Истината и само истината

Публикувано от Майк Рам на 07.04.2009 г. в 14:03 часа
2009
07.04

cv

Когато пишем своята автобиография или мотивационно писмо, често сме изкушени да преувеличим някои факти, за да се поставим в по-добра светлина, или пък да скрием други, които биха ни злепоставили пред евентуалния работодател. Това може и да донесе някакъв успех в краткосрочен план, но по принцип е лоша стратегия в дългосрочен план, защото истината винаги излиза наяве и ако сме я изкривили и представили по друг начин, късметът ще ни изневери.

В едно проучване, проведено от сайта CareerBuilder.com само 8% от анкетираните са си признали, че са “послъгвали” в CV-то си, докато близо половината от анкетираните HR мениджъри отговарят, че са хващали кандидати в лъжа. Истината е, че HR специалистите са много добри в това отношение и ако не в самото резюме, то на интервюто със сигурност ще успеят да разкрият скритата от вас истина и това директно ще ви лиши от възможността да работите в тяхната компания.

60% от анкетираните работодатели в същото проучване са отговорили, че ако открият измама, дисквалифицират кандидата без да се замислят.

Продължи към пълния текст »

Job interview

Блогът The Daily WTF, който често си сменя името (доскоро се казваше “Worse Than Failure” – По-лошо от провал), но все се върти около акронима WTF, публикува от време на време истории за кандидатстване за работа и странни интервюта. Преди известно време попаднах на един пост, в който случките много ме впечатлиха, още повече, че самият аз също съм попадал в подобни ситуации. Реших да ги преведа за вас, защото са много показателни за стила и поведението на много HR специалисти, които провеждат интервюта за работа.

Хипотетичен въпрос (от Саймън)

Обикновено съм добър на въпросите от интервютата, но този направо ме върза на фльонга.

- Един хипотетичен въпрос – каза интервюиращият. -  Имате гневен клиент на телефона. Той твърди, че сървърът ви не работи добре и настоява някой специалист да отиде веднага на място при тях и да го поправи. Какво ще направите Вие?

Продължи към пълния текст »

Благодарение на Нели Христова научих за статията на Andrew Rondeau, озаглавена Как да подушим лошия шеф само от едно интервю. Там той дава изключително ценни съвети как да преценим дали бъдещия ни работодател е свестен по време на интервю за работа. Винаги съм твърдял, че трудовият договор трябва да бъде акт на двустранно партньорство – всеки дава нещо и получава нещо друго в замяна при условия, които карат и двете страни да се чувстват доволни. Същото се отнася за интервюто. То е първата стъпка, при която всеки сваля картите на масата и поставя своите условия, като в замяна представя своите възможности и дава своите обещания. Андрю ни дава няколко важни съвета, които задължително трябва да използваме, ако не искаме скоро след назначението да съжаляваме, че сме постъпили в тази фирма.

Идва денят Х и вие отивате на интервю…

Продължи към пълния текст »

10 “забранени” въпроса при интервю за работа

Публикувано от Майк Рам на 12.10.2007 г. в 12:55 часа
2007
12.10

Както всички знаем, в Америка са много чувствителни на всякакви теми и това важи с огромна сила за процеса на наемане на работа. Правата на човека са издигнати в култ и само да зададеш някой по-личен въпрос, това моментално се възприема като дискриминация и веднага получавате призовка от адвокатите на кандидата.

Job interview

Разбира се, у нас все още сме далеч от такива отношения, нещо повече, смята се за съвсем нормално да не се назначават жени, особено пък майки с деца, а съвсем доскоро множество работодатели избягваха да назначават младежи, които не са отбили военната си служба. Всичко това на запад се счита за дискриминация и не само не трябва да вземаш решения, базирани на тези факти, но и не се счита за законно да задаваш подобни въпроси.

Мисля, че дори и изоставащи, съвсем скоро ще се наложи и ние да започнем да се съобразяваме с тези неща. Личния живот на хората е неприкосновен и не би трябвало да се интересувамо от него като работодатели, още по-малко пък да съдим за професионалните качества на един човек от него.

