Нова работа » забрана

Демокрация или дискриминация? Без цигари и без бради в Щатите

Майк Рам — Fri, 01 Aug 2008 14:08:55 +0000

Donald Trump разказва в блога си за два случая, в които властите са наложили дискриминационни мерки по отношение на кандидатите за работа, което е довело до съдебни спорове, но в крайна сметка съдът е отхвърлил възраженията и в двата случая.

Първият от тях се отнася до решение на местната власт в област Сарасота, Флорида, да забрани назначването на пушачи на държавна служба. Обяснението е, че заради цигарите служителите струват на работодателя повече – и като намалена продуктивност, и като увеличени здравни осигуровки. Оказва се, че мярката не е дискриминационна, тъй като още преди 10 години Върховният съд на Флорида е постановил, че всеки работодател има правото да откаже работа на пушач.

“Пушачите на сапун!” е любима тема и в България – не случайно още древните римляни са разбрали, че всеки подход, който разделя народа на две големи групи и ги противопоставя една на друга, дава по-стабилна власт в ръцете на управляващите. Важният въпрос е: кой точно ще заклеймим като пушач? Този, който си дръпва от време на време, този, който пуши по 2-3 цигари на ден (това са мнозинството от “пушачите”) или онзи, който “издухва” по две кутии на ден? Интересно за каква субстанция за пушене става въпрос? Ако пушиш тютюн е ясно – оставаш без работа, но за употребяващите марихуана някак не става ясно какво е становището на закона.

Другата история е за тексаски полицаи. Градският съвет в Хюстън е постановил всички полицаи да се явяват на работа гладко обръснати. За нас може и да звучи странно – в България полицаите и военните се бръснат задължително от незапомнени времена, – но в Тексас лицевото окосмяване е символ на престиж и мъжественост и традиционно е било разрешено на полицаите, тъй като се е смятало, че така всяват респект в престъпниците.

Да, ама вече не може. Група полицаи даже завели дело с аргумента, че някои хора имат чувствителна кожа и не могат да се бръснат всеки ден (между другото, и аз спадам в тази категория, без да съм се натискал да ставам полицай). Въпреки това го губят и в резултат постановлението си остава. Така, че – щом искаш да работиш в полицията – ще се бръснеш до посиняване!

Интересно е да се отбележи, че самият автор – Доналд Тръмп – застава на страната на закона и в двата случая, и подкрепя тезата, че дискриминация няма.

Ако трябва да се поставя на мястото на “пострадалите”, бих казал, че мерките са наистина дискриминационни и крайни. Ако “пушачът” използва само регламентираните почивки за пушене, той би бил точно толкова продуктивен, колкото и другите си колеги. Ако пък здравните осигуровки са толкова голяма тежест за работодателя, то допълнителната тежест заради това, че е пушач, би могла да се поеме от самия служител. По този начин хем интересите на работодателя ще бъдат защитени, хем пушачите ще имат право на съществуване. Решението на американците е твърде крайно и според мен истинските причини за него са стремежът към по-тежко закрепостяване на служителите към фирмата и вдигане на праговете за назначаване на хора в условията на засилваща се безработица.

Колкото до бръсненето – тук отново въпросът е в мярката. Ако един човек не се е бръснал ден или два, той “брадат” ли е или просто “небръснат”? Може ли чувствителността на кожата да се докаже медицински и на такива хора да бъде разрешено по изключение да се бръснат по-рядко? Това са въпроси, над които много-много не са мислили тексаските законодатели – много по-лесно е да постановиш една забрана за всички. На който не му изнася – да се маха!

Струва ми се, че навлизаме в нова ера на тоталитаризъм – всеки ден се намират нови и нови поводи да се разделят хората и да се създава антагонизъм между тях, като на работното място сякаш са най-силни тези тенденции. Дали класовата борба не започва отново?

Гласувайте за тази статия в Svejo.net:

Ако харесвате статиите в този блог и се интересувате от тематиката, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се за съдържанието на блога чрез RSS feed или по имейл.

