Да искаш един служител да работи дълго и всеотдайно за фирмата – това означава нещо много повече от лоялност – той трябва да бъде мотивиран.

Днешната тема е за лоялността и е продиктувана от едно изследване, проведено от CareerBuilder.com сред HR специалисти в Щатите. Според него, близо 25% от анкетираните са споделили, че не изпитват никакви скрупули и не се чувстват лоялни към фирмата, в която работят, а 20% са завили, че имат намерение да си сменят работата в следващите 12 месеца.

Информацията за това изследване открих в блога Slow Leadreship и авторката на статията – Nina Simosko – смята, че това са доста плашещи стойности, които би трябвало да накарат съвременните мениджъри сериозно да се замислят за своите управленски методи, защото подобна липса на лоялност сред служителите може да доведе до катастрофални последици за фирмите.

Аз нямам данни за България, но според моите лични наблюдения, у нас положението е даже по-зле. Затова бих искал да проуча вашето мнение по въпроса и ще пусна нова анкета по темата.

Разбира се, организаторите на проучването са потърсили и причините за това високо ниво на нелоялност и са задали въпроса “Защо?”. Логично, анкетираните са посочили като основен виновник мениджмънта на фирмата. Ето и най-често даваните отговори:

1. “Моят работодател не ме цени” (61%)
2. “Усилията ми остават незабелязани или неоценени” (52%)
3. “Не ми плащат достатъчно” (51%)
4. “Нямам възможности за кариерно развитие” (44%).

Съвсем очевидно може да се направи извода, че за да бъде мотивиран един човек да работи с желание и хъс, е необходимо:

• неговият мениджър да следи неговата работа и да дава коректна и навременна обратна връзка,
• трудът му да бъде добре заплатен и
• да има възможности за професионално и личностно израстване.

Въпросът е: дали работодателите у нас осъзнават това и какво правят по въпроса за повишаване на лоялността и мотивацията на своите служители?

Очаквам вашите коментари.

Гласувайте за тази статия в Svejo.net:

Ако харесвате статиите в този блог и се интересувате от тематиката, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се за съдържанието на блога чрез RSS feed или по имейл.

Вижте и тези публикации:

• Кратката похвала прави чудеса
• Атестации – резултати от анкетата
• Преследван / Pursued
• Личен брандинг в епохата на Google
• Петък – ден на майстора. Бисери от автобиографии и мотивационни писма. Част 2

34% от анкетираните жени смятат, че получават по-ниски заплати от мъжете на същата позиция и със същата квалификация. Този резултат е почти непроменен спрямо 2006 година, когато такъв отговор са дали 35% от жените. Изследването, наречено “Workplace Equality,” (Равенство на работното място) тази година е включило 4 328 мъже и 3 632 жени наемни работници в Съединените Щати.

По отношение на заплатите, 40% от мъжете споделят, че получават над 50 000 долара, съпоставено с 21% от жените. 19% от мъжете печелят над 75 000 долара, сравнено със 7% при жените. на другата страна на скалата, 47% от жените споделят, че получават под 35 000 долара, сравнено с 28% от мъжете.

По отношение на кариерните възможности, 26% от жените казват, че имат по-малко възможности за растеж и професионално развитие в равнение с колегите си мъже. За съжаление, авторът на статията не е посочил други данни, с които може да се направи сравнение. Може би останлите 74% от жените смятат, че имат равни възможности за развитие с мъжете, което, според мен, е един добър резултат. Не бива да забравяме, съшо така, че всички резултати в изследването се базират на субективни оценки на участниците.

Интересен е разрезът по индустрии. Жените, работещи в здравеопазването (22%) и образованието (30%) по-малко се оплакват от несправедливо заплащане. Тези, кото работят в информационните технологии (33%) и финасите (33%) са близо до средната стойност за стрната, а най-ощетени се чувстват жените, работещи във фабриките (44%) и в магазините (41%)

Запитани за причините за дискриминацията, 48% от жените твърдят, че техните мениджъри фаворизират повече служителите-мъже, а 34% казват, че мъжете са по-големи “натегачи” и затова печелят благоволението на шефа. 32% от жените казват, че съществува нагласата, че мъжете се нуждаят от повече пари, за да изхранват семействата си, 30% от тях твърдят, че мъжете успяват да спечелят по-добре платени проекти, а 23% казват, че мъжете са по-агресивни в преговорите за трудовото възнаграждение.

Аз не съм виждал в своята кариера случай (поне не фрапиращ такъв), в който жена да е била явно дискриминирана по отношение на заплащането или на възможностите за развитие, но пък и моят опит е само от областта на информационните технологии. Възможно е в другите сфери на икономиката да има по-сериозни примери на подбна дискриминация. Естествено, има дейности, в които мъжете или жените са изявено по-добри и това до голяма степен определя и по-високото възнаграждение. Опитайте се да сравните строителен работник мъж и жена или пък възпитател в детска градина. Трудно е, нали? Освен това, има случаи, в които жените печелят повече от мъжете, но това някак си го премълчаваме, Когато говорим за дискриминация, не бива да забравяме, че трябва да сравняваме хора с еднаква квалификация и равни способности.

Ще се радвам да споделите примери за наличие или липса на полова дискриминация във вашата работа. Опитвайте се да бъдете обективни.

Гласувайте за тази статия в Svejo.net:

Ако харесвате статиите в този блог и се интересувате от тематиката, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се за съдържанието на блога чрез RSS feed или по имейл.

Вижте и тези публикации:

• Как (не) се гради лоялност
• Демокрация или дискриминация? Без цигари и без бради в Щатите
• Хумор в сряда: Кого да уволниш?