Нова работа » възнаграждение

8 съвета как да договорим по-добра заплата

Майк Рам — Mon, 27 Oct 2008 04:15:38 +0000

Договарянето на заплатата е венецът на интервюто за работа – негова кулминационна точка и решаващ момент за вземане на окончателното решение. Затова, правилният подход към преговорите за заплатата е изключително важен. Тук ще ви предложа няколко съвета, които съм събрал от различни източници в мрежата, както и от собствения ми опит.

Разбира се, един от основните фактори при започване на преговорите, е коя е страната, която има по-голяма нужда от сделката. В Щатите в момента тече икономическа криза, която сякаш не е толкова страшна в действителност, колкото истерията, която се е създала около нея. Фирмите масово съкращават хора и намирането на нова работа става все по-трудно. Увеличаването на безработицата поставя търсещите в по-неизгодно положение и ги принуждава да приемат предложения значително по-ниски, от това, на което са се надявали, само и само да не останат на улицата.

У нас положението е по-различно. Има региони, където хората нямат никаква работа и такива, където работните места все не могат да бъдат запълнени. Има сектори от икономиката, където съкращават работници, има и такива, където не могат да си намерят нужните специалист месеци наред. Възможно е кандидадът да бъде в по-изгодната позиция да поставя условия относно финасовото си възнаграждение, а може и да бъде в по-неудобното положение да бъде притискан от безработицата. Съветите, които ви предлагам, са ценни с това, че вършат работа както в единия, така и в другия случай. Ето ги и тях:

1. Проучете пазара и фирмата, в която кандидатствате. Изключително важно е да се подготвите с информация за различните нива на заплатите във вашия сектор, както и за възнагражденията, които фирмата, в която кандидатствате, дава. Добре е да използвате официални източници, в които има представителни данни. Добрата предварителна подготовка е гаранция за успешни преговори.

2. Създайте си ясна представа какви са обективните размери на заплатите в бранша и какво заслужавате вие на базата на професионалните ви умения. Не се подлъгвайте по слухове и илюзии. Често в някои професионални среди се пораждат слухове, че фирма Х давала заплати Y. Дори и да е вярно, т. е. да има служител на фирмата Х, който получава заплата Y, това още не означава, че всички хора получават толкова пари и че това е заплатата, която вие заслужавате.

3. Не бързайте с разговора за заплатата. Изчакайте максимално дълго, докато съберете достатъчно много сведения за фирмата и за работата, която ви предстои да вършите. Използвайте интервюто да изтъкнете вашите най-ценни качества и постигнатите успехи. По този начин ще имате по-солидни основания да искате по-висока заплата.

4. Не приемайте първоначалната оферта за твърда и окончателна. Всяка оферта може да бъде обсъждана и променяна. Не забравяйте, че вашите приходи се формират не само от заплатата, а и от социални придобивки, отпуски и т. н. Опитайте се да предложите различни комбинации, които биха били изгодни както за вас, така и за работодателя.

5. Не се впускайте в преговори само за пари. Може да се окаже, че фирмата наистина не е в състояние да ви даде по-голяма заплата (поне в началото), но за сметка на това, да ви предложи други компенсации, като по-голяма отпуска, време и средства за професионално обучение, командировки в чужди държави или работа от дома. Понякога възможността да разполагате с повече време за лични проекти, за гледане на дете или са довършване на образованието е по-ценна, отколкото парите. Преценете кое от всички тези неща има най-висок приоритет за вас и акцентирайте върху него по време на преговорите.

6. Подкрепете исканията си с аргументи. Покажете как с вашата работа ще допринесете за ефективността на фирмата, за увеличаване на приходите или за съкращаване на разходите. Докажете, че парите, които фирмата ще ви плати, не са просто неминуем разход, а полезна инвестиция.

7. Не бързайте да се съгласявате с първата предложена ви сума, дори и тя да е много добра за вас. Първото предложение обикновено е близо до долната граница на диапазона, в който преговарящия има правото да ви оферира заплата. Опитайте да си поискате повече, изтъквайки своите професионални умения и опит, и ползата, която ще допринесете за компанията. Ако фирмата наистина има нужда от вас, много е вероятно да ви направят второ предложение на малко по-високо ниво.

