Нова работа

Вчера, в блога Спри и помисли! публикувах една статия, озаглавена Липсата на доверие и синдромът на малкия началник. В нея споделям своето виждане за силата на доверието като мотивационен фактор и обратно – силата на недоверието като фактор, който създава стрес и напрежение, разбива мотивацията и свежда производителността до нула.

Надявам се, че тези, които упражняват мениджърски функции, ще намерят нещо полезно за себе си, а всички останали могат да открият своя собствен шеф, страдащ от синдрома на малкия началник, който се опитва да вземе всичко в свои ръце и да контролира всеки един процес във фирмата. В крайна сметка, от многото дини, които е взел под една мишница, всички падат на земята.

Надявам се статията да ви хареса. Ако имате свое мнение по въпроса, можете да коментирате и тук.

Гласувайте за тази статия в Svejo.net:

Ако харесвате статиите в този блог и се интересувате от тематиката, която разглеждаме, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се напълно безплатно за нашия бюлетин чрез RSS feed или по имейл.

Съвременните мениджъри страдат от един сериозен проблем, при това масово – не умеят да изкажат похвала на подчинените си за добре свършена работа. Дали защото вярват в едновремешния образ на началника – студен и недостъпен – или се страхуват, че показвайки благосклонност към някого, това ще се изтълкува като фаворизиране – не знам. Факт е, обаче, че добрата дума се чува рядко от устата на шефа и това е вече проблем.

Нуждата от оценка на работата е основен мотивационен фактор в психиката на всеки човек. Всеки служител иска да знае дали неговата дейност се приема добре от началството и ако греши – да му бъде посочен правилния път. Често се случва мениджъри да приемат ролята на “лошото ченге” и постоянно критикуват своите подчинени, за да ги държат в напрежение и да ги мотивират (насилствено) да се стремят към по-високи резултати. За съжаление, практиката показва, че политиката на тоягата без моркова не е особено ефективна.

В резултат на такова поведение, служителят може да започне да се отнася по-агресивно към работата си, опитвайки се да докаже на шефа, че не е прав в критичната си оценка, но този напън има краткотраен ефект. В момента, в който човекът разбере, че независимо от усилията, които полага, неговият ръководител няма да промени критичното си отношение и никога няма да бъде задоволен, тогава се появява дълбокото разочарование, което може да премине в още по-сила агресия, този път насочена към самия шеф или в апатия и безразличие. И в двата случая, всички губят.

Продължи към пълния текст »

Сигурен съм, че почти всеки е имал моменти, в които въпреки желанието и старанието, което влагаме в работата, колегите и шефовете не ни обръщат достатъчно внимание или съвсем откровено си ни игнорират. Безразличието е може би най-силния фактор за убиване на мотивацията – неговото въздействие е много по-депресиращо дори от негативното отношение, което лесно може да бъде превърнато в мотивация за себедоказване. Липсата на отношение, обаче, може да скърши и най-оптимистичната ви нагласа.

Къде е причината за безразличието на другите? Защо ни игнорират? Много често, изпадайки в подобна ситуация, сме склонни да търсим вината в другите. Истината е, че в много случаи причините да не ни обръщат внимание са коренят изцяло в нашето поведение. Ето един списък, който малко грубичко насочва погледа ни към самите нас и ни предлага обяснения защо сами сме си виновни за това, че ни игнорират. Благодарности на Scott Berkun за него.

Продължи към пълния текст »

Джим, който нарича себе си “The Lazy Business Owner”, ни предлага в своя блог 8 начина да впечатлим шефа си с малко усилия. Неговият блог е насочен предимно към начинаещи предприемачи, но както самия той признава, до идеята за собствен бизнес се стига трудно. Повечето хора работят дълго време за някой шеф преди да узреят за нея, както това се е случило с него (а и с мен), а някои други пък никога не намират смелостта да напуснат режима, с който са свикнали и да се втурнат в неизвестните дебри на частния бизнес. За тях са неговите съвети, които публикувам с малко коментари от моя страна. (Забележка: за съжаление, блогът вече не съществува, така че не мога да ви дам връзка към него.)

1. Станете близки приятели с шефа си. Това много хора (особено у нас) го смятат за нечестен подход. Такива хора обичаме да ги наричаме “нагаждачи”, “слагачи” или “подмазвачи”. Това е глупаво. Ако вие се подмазвате на шефа си, за да получите някаква облага, и той го приема, значи е глупак. Рано или късно ще пострадате от това. Тук съветът е наистина да откриете общите интереси и виждания за работата и на тяхна основа да създадете добри, приятелски взаимоотношения с шефа си. Тогава можете да разчитате на повече разбиране, на поставяне на задачи, които са точно по силите и по специалността ви и на по-снизходително отношение, когато направите грешка.
2. Знайте какво иска шефа на вашия шеф. В крайна сметка вие получавате нареждания от вашия шеф, защото той получава такива от неговия. Ако знаете какво иска “големия шеф” и какви са целите и стратегията на фирмата, бихте могли да да си вършите работата много по-добре и тя да бъде оценена и на по-високо ниво.
3. Фокусирайте се върху най-важните задачи. След като вече знаете какво иска “големия шеф”, фокусирайте се върху това, което е наистина важно за него. това е най-важното и за вашия пряк началник. Свършете го веднага и го направете добре. Тогава ще покажете, че вие сте човек, на който може да се разчита винаги и ще гледат на вас като на незаменим.
4. Не се хабете за дреболии. Това е грешка, която много хора правят. Особено, когато някой дребен детайл започне да се създава проблеми и задачата не може да бъде решена лесно. Гледайте да не изпускате неща, които са очевидни, но не се задълбавайте в дреболии. Фокусирайте се върху най-главното – само то има значение за вашия шеф и за вашите клиенти.
5. Изпращайте имейли преди да отидете на работа и след като се приберете у дома. Това е малък трик, който не изисква много усилия, но прави огромно впечатление на шефа, когато види имейл изпратен в 7:00 сутринта или в 22:00 вечерта. Даже не е необходимо кой знае какво приготовление. Просто задръжте някои мейли и вместо да ги изпратите в работно време, ги изпратете след това.
6. Участвайте като доброволец за всичко. Това е много интересна идея. Както казва авторът, на някой може да му се стори неинтуитивна (или казано на български – да се прецакаш), но в действителност може драстично да намали обема на вашата работа. Например, вашето желание да участвате доброволно в даден проект може да ви донесе ръководна роля в него, докато другите са редови бачкатори. Така или иначе, това отново ще затвърди впечатлението, че сте човек, на който шефът ви може да разчита, а това е важно.
7. Вземете си личен асистент. Това е трудно даже и в Америка, ако човек работи като наемен работник, а в България е почти невъзможно. Все пак, доколкото разбирам, идеята е да намерите човек (най-лесно е с колега), на който можете да прехвърляте част от вашите задачи, особено тези, които са еднотипни и повтаряеми. Самият факт, че сте проявили такава инициатива, че сте намерили начин да уплътнявате времето на по-ниско квалифицираните си колеги и да освободите вашето за по-важни задачи, говори, че имате мениджърски нюх и един кадърен шеф би го оценил по достойнство.
8. Научете нещо по-добре от другите. Не се опитвайте да бъдете “специалист по всичко” – няма да успеете. Намерете една област, в която вие сте експертът. Не е необходимо да сте капацитет в много области, но покажете на вашия шеф, че има поне една, в която сте незаменими.