Нова работа

Bob Sutton, авторът на The No Asshole Rule, ни дава своите съвети как да се справим със “задниците” в офиса.

Дълго се чудих каква дума да използвам на български, вместо звучната “asshole”, която авторът използва, и която се е превърнала в ключов атрибут на всяка холивудска продукция. Ние в България не сме свикнали да използваме такъв език и все се стремим поне в писмента реч да не използваме чак такива вулгаризми. Затова в стремежа си да запазя емоционалния заряд, който автора иска да ни предаде, и в същото време да бъда възпитан и книжовен, се спрях на думата “простак”.

Та, ако си имате работа с истински простак, а още повече, ако ви е шеф, най-добре е да напуснете веднага, съветва Сътън. Разбира се, това не винаги е възможно, тъй като не всички професии предлагат такова изобилие от оферти за работа, както е при софтуерните разработчици например, а понякога човек намира други привлекателни фактори в работата, с които не е лесно да се раздели.

За хората, които не могат да изпълнят горния съвет, ето още 7 възможности, които Боб Сътън ни предлага:

1. Започнете с любезна конфронтация. Някои хора на са простаци по природа, а просто не осъзнават, че с постъпките си са ви накарали да се почувствате унизени и подценени. Други пък нарочно се заяждат, но могат да спрат, ако им дадете цивилизован, но категоричен отпор.

2. Ако нахалникът продължава да ви трови, ограничете контактите си с него максимално. Опитайте се да ограничите всякакви срещи с него. Използвайте писмена комуникация във всички възможни случаи. Старйте се разговорите ви да бъдат максимално кратки. Бъдете любезни, но не казвайте нищо повече, освен точно това, за което ви питат.

3. Насладете се на “малките победи”. Ако не можете да го превъзпитате, намерете малки начини да му въздействате и да нанесете ответен удар – това ще ви накара да се почувствате силен и може да откаже натрапника да се заяжда с вас.

4. Научете се да бъдете безразлични към него – не позволявайте на простака да докосва душата ви. Лесно е да се работи, когато се отнасят с теб достойно, но когато те третират като боклук, това може да нанесе дълбоки поражения на нашето емоционално здраве. Научете се да не се впрягате в думите и забележките на досадника. Създайте си защитна обвивка, която да предпазва душата ви от емоционален срив.

5. Водете си дневник на простотиите. Внимателно и точно описвайте всеки случай на простащина и неколегиално поведение. Когато дойде подходящия момент, този дневник ще се превърне във вашето най-силно оръжие срещу него.

6. Намерете други жертви и свидетели. Когато вашият шеф или колега е истински простак, много е вероятно той да се държи така и с другите. Дори и досега никой да не е вярвал на вашите думи и да не е вземал насериозно оплакванията ви, то вече за топ мениджмънта ще бъде много трудно да игнорират показанията на по-голяма група от хора и ще се наложи да вземат някакви мерки срещу него. Нещо повече, намирането на хора, които подкрепят вашата кауза, ще ви даде повече морални сили в борбата срещу простотията.

7. Заведете съдебно дело, но направете това само в краен случай. В Щатите има множество закони, защитаващи личното достойнство на служителя, такива наченки има и у нас. Въпреки това, съветът на автора е: “По-добре е да напуснете, отколкото да пострадате повече”. Адвокатите казват, че колкото повече страдате, толкова по-силна е вашата позиция и имате по-голяма вероятност да спечелите делото в съда, но в същото време ще изпитате много повече тормоз, тревоги и мъка, което може да доведе до непоправими последствия за вашето душевно здраве.

Всеки човек се е сблъсквал с трудности, с които не може да се справи сам. Какво правим тогава? Търсим помощ. Да, това би трябвало да е естествения отговор на този въпрос. Но много често се случва да не го правим. Било поради гордост, срамежливост или неопитност, ние често отхвърляме дори мисълта да потърсим помощ за своя проблем, а дълбаем, терзаем се и се мъчим, докато той стане толкова голям, че вече се налага намесата на специални екипи.

Раджеш Сети е изготвил един списък от 10 причини, поради които не търсим помощ. Той, разбира се, съвсем не е пълен, но е едно добро начало, храна за размисъл дали наистина осъзнаваме тези причини и дали те са достатъчно оправдание да не потърсим помощ.

1. Чувстваш се твърде малък, за да търсиш помощ.
2. Мислиш си, че можеш да се справиш с проблема по-добре от всеки друг.
3. Не знаеш кого да попиташ.
4. Не знаеш как да си поискаш помощ.
5. Не знаеш как да използваш помощта, която някой ти предлага.
6. Егото ти се намесва.
7. Мислиш си, че помощта е много скъпа.
8. Почти си стигнал до края. Мислиш си, че трябва само още малко да напънеш и проблемът ще се разреши.
9. Не искаш да търсиш помощ, за да не останеш длъжник някому.
10. Не знаеш, че имаш нужда от помощ.

10-те прични можете да намерите в оригинал в поста на Раджеш.

Пенелопи Трънк е публикувала една много интересна стаия – 10 начина да накараш колегите в офиса да те намразят, където представя един доста шарен списък от начини да бъдеш гадняр. Заслужава си да се прочете. Моят фаворит “Да бъдеш обсебен от работата си” (Being obsessed with your workload), което може да се перифразира на “Да се правиш на много важен и много зает”.

Не знам дали това е въпрос на култура или възпитание, но когато за първи път се сблъсках с подобно поведение, бях шокиран. Преди това бях работил в някои малки софтуерни фирми и това беше първата ми среща с “корпоративната култура”. По онова време, фирмата, в която попаднах, се славеше като най-голямата софтуерна фирма в България. Беше формално американска собственост и се рекламираше като първата фирма, работеща “по американски”. Моята случка беше доста обикновена: бях програмист и имах един технически проблем, който не можех да реша сам, а и в интернет не можах да намеря полезна информация. Имах нужда от помощ и се обърнах към един от по-старшите колеги, известен като “голям експерт”. Той ми отговори така: “Моята работа е много важна, а твоята не е. Така че не мога да си губя времето да се занимавам с твоите проблеми.”

Никога преди това не бях срещал подобно отношение и бях направо шашардисан. По-късно, в същата фирма, а и на други места видях много подобни примери и започнах да разбирам, че това е част от т. нар. “корпоративна култура”. Преди това не бях виждал хора да работят със слушалки на ушите, например, а сега ги виждам навсякъде. Разбрах, че хората, заети с интелектуална дейност (като програмистите например) имат нужда от усамотение и концентрация. Разбрах, че не трябва да бъдат прекъсвани често, защото техният мисловен процес не може лесно да бъде възстановен и всяко разсейване им отнема доста време след това, за да се концентрират обратно. Обаче все още не мога да разбера какъв задник трябва да си, за да не искаш да помогнеш на колегата си?

Сега работя в друга фирма и съм мениджър, но си имам и мой шеф – американец. (Това е доста условно казано, защото е първо поколение емигрант, но пък притежава зелена карта!) Той е пряк началник на четирима мениджъри като мене и много често не само не ми отговаря на имейлите, ами понякога даже не ги и чете, обяснявайки, че е толкова зает с работа, че не му остава време за това. Продължавам да недоумявам: ако си мениджър и нямаш време да менажираш собствените си (четирима!) преки подчинени, защото си претоварен с работа, що за работа ще да е това?

Ще се радвам да разбера и вашето мнение по тази тема.