Нова работа » заплата

Заплатите на шефовете

Майк Рам — Wed, 18 Feb 2009 05:10:19 +0000

Темата за “световната финансова криза” все още е топ-новина в медиите и покрай нея възникват много интересни въпроси, върху които си струва да се замисли човек. Една от главните посочвани причини за фалитите на някои големи компании и финансови институции, е безграничното увеличаване на заплатите и допълнителните възнаграждения на изпълнителните директори на някои фирми, дори и когато фирмите са в много затруднено положение.

Защитниците на тази теза твърдят, че възможността да получават огромни суми пари, при това понякога напълно незаслужено, подтиква изпълнителните мениджъри към преследване на изцяло личен интерес и загърбване на нуждите на компанията. В една статия в английския вестник The Observer се привежда много интересна информация: до 80-те години на миналия век се е считало за напълно нормално един шеф на фирма да взема около 20 пъти повече от заплатата на средния работник в предприятието. Днес това съотношение вече е 275 към 1 в полза на директора.

В друга статия пък попаднах на история за CEO, който взел 5 милиона долара годишен бонус, при положение, че компанията, ръководена от него, регистрирала 10 милиона долара загуба за същата година.

В този ред на мисли, любимият на целия български народ американски президент реши да наложи ограничение върху заплатите на изпълнителните директори на фирмите, които са на държавна помощ, в размер на $500 000. Сигурен съм, че мнозина наши сънародници ще си кажат, че това е достатъчно голяма сума и че може би решението на президента няма да има желания ограничаващ ефект. Само че, ако сте човекът, получил 5-те милиона бонус, едва ли ще разсъждавате така.

Защитниците на високите заплати на изпълнителните директори казват, че това ще демотивира на най-ценните служители в компанията – шефовете – и ще доведе до още по-сериозна криза.

Представете си, казват те, да сте ценен мениджър и да сте свикнали да получавате милиони за своята работа. Ако ви наложат ограничение върху заплатата, както предлага Обама, няма ли да е по-добре за вас да отидете в друга компания, където ще оценят вашите качества, отколкото да си кютате в онази, която и без това вече е на изкуствено дишане и няма да получите повече пари за яхти и лични хеликоптери без значение колко усилия влагате в нейното съживяване?

Е, тук някой би подхвърлил: Ако вие сте мениджърът виновен за плачевното състояние на фирмата, може би трябва да сте щастлив, че ще получите цели 500 000 долара годишно, вместо раиран костюм и изглед през решетки за следващите 10 години.

Авторът на историята с 5-те милиона бонус казва, че може фирмата да е вървяла толкова стремглаво надолу, че очакваната загуба да е била 20 милиона, но благодарение на героичните усилия на нейния изпълнителен директор, ситуацията е била овладяна и загубата намалена двойно, за което бордът му се е отблагодарил с този чудесен бонус.

Аз лично се съмнявам точно така да са се развили нещата. Първо, едва ли някой е можел да предвиди колко точно е щяла да бъде загубата предварително. Второ, колкото и гениален да е един шеф (дори и да е самият Свети Стив Джобс!), той не може сам да извади фирмата от калта. Това става с усилията на всички нейни служители и ако бордът накрая е възнаградил шефа с тлъст бонус от 5 милиона долара, а служителите – със съкращения, мисля, че това си е направо престъпление и такива хора просто трябва да бъдат изправени до стената.

Аз самият съм мениджър и предприемач, а не профсъюзен лидер, но смятам, че целта на една фирма е да бъде полезна на хората и да просъществува много дълго време. Политиката “вземи парите и бягай” е мошеничество на дребно и никога не води до дълготраен успех.

Темата за заплатите на шефовете е била повод за дискусии в бизнес средите от много години, а в днешните времена на криза е все по-актуална. Защитниците на едната или другата крайност си имат своите аргументи и изглежда никога няма да се намери решение, което да удовлетворява всички. Аз лично защитавам тезата, че един свестен мениджър трябва да получава голяма заплата, но всяко нещо трябва да бъде с мярка. Да раздаваш бонуси с милиони, когато фирмата е затънала в дългове, си е чисто престъпление.

А вие какво мислите?

Гласувайте за тази статия в Svejo.net:

Ако харесвате статиите в този блог и се интересувате от тематиката, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се за съдържанието на блога чрез RSS feed или по имейл.

Вижте и тези публикации:

Пилеене на работното време

Майк Рам — Thu, 16 Oct 2008 04:15:59 +0000

Работите ли активно през всичките 8 часа на работния ден? Отлагате ли работата, занимавайки се с маловажни неща? Колко време губите в бъбрене, кафе-паузи и пушене?

Английската компания Hire Scores е провела изследване сред 3000 британски служители и е открила отговорите на тези въпроси.

Преди време се пошегувах, предлагайки ви 10-те начина за симулиране на работа, но на практика се оказва, че 32% от анкетираните са си признали, че губят над 3 часа средно на ден в занимавайки се със странични неща, бъбрейки с колегите си и симулирайки заетост.

