Когато пишем своята автобиография или мотивационно писмо, често сме изкушени да преувеличим някои факти, за да се поставим в по-добра светлина, или пък да скрием други, които биха ни злепоставили пред евентуалния работодател. Това може и да донесе някакъв успех в краткосрочен план, но по принцип е лоша стратегия в дългосрочен план, защото истината винаги излиза наяве и ако сме я изкривили и представили по друг начин, късметът ще ни изневери.

В едно проучване, проведено от сайта CareerBuilder.com само 8% от анкетираните са си признали, че са “послъгвали” в CV-то си, докато близо половината от анкетираните HR мениджъри отговарят, че са хващали кандидати в лъжа. Истината е, че HR специалистите са много добри в това отношение и ако не в самото резюме, то на интервюто със сигурност ще успеят да разкрият скритата от вас истина и това директно ще ви лиши от възможността да работите в тяхната компания.

60% от анкетираните работодатели в същото проучване са отговорили, че ако открият измама, дисквалифицират кандидата без да се замислят.

Най-често кандидатите се изкушават да преувеличат отговорностите си и постиженията си, позицията и заплатата си в предишната фирма, или да представят некоректни дати в трудовата си биография, най-често за да маскират празни периоди. Това е грешка, защото още по време на интервюто ще ви бъдат зададени уточняващи въпроси относно естеството на вашата предишна работа, ще ви бъдат поискани подробности за постигнатите успехи и обяснения за неясните периоди от вашата биография. Тогава, ако интервюиращия усети, че се опитвате да го подлъжете, вие ще загубите шансовете си да бъдете назначени там.

Разбира се, послъгването не е само прерогатив на кандидатите. Много често и работодателите обещават прекрасни условия на труд и фантастични възнаграждения, които после се оказват плод на тяхното желание да ви спечелят, отколкото действителна реалност, но с това и те поемат своите рискове един кадърен служител да ги напусне, разочарован от подобна лъжа. За да можете, обаче, да изисквате честно и коректно отношение към себе си, трябва самите вие да бъдете честни и коректни в представянето си. Така че – придържайте се към истината – тя действително ще ви направи свободни.

Ако харесвате статиите в този блог и се интересувате от тематиката, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се за съдържанието на блога чрез RSS feed или по имейл.

Вижте и тези публикации:

• Сглобяване на пъзела: CV-то на новобранеца
• Нова работа в “Хоризонт”. Търсене на нова работа в условия на криза
• Нова работа по радиото – отново!
• Търсене на нова работа. Съвети от един маркетинг мениджър. Част 2 – Как да кандидатстваме?
• Петък – ден на майстора. Две истории за злополучни интервюта

Блогът The Daily WTF, който често си сменя името (доскоро се казваше “Worse Than Failure” – По-лошо от провал), но все се върти около акронима WTF, публикува от време на време истории за кандидатстване за работа и странни интервюта. Преди известно време попаднах на един пост, в който случките много ме впечатлиха, още повече, че самият аз също съм попадал в подобни ситуации. Реших да ги преведа за вас, защото са много показателни за стила и поведението на много HR специалисти, които провеждат интервюта за работа.

Хипотетичен въпрос (от Саймън)

Обикновено съм добър на въпросите от интервютата, но този направо ме върза на фльонга.

- Един хипотетичен въпрос – каза интервюиращият. -  Имате гневен клиент на телефона. Той твърди, че сървърът ви не работи добре и настоява някой специалист да отиде веднага на място при тях и да го поправи. Какво ще направите Вие?

- Ами, – отговарям аз – ще уговоря точен час, когато да отида при тях и да го оправя.

- Клиентът настоява да се оправи веднага.

- Добре, тогава ще си променя програмата и ще уговоря час за днес, когато…

Интервюиращият ме прекъсна:

- Клиентът Ви отговаря, че не може да се види с Вас днес.

- Тогава бих предложил да говоря с техен технически специалист, за да се опитаме да диагностицираме проблема.

- Не става – клати глава интервюиращият. – Клиентът иска Вие да отидете на място.

- Нали е зает днес? И в същото време иска да го оправим веднага? Аз мога да уговоря среща и за утре…

- Добре, добре – усмихва се интервюиращия. – Значи, пътувате вие към клиента и – мамка му! – попадате в задръстване и няма да можете да отидете на срещата навреме. Какво правим тогава?

