34% от анкетираните жени смятат, че получават по-ниски заплати от мъжете на същата позиция и със същата квалификация. Този резултат е почти непроменен спрямо 2006 година, когато такъв отговор са дали 35% от жените. Изследването, наречено “Workplace Equality,” (Равенство на работното място) тази година е включило 4 328 мъже и 3 632 жени наемни работници в Съединените Щати.

По отношение на заплатите, 40% от мъжете споделят, че получават над 50 000 долара, съпоставено с 21% от жените. 19% от мъжете печелят над 75 000 долара, сравнено със 7% при жените. на другата страна на скалата, 47% от жените споделят, че получават под 35 000 долара, сравнено с 28% от мъжете.

По отношение на кариерните възможности, 26% от жените казват, че имат по-малко възможности за растеж и професионално развитие в равнение с колегите си мъже. За съжаление, авторът на статията не е посочил други данни, с които може да се направи сравнение. Може би останлите 74% от жените смятат, че имат равни възможности за развитие с мъжете, което, според мен, е един добър резултат. Не бива да забравяме, съшо така, че всички резултати в изследването се базират на субективни оценки на участниците.

Интересен е разрезът по индустрии. Жените, работещи в здравеопазването (22%) и образованието (30%) по-малко се оплакват от несправедливо заплащане. Тези, кото работят в информационните технологии (33%) и финасите (33%) са близо до средната стойност за стрната, а най-ощетени се чувстват жените, работещи във фабриките (44%) и в магазините (41%)

Запитани за причините за дискриминацията, 48% от жените твърдят, че техните мениджъри фаворизират повече служителите-мъже, а 34% казват, че мъжете са по-големи “натегачи” и затова печелят благоволението на шефа. 32% от жените казват, че съществува нагласата, че мъжете се нуждаят от повече пари, за да изхранват семействата си, 30% от тях твърдят, че мъжете успяват да спечелят по-добре платени проекти, а 23% казват, че мъжете са по-агресивни в преговорите за трудовото възнаграждение.

Аз не съм виждал в своята кариера случай (поне не фрапиращ такъв), в който жена да е била явно дискриминирана по отношение на заплащането или на възможностите за развитие, но пък и моят опит е само от областта на информационните технологии. Възможно е в другите сфери на икономиката да има по-сериозни примери на подбна дискриминация. Естествено, има дейности, в които мъжете или жените са изявено по-добри и това до голяма степен определя и по-високото възнаграждение. Опитайте се да сравните строителен работник мъж и жена или пък възпитател в детска градина. Трудно е, нали? Освен това, има случаи, в които жените печелят повече от мъжете, но това някак си го премълчаваме, Когато говорим за дискриминация, не бива да забравяме, че трябва да сравняваме хора с еднаква квалификация и равни способности.

Ще се радвам да споделите примери за наличие или липса на полова дискриминация във вашата работа. Опитвайте се да бъдете обективни.

Гласувайте за тази статия в Svejo.net:

Ако харесвате статиите в този блог и се интересувате от тематиката, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се за съдържанието на блога чрез RSS feed или по имейл.

Вижте и тези публикации:

• Как (не) се гради лоялност
• Демокрация или дискриминация? Без цигари и без бради в Щатите
• Хумор в сряда: Кого да уволниш?

Donald Trump разказва в блога си за два случая, в които властите са наложили дискриминационни мерки по отношение на кандидатите за работа, което е довело до съдебни спорове, но в крайна сметка съдът е отхвърлил възраженията и в двата случая.

Първият от тях се отнася до решение на местната власт в област Сарасота, Флорида, да забрани назначването на пушачи на държавна служба. Обяснението е, че заради цигарите служителите струват на работодателя повече – и като намалена продуктивност, и като увеличени здравни осигуровки. Оказва се, че мярката не е дискриминационна, тъй като още преди 10 години Върховният съд на Флорида е постановил, че всеки работодател има правото да откаже работа на пушач.

