Нова работа

Любимият въпрос на всички интервюиращи. Въпросът, с който искат да разбият вашето спокойствие и да ви подложат на стрес. Въпросът, който почти никога няма правилен отговор, тъй като неговата основна цел е да ви злепостави, да даде на интервюиращия коз срещу самите вас.

Коя е всъщност най-голямата ви слабост?

Можете ли да си позволите да бъдете напълно искрени? И да отговорите, че сте перфекционист? Тогава интервюиращия би запитал: “А защо това да е слабост?” и вие леко запъвайки се да споделите историята на последния ви проект, за който вие сте носили най-голямата отговорност, но поради задълбаване в детайлите сте изпуснали “голямата картина” и някак си проектът е просрочил всички срокове и надхвърлил определения му бюджет. Мислите ли, че имате шансове да ви вземат на работа след такъв отговор?

Има ли изобщо правилен отговор на този въпрос?

Miriam Salpeter ни предлага един хитър подход в блога Secrets of the job hunt, който може да ни свърши чудесна работа. Един трик, с който подвеждаме интервюиращия в друга посока. Може да не изглежда много честно, но на на такъв въпрос - такъв отговор!

Продължи към пълния текст »

Много често, говорейки с приятели или познати, или пък изправени на интервю пред бъдещ работодател, казваме неща, за които си мислим, че ни придават важност и авторитет, а всъщност могат да бъдат разтълкувани съвсем различно - така, както дяволът тълкува Евангелието.

Предлагам ви няколко примера, които могат да ви дадат представа за обратния ефект на нашите думи. Разбира се, това са измислени и леко саркастични контра-реплики, подобни на класическата българска поговорка “Като си толкова умен, къде са ти парите?”, но пък имат разбуждащ ефект и ни карат да се замислим дали думите, които използваме да представим себе си и работата си, не са се превърнали в клишета. Ефектът може да бъде и още по-силен и тези “дяволски тълкувания” могат да ни накарат да се замислим и върху още по-важни неща - дали самата ни работа и целият ни живот не са се превърнали в клише…

Продължи към пълния текст »

Как да оформим автобиографията си, когато кандидатстваме за работа?

Ако направите проучване по интернет, ще намерите много източници на информация как да се оформи едно CV или автобиография. Трудно бих могъл да кажа нещо уникално, което да не е било казано или писано досега, но пък мога да споделя своето виждане за някои елементи на доброто CV, изхождайки от богатия си опит както в писането, така и в четенето на подобна литература. Вярвам, че с това мога да бъда полезен на всички, които си търсят нова работа.

Затова, от днес започвам нова тема - “Фактори за съставяне на добро CV”, в която ще ви разказвам за това, как е най-добре да се подходи при изготвянето на CV-то, за да може да си гарантирате интервю за работа, което е неговата основна цел.

В повечето от американските източници се препоръчва да не се слага снимка поради няколко причини:

• Издава пола ви
• Издава възрастта ви
• Издава расовата ви принадлежност

Смята се, че виждайки ви на снимка, потенциалният работодател може да вземе някакво решение, базирано на вашия външен вид или на полови или расови предразсъдъци. А това, в повечето държави се смята за недопустимо. Затова, за да се избегне възможността работодателя да бъде повлиян от тях и въобще да не ви повика на интервю, се препоръчва да не се слага снимка.

Тези съображения са валидни, но премахването на снимката не спасява положението, ако човекът, който трябва да вземе решението е расист, сексист или страда от други предразсъдъци. Така или иначе, на интервюто ще се видите очи в очи и тези факти отново ще станат негово достояние. (Освен ако не се явите с маска на лицето или не провеждате интервюто в някоя изповедалня )

Моят съвет е: ако потенциалните ви работодатели са обзети от предразсъдъци и не ви назначат заради това - приемете го като късмет. По-добре е да не ви вземат, отколкото да ви назначат и да превърнат живота ви в ад. Насочете усилията си към тези, които го заслужават.

Защо снимката е важна и трябва да присъства във вашето CV?

Когато се прави кампания по набиране на хора, в някои фирми получават огромно количество автобиографии. Единственият начин да се идентифицира един кандидат, е по името, което нищо не говори на работодателя. Една снимка вече е много силно отличаващ белег и прави впечатление. Снимката, както казват китайците “струва повече от хиляда думи”.

Когато види вашата снимка, човекът, който ще ви интервюира, започва да си създава нагласата да види на живо точно този образ, който е видял и на снимката. Това гарантира, че на интервюто няма да бъде изненадан от вашия вид. Ако пък и за интервюто се подготвите да изглеждате добре - можете да постигнете още по-силен ефект на визуално присъствие.