Усетил, че съм направил добър удар, продължавам по-уверено:

- Аз ще съм тръгнал достатъчно рано, така че да не завися от задръстванията…

- Не, не – прекъсва ме пак интервюиращия – това е страхотно задръстване. Обърнала се е цистерна на пътя и Вие сте заклещен.

Въздъхнах.

- Предполагам, че ще се обадя на клиента и ще му кажа, че ще закъснея заради цистерната и ще се опитам да му кажа кога ще мога да пристигна.

- Ъхъ, ъхъ. Добре, но клиентът не е доволен и заплашва да прекрати договора си с вас. Сега какво правим?

- Вероятно ще се обадя на моя шеф и ще му разкажа ситуацията.

Интервюиращият подскочи:

- Не, не можете да се обадите на шефа си! Той е извън обхват!

- Не знам. Тогава ще кажа на клиента да се обади в офиса и да обсъди с някого ситуацията с договора?

- Аха! Но той отказва!

В този момент бях напълно изгубен и знаех, че каквото и да кажа, ще се появи ново препятствие. И тогава изтърсих:

- Ами, тогава ще му кажа да се обади на Вас, тъй като изглежда, че само Вие знаете верния отговор.

Той ме погледна втренчено и сви рамене.

- Добре – каза и си записа нещо в бележника – това е всичко. Благодаря, че дойдохте.

Както и предположих, повече не ми се обадиха. И до ден днешен се чудя какъв е бил правилния отговор на този “хипотетичен въпрос”.

***

История от бунището (от Шон)

Когато дойде датата на моето интервю, аз доверчиво последвах инструкциите на картата от Google, за да стигна в крайна сметка до входа на градското бунище. Там имаше една малка барака с един чиновник, който събираше някакви такси и един голям булдозер, който заравяше боклука в земята. А миризмата беше… неописуема. За щастие, бях си отделил достатъчно време, за да се върна до магистралата обратно и да намеря верния път.

Десет минути по-късно се озовах отново на бунището. Като се огледах по-внимателно, открих дребна офис сграда, сбутана до самата ограда на бунището. “Кой ли би наел офис в тази сграда?” – запитах се аз.

Подкарах към сградата и се оказа, че това е търсеното от мен място. А миризмата… беше все така невероятна. Мина ми мисълта, че ако собствениците фалират, могат просто да разградят оградата на бунището и булдозера просто може просто да срине сградата и да я приобщи към бунището. Подсмихвайки се, си казах, че ще трябва доста да ме убеждават, за да дойда да работя тук.

Когато часовникът удари 13:50 влязох в сградата и казах на рецепционистката, че имам среща с г-н Кекакоркиян. Докато седях и чаках, забелязах, че офисът е обзаведен по стандартния стил за такива места, с типичните накриво окачени картини, индустриална литература и случайни награди. Имаше едно нещо, обаче, което силно се набиваше на очи: ароматизаторите тип елхичка, които бяха окачени навсякъде из помещението. Въпреки това, миризмата… си беше все така невероятна.

В един момент се появи един господин и се загледа в мен.

- Вие трябва да сте г-н Кекакоркиян – казах аз и се изправих. – Аз съм тук за интервюто в 14 часа.

Той ми хвърли студен поглед.

- Вие произнесохте погрешно името ми – изръмжа той. – Това е една точка срещу Вас. Името ми е Кекалоркиян.

Той извади дебел червен маркер от джоба си и отбеляза нещо в листа си.

После ме поведе през коридора, където успях да хвърля един поглед към отдела на програмистите. Всеки се беше настанил идеално в своя си куб и кротко си пишеха нещо. Никой не се обърна да погледне към мен. Офисът беше окичен насвякъде с  ароматизатори-елхички, но това никак не помагаше срещу невероятната миризма от бунището. Накрая стигнахме до неговия офис.

На всеки въпрос, на който отговарях, г-н Кекалоркиян весело извикваше “Грешка! Още една точка!” и отбелязваше в листа си. После ми казваше верния отговор, който той е очаквал. Ако не се съгласях, още една червена чавка се появяваше в неговия лист. За щастие, интервюто свърши точно за един час, както беше уговорено.

- Ами, ще се чуем – намръщи се той. – Всъщност, най-вероятно няма. Вие се предствихте много зле. Във всеки случай, не ни звънете!

По-късно същия ден, споделих историята с приятели и доста се посмяхме. Реших, че това беше всичко. Два месеца по-късно, обаче, получавам телефонно обаждане от HR служителка на някаква фирма. Трябваше ми известно време, за да свържа името на фирмата е с “боклучавата” фирма от бунището. Жената ми предложи постоянна работа за доста прилична заплата.