Изследването е установило, че 31% от служителите започват да се размотават поне 15 минути преди края на работния ден, запълвайки последните работни мигове с разбъркване на документи и подреждане на бюрата си.

44% от анкетираните са отговорили, че не биха започнали работа по нова задача, която им е възложена в последните 20 минути на работния ден. (Това ми напомни за един автомонтьор, който отказа да ми ремонтира ауспуха на колата, защото оставал само 1 час до края на работния му ден!) В допълнение, 46% от участниците в проучването разкриват, че отлагат всички досадни задачи за последната минута.

Изводът е, че всекидневното ходене на работа се превръща в досадно задължение за много хора и техният труд е неефективен. Една значителна част от работното време отива в безполезно размотаване, дължащо се най-вече на липсата на мотивация.

Какво може да се направи?

Един често срещан подход е увеличаването на натоварването на служителите, което рефлектира в увеличаване на работния ден. 68% от британските работници, участвали в проучването, са декларирали, че биха останали до по-късно на работа, ако се наложи, а 39% от тях са потвърдили, че това на практика им се случва поне веднъж всяка седмица. Това, обаче не е решение. Тези хора работят неефективно и дори да ги принудиш да посветят повече часове в стоене в офиса, работата, която ще свършат е относително малко.

Моето виждане е, че решение трябва да се търси в две направления:

Намаляване на работното време. Когато човек знае, че идва в офиса за определено време с ясна задача за постигане на конкретна цел, той е много по-мотивиран да оползотвори работното си време ефективно, за да може да използва останалите часове от деня в други задачи или да ги посвети на личните си интереси. Работата на непълен работен ден (т.е. по-малко от 8 часа) може да бъде значително по-продуктивна, отколкото задължителното 8-часово “присъствие” в офиса.
Заплащане за свършена работа. Месечната заплата е “хигиенен” фактор за мотивацията на работника – той в един момент я приема за даденост и тя не е в състояние да го мотивира да използва пълноценно времето си в работа за фирмата. Някои фирми използват “допълнителни стимули” под формата на премии за успешно завършване на проект или отчетен период, но аз мисля, че заплащането, базирано на резултати, трябва да бъде значително по-атрактивно от редовната заплата, за да може да послужи като фактор за повишаване на продуктивността.

Вие какво бихте споделили? Пилеете ли си времето, когато сте на работа и какво би ви мотивирало да станете по-продуктивни?

Гласувайте за тази статия в Svejo.net:

Ако харесвате статиите в този блог и се интересувате от тематиката, която разглеждаме, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се напълно безплатно за нашия бюлетин чрез RSS feed или по имейл.

Вижте и тези публикации:

Защо напускат добрите служители?

Майк Рам — Mon, 04 Aug 2008 12:35:14 +0000

Въпросът дали с пари може да се мотивират служителите да работят по-ефективно и по-отдадено много често се е дискутирал. По-иначе стои въпросът: можеш ли да купиш с пари един служител, който е решил да напусне? А още по-засукан е въпросът: защо, след като им повишавам заплатата периодично, пак напускат?

Един от отговорите е очевиден – заплатата не е мотивационен фактор, тя е хигиенен фактор. Това ще рече, че тя винаги се приема за даденост и човек не би се напънал да работи повече за същите пари, които ще получи и следващия месец, независимо колко много са те. От друга страна, периодичното актуализиране на заплатата на годишна база, се приема повече като компенсация за растежа на инфлацията, отколкото като опит за повишаване на мотивацията.

Има, разбира се и много други причини, поради които един човек би напуснал. Phil Gerbyshak ни предлага 5 от тях, като акцентира върху това, че става въпрос за важни и ценни за фирмата специалисти – така наречените “суперзвезди” – хора, които са истинските двигатели на работата във фирмата, с чието напускане не само ще загубим ключов служител, но и може да повлияе негативно на мотивацията на останалите колеги. (За съжаление, сайтът вече не съществува и не мога да ви дам връзка към оригиналната публикация.)

Скучни и еднообразни служебни задължения – Ако имате работник с голям капацитет и амбиция, но му поставяте еднообразна и повтаряща се работа всеки божи ден, той ще предпочете да се махне, за да потърси друго място, където да оползотвори своите способности.
Липса на кариерни възможности – Има хора, които искат техните възможности и заслуги да бъдат подчертани със съответната позиция в служебната йерархия. Ако растежът във вашата фирма е възможен, само ако някой от високопоставените мениджъри умре или се пенсионира, то шансовете да изгубите кадърен служител, са много големи.
Несигурност за бъдещето на фирмата – Това е сериозен фактор и у нас в България. На запад се притесняват, че все повече бизнес се изнася в по-евтини страни и нивото на безработица расте, а у нас нередовните приходи, резултиращи в нередовни заплати свиват сърцето на човек, обвързал се с двайсетгодишна ипотека.
Липса на информация от ваша страна – Независимо дали сте получили добри или лоши новини, е добре да ги споделяте по-често с вашите служители. От една страна, неизвестността за състоянието на фирмата плаши всички хора, а от друга, това, че не споделяте информация с най-добрите си служители, може да ги наведе на мисълта, че ги изолирате, че им нямате доверие или че не си вършат работата добре. Обръщайте повече внимание на вашите “суперзвезди” иначе ще отидат при някой друг, който ще го прави.
Вие не ставате за мениджър – Хората не напускат фирмите, а шефовете си, потвърждава старата поговорка Фил. Ако вие не покривате изискванията на вашите супер-служители, ако сте неорганизирани или пък изпадате в другата крайност – микроменджмънта – рискувате да получите техните оставки. Ако имате истински “звезди” сред своите служители, не можете да си позволите вие да бъдете посредствен. Трябва да вдигнете летвата високо и за себе си, ако искате да се възползвате от техния талант и възможности.