В обратния случай, ако работодателят няма предварителна идея как изглеждате, при първата среща може да бъде изненадан, което да доведе до емоционална реакция, която да повлияе (негативно) на неговото решение.

Снимката е много силно средство за визуално въздействие. Тя е вашето лице (буквално и преносно), тя е вашата визуална реклама и трябва да присъства на вашето CV. Не трябва да се срамувате или да се притеснявате, че не изглеждате добре. Тези, които ще работят с вас, ще ви гледат всеки ден! Ако се притеснявате, че имате някакъв визуален дефект или че просто не сте хубави - потърсете съвет от приятел как да се подготвите за снимка, така че да изглеждате максимално добре. Приятелите ще ви вдъхнат увереност и ще ви подкрепят!

Как да си направим снимка за автобиография?

Като вече казах, снимката е средство за визуална реклама на вашата личност и като такова, за да има желания ефект, трябва да бъде изготвена както трябва. Най-правилният подход е да бъде направена в студио от професионален фотограф, за да няма дефекти и да изглеждате максимално добре. В студиата могат да нагласят осветлението, както и да поставят подходящи драперии за фон, за да могат да се виждат чертите на лицето ви по-добре и като цяло да изпъкне вашият образ. По този начин ще избегнете и традиционните дефекти на любителските снимки като липса на фокус, червени очи, изместен център на тежестта и т.н.

Трябва да облечете дрехи, подходящи за случая. Например, ако работата ви е да работите в офис, е добре да си сложите костюм. Направете си прическа или поне се срешете. Мъжете, които не носят постоянна брада трябва да се обръснат. Усмихнете се и гледайте бодро! От снимката трябва да личи, че сте човек интелигентен, отворен, действен, амбициозен и готов на подвизи.

Къде се поставя снимката?

Въпреки, че е важна, снимката не е центърът на вниманието във вашето CV (освен ако не кандидатсвате за работа като манекен, танцьор или спортист - тогава може да има специални изисквания). Тя трябва да бъде в паспортен формат и да ви изобразява в бюст (освен ако няма специални изисквания). Добре е да стои в горния ляв или десен ъгъл на страницата. Понеже страниците обикновено се защипват отляво, аз препоръчвам снимката да стои в горния десен ъгъл, за да е вижда по-добре, когато се разгръща.

Заключение

Първо, трябва да повярвате в себе си, в своите качества, в мотивацията си и в своето излъчване. След това си направете труда да се подготвите и отидете във фото студио, където да си направите една професионална снимка. Сложете я във вашето CV - тя е вашето лого! Повярвайте ми, така ще направите по-силно впечатление на HR мениджърите, които ще преглеждат вашето резюме и със сигурност ще си увеличите шансовете както за интервю, така и за назначаване на новата работа!

Днес под това заглавие беше поместена една забележителна статия в електронното издание на вестник “Сега”. Безпорно е, че времената напоследък сериозно се промениха и че все повече се приближаваме до ситуация, в която работата ще бъде повече от кандидатите. Понеже моите лични наблюдения са в областта на софтуерното производство, мисля, че там вече сме стигнали до това дередже, което създава сериозни проблеми пред работодателите.

В статията авторката Мария Колчагова е поместила много куриозни случки от различни интервюта и основателно поставя въпроса: “Накъде е тръгнало това поколение?”. Това, обаче, ме кара да се замисля над няколко неща, които са пропуснати в тази статия, а не съм ги срещал и на други места.

Първият факт е, че започваме да наблюдаваме поредния конфликт между поколенията, този път по отношение на трудовите ценности. Възгласи от рода: “Младите днес не са като нас едно време” говорят, че има разминаване между насаденото мислене на по-възрастното поколение работещи и младите хора, които тепърва навлизат в “истинския живот”. Моите лични наблюдения са, че младите искат да изживеят живота си по-бързо, по-динамично, по-пълноцено и то сега. Перспективата да работиш 15-20 години, за да събереш пари за дом и семейство им изглежда ужасяваща. Търпението, на което нашите родители се опитваха да ни научат, за нашите деца е неприемливо. Поговорката “Никой не е станал милионер от заплата” все по-често изплува в техните разговори.

Във времената на “развития социализъм” непрекъснато ни внушаваха колко е ужасно да си капиталист-експлоататор (т.е. работодател) и колко е доблестно да си наемен работник. Сега времената са други, но посланието, което получаваме от родителите си, от училището и университета е все същото. Само че младите хора не го приемат. За съжаление, все още никой не ги учи на предприемчивост и затова поне на мене ми се струва, че са малко неориентирани с какво точно искат да се занимават и как да си изкарват парите, но определено “бачкането за едната заплата” не ги кефи.

