, за да оцелее, които се отразяват най-вече в намаляване на заплатите. Това е наистина сериозен удар по финасовото здраве на всеки един човек, защото едва ли има някой, който да не е планирал бъдещи разходи, базирани на текущата си заплата. Едно такова намаляване носи проблеми на цялото му семейство. Тук, обаче не се казва нищо за някаква друга форма на мотивация или компенсация на загубите, причинени от намаляването на заплатата. Едно нещо, което масово се практикува на запад, е предлагане на дялово участие в собствеността, например раздаване на акции. При положение, че причините за финансовото неблагосъстояние на фирмата са обективни (а не некадърен мениджмънт например), това би могло да бъде добра мотивация за хора, които вярват в успешното бъдеще на фирмата и би ги задържало за доста дълъг период там.

Разбира се, всички тези варианти биха били валидни при положение, че фирменото ръководство е постъпило открито и веднага е поставило въпроса пред служителте си, вместо да шикалкави няколко месеца. Също така ключов момент е доверието, което служителите имат в своите мениджъри. Ако общественото мнение смята ръководството за виновно за кризата, тогава никой не може да спаси кораба от потъване. Хората ще напуснат и не заради парите, а просто, защото нямат никаква вяра в бъдещето на тази фирма.

Когато настъпи подобна криза е много трудно да се вземат решения. Винаги ще има хора, недоволни, изненадани и обидени. Винаги ще има обвинения в некадърност, предателство и нелоялност. Но аз си мисля, че такава криза не идва за един ден. Симптомите за нейното настъпване се появяват доста по-рано и най-важното е още в първите моменти да за започне да се мисли за техните последствия. Пренебрегването им или отлагането на тяхното решаване могат да бъдат фатални.

Вижте и тези публикации:

Защо хората напускат?

Майк Рам — Sat, 21 Jul 2007 16:14:00 +0000

В блога Secrets of the Job Hunt прочетох една проста, но поразяваща със своята брутална откровеност и правота, сентенция:

Хората не напускат работата си, а началниците си.

Просто, кратко и ясно.