Нова работа » комуникация

Как (не) се гради лоялност

Майк Рам — Mon, 01 Dec 2008 05:07:49 +0000

Много фирми в днешно време се оплакват от липса на лоялност от страна на служителите си, но рядко се замислят каква е причината за това. Вече съм коментирал, че за мен лоялността е поведение, отговарящо на изискванията на закона. Да предадеш важна търговска информация на конкуренцията е нелоялно. Да напуснеш фирмата, в която си работил 5 години е напълно лоялно, стига да си подал предизвестие в договорения срок.

Да искаш един служител да работи дълго и всеотдайно за фирмата – това означава нещо много повече от лоялност – той трябва да бъде мотивиран.

Днешната тема е за лоялността и е продиктувана от едно изследване, проведено от CareerBuilder.com сред HR специалисти в Щатите. Според него, близо 25% от анкетираните са споделили, че не изпитват никакви скрупули и не се чувстват лоялни към фирмата, в която работят, а 20% са завили, че имат намерение да си сменят работата в следващите 12 месеца.

Информацията за това изследване открих в блога Slow Leadreship и авторката на статията – Nina Simosko – смята, че това са доста плашещи стойности, които би трябвало да накарат съвременните мениджъри сериозно да се замислят за своите управленски методи, защото подобна липса на лоялност сред служителите може да доведе до катастрофални последици за фирмите.

Аз нямам данни за България, но според моите лични наблюдения, у нас положението е даже по-зле. Затова бих искал да проуча вашето мнение по въпроса и ще пусна нова анкета по темата.

Разбира се, организаторите на проучването са потърсили и причините за това високо ниво на нелоялност и са задали въпроса “Защо?”. Логично, анкетираните са посочили като основен виновник мениджмънта на фирмата. Ето и най-често даваните отговори:

“Моят работодател не ме цени” (61%)
“Усилията ми остават незабелязани или неоценени” (52%)
“Не ми плащат достатъчно” (51%)
“Нямам възможности за кариерно развитие” (44%).

Съвсем очевидно може да се направи извода, че за да бъде мотивиран един човек да работи с желание и хъс, е необходимо:

неговият мениджър да следи неговата работа и да дава коректна и навременна обратна връзка,
трудът му да бъде добре заплатен и
да има възможности за професионално и личностно израстване.

Въпросът е: дали работодателите у нас осъзнават това и какво правят по въпроса за повишаване на лоялността и мотивацията на своите служители?

Очаквам вашите коментари.

Гласувайте за тази статия в Svejo.net:

Ако харесвате статиите в този блог и се интересувате от тематиката, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се за съдържанието на блога чрез RSS feed или по имейл.

Вижте и тези публикации:

Aтестации на служителите. Нова анкета

Майк Рам — Wed, 13 Feb 2008 07:52:48 +0000

Едни познати колеги наскоро започнаха да изграждат процедура по атестиране на служителите и това ме подсети да поставя този въпрос на всенародно гласуване. Обърнете внимание на новата анкета в горния ляв ъгъл на сайта и дайте своя вот, а и своя коментар по темата.

Винаги съм смятал, че успехът на една фирма е невъзможен без ясен диалог между служителите и мениджърите. Една от успешните форми на такъв диалог е атестацията. Тук е важно да отбележим, че атестации могат да се правят не само от шефа на служителите, а и обратно – всеки служител да има правото да даде своята оценка на работата на мениджърите. И това не е просто фикция – това е практика, която даже и в български фирми съм я виждал. Но, разбира се, те са изключения.

Масовата практика е да не се правят никакви атестации и съответно развитието на човека да става на случаен принцип или в най-добрия случай, когато си подадеш молбата за напускане, да те попитат: “Какво искаш, за да останеш?”.

Какъв е смисъла да се правят атестации?

Атестирането има няколко цели. Едната от тях е служителят да има гаранцията, че един или два пъти в годината неговата работа ще бъде внимателно разгледана и приносът му към фирмата – обективно оценен. На базата на тази оценка, той би могъл да получи увеличение на заплатата или по-висока позиция в служебната йерархия. Ако пък оценката е негативна, се търсят причините за слабата му ефективност, за да бъдат отстранени и той да има шанса да даде най-доброто, на което е способен.

От друга страна, мениджмънта е наясно със способностите и желанията на своите служители, разбира лесно какви са недостатъците на съществуващите организационни структури и практики, и има възможността да предприеме мерки за тяхното подобряване.

Откритият диалог между мениджъри и служители е изключително ефективно средство за подобряване на атмосферата в офиса и за повишаване на ефективността на работата. Защо тогава не се практикува навсякъде? На този въпрос очаквам и вашите отговори. Моето мнение е, че у нас все още битува едно патриархално мислене в бизнеса. Мениджърите все още масово са хора с чорбаджийски манталитет и гледат на служителите си като на стока, поради което въобще не се интересуват от тяхното мнение, но очакват лоялност и преданост заради хляба, който им дават.

Служителите от своя страна робуват на страха от шефа. Все още много хора не смеят да си кажат мнението пред висшестоящите от страх да не бъдат наказани. Създава се едно ужасно напрежение, което понякога води и до сериозни психически заболявания. В крайна сметка, всяка от страните се чувства неразбрана, а обтегнатите отношения приключват с болезнена раздяла.