Оставяйки настрана въпроса кои точно са истинските “звезди” и дали “звездите” не се превръщат твърде често в “примадони”, аз също бих бил любопитен да узная и вашето мнение – защо вие бихте напуснали една работа, където заплатата, която получавате, е прилична? (Ясно е, че никоя заплата не е достатъчна ) Очаквам вашите коментари.

Гласувайте за тази статия в Svejo.net:

Вижте и тези публикации:

Парите или славата? – Резултати от анкетата

Майк Рам — Fri, 27 Jun 2008 17:15:07 +0000

Тази анкета я оставих доста по-дълго от обикновено, тъй като предизвика доста голям интерес. Това е анкетата, която е събрала най-много отговори досега – цели 585! Въпросът, който поставих, беше прост, но явно бе важен за вас.

В началото имаше известно колебание, но от един момент нататък резултатът се стабилзира и новите участници в анкетата само го затвърждаваха. За съжаление, не се получи това, което исках, но този резултат беше очакван. В крайна сметка, на въпроса: Какво предпочитате: да бъдете високо платен или високо оценен?, вие сте дали следните отговори:

364 души или 62% са предпочели парите, а
222 души или 38% предпочитат признанието.

Какво означава това?

Може би последните десетилетия, прекарани в относителна бедност от по-голямата част от народа, са създали стремежа към материално благополучие и са го оформили в нашето съзнание като цел номер едно. Въпреки, че напоследък процентът на хората, определящи себе си като “заможни”, непрекъснато се увеличава и статистиката показва стабилно повишаване на стандарта на живот, явно работата за по-голямата част от нас все още е преди всичко средство за задоволяване на материалните нужди.

Въпросът можеше да се тълкува и като избор между материалното и духовното. Кое от тях има по-голям приоритет в нашето съзнание? Дали първо трябва да постигнем някакво ниво на материална задоволеност (възможно ли е въобще да бъдем задоволени материално?) и после да мислим за личното си удовлетворение от работата или пък да работим това, което наистина обичаме да правим, а парите ще дойдат от само себе си?

Аз залагах дълги години на първия подход и действително постигнах някакво средностатистическо ниво на материално битие, но с цената на откъсване от семейството, на много ядове и нерви в работата и на един куп коварни болести, начело с диабет. В крайна сметка осъзнах, че поставянето на възнаграждението като първи приоритет всъщност ни прави зависими от работата или, както казваше един мой приятел, роби на заплатата.

От една година реших да променя нещата и избрах другата алтернатива – работя това, което ми харесва и което мисля, че мога да правя добре и се чувствам изключително щастлив. Разбира се, парите, които печеля сега, все още са по-малко от тези, които бях свикнал да получавам, но досега все още не сме почувствали сериозен недостиг на средства, а аз съм убеден, че съвсем скоро нещата ще станат още по-добре в материално отношение.

Щастлив съм, че хората, които са избрали признанието, което може и да се тълкува като стремеж за изява в работата, никак не са малко. Тези 38% показват, че има доста хора, които ценят свободата, творчеството и личностната изява в работата повече от парите. За мен това е мисленето на бъдещето. Вярвам, че през новия век хората с такава нагласа ще успеят повече в професията и в живота.

Времето ще покаже.

Гласувайте за тази статия в Svejo.net:

Вижте и тези публикации:

Постоянно висящи обяви за работа

Майк Рам — Wed, 21 May 2008 09:05:42 +0000

Ако по-често посещавате сайтовете за работа, не може да не ви е направило впечатление, че има обяви, които висят там с месеци, а може би и с години. Логично е човек да се запита: Защо тези фирми не спират да си търсят нови служители? Няма ли да са по-ефективни ако си вършат работата, вместо постоянно да търсят хора? След известен размисъл стигнах до следните няколко възможни отговора:

1. Липса на кадри, притежаващи необходимите умения.

Ако се занимавате с ядрена физика или изстрелване на космически кораби, трудно ще си намерите служители по простата причина, че такива специалисти наистина са рядкост. Въпреки това, много е тъпо да оставите една обява да виси някъде в интернет с месеци и да чакате нещо да се случи. По-разумно е да се преосмисли политиката на търсене на кадри и да се предприемат конкретни стъпки. Например:

Търсене на кандидати от по-широк регион (например от цялата страна или дори от целия свят).
Във връзка с горното – да се предложат възможности за подпомагане на преместването или за дистанционна работа.
Ако все пак идеалният кандидат не съществува – създайте си го! Предложете програма за обучение и наемете хора, които не притежават нужните знания, но имат желанието да ги научат.

