Напоследък доста се говори за лоялността и най-вече се дискутира въпроса: Лоялно ли е да напуснеш фирмата, в която работиш, особено пък ако тя изпитва проблеми?
В България е масово разпространено мисленето, че всеки, който напуска фирмата, е предател и е нелоялен. Фирмата го е хранила толкова време, а той от черна неблагодарност напуска. Това, според мен са предразсъдъци от времето на социализма.
Думата “лоялност” означава преданост и вярност, но означава също и законност. Доколкото взаимоотношенията между работник и работодател се уреждат с трудов договор и там ясно е записано, че той може да бъде прекратен по всяко време и от двете страни със съответното предизвестие, и доколкото той не е юридически нарушен, не може въобще да се говори за нелоялност.
По-скоро акцентът тук е морален. Такъв е и поводът да започна да пиша този пост. Lyd в нейния блог задава въпроса дали е лоялно да напуснеш фирмата, когато е изпаднала в криза. За мен, отговорът е категоричен: ако спазваш клаузите на договора, значи е лоялно. По-интересен, според мен, е въпроса: Какво ти дава фирмата и какво очакваш от нея? Когато човек си отговори на него, тогава ще може да отговори и на въпроса дали да я напусне сега или не. Ако фирмата няма какво да ти даде, значи няма за какво да стоиш там.
В анкетата на Lyd въпросът е зададен твърде крайно: или напускаш за повече пари, или оставаш “за черните очи” на шефа. Разбира се, това е твърде примитивно като дилема. Според мен, има и други важни неща, които биха могли да мотивират един служител да остане във фирмата, въпреки че тя е изпаднала в криза. Ето някои от тях:
- Обучение и професионално израстване. Ако във фирмата има изградени добри практики, било като производствени технологии, било като общуване или организация, и човекът осъзнава, че е още млад и неопитен в професията, а тази фирма е добро място да напредне професионално, това може да е достъчен мотивиращ фактор да остане и да продължи своето развитие.
- Израстване в кариера (позиция). В нашата професия (производство на софтуер) е много трудно премествайки се на нова работа да стъпиш и на по-висока длъжност. Много по-лесно е израстването в служебната йерархия във фирмата, в която си рабтил достатъчно дълго и си се доказал пред вишестоящите. В този смисъл, ако човекът гони служебно издигане, би могъл да остане, за да получи тзаи промоция и да напусне по-късно с нова, по-авторитетна титла.
- Възможност за участие в бизнеса. Това вече зависи от подхода на големия шеф. В примера, който Lyd дава, шефът събира служителите си и им заявява открито, че фирмата изпитва сериозни финансови затруднения и се налагат драстични мерки, за да оцелее, които се отразяват най-вече в намаляване на заплатите. Това е наистина сериозен удар по финасовото здраве на всеки един човек, защото едва ли има някой, който да не е планирал бъдещи разходи, базирани на текущата си заплата. Едно такова намаляване носи проблеми на цялото му семейство. Тук, обаче не се казва нищо за някаква друга форма на мотивация или компенсация на загубите, причинени от намаляването на заплатата. Едно нещо, което масово се практикува на запад, е предлагане на дялово участие в собствеността, например раздаване на акции. При положение, че причините за финансовото неблагосъстояние на фирмата са обективни (а не некадърен мениджмънт например), това би могло да бъде добра мотивация за хора, които вярват в успешното бъдеще на фирмата и би ги задържало за доста дълъг период там.
Разбира се, всички тези варианти биха били валидни при положение, че фирменото ръководство е постъпило открито и веднага е поставило въпроса пред служителте си, вместо да шикалкави няколко месеца. Също така ключов момент е доверието, което служителите имат в своите мениджъри. Ако общественото мнение смята ръководството за виновно за кризата, тогава никой не може да спаси кораба от потъване. Хората ще напуснат и не заради парите, а просто, защото нямат никаква вяра в бъдещето на тази фирма.
Когато настъпи подобна криза е много трудно да се вземат решения. Винаги ще има хора, недоволни, изненадани и обидени. Винаги ще има обвинения в некадърност, предателство и нелоялност. Но аз си мисля, че такава криза не идва за един ден. Симптомите за нейното настъпване се появяват доста по-рано и най-важното е още в първите моменти да за започне да се мисли за техните последствия. Пренебрегването им или отлагането на тяхното решаване могат да бъдат фатални.
Loading ...
Криза е
