Нова работа

Миналата седмица bTV излъчиха в часовете за Шоуто на Слави един филм на Иван Кулеков, озаглавен “Ние сме лошите в страшния филм”, в който авторът даваше някакви несвързани кадри, опитвайки се да ни каже нещо, но какво – така и не се разбра. Както казва voxy: “Нито сте лоши, нито филмът е страшен“.

Иван Кулеков е един изключително талантлив писател-сатирик, но явно кинематографията не му е силната страна. А ако имаше и кой да го научи на дикция, щеше да бъде значително по-атрактивен на живо.

Не искам да коментирам целия филм, защото не е свързан с темата на този блог. Това, което ми привлече вниманието, беше въпросът, който като червена нишка (какво клише!) се промъкваше през целия филм, и на който Слави отказваше да отговори искрено до самия край. А именно: Защо някои хора са напуснали шоуто?

Отговорът е съвсем прост и не виждам защо трябва да се коментира. Това е работа, като всяка друга и всеки човек може в един момент да прецени, че тя не го устройва. Дали просто не му харесва, дали не му е присърце, дали той самият се чувства негоден да я върши, или (най-тривиалното) заплатата му е малко – това няма значение. Всеки има право на това решение и то е гарантирано от трудовото ни законодателство.

Въпросът, обаче е подъл и подвеждащ, и ни насочва към едни други по-важни въпроси. Например:

1. Защо за хората от шоуто и по-специално за Слави, всяко напускане е толкова болезнено?
2. Защо го напуснаха хора, които не бяха просто служители, а ключови фигури в Шоуто, във фирмата и даже негови лични приятели?
3. Защо след като напуснат, всички тези хора се втурват в медиите и започват яко да го оплюват?

Продължи към пълния текст »

Искаш ли да бъдеш добър началник? Можеш ли да разчиташ на своя екип безрезервно? Искаш ли да бъдеш истински лидер? Да се чувстваш като генерал, който води своите войници през огън и жупел към славната победа?

Тогава просто следвай тези съвети, който Павел Бродзински е нарекъл 15 начина да станеш добър шеф. Аз ги наричам 15-те божи заповеди на истинския лидер. Представям ги тук с любезното разрешение на автора:

1. Признавай заслугите на своя екип винаги, когато са го заслужили. Публично.
2. Не бързай да критикуваш. Изчакай, докато се успокоиш.
3. Не чакай следващото performance review, за да дадеш оценката си за работата на свой подчинен. Може да бъде твърде късно.
4. Бъди адвокат на екипа си пред свиоте началници. И обратно.
5. Оставяй хората си да стигнат до общо решение, вместо да им казваш какво да правят. Когато е възможно.
6. Намесвай се, когато усетиш, че назрява конфликт. Бъди справедлив, без значение кой е замесен.
7. Бъди отворен, честен и откровен. По-често.
8. Вслушвай се в хората си. Те имат добри идеи.
9. Оставяй хората да поемат отговорност. Когато могат.
10. Не се страхувай да вземаш смели решения. Те винаги се отплащат.
11. Вземай трудни решения, когато си убеден, че си прав. Ако не го направиш, те ще ти се върнат обратно.
12. Никога не се паникьосвай. Хората разчитат на тебе.
13. Поемай отговорността за работата на екипа. Техните грешки са и твои.
14. Намирай време за хората си. Винаги, когато имат нужда от тебе.
15. Отлеждай колективния дух и насърчавай колективната работа. Индивидуалистите и техните интереси могат да ги унищожат.