2. Ненужно високи изисквания.

Ако в първия случай високите изисквания са продиктувани от естеството на работата, то много по-чести са случаите, в които работодателите не са много наясно какво точно искат от потенциалните кандидати и поради това наблъскват в обявата всички възможни изисквания, които някъде са срещнали в пресата, в интернет или в обявите на другите фирми. В резултат се получава такъв бъркоч от изисквания, които и Супермен не би могъл да изпълни. Пример – Ако шофьорите ги наемаха на работа както програмистите.

Съвет към кандидатите: ако попаднете на такава обява, по-добре не кандидатствайте. Работодателят не знае какво иска, така че каквото и да направите, както и да работите, няма да е доволен. Не си хабете усилията. Потърсете си друга фирма.

Съвет към работодателите: Преди да пуснете една обява и да забравите да я свалите, помислете:

За какво точно ви трябва нов човек?
Какви са минималните изисквания, на които трябва да отговаря?
В каква посока може да се развива във фирмата и с какво мога да го мотивирам?

И напишете това в обявата. Ще видите, че ще намерите точните хора.

3. Разминаване между изискванията и предлаганите условия (възнаграждение)

Това е също масова практика у нас. Понякога някои фирми наистина имат нужда от човек с широки познания в много области. От лидер и вдъхновител на екипа. От човек, който с неизчерпаема енергия, упоритост и оптимизъм, да изведе фирмата (екипа, проекта, отдела) на по-високи позиции, които да повишат продажбите, да подобрят пазарната позиция или имиджа на фирмата. Но когато предложат възнаграждение, равностойно на това на чистачката в съседния офис, е просто несериозно.

Уважаеми работодатели, опитите да се действа измекярски и да се ловят маймуни с трици винаги са били неуспешни. Проучете пазара на труда (не е трудно) и сравнете заплащането за подобна позиция на тази, която оферирате, в други фирми. Направете оценка на стойността, която този човек ще донесе на фирмата, и предложете форма на възнаграждение, която да привлече, а не да отблъсне кандидатите.

4. Текучество, породено от естеството на работата (нискоквалифицирана)

Постоянното текучество е най-честата причина за постоянното висене на някои обяви. В някои фирми това е нормалният начин на работа. Има дейности, които се смятат за традиционно предназначени за млади хора, правещи първите си стъпки в трудовия живот – ресторанти за бързо хранене, кол центрове – места, където не се крие, че работата не изисква особени умения, а дори и да ги нямаш, там могат да те научат. Такива фирми са просто трамплин – някои младежи работят само за едно лят, колкото да изкарат пари за почивка, а други – за да получат първи уроци как се вади хляба.

Когато човек кандидатства за подобно място, той е с ясното съзнание, че няма да се пенсионира там, но работата в този тип организации е едно полезно преживяване за работника и натрупаният опит, макар и малък, оставя трайна диря за цял живот.

5. Текучество, поради невъзможност за задържане на служителите.

Тази причина за постоянно активните обяви е най-важната и най-често срещаната. За съжаление, нивото на мениджърска компетентност в мнозинството фирми у нас все още е много ниско. Чорбаджийското поведение, надменното и арогантно отношение на ръководството към служителите са все още масови явления, както в частния бизнес, така и в публичния сектор. Хората имат нужда да се чувстват важни, да усещат, че с нещо допринасят за успеха на фирмата, в която работя, и да бъдат подобаващо оценени. На практика това се получава рядко. Комбинацията между унизително отношение и недостатъчно възнаграждение е основният фактор за демотивация и напускане на работното място. Оттам и постоянно течащите кампании по набиране на нов персонал.

Прост и кратък съвет към работодателите е трудно да се даде. Тяхното отношение до голяма степен е породено от техния манталитет и никак не е лесно да се промени. Трябва много опит да натрупат, за да осъзнаят, че позитивната нагласа, открития диалог и партньорското отношение към служителите е ключът кум успеха.

Към кандидатите: трудно е да се разбере от пръв поглед, имайки пред себе си само обявата, дали фирмата има подобен проблем. Но не е невъзможно. Направете своето проучване – потърсете сайта на фирмата, за да научите повече за самата нея, прегледайте по-популярните форуми и специализирани сайтове и използвайте търсачките, за да намерите коментари за фирмата, за нейния стил на работа, за нейните мениджъри поименно. Не забравяйте и за силата на networking-a – попитайте приятели и познати – убеден съм, че ще успеете да си съставите мнение преди още да сте отишли на интервю. След интервюто, с новата информация, която сте придобили, повторете проучването. По-добре е да изгубите малко повече време, но ако решите да започнете работа в тази фирма, трябва да сте сигурни, че няма да се разочаровате след няколко месеца и да започнете да си търсите работа отново.