Вижте и тези публикации:

Петък – ден без имейли

Майк Рам — Fri, 18 Apr 2008 12:50:33 +0000

Тази история я научих от блога на Доналд Тръмп. Той разказва за една фирма, в която писането и четенето на имейли толкова много ангажирало времето на служителите, че шефовете започнали да се чудят какви мерки да предприемат, за да повишат ефективността им и да намалят загубата на време.

Оказало се, че някои хора получавали по над 250 мейла на ден и за обработването им на практика отивало почти цялото работно време на служителя. Решението, което ръководството на фирмата приело, е да забрани използването на имейл в петък. Оказало се, че това наистина подобрило ефективността на работа на хората и подобрило отношение на клиентите към фирмата.

Тази история хем ми се вижда любопитна, хем ми звучи малко подозрително. затова искам да я поразчопля малко повече и да поразсъждавам на глас (или на клавиатура).

Първо, това, че някой получава по 250 мейла на ден ми се струва сериозен проблем, но не мисля, че проблемът е в самата технология, колкото в начина на ползването й. Убеден съм, че 150 от въпросните 250 писма, които въпросните хора са получили, са били реклама на Виагра или други подобни медицински средства, подпомагащи сексуалната активност. С други думи, много хора използват служебния си имейл адрес, за да се регистрират по разни съмнителни места и после биват засипвани от неудържим спам. А както всички знаем, проблемът на спам филтрите е, че не могат да дадат стопроцентова гаранция, че няма да класифицират като спам и някое важно съобщение. (На мен лично ми се е случвало няколко пъти.) Оттук и нуждата да се проверява дори и спам папката за редовни писма.

Правилният подход е служебният имейл адрес да се използва само за служебни цели (т.е. комуникация с колеги и клиенти) и абсолютно никога да не се дава за регистрация в сайтове със неизяснено предназначение.

От друга страна, в много големи фирми се практикува политиката на ass-covering, т.е. покриване на задника. В много корпорации работата отдавна се е превърнала в чиста бюрокрация и хората не знаят защо са там и какво се иска от тях. Важното е да не ги обвинят в нещо, когато стане голямата издънка. Затова в такива места се прилага и тази ценна практика, която се изразява в писмено излагане на всички въпроси, проблеми, отговори, задачи и отчети с копиране до колкото може повече заинтересовани и незаинтересовани лица. Идеята е, когато някой реши да ви посочи с пръст, че нещо сте сгрешили, да можете да извадите съответния имейл и да покажете, че вече сте предупредили съответните хора за това и вие сте чист като планински ручей.

Механизмът е чудесен, но има два недостатъка. Първият е, че наистина губи доста повече време на служителите да излагат писмено всичко, което им се е случило през деня, а вторият е, че по този начин се губи чувството за колегиалност, за работа в екип. Желанието да се създаде нещо хубаво и полезно е заместено от старанието да си покриеш задника и в крайна сметка фирмата само губи от това.

В този смисъл, може да се каже, че решението да се забрани използването на имейл в петък, е крачка в правилната посока, но според мен по-добре би било ако се преосмисли цялостната фирмена политика и култура, така че хората да не се страхуват един от друг, а да се подкрепят и да си помагат.

Подобна е ситуацията и с клиентите. Тук нещата са малко по-отговорни, защото клиентът е този, който ни храни, но наистина има моменти, в който един кратък, но добронамерен разговор по телефона или даже среща очи в очи е много по-ценно за укрепване на клиентската лоялност, отколкото един сух имейл, излагащ точка по точка изпълнените задачи и срещнатите проблеми.

За всеки отделен случай има различна форма на комуникация, която е най-подходяща. В този смисъл, решението да се забрани използването на имейл в петък, макар и да дава някакви положителни резултати, е схоластично и не особено ефективно. По-правилно би било да се проведе сериозно обучение на персонала в кои случаи каква комуникационна форма да използват, за да бъдат максимално ефективни.

Гласувайте за тази статия в Svejo.net:

Ако харесвате статиите в този блог и се интересувате от тематиката, която разглеждаме, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се напълно безплатно за нашия бюлетин чрез RSS feed или по имейл.