“Пушачите на сапун!” е любима тема и в България – не случайно още древните римляни са разбрали, че всеки подход, който разделя народа на две големи групи и ги противопоставя една на друга, дава по-стабилна власт в ръцете на управляващите. Важният въпрос е: кой точно ще заклеймим като пушач? Този, който си дръпва от време на време, този, който пуши по 2-3 цигари на ден (това са мнозинството от “пушачите”) или онзи, който “издухва” по две кутии на ден? Интересно за каква субстанция за пушене става въпрос? Ако пушиш тютюн е ясно – оставаш без работа, но за употребяващите марихуана някак не става ясно какво е становището на закона.

Другата история е за тексаски полицаи. Градският съвет в Хюстън е постановил всички полицаи да се явяват на работа гладко обръснати. За нас може и да звучи странно – в България полицаите и военните се бръснат задължително от незапомнени времена, – но в Тексас лицевото окосмяване е символ на престиж и мъжественост и традиционно е било разрешено на полицаите, тъй като се е смятало, че така всяват респект в престъпниците.

Да, ама вече не може. Група полицаи даже завели дело с аргумента, че някои хора имат чувствителна кожа и не могат да се бръснат всеки ден (между другото, и аз спадам в тази категория, без да съм се натискал да ставам полицай). Въпреки това го губят и в резултат постановлението си остава. Така, че – щом искаш да работиш в полицията – ще се бръснеш до посиняване!

Интересно е да се отбележи, че самият автор – Доналд Тръмп – застава на страната на закона и в двата случая, и подкрепя тезата, че дискриминация няма.

Ако трябва да се поставя на мястото на “пострадалите”, бих казал, че мерките са наистина дискриминационни и крайни. Ако “пушачът” използва само регламентираните почивки за пушене, той би бил точно толкова продуктивен, колкото и другите си колеги. Ако пък здравните осигуровки са толкова голяма тежест за работодателя, то допълнителната тежест заради това, че е пушач, би могла да се поеме от самия служител. По този начин хем интересите на работодателя ще бъдат защитени, хем пушачите ще имат право на съществуване. Решението на американците е твърде крайно и според мен истинските причини за него са стремежът към по-тежко закрепостяване на служителите към фирмата и вдигане на праговете за назначаване на хора в условията на засилваща се безработица.

Колкото до бръсненето – тук отново въпросът е в мярката. Ако един човек не се е бръснал ден или два, той “брадат” ли е или просто “небръснат”? Може ли чувствителността на кожата да се докаже медицински и на такива хора да бъде разрешено по изключение да се бръснат по-рядко? Това са въпроси, над които много-много не са мислили тексаските законодатели – много по-лесно е да постановиш една забрана за всички. На който не му изнася – да се маха!

Струва ми се, че навлизаме в нова ера на тоталитаризъм – всеки ден се намират нови и нови поводи да се разделят хората и да се създава антагонизъм между тях, като на работното място сякаш са най-силни тези тенденции. Дали класовата борба не започва отново?

Гласувайте за тази статия в Svejo.net:

Ако харесвате статиите в този блог и се интересувате от тематиката, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се за съдържанието на блога чрез RSS feed или по имейл.

Вижте и тези публикации:

• Жените все още са дискриминирани, сочи изследване в САЩ
• Петък – ден без имейли
• Хумор в сряда: Кого да уволниш?

Шефът на малка фирма събрал всичките си четирима подчинени и им казал:
- С голямо съжаление ви съобщавам, че трябва да уволня един от вас…
- Аз съм от малцинство! Ще те съдя за расова дискриминация – казал чернокож служител.
- Аз съм жена! Ако ме уволниш, ще те съдя за полова дискриминация!
- А аз ще те обвиня в незачитане на възрастните – казал побелял служител.
Тогава всички погледнали към беззащитния млад, бял мъж. Той размислил за момент и после казал:
- Мисля, че бих могъл да бъда гей…

Източник: vicove.com

Гласувайте за тази статия в Svejo.net:

Ако харесвате статиите в този блог и се интересувате от тематиката, която разглеждаме, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се напълно безплатно за нашия бюлетин чрез RSS feed или по имейл

Вижте и тези публикации:

• Петък – ден на майстора. Вицове за скатавки
• Петък – ден на майстора: Не се е*авай с Big Brother!
• Петък – ден на майстора
• Петък, ден на майстора: Когато сте под стрес в офиса – 1
• Петък – ден на майстора. Бисери от автобиографии и мотивационни писма. Част 2