Ето един списък от 10 въпроса, “забранени” за заадаване по време на интервю за работа, според американски източници. Някои от тях не са много адекватни на нашата действителност, но биха могли да бъдат преформулирани.

  1. Къде сте роден? Това е по-меката форма на въпроса “Имате ли американско гражданство?”. В Америка е разрешено да се пита дали кандидатът има право да работи, но не и от коя страна идва. У нас, все още почти 100% от населението са български граждани, така че този въпрос не е много актуален. Въпреки това, напоследък се наблюдава увеличаване на броя чужденци, търсещи работа в  България, особено откакто сме членове на Европейския съюз. Често срещано явление е чуждестранни студенти, учещи у нас да си търсят работа. За съжаление, този въпрос не е уреден добре административно и пред кандидатите се изправят множество пречки. Все пак, като се има предвид липсата на свестни кадри напоследък, мисля, че у нас въпросът стои по друг начин. Българските работодатели търсят начини да назначат такива кандидати, дори и да имат проблеми с разрешителното за работа, за разлика от Щатите, където се опитват да ги разкарат.
  2. Какъв е Вашият роден език? Подобен на предишния въпрос. Тук по-правилно е да се пита кандидата дали владее определен език, който се изисква в работата, отколкото да му се задават подобни лични въпроси.
  3. Женен ли сте? Това вече се среща по-често по нашите географски ширини. Понякога се задава такъв въпрос, за да се прецени дали кандидатът би могъл да работи на по-голямо натоварване и с по-малко почивни дни. Тук има два проблема. Първо, личният и семейният живот на човека не са предмет на обсъждане на интервю за работа и второ, ако работата изисква претоварване на служителите или пък нарушаване на кодекса на труда, значи фирмата се управлява зле. Съвет към кандидатите: бягайте далече от такива фирми!
  4. Имате ли деца? Подобен на предишния въпрос. Въпреки, че може да изглежда като опит за приятелски разговор, въпроси от такъв характер са категорично забранени в Америка. Не би трябвало да се задават и у нас.
  5. Планирате ли скоро да забременеете? Често се използва в комбинация с предишните. Ако имаш две деца, значи може би повече няма да раждаш, но ако си омъжена, а нямаш деца, значи съществува реалната опасност скоро да забременееш. В Щатите се смята, че работодателят трябва да си направи планиране на риска и да включи подобни рискове в своите предвиждания. Подобни въпроси за категорично забранени.
  6. На колко години сте? Много фирми предпочитат да наемат по-малди хора по много причини. Най-важните са две: (1) имат по-малко разходи, понеже все още нямат семейни задължения, следователно могат да работят и за по-малки заплати и (2) издържливи са на по-големи натоварвания. Разбира се, мъдрите мениджъри знаят, че по-възрастните служители пък са по-опитни и по-мъдри и работят много по-ефективно, допускайки по-малко грешки. Така или иначе, да се поставят възрастови ограничения е забранено вече и в България, така че подобен въпрос е недопустим.
  7. Каква религия изповядвате и спазвате ли религиозните си празници? Вероизповеданието, както и партийните пристрастия са също в кръга на въпросите, които са твърде лични и не бива да се задават дори при случайни запознанства, а още по-малко при интервю за работа. Що се отнася до това дали кандидатът може да спазва обявените от закона работни и почивни дни, то точно такъв въпрос следва да му бъде зададен.
  8. Инвалид ли сте и имате ли някакво хронично заболяване? Въпроси от този тип също не са позволени в Щатите, а у нас дискриминацията по този признак е забранена. Ако работата изисква някакви по-специални физически качества или издържливост на натоварване, то по-скоро те трябва да се опишат и да се попита дали човекът може да ги изпълнява, например, ако е работник в електроснабдяването, дали може да се катери по стълбове. Очевидно, ако е инвалид няма да може, следователно не е подходящ за тази работа, но директния въпрос се счита за обиден.
  9. Член ли сте на Националната гвардия? В Щатите, това е доброволна милиция, чиито ленове ходят на сборове, когато ги мобилизират. Това разваля работните планове на фирмата. Въпреки това, фактът, че един човек изпълнява националния си дълг, не може да бъде пречка за неговото назначаване на работа (понеже там патриотизмът е издигнат в култ). В наши условия, въпрос с подобен смисъл би звучал така: “Бил ли сте агент на Държавна сигурност?”. Въпреки горещите полемики в медиите, подобен въпрос е недопустим и не би трябвало да има нищо общо с назначаването на кандидата, освен ако работата му не е свързана с разузнаване. :-)
  10. Пушите ли и употребявате ли алкохол? Все още пиенето на алкохол и пушенето не е забранено по принцип от закона (въпреки, че в Америка му намериха колая, като не забраняват самото пушене, но забраниха да се пуши на определни места, което на практика е навсякъде, освен вкъщи и в колата). Затова се смята за нормално да уведомите човека, че пушенето и пиенето на алкохол в офиса и през работно време е забранено, а той сам да си прави сметката дали ще пие и ще пуши вкъщи.