- Чакайте малко – отговорих й аз. – Вие сте предложили работата на всички, които са идвали на интервю и те са ви отказали? И аз съм последният в списъка?

Тя ми отвърна смутено “Да, така е” и въздъхна.

Любезно й отказах.

Гласувайте за тази статия в Svejo.net:

Ако харесвате статиите в този блог и се интересувате от тематиката, която разглеждаме, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се напълно безплатно за нашия бюлетин чрез RSS feed или по имейл.

Вижте и тези публикации:

• 10 “забранени” въпроса при интервю за работа
• Как да проведем интервю за работа по телефона – 10 полезни съвета
• Интервюто за работа – мощен инструмент в ръцете на кандидата
• Подготовката преди интервюто за работа – ключ към назначението
• Създайте силно първо впечатление на интервюто за работа

Идва денят Х и вие отивате на интервю…

Интервюиращият (потенциалният ви шеф) ви посреща в луксозно фоайе с 30 минути закъснение със слабо ръкостискане и без никакво извинение за закъсненето. Мълчаливо ви води до залата за интервю в продължение на няколко минути без да ви предложи нещо за пиене. Звънва мобилният му телефон. Явно е негов приятел, предполагате вие, след като си говорят пет минути за снощното предаване по телевизията.

Мислите си, че това е тест, нали? И някой наблюдава вашите реакции. Не, не е тест. Той просто си е такъв.

В крайна сметка интервюто започва със закъснение. Изстрелват ви стандартни въпроси без да ви погледнат в очите. Даже не ви погледжат докато говорите, само гледат надолу и си водят някакви записки. Вашата интуиция ви казва, че това не е вашето място. Но вие решавате да не се вслушате в нея – може хората просто да са имали лош ден и това да не е тяхната истинска същност.

Сега е вашият ред да задавате въпроси. Как ще разберете дали човекът е страхотен или поне читав мениджър? Ето няколко важни въпроса, които трябва да зададете, за да разберете това:

• Попитайте го какъв е неговият стил на управление. Забележете дали отговаря веднага или мълчи по-продължително. Дали отговаря уклончиво или използва клишета, взети от модерните бизнес-списания?
• Попитайте го кога за последно е задвижил предложение или идея, дошли от техен служител. Дали се затруднява от този въпрос? Лошите шефове игнорират идеите на своите подчинени. Ако интервюиращият ви даде смислен отговор, това означава, че подкрепя своите служители, достъпен е и се вслушва в това, което му се говори.
• Попитайте го кога за последно е похвалил негов служител и за какво. Ако не може да отговори, значи е лош мениджър. Похвалата от шефа е един от най-силните мотиватори за един служител.
• Попитайте го за неговото мнение за вашето лично развитие и обучение. Дали смята, че обучението ще отнеме твърде много от вашето работно време и ще ви попречи да си вършите задълженията?
• Попитайте го дали се е допитвал до служителите си за своя начин на управление и какви са били резултатите? Добрият мениджър постоянно се старае да подобри своя начин на работа и затова се обръща към своя екип за мнение. Лошият си мисли, че знае всичко и няма нужда от съвети.
• Попитайте за неговото отношение към делегирането. Дали умее да делегира отговорности на своите подчинени или ги микроменажира?

Интервюто за работа е изключително ценна възможност да се опитаме да преценим дали фирмата, в която се каним да работим, отговаря на нашите изисквания и дали бъдещият ни шеф заслужава да работим за него. Ако направим грешната преценка, после ще страдаме повече. Помислете над тези съвети и ги използвайте максимално преди да направите решителната стъпка.

Гласувайте за тази статия в Svejo.net:

Ако харесвате статиите в този блог и се интересувате от тематиката, която разглеждаме, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се напълно безплатно за нашия бюлетин чрез RSS feed или по имейл

Вижте и тези публикации:

• Подготовката преди интервюто за работа – ключ към назначението
• Петък – ден на майстора. Две истории за злополучни интервюта
• 10 “забранени” въпроса при интервю за работа
• Създайте силно първо впечатление на интервюто за работа
• Истината и само истината

Разбира се, у нас все още сме далеч от такива отношения, нещо повече, смята се за съвсем нормално да не се назначават жени, особено пък майки с деца, а съвсем доскоро множество работодатели избягваха да назначават младежи, които не са отбили военната си служба. Всичко това на запад се счита за дискриминация и не само не трябва да вземаш решения, базирани на тези факти, но и не се счита за законно да задаваш подобни въпроси.