Вторият важен факт, който продължава да се игнорира от обществото е, че трудовият договор е двустранен. Това е сделка, в която всяка една от страните предлага нещо и очаква нещо друго в замяна при условията на взаимна изгода. В масовото обществено съзнание, обаче, все още битува мита от времената на дивия капитализъм от 19-ти век, че работникът, постоянно заплашван от призрака на безработицата, е отчаян и готов на всичко, за да си намери каквато и да е работа, само и само да си гарантира някакви приходи, а работодателят е благодетеля, който го спасява от гладна смърт.

Не отричам, че безработицата е важен и необходим фактор за регулиране на пазара на труда, напротив - липсата й в някои отрасли се усеща болезнено и доведе до все по-силни изкривявания на пазара на труда. Заедно с това, обаче, смятам, че отношенията между работник и работодател отдавна не са от типа “болен и доктор”, въпреки че много шефове и HR мениджъри продължават да се държат по този начин. Днес времената са такива, че кандидатът може да си избира в коя фирма иска да работи и презрително-надменното отношение, което демонстрират мнозинството работодатели определено не работи в тяхна полза. Да не говорим, че в някои сектори отдавна няма безработица и да заплашваш служителя с уволнение е като да плашиш куче с кренвирш.

Накрая стигаме и до сакралния въпрос: Какво да се прави?

Според мене, младите хора трябва да бъдат възпитавани повече в креативен и предприемачески дух. Когато им се предлага работа, тя трябва да бъде представяна като интересна и привлекателна. Те трябва да бъдат запалени и желаещи да работят в нашата фирма. На интервюто работодателят трябва да демонстрира отношение на равноправие и партньорство. Кандидатът трябва да се чувства едновременно желан и отговорен за бъдещето на компанията. И най-важното - максимална откровеност. Всички условия на работа, всички клаузи в договора, всяка възможност за развитие и всички аспекти на заплащането трябва да бъдат поставени на масата и обсъдени. Само с открити карти могат да се спечелят и задържат лоялни на фирмата служители.

Разбира се, темата е огромна и не може да се разчепка в един единствен пост. Ще се радвам, ако е важна и за вас и напишете коментари по нея. Промяната на отношението между работници и работодатели не е работа на един човек или на една фирма. За това е необходимо по-широко обществено обсъждане и естествено - много време. Въпреки това, предвид динамиката, с която се променя света, се надявам, че промяната ще настъпи скоро и че ще бъде в положителна посока.

Гай Кавазаки е поместил в блога си едно интересно интервю с Пенелопи Трънк за 9-те мита на работното място. Тя наскоро беше публикувала една подобна статия в блога си в Yahoo! Finance - “Най-лошите съвети за кариерата, които родителите могат да ни дадат”, която предизвика вълна от гневни коментари от възмутени и обидени родители.

Нейните съвети определено имат радикален привкус, но по-възрастните хора в Щатите масово ги възприемат като ерес, особено твърдението, че не си струва да се пилеят пари и време за висше образование. От друга страна, аргументите й са смислени и заслужават внимание. Макар и на моменти спорни, вярвам, че много скоро отношението на хората към работата и личния живот ще се промени в посоката, която тя предвижда.

Самият аз имам някои резерви, особено ако се погледне от културна гледна точка - ние в България имаме по-различни виждания за семейството от американците и съвета да живееш с родителите си докато си намериш добра работа ще се възприеме доста по-различно, отколкото в Америка. Аз съм напуснал семемйството на родителите си веднага след като навърших пълнолетие и оттогава градя живота си сам. Смятам, че това е много важно и правилно решение в живота на човека и по същия начин съветвам децата си, въпреки че като родител ще ми е много мъчно да се разделя с тях.

Все пак темата е за кариерата и интервюто с Кавазаки е по-стройно и там тя руши по-различни митове. Моите най-силни пристрастия са към т.2 за честата смяна на работата. У нас това също се смята за голяма грешка и голям минус в кариерата, но нейните аргументи, че това е начина най-бързо да развиеш както професионалните си умения и опит, така и кариерата си (и заплатата си!) са напълно валидни и аз също го признавам от личен опит. Смяната на работата за някои хора означава, че си търсеща личност и че мястото, което заемаш в момента не може да ти предложи добри възможности за развитие.

Т.8 е класика - работи повече и ще успееш. Аз вече писах по тази тема, но аргументите на Пенелопи също си заслужават вниманието. Не е важно колко работиш, важно е да даваш резултат и да го покажеш, така че другите да го знаят. Все пак, работим за себе си, нали?