Целият този списък е малко йезуитски. От една страна, на всеки кадърен мениджър му е ясно, че за да разбереш дали един кандидат е свестен, трябва да разбереш колкото може повече от неговия характер, което включва и факти от личния му живот и личните му предпочитания. От друга страна, повечето закони както в България, така и по света, защитават интересите на мнозинството, на безличната тълпа пролетарии, водена от профсъюзите, затова всеки опит да предпочетеш един кандидат пред друг, базиран на личностни качества, се смята за незаконен.

От една страна се смята, че личният живот и професионалните умения са две различни неща и не бива да се смесват (затова и забраната за задаване на подобни въпроси), а от друга, добрите мениджъри знаят, че кадърният служител отдава на работата цялото си същество и в нея се отразяват както личните му качества, религиозните убеждения и моралните му ценности, така дори и проблемите в личния му живот.

Този парадокс прави работата на един HR мениджър много трудна. За щастие, у нас законите не са толкова страшни като американските, но пък и не може съвсем да не се съобразяваме с някои общоприети морални, ако не и законови норми. В днешната криза за кадри, трябва да бъдем по-внимателни и по-деликатни в поведението си по време на интервюто за работа, за да спечелим по-добрите кандидати.

Много млади кандидати не обръщат сериозно внимание на интервюто за работа и често се явяват съвем неподготвени, както коментирахме вече в поста Интервюто за работа често се превръща в куриоз.Факт е, че в днешно време не достигат квалифицирани кадри в много области на икономиката. Факт е, че работодателите са в безизходица – кадърни хора просто няма. Това, обаче, въобще не означава, че те ще тръгнат да назначават който и да е, само и само да си запълнят бройката. Напротив, добре управляваните компании не правят компромиси с качеството на хората въпреки кризата и продължават да назначават само онези, които покриват техните критерии, търсейки изход от кризата по други начини.

Затова и онези, които разчитат, че ще ги назначат само заради това, че фирмата има остра нужда от специалисти, а те са писали, че са почовърквали малко PHP и MySQL (примерно), не са познали. Ако искате да работите в добра фирма и искате да си гарантирате назначението, свършете си домашната работа и проучете работодателя малко по-подробно.

Какво ще спечелите от това?

  • Първо, по-голяма яснота на какво място ще попаднете, какъв е стилът на работа, какво ще се очаква от вас и какво можете вие да получите от това.
  • Второ, фактът, че сте се поинтересували от фирмата, в която кандидатствате, говори за по-висока мотивация да работите там. Това силно ласкае потенциалния работодател и драстично увеличава шансовете ви за успех.

Тодор Христов от JobHow.org е събрал 10 източника на информация за работодателя, от които можем да се възползваме, за да подготвим по-добре за предстоящото интервю. Те включват:

  1. Фирмен уебсайт
  2. Рекламни материали
  3. Интернет форуми
  4. Блогове
  5. Преса
  6. Сайтове за работа
  7. Бивши и настоящи служители
  8. Приятели и познати
  9. Клиенти
  10. Доставчици

В поста на Тодор всеки от тези източници е представен подробно, като за някои от тях, като бившите и настоящи служители – източник, който аз лично смятам за най-ценен – има написани самостоятелни постове с множество примери за това колко важна и полезна информация можем да придобием от тях, която да формира по-точно нашето мнение за фирмата и нашето поведение по време на интервюто за работа.