Мисля, че дори и изоставащи, съвсем скоро ще се наложи и ние да започнем да се съобразяваме с тези неща. Личния живот на хората е неприкосновен и не би трябвало да се интересувамо от него като работодатели, още по-малко пък да съдим за професионалните качества на един човек от него.

Ето един списък от 10 въпроса, “забранени” за заадаване по време на интервю за работа, според американски източници. Някои от тях не са много адекватни на нашата действителност, но биха могли да бъдат преформулирани.

1. Къде сте роден? Това е по-меката форма на въпроса “Имате ли американско гражданство?”. В Америка е разрешено да се пита дали кандидатът има право да работи, но не и от коя страна идва. У нас, все още почти 100% от населението са български граждани, така че този въпрос не е много актуален. Въпреки това, напоследък се наблюдава увеличаване на броя чужденци, търсещи работа в  България, особено откакто сме членове на Европейския съюз. Често срещано явление е чуждестранни студенти, учещи у нас да си търсят работа. За съжаление, този въпрос не е уреден добре административно и пред кандидатите се изправят множество пречки. Все пак, като се има предвид липсата на свестни кадри напоследък, мисля, че у нас въпросът стои по друг начин. Българските работодатели търсят начини да назначат такива кандидати, дори и да имат проблеми с разрешителното за работа, за разлика от Щатите, където се опитват да ги разкарат.
2. Какъв е Вашият роден език? Подобен на предишния въпрос. Тук по-правилно е да се пита кандидата дали владее определен език, който се изисква в работата, отколкото да му се задават подобни лични въпроси.
3. Женен ли сте? Това вече се среща по-често по нашите географски ширини. Понякога се задава такъв въпрос, за да се прецени дали кандидатът би могъл да работи на по-голямо натоварване и с по-малко почивни дни. Тук има два проблема. Първо, личният и семейният живот на човека не са предмет на обсъждане на интервю за работа и второ, ако работата изисква претоварване на служителите или пък нарушаване на кодекса на труда, значи фирмата се управлява зле. Съвет към кандидатите: бягайте далече от такива фирми!
4. Имате ли деца? Подобен на предишния въпрос. Въпреки, че може да изглежда като опит за приятелски разговор, въпроси от такъв характер са категорично забранени в Америка. Не би трябвало да се задават и у нас.
5. Планирате ли скоро да забременеете? Често се използва в комбинация с предишните. Ако имаш две деца, значи може би повече няма да раждаш, но ако си омъжена, а нямаш деца, значи съществува реалната опасност скоро да забременееш. В Щатите се смята, че работодателят трябва да си направи планиране на риска и да включи подобни рискове в своите предвиждания. Подобни въпроси за категорично забранени.
6. На колко години сте? Много фирми предпочитат да наемат по-малди хора по много причини. Най-важните са две: (1) имат по-малко разходи, понеже все още нямат семейни задължения, следователно могат да работят и за по-малки заплати и (2) издържливи са на по-големи натоварвания. Разбира се, мъдрите мениджъри знаят, че по-възрастните служители пък са по-опитни и по-мъдри и работят много по-ефективно, допускайки по-малко грешки. Така или иначе, да се поставят възрастови ограничения е забранено вече и в България, така че подобен въпрос е недопустим.
7. Каква религия изповядвате и спазвате ли религиозните си празници? Вероизповеданието, както и партийните пристрастия са също в кръга на въпросите, които са твърде лични и не бива да се задават дори при случайни запознанства, а още по-малко при интервю за работа. Що се отнася до това дали кандидатът може да спазва обявените от закона работни и почивни дни, то точно такъв въпрос следва да му бъде зададен.
8. Инвалид ли сте и имате ли някакво хронично заболяване? Въпроси от този тип също не са позволени в Щатите, а у нас дискриминацията по този признак е забранена. Ако работата изисква някакви по-специални физически качества или издържливост на натоварване, то по-скоро те трябва да се опишат и да се попита дали човекът може да ги изпълнява, например, ако е работник в електроснабдяването, дали може да се катери по стълбове. Очевидно, ако е инвалид няма да може, следователно не е подходящ за тази работа, но директния въпрос се счита за обиден.
9. Член ли сте на Националната гвардия? В Щатите, това е доброволна милиция, чиито ленове ходят на сборове, когато ги мобилизират. Това разваля работните планове на фирмата. Въпреки това, фактът, че един човек изпълнява националния си дълг, не може да бъде пречка за неговото назначаване на работа (понеже там патриотизмът е издигнат в култ). В наши условия, въпрос с подобен смисъл би звучал така: “Бил ли сте агент на Държавна сигурност?”. Въпреки горещите полемики в медиите, подобен въпрос е недопустим и не би трябвало да има нищо общо с назначаването на кандидата, освен ако работата му не е свързана с разузнаване.
10. Пушите ли и употребявате ли алкохол? Все още пиенето на алкохол и пушенето не е забранено по принцип от закона (въпреки, че в Америка му намериха колая, като не забраняват самото пушене, но забраниха да се пуши на определни места, което на практика е навсякъде, освен вкъщи и в колата). Затова се смята за нормално да уведомите човека, че пушенето и пиенето на алкохол в офиса и през работно време е забранено, а той сам да си прави сметката дали ще пие и ще пуши вкъщи.