Атестацията, освен че в форма на двустранна комуникация, дава и усещане за обективност. Оценките се правят на базата на еднотипни въпросници, служителите се подлагат на проверка на базата на едни и същи критерии, което до голяма степен намалява възможността за фаворизиране и завист между колегите.

Това е един добър механизъм, който смятам, че трябва да се прилага във всяка фирма. Друг е въпросът, че за да бъде ефикасна, процедурата по атестация трябва да бъде внимателно обмислена. Въпросите, на които служителите отговарят, трябва да бъдат ясно формулирани и в максимална степен да изключват субективност. Това никак не е проста задача и ако нямате знанията и опита в подобни дейности, е по-добре да се възползвате от услугите на специалисти в тази област, вместо да правите случайни експерименти.

Гласувайте в анкетата и споделете вашите коментари по темата.

Гласувайте за тази статия в Svejo.net:

Ако харесвате статиите в този блог и се интересувате от тематиката, която разглеждаме, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се напълно безплатно за нашия бюлетин чрез RSS feed или по имейл

Вижте и тези публикации:

Защо трябва да си говорите по-често с шефа?

Майк Рам — Thu, 13 Dec 2007 13:59:25 +0000

Както бях писал по-рано, когато сте недоволни от работата си, трябва да споделите своите проблеми и идеи с вашия пряк шеф. В подкрепа на тази теза, в блога Jobacle.com се появи една много добра статия, в която авторът твърди, че общуването с шефа е важно и полезно не само когато са назрели тежки за решаване проблеми, а и по всяко друго време.

У нас съществува силно дистанциране от властта (висок индекс на властово разстояние по Хофстеде) и отчуждаването между шефа и неговите служители е още по-засилено, отколкото в Щатите. Ето няколко съвета защо по-честото общуване с шефа е полезно за вашата кариера:

1. Колкото повече шефът ви харесва, толкова по-склонен ще бъде да ви помогне.

Ако искате да се издигнете нагоре в кариерата, вие неминуемо ще имате нужда от подкрепата на вашия шеф. Много е важно и той да не вижда във ваше лице конкурент или заплаха за собствената си позиция, а човек, на когото може да се довери. Същото се отнася и за вас. Независимо дали става въпрос за подаване на документи към HR отдела, предложение към по-главните мениджъри, или дори проста молба за отпуск, вие ще имате нужда от подкрепата на вашия пряк началник, затова бъдете приятел с него днес, за да стане живота ви утре по-лесен.

2. Поставете проблемите си ясно и отрано.

Авторът цитира Глава 4 от тайната библия на мениджмънта, в която се казва:

Когато ваш служител дойде при вас с молба за повишение или отпуска, покажете изненада от тяхното желание без значение от колко време работят в организацията. Използвайте някой от следните отговори:

“Нямах представа, че се интересуваш от това.”
“Трябваше да дойдеш при мене по-рано.”
“Задръж сега. В момента имаме по-важни задачи.”

Вашата задача е да комуникирате отрано и по-често, за да избегнете подобни отговори. Трябва да сте наясно със себе си какво искате и да се борите да го постигнете. Част от задълженията ви е да споделите с вашия шеф (включително и в писмен вид) вашите желания и намерения).

3. Елиминирайте притеснението от нередовната комуникация

Колкото по-често правим едно нещо, толкова по-лесно става. Повторението събаря стени с всякаква височина и дебелина. Да поискаш нещо от шефа никога не е лесно. За каквото и да става въпрос – повишение, референция или почивен ден – стомахът ти става на топка преди да почукаш на неговата врата. Нещата винаги са трудни, ако общуваш с шефа си само когато имаш нужда от нещо. Затова колкото по-често общувате с него, толкова по-лесно ще ви бъде да си поискате вашето, а и по този начин по-лесно ще спечелите неговото доверие и уважение. (Виж т. 1)

4. Опознайте врага

Би било чудесно ако сте в много добри отношения с вашия пряк началник, но това не винаги се случва. Все пак, независимо от това дали се обичате или мразите, колкото по-добре познавате характера и поведението на вашия шеф, толкова по-силни са вашите позиции. Най-добрият начин да постигнете това, е чрез активна комуникация. какви са неговите принципи и убеждения? В какво вярва? Богат ли е? Здрав ли е или болен? Колкото повече информация имате за него, толкова по-изгодна е вашата позиция когато дойде време да поставите вашите изисквания.

5. Отворете си пътя нагоре

Вашият шеф има достъп до по-висшите мениджъри и ако искате вашето име да се чува сред тях, вашият шеф е най-удачният проводник. Ако той вярва въ вас, вашите способности и вашите идеи, вероятността да попаднете “в радара” на топ мениджмънта е много по-голяма, а това е ключов елемент в издигането нагоре по корпоративната стълбица.

Заключение: Тези съвети не целят да ви превърнат в подмазвач и гъзолизец, а просто да бъдете човек. Вашият шеф е също човек и като такъв е подвластен на чувства и емоции, точно както и всеки друг, точно както и самият вие. Ако си мислите, че като си спестявате общуването с него и го отбягвате като чумав, му спестявате проблеми – помислете си пак. Проблемите се натрупват във вас и рано или късно ще избухнат като бомба, но тогава пораженията ще бъдат много по-големи. Честото общуване с шефа помага за изпускане на парата и за намиране на решения, от които всички могат да извлекат полза.