Заплахата, като форма на (де)мотивация
Ровейки се в блога на Нова визия, прочетох един пост, който се казва Заплахата е по-силна от изпълнението и това ме наведе на размисъл за заплахата въобще като форма на мотивация в инструментариума на съвременните мениджъри. Странното е, че този метод никъде не се препоръчва в дебелите книги, но все още масово се практикува, при това не само у нас.
Заплахата може да бъде изказана както директно (”Ако не се справиш с тази работа, можеш да почнеш да си търсиш друга”), така и по-завоалирано (”В нашата фирма работят най-добрите служители на света. Който не може да се справя с проблемите, значи не е достоен да работи за нас.”). И в двата случая ефектът от нея е състояние на напрежение и страх у служителя, което води до все по-некачествена работа или слаба производителност. Мисълта, че можеш да бъдеш уволнен или наказан по някакъв друг начин блокира нормалния мисловен процес и поставя заплашения човек в състояние на постоянен стрес, което може да доведе и до сериозни здравословни проблеми.
В крайна сметка, заплахата никога не постига мотивиращ ефект, а точно наопаки - сериозно те демотивира, че даже и разболява. Моите лични наблюдения говорят, че този метод се практикува от хора, които по принцип имат проблеми с общуването, а и освен това им липсват елементарни управленски знания и умения. Много често до този метод прибягват хора, водени от желанието да управляват работния процес във фирмата по аналогия с процеса в армията.
Какво да се направи в този случай? Науката казва, че трябва да се седне на една маса с въпросния мениджър (или даже и с неговия началник) и да се обсъдят конкретни и ясни цели, които служителят трябва да следва, начините на измерване на тези цели, както и начините за поощрение и наказание, които са общоприети във фирмата.
Това всичко звучи много разумно на теория, но на практика, ако ти се падне такъв фелдфебел за шеф, той ще продължи да те тормози и заплахата, дори и неизказана, ще продължи да виси във въздуха. Затова, моето предложение е: махай се колкото може по-скоро! Рано или късно, конфликтът ще завърши с нечие уволнение, най-вероятно твоето, защото на шефа вярват повече, но цената, която ще си платил - разбитите нерви и разклатеното здраве - не си заслужава тормоза. По-добре е веднага да напуснеш, отколкото да живееш в притеснение и страх и накрая пак да напуснеш или да бъдеш уволнен.
- Ключови думи: демотивация, заплаха, конфликт, мениджмънт, Мотивация
- Категории: Кариера, Мениджмънт
- Няма коментари