Целият този списък е малко йезуитски. От една страна, на всеки кадърен мениджър му е ясно, че за да разбереш дали един кандидат е свестен, трябва да разбереш колкото може повече от неговия характер, което включва и факти от личния му живот и личните му предпочитания. От друга страна, повечето закони както в България, така и по света, защитават интересите на мнозинството, на безличната тълпа пролетарии, водена от профсъюзите, затова всеки опит да предпочетеш един кандидат пред друг, базиран на личностни качества, се смята за незаконен.

От една страна се смята, че личният живот и професионалните умения са две различни неща и не бива да се смесват (затова и забраната за задаване на подобни въпроси), а от друга, добрите мениджъри знаят, че кадърният служител отдава на работата цялото си същество и в нея се отразяват както личните му качества, религиозните убеждения и моралните му ценности, така дори и проблемите в личния му живот.

Този парадокс прави работата на един HR мениджър много трудна. За щастие, у нас законите не са толкова страшни като американските, но пък и не може съвсем да не се съобразяваме с някои общоприети морални, ако не и законови норми. В днешната криза за кадри, трябва да бъдем по-внимателни и по-деликатни в поведението си по време на интервюто за работа, за да спечелим по-добрите кандидати.

Вижте и тези публикации:

• Петък – ден на майстора. Две истории за злополучни интервюта
• Как да проведем интервю за работа по телефона – 10 полезни съвета
• Интервюто за работа – мощен инструмент в ръцете на кандидата
• Подготовката преди интервюто за работа – ключ към назначението
• Създайте силно първо впечатление на интервюто за работа

Затова и онези, които разчитат, че ще ги назначат само заради това, че фирмата има остра нужда от специалисти, а те са писали, че са почовърквали малко PHP и MySQL (примерно), не са познали. Ако искате да работите в добра фирма и искате да си гарантирате назначението, свършете си домашната работа и проучете работодателя малко по-подробно.

Какво ще спечелите от това?

• Първо, по-голяма яснота на какво място ще попаднете, какъв е стилът на работа, какво ще се очаква от вас и какво можете вие да получите от това.
• Второ, фактът, че сте се поинтересували от фирмата, в която кандидатствате, говори за по-висока мотивация да работите там. Това силно ласкае потенциалния работодател и драстично увеличава шансовете ви за успех.

Тодор Христов от JobHow.org е събрал 10 източника на информация за работодателя, от които можем да се възползваме, за да подготвим по-добре за предстоящото интервю. Те включват:

1. Фирмен уебсайт
2. Рекламни материали
3. Интернет форуми
4. Блогове
5. Преса
6. Сайтове за работа
7. Бивши и настоящи служители
8. Приятели и познати
9. Клиенти
10. Доставчици

В поста на Тодор всеки от тези източници е представен подробно, като за някои от тях, като бившите и настоящи служители – източник, който аз лично смятам за най-ценен – има написани самостоятелни постове с множество примери за това колко важна и полезна информация можем да придобием от тях, която да формира по-точно нашето мнение за фирмата и нашето поведение по време на интервюто за работа.

Вижте и тези публикации:

• Интервюто за работа – мощен инструмент в ръцете на кандидата
• Петък – ден на майстора. Две истории за злополучни интервюта
• 10 “забранени” въпроса при интервю за работа
• Създайте силно първо впечатление на интервюто за работа
• Истината и само истината