Надявам се, този анализ да ви бъде полезен. Ще се радвам да споделите и вашето мнение.

Гласувайте за тази статия в Svejo.net:

Вижте и тези публикации:

Обичам си фирмата, но не мога да работя с този шеф

Майк Рам — Wed, 12 Mar 2008 09:45:58 +0000

Вчера една колежка ми изпрати линк към една статия в блога на Кариери.бг: Служителите напускат мениджъри, а не компании. Понеже следя редовно този блог, най-вероятно съм я видял и съм я подминал поради твърде тривиалното заглавие. Не случайно част от коментарите гласят: “Браво! Открихте топлата вода!”

Интересното е, че все пак темата се оказа интересна за много хора и под статията се появиха доста коментари, при това много емоционални. Това ме накара да я прочета отново и да поразсъждавам над нея.

Основната новина е, че някъде на запад било проведено някакво проучване, в резултат на което било установено, че много хора си харесвали фирмите, в които работят, но причината да напуснат била неразбирателство с шефовете. В онова изследване не са интервюирали българи, но не е трудно да се досетим, че много голяма част от нас ще се съгласят с това твърдение. В крайна сметка, има ли българин, който да си обича шефа? Нали всички шефове са глупаци, парашутисти и шуро-баджанаци и единствения смисъл на тяхното съществуване е те “да взимат едни кинти”, а ние да ги мразим и тайно да ги псуваме под сурдинка!

Тук има едно голямо неразбиране. Българинът има фирмата за някакво абстрактно понятие – нещо като Партията – майка и кърмилница в недалечното минало. Истината е, че фирмата се състои от конкретни хора, а нейната политика и решенията за конкретни действия се вземат от съвсем конкретни личности, които могат да бъдат назовани поименно. Така че, щом някой е назначил някого за шеф, то това е направено с цел утвърждаване на фирмената политика. Ако твоят шеф е тъп и некадърен или пък постоянно те тормози, значи всички нагоре по управленската верига са некадърни. Как можеш тогава да харесваш такава фирма?

Проблемът е, че ние нямаме ясна представа за трудовите отношения и живеем с разни илюзии и заблуждения. И това е естествено, като се има предвид, че у нас самият капитализъм е все още твърде млад и твърде грозен, а нашите родители са бачкали търпеливо по 40 години в едно и също предприятие, защото такава е била повелята на Партията и нямат качествен опит, от който да се поучим, защото трудът се продава както всяка друга стока, а у нас такъв пазар не е имало. (Спорен е въпросът доколко го има сега.)

Младите хора днес се интересуват само от материалните облаги. Когато кандидатстват за работа, единственият фактор да изберат една или друга оферта са заплатата и социалните придобивки. Едва по-късно осъзнават, че има хора – колеги и шефове – с които не могат да се погодят и сработят и това се превръща в причина за напускане. Затова в цитираното изследване няма нищо изненадващо. Всъщност, изненадващото е може би това, че и на запад хората избират работата си заради парите, а напускат заради шефовете. А ние си мислим, че сме уникални…

Решението е просто. За да си щастлив, трябва да намериш тази работа, която ти предлага не само добро възнаграждение, а и добра компания – хора, с които да ти бъде приятно да работиш. Това, разбира се, никак не е лесно за изпълнение, особено ако единствената ти възможност да опознаеш бъдещите си шефове е само по време на интервюто, но проблемът е в това, че има много хора, които дори не се сещат за това. Мисълта “аз за тези пари съм готов и на *** да ме въртят” е дълбоко погрешна. Много скоро тези, които са приели тази игра, разбират, че никакви пари не могат да оправдаят унижението и тормоза, на който са подлагани. И тогава упражнението с търсенето на нова работа се повтаря, но травмите, останали в душата, са неизлечими.

Прочетете статията и особено коментарите. Ще се радвам да видя и вашето мнение тук.

Гласувайте за тази статия в Svejo.net:

Вижте и тези публикации:

Парите или славата? – Нова анкета

Майк Рам — Tue, 11 Mar 2008 09:08:41 +0000

Поговорката “Акъл не ща – пари ми дай!” е известна на всеки българин и вероятно всеки от нас, запитан дали предпочита да бъде високо заплатен или високо оценен, ще избере първото, без да се замисли.

По-интересно се получава ако се замислим. Вярно е, че все още носим наследството от социалистическото време, когато всички бяхме еднакво бедни (е, почти всички). Вярно е, че днес все още една огромна част от населението се води под социалния минимум. Вярно е също така, че новата поп-фолк култура утвърждава ценности като мерцедеси, пачки, мацки и купони – все неща, за които са нужни много пари.

Но е вярно и това, че ако човек живее само за едното ядене и сране, значи по нищо не се отличава от животните. Това, което сме оставили след себе си, е това, което дава смисъл на целия ни живот. Историята показва, че хората, които са променили нашия живот и култура, са го направили търсейки някакво вътрешно удовлетворение, а не заради парите.

