Както всички знаем, в Америка са много чувствителни на всякакви теми и това важи с огромна сила за процеса на наемане на работа. Правата на човека са издигнати в култ и само да зададеш някой по-личен въпрос, това моментално се възприема като дискриминация и веднага получавате призовка от адвокатите на кандидата.
Разбира се, у нас все още сме далеч от такива отношения, нещо повече, смята се за съвсем нормално да не се назначават жени, особено пък майки с деца, а съвсем доскоро множество работодатели избягваха да назначават младежи, които не са отбили военната си служба. Всичко това на запад се счита за дискриминация и не само не трябва да вземаш решения, базирани на тези факти, но и не се счита за законно да задаваш подобни въпроси.
Мисля, че дори и изоставащи, съвсем скоро ще се наложи и ние да започнем да се съобразяваме с тези неща. Личния живот на хората е неприкосновен и не би трябвало да се интересувамо от него като работодатели, още по-малко пък да съдим за професионалните качества на един човек от него.
Ето един списък от 10 въпроса, “забранени” за заадаване по време на интервю за работа, според американски източници. Някои от тях не са много адекватни на нашата действителност, но биха могли да бъдат преформулирани.
- Къде сте роден? Това е по-меката форма на въпроса “Имате ли американско гражданство?”. В Америка е разрешено да се пита дали кандидатът има право да работи, но не и от коя страна идва. У нас, все още почти 100% от населението са български граждани, така че този въпрос не е много актуален. Въпреки това, напоследък се наблюдава увеличаване на броя чужденци, търсещи работа в България, особено откакто сме членове на Европейския съюз. Често срещано явление е чуждестранни студенти, учещи у нас да си търсят работа. За съжаление, този въпрос не е уреден добре административно и пред кандидатите се изправят множество пречки. Все пак, като се има предвид липсата на свестни кадри напоследък, мисля, че у нас въпросът стои по друг начин. Българските работодатели търсят начини да назначат такива кандидати, дори и да имат проблеми с разрешителното за работа, за разлика от Щатите, където се опитват да ги разкарат.
- Какъв е Вашият роден език? Подобен на предишния въпрос. Тук по-правилно е да се пита кандидата дали владее определен език, който се изисква в работата, отколкото да му се задават подобни лични въпроси.
- Женен ли сте? Това вече се среща по-често по нашите географски ширини. Понякога се задава такъв въпрос, за да се прецени дали кандидатът би могъл да работи на по-голямо натоварване и с по-малко почивни дни. Тук има два проблема. Първо, личният и семейният живот на човека не са предмет на обсъждане на интервю за работа и второ, ако работата изисква претоварване на служителите или пък нарушаване на кодекса на труда, значи фирмата се управлява зле. Съвет към кандидатите: бягайте далече от такива фирми!
- Имате ли деца? Подобен на предишния въпрос. Въпреки, че може да изглежда като опит за приятелски разговор, въпроси от такъв характер са категорично забранени в Америка. Не би трябвало да се задават и у нас.
- Планирате ли скоро да забременеете? Често се използва в комбинация с предишните. Ако имаш две деца, значи може би повече няма да раждаш, но ако си омъжена, а нямаш деца, значи съществува реалната опасност скоро да забременееш. В Щатите се смята, че работодателят трябва да си направи планиране на риска и да включи подобни рискове в своите предвиждания. Подобни въпроси за категорично забранени.
- На колко години сте? Много фирми предпочитат да наемат по-малди хора по много причини. Най-важните са две: (1) имат по-малко разходи, понеже все още нямат семейни задължения, следователно могат да работят и за по-малки заплати и (2) издържливи са на по-големи натоварвания. Разбира се, мъдрите мениджъри знаят, че по-възрастните служители пък са по-опитни и по-мъдри и работят много по-ефективно, допускайки по-малко грешки. Така или иначе, да се поставят възрастови ограничения е забранено вече и в България, така че подобен въпрос е недопустим.
- Каква религия изповядвате и спазвате ли религиозните си празници? Вероизповеданието, както и партийните пристрастия са също в кръга на въпросите, които са твърде лични и не бива да се задават дори при случайни запознанства, а още по-малко при интервю за работа. Що се отнася до това дали кандидатът може да спазва обявените от закона работни и почивни дни, то точно такъв въпрос следва да му бъде зададен.
- Инвалид ли сте и имате ли някакво хронично заболяване? Въпроси от този тип също не са позволени в Щатите, а у нас дискриминацията по този признак е забранена. Ако работата изисква някакви по-специални физически качества или издържливост на натоварване, то по-скоро те трябва да се опишат и да се попита дали човекът може да ги изпълнява, например, ако е работник в електроснабдяването, дали може да се катери по стълбове. Очевидно, ако е инвалид няма да може, следователно не е подходящ за тази работа, но директния въпрос се счита за обиден.
- Член ли сте на Националната гвардия? В Щатите, това е доброволна милиция, чиито ленове ходят на сборове, когато ги мобилизират. Това разваля работните планове на фирмата. Въпреки това, фактът, че един човек изпълнява националния си дълг, не може да бъде пречка за неговото назначаване на работа (понеже там патриотизмът е издигнат в култ). В наши условия, въпрос с подобен смисъл би звучал така: “Бил ли сте агент на Държавна сигурност?”. Въпреки горещите полемики в медиите, подобен въпрос е недопустим и не би трябвало да има нищо общо с назначаването на кандидата, освен ако работата му не е свързана с разузнаване.
- Пушите ли и употребявате ли алкохол? Все още пиенето на алкохол и пушенето не е забранено по принцип от закона (въпреки, че в Америка му намериха колая, като не забраняват самото пушене, но забраниха да се пуши на определни места, което на практика е навсякъде, освен вкъщи и в колата). Затова се смята за нормално да уведомите човека, че пушенето и пиенето на алкохол в офиса и през работно време е забранено, а той сам да си прави сметката дали ще пие и ще пуши вкъщи.
Целият този списък е малко йезуитски. От една страна, на всеки кадърен мениджър му е ясно, че за да разбереш дали един кандидат е свестен, трябва да разбереш колкото може повече от неговия характер, което включва и факти от личния му живот и личните му предпочитания. От друга страна, повечето закони както в България, така и по света, защитават интересите на мнозинството, на безличната тълпа пролетарии, водена от профсъюзите, затова всеки опит да предпочетеш един кандидат пред друг, базиран на личностни качества, се смята за незаконен.
От една страна се смята, че личният живот и професионалните умения са две различни неща и не бива да се смесват (затова и забраната за задаване на подобни въпроси), а от друга, добрите мениджъри знаят, че кадърният служител отдава на работата цялото си същество и в нея се отразяват както личните му качества, религиозните убеждения и моралните му ценности, така дори и проблемите в личния му живот.
Този парадокс прави работата на един HR мениджър много трудна. За щастие, у нас законите не са толкова страшни като американските, но пък и не може съвсем да не се съобразяваме с някои общоприети морални, ако не и законови норми. В днешната криза за кадри, трябва да бъдем по-внимателни и по-деликатни в поведението си по време на интервюто за работа, за да спечелим по-добрите кандидати.
Loading ...