8. Не се предавайте лесно. Ако първото предложение е под вашите очаквания, не се отказвайте от преговорите. Бъдете настоятелни, аргументирани, постоянни и търпеливи. Демонстрирайте силно си желание да работите в тази фирма, мотивацията си да постигнете успех, както за себе си, така и за тях, и продължете преговорите, използвайки предходните съвети. Много е вероятно преговарящият да отстъпи пред вашата упоритостта и усилията ви да бъдат възнаградени с обещание за по-висока заплата.

Гласувайте за тази статия в Svejo.net:

Ако харесвате статиите в този блог и се интересувате от тематиката, която разглеждаме, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се напълно безплатно за нашия бюлетин чрез RSS feed или по имейл.

Вижте и тези публикации:

Парите или славата? – Резултати от анкетата

Майк Рам — Fri, 27 Jun 2008 17:15:07 +0000

Тази анкета я оставих доста по-дълго от обикновено, тъй като предизвика доста голям интерес. Това е анкетата, която е събрала най-много отговори досега – цели 585! Въпросът, който поставих, беше прост, но явно бе важен за вас.

В началото имаше известно колебание, но от един момент нататък резултатът се стабилзира и новите участници в анкетата само го затвърждаваха. За съжаление, не се получи това, което исках, но този резултат беше очакван. В крайна сметка, на въпроса: Какво предпочитате: да бъдете високо платен или високо оценен?, вие сте дали следните отговори:

364 души или 62% са предпочели парите, а
222 души или 38% предпочитат признанието.

Какво означава това?

Може би последните десетилетия, прекарани в относителна бедност от по-голямата част от народа, са създали стремежа към материално благополучие и са го оформили в нашето съзнание като цел номер едно. Въпреки, че напоследък процентът на хората, определящи себе си като “заможни”, непрекъснато се увеличава и статистиката показва стабилно повишаване на стандарта на живот, явно работата за по-голямата част от нас все още е преди всичко средство за задоволяване на материалните нужди.

Въпросът можеше да се тълкува и като избор между материалното и духовното. Кое от тях има по-голям приоритет в нашето съзнание? Дали първо трябва да постигнем някакво ниво на материална задоволеност (възможно ли е въобще да бъдем задоволени материално?) и после да мислим за личното си удовлетворение от работата или пък да работим това, което наистина обичаме да правим, а парите ще дойдат от само себе си?

Аз залагах дълги години на първия подход и действително постигнах някакво средностатистическо ниво на материално битие, но с цената на откъсване от семейството, на много ядове и нерви в работата и на един куп коварни болести, начело с диабет. В крайна сметка осъзнах, че поставянето на възнаграждението като първи приоритет всъщност ни прави зависими от работата или, както казваше един мой приятел, роби на заплатата.

От една година реших да променя нещата и избрах другата алтернатива – работя това, което ми харесва и което мисля, че мога да правя добре и се чувствам изключително щастлив. Разбира се, парите, които печеля сега, все още са по-малко от тези, които бях свикнал да получавам, но досега все още не сме почувствали сериозен недостиг на средства, а аз съм убеден, че съвсем скоро нещата ще станат още по-добре в материално отношение.

Щастлив съм, че хората, които са избрали признанието, което може и да се тълкува като стремеж за изява в работата, никак не са малко. Тези 38% показват, че има доста хора, които ценят свободата, творчеството и личностната изява в работата повече от парите. За мен това е мисленето на бъдещето. Вярвам, че през новия век хората с такава нагласа ще успеят повече в професията и в живота.

Времето ще покаже.

Гласувайте за тази статия в Svejo.net:

Вижте и тези публикации:

Постоянно висящи обяви за работа

Майк Рам — Wed, 21 May 2008 09:05:42 +0000

Ако по-често посещавате сайтовете за работа, не може да не ви е направило впечатление, че има обяви, които висят там с месеци, а може би и с години. Логично е човек да се запита: Защо тези фирми не спират да си търсят нови служители? Няма ли да са по-ефективни ако си вършат работата, вместо постоянно да търсят хора? След известен размисъл стигнах до следните няколко възможни отговора:

1. Липса на кадри