Американският психолог Маслоу дефинира йерархията на човешките нужди, в която задоволяването на битовите потребности (за което са необходими пари) и удовлетворението от работата и живота са на различни нива. Други изследователи пък са установили, че някои хора задоволяват постепенно нуждите си от долните към горните нива (както го е предвидил Маслоу), но има и такива, които цял живот си остават на най-ниското и все не могат да задоволят физическите си потребности.

Та, въпросът днес е: от кои хора сте вие? Дали оцеляването е основната ви цел и търсите само материално обогатяване или имате и духовни потребности, които налагат търсенето и намирането на начини за себеизразяване? Формално поставен, въпросът на актуалната анкета звучи така:

Какво предпочитате повече:

да бъдете високо оценен или
да бъдете високо платен?

Не бързайте с отговора си. Помислете. И след това цъкнете. Горе, вляво.

Гласувайте за тази статия в Svejo.net:

Рекламно съобщение: На 13.03.2008 в София ще се проведе курс по основи на управлението на софтуерни проекти, воден от мен. Курсът е полезен за всеки, който се интересува професионално от разработка на софтуер. Повече информация за него можете да намерите в блога PM Stories, в блога Спри и помисли! и на официалния сайт на RammSoft.

Вижте и тези публикации:

Кой печели повече – мъжът или жената?

Майк Рам — Thu, 28 Feb 2008 09:40:09 +0000

Този въпрос ме вълнува от доста време, но поводът за написването на този пост дойде от един пост на Доналд Тръмп, където той цитира едно изследване, в което се разкрива, че съвременният мъж страда жестоко ако жена му печели повече и че понякога душевните му терзания могат да доведат до тежки депресии и сериозни семейни конфликти.

Нещата стават още по-трагични в семейства, където заплатата е символ на авторитета и жената започва да налага своето мнение по всички въпроси, касаещи семейното управление и да прехвърля все повече от домакинските задължения на “неспособния” си мъж, което води до още по-сериозни психически проблеми у мъжа и в крайна сметка и до семейни разпри.

Разбира се, у нас обществото не е толкова феминизирано, както в Щатите и тук властва един значително по-стабилен патриархален модел на поведение, който “предотвратява” възникването на подобни ситуации. От една страна мисленето ни е такова, че приема за нормално мъжът да бъде по-амбициозен, да влага повече усилия в изграждането на своята кариера и в крайна сметка да печели повече, докато жената повече се свързва с образа на майка и домакиня. От друга страна, в много фирми, дори и негласно, се гледа на жената като второкачествен служител и тя винаги получава по-малко възнаграждение от мъж на подобна позиция.

Въпреки това, западното мислене и западните модели навлизат стремително и у нас и вече никак не са малко случаите на жени, управляващи големи корпорации, както и такива, които заемат по-ниски, но отговорни и добре платени позиции.

Безспорно е, че днешното прогресивно мислене смята мъжът и жената за равни. Въпреки това, всеки човек гради различна кариера и винаги има моменти, в които се оказва, че си попаднал на неподходящо място и поради това не могат да те оценят и ти дават малка заплата, или пък си извадил късмет и имаш шеф, който много цени твоя принос и в резултат получаваш едно добро възнаграждение. Всеки преживява своите възходи и падения в кариерата и не е рядко явление единият съпруг да се изкачва, а другият да се спуска в професионалното си развитие и това да се отрази на по-сериозни разлики в заплащането.

Та, въпросът ми към вас е: Как вие възприемате това? Имате ли подобен опит? Имало ли е моменти, когато жената във вашето семейство е печелила повече от мъжа и как го възприемате? Ако нямате личен пример, знаете ли за ваши близки и приятели, при които се е случило и как те са реагирали? Възможно ли е разликата в доходите да бъде предпоставка за семейни проблеми или дори за развод?

Очаквам вашите коментари.

Гласувайте за тази статия в Svejo.net:

Посетете курса по основи на управлението на софтуерни проекти, който ще се проведе на 13.03.2008 г. в София. Повече информация за него можете да намерите в блога PM Stories, в блога Спри и помисли! и на официалния сайт на RammSoft.

Вижте и тези публикации:

Силови методи за получаване на по-голяма заплата

Майк Рам — Mon, 29 Oct 2007 19:03:27 +0000

Вчера попаднах на поста на Тихомир Димитров Как да се преборим за цената на труда си, в който той споделя доста емоционално своите възгледи за положението на трудовия пазар у нас и за социалната обстановка въобще. Действително, стачката на учителите успя да се наложи като медийна тема номер едно през последния месец и предизвика много спорове и дискусии в обществото. Вярвам, че много хора са се запитали дали това, което получават, си струва усилията, а профсъюзите даже вече започнаха подготовката за следващите стачки.

Някой ще каже, че излиянията на Тишо са твърде лични, емоционални и неблагопристойни, за да бъдат цитирани или препоръчвани на страниците на Нова работа, но аз успях да намеря няколко интересни идеи, които си струва да изложа пред вас, и не мисля, че благоприличието е най-важния фактор, особено когато става въпрос за “хляба насъщен”.

Не искам да коментирам социалната (или социалистическата) страна на неговия пост. Само слагам един цитат, който е малко обемист, но дава доста ясна представа за “личните терзания на лирическия герой”.

Бичиш някаква работа от девет до пет. Първоначалният ти ентусиазъм за невероятна кариера в еди-коя-си-област и високопарните обещания за работа в динамичен млад екип, плюс атрактивно възнаграждение и егати интересните предизвикателства се е изпарил, защото всъщност бачкаш нещо много рутинно и ежедневно, а трудно свързваш двата края. Постоянно четеш за някакви големи заплати, за икономическия растеж, за бума в строителството и за поскъпването на недвижимите имоти, както и за чуждестранните инвестиции. Гледаш през прозореца на автобуса чисто новите Кайени, слушаш по радиото, че има криза за персонал, но някак винаги оставаш извън тези процеси…

Това е така, защото продаваш труда си на най-евтината борса в Европа.

[...] Ти си сам срещу системата. Правителството се интересува единствено за кого ще гласуваш на следващите избори, но не и какво ще ядеш дотогава. Собствениците се интересуват единствено от размера на своята печалбата, където заплатата ти се явява нещо като минус. На всичкото отгоре, наемите и ипотеките непрекъснато растат, защото видиш ли, пазарът на недвижимите имоти се развивал!

Тишо е писател и тези редове разкриват безспорната му дарба да борави умело с думите. Но аз не споделям това мнение или поне неговия емоционален заряд. Излиза, че едва ли не всички сме прецакани от системата, а никъде не се споменава как точно се е зародила тази система и не сме ли и ние отговорни за нея, гласувайки и стачкувайки? Темата за капиталиста-експлоататор и за държавата-мащеха е толкова изтъркана и мирише много на носталгия по старото време, когато всички бяхме еднакво бедни и всеки се преструваше, че работи. Когато хората преживяваха от жалките подаяния, които партията-държава им подхвърляше и псуваха под сурдинка, но малцина се опитваха да променят статуквото работейки “на частно”, за да припечелят повече.

Чета блога на Тихомир редовно и не вярвам, че това е неговото искрено кредо. По-скоро мисля, че се е опитал да ни провокира да се замислим над собственото си положение и поведение, макар и по един грубичък и силно афектиран начин. Защото по-надолу ни предлага и няколко съвета как да си намерим по-добра (или поне по-високо заплатена) работа, които намирам за интересни. Отчаяният вопъл се превръща в боен зов и тук Тишо е в стихията си.

Човек трябва да бъде активен и да се бори за това да работи това, което му харесва и което умее най-добре, и да получава това, което заслужава за своя труд и своите умения. Работата и парите няма да дойдат от само себе си. Трябва да си ги извоюваш!

Вечер, вместо да гълташ простотията, които струи от телевизора, да се напиваш с ракия и да проклинаш живота, седни пред компютъра и чети. Много трябва да четеш! Интересувай се от пазара на труда, всеки ден преглеждай новите обяви за работа, вниквай между редовете на статистическите проучвания и анализи. Обръщай особено голямо внимание на мнението и прогнозите от утвърдени специалисти в бранша. Мисли глобално и действай локално.

Трябва всеки ден, без изключение, да пускаш по едно CV някъде. Даже по няколко. [...] Порови се малко и направи каталог с абсолютно всички фирми, в които би искала(а) да работиш. Ще се учудиш колко са много.[...]

Търпеливо си го направи този списък и, независимо, че не търсят хора в момента, непрекъснато ги бомбардирай със CV и мотивационно писмо. Ако не можеш да изготвиш перфектно си ви, плати на някой професионалист, за да ти го изготви. След време ще установиш, че именно консултантските услуги те правят богат.

Много мъдър съвет! Тук му е мястото да спомена, че една от дейностите, които моята фирма RammSoft извършва, са консултантски услуги по намиране на работа – както за работници, така и за работодатели – предимно в сектора на информационните технологии.

Повтаряй всяка фирма от списъка търпеливо, през няколко месеца. Така им правиш услуга и на тях. Вместо да пускат обяви и да търсят човек като теб, веднага щом им потрябваш, те вече ще имат архив с потенциални служители. Твоето име ще стои на първо място в този архив. Всяка уважаваща себе си компания държи подобен списък. Всеки уважаващ себе си служител – също, но с потенциални работодатели.

Много голямо внимание на този съвет трябва да обърнат работодателите! Не познавам фирма, която да има подобен списък – напротив! – повечето фирми изхвърлят всички “ненужни” сивита след като приключи кампанията. Нещо повече – така процедират даже и фирми, които се занимават с услуги по набиране на персонал!

Пазари се за цената на труда си като циганин, който няма какво да губи. Ти действително няма какво да губиш – вече си достатъчно беден.

По принцип съм съгласен, че кандидатът трябва да играе твърдо при преговорите с потенциалния си нов работодател, но не мога да се съглася, че единствено заплатата е критерия, който ще определи дали си струва да се работи в дадена фирма или не.

В момента, в който рибата клъвне, веднага отиваш при сегашния си работодател и му казваш, че утре започваш нова работа, за два пъти повече пари. Изключително важно е в този момент да изглеждаш сериозно, да не сричаш като първолак и да не се хилиш като идиот.

Замяната на един служител с друг винаги е голям проблем. Шефчето ще направи невъзможни неща, за да мине без подобна рокада, защото тя струва пари, време и нерви, а ти вече му излизаш достатъчно евтино. Никога не забравяй, че столът, на който седиш е по-скъп от теб, защото продаваш труда си в България.

Това е вярно. Загубата на един служител е много скъпа. за съжаление, повечето мениджъри у нас не се сещат за проблемите на своите служители докато не получат молбата за напускане на бюрото си. След това започват тежки пазарлъци, увещания и обещания, които едва ли биват изпълнени.

Затова се пазари като циганин. Дори да не ти удвоят заплатата, със сигурност ще излезеш доволен от срещата с шефа. А на потенциалните работодатели им кажи, че току що са ти умножили заплатата по четири. Нека имат едно на ум как върви пазарът. Не забравяй, че в България се вихри зверска криза за персонал. Въпреки това, хората са толкова безочливи, че с удоволствие ще те експлоатират, докато могат. В крайна сметка, бебето яде, когато се разреве.

Думите на Тишо са много силни, но аз не мисля, че когато се стигне до подобен разговор, си струва човек да остане на работа, ако настоящият му шеф му предложи по-добри условия или повече пари. Доверието е изгубено. Всеки знае, че другият се опитва да го измами и че блъфира в някаква степен. Какво ще спечелиш от това? Колко време ще издържиш на тази служба, след като шефът ти ще гледа на теб като на изнудвач? Как ще работиш с колегите си, след като научат как си получил по-голяма заплата?

Моето мнение е, че е по-добре да напуснеш и да приемеш новата работа. Да използваш офертата на новия си работодател като коз срещу стария е не само неморално, но и напълно безполезно. Нещо повече, след няколко такива изпълнения, можеш да влезеш в “черния списък” на нелоялните и безполезните служители, който всеки уважаващ себе си работодател би трябвало също да има и да го споделя с другите.

Аз вярвам, че ако работодатели и работници гледат едни на други като на партньори, могат да постигнат невероятен успех. Да се създават отношения на антагонизъм, да се проповядва, че едните или другите са експлоататори или използвачи, е погрешна стратегия. Това може да доведе до революция, но никога до просперитет – поне историята ни го е показала.

Вижте и тези публикации:

Въпросът с кадрите – отново на дневен ред

Майк Рам — Sat, 06 Oct 2007 08:55:26 +0000

Едно много интересно проучване сред близо 300 специалисти по подбор на персонал в различни по голенина предприятия в София и страната е било проведено в периода юли-август 2007 г. от Manpower България , за което разказва Тодор Христов от Нова визия.Резултатите са потресаващи: 86% от бизнеса у нас среща сериозни проблеми при намирането на подходящ персонал.

Получава се някакъв парадокс: от една страна хората се оплакват, че не могат да си намерят добра работа, а от друга – работодателите се оплакват, че не могат да си намерят добри работници. Как се получава така?

Според проучването на Manpower, oсновните причини за това, че фирмите не могат да си намерят подходящи хора, са:

Недостиг на кадри, особено в локациите извън София
Липсата на опит
Липса на квалификации и мотивация
Нереалните очаквания от страна на кандидатите
Прекалената динамика на пазара на труда като цяло
Наплива от нови работодатели на пазара, които търсят персонал

Тук си заслужава да се поразсъждава над всяка точка поотделно. И ще го направя в следващите постове. В крайна сметка, на теми като тази, е посветен този блог. Всяка един от тези проблеми се е зараждал с години – не се е появил за един ден – и неговото решаване няма да стане мигновено, като с магическа пръчка. Тук има пръст и националния ни манталитет, и качеството на образованието ни, и настройката, че на работа ходим само да отбием номера, а после плачем защо заплатите ни са малки. Поговорката “Аз ги лъжа, че работя, а те ме лъжат, че ми плащат” все още важи у нас и е главната причина за проблемите в отношенията работодател-работник.

Темите са много и дълбоки. Решение за целия народ едва ли някой може да предложи, най-малко пък политиците. Това, което може да се направи, е всеки един от нас да се замисли над въпроси като тези:

Какво давам, когато ходя на работа и има ли въобще полза от моя труд?
Как се променя и развива моята професия и аз достатъчно добър ли съм в нея?
Как мога да повиша квалификацията си, за да стана по-добър и да израстна в професията?
Къде бих могъл да се реализирам по-добре?
Не е ли по-добре да работя повече или по-ефективно, за да печеля повече, отколкото да симулирам работа и да вегетирам срещу мизерно заплащане?

Моята цел е не да ви дам отговори, а да ви провокирам да си задавате подобни въпроси и сами да намерите своя отговор. Защото само така ще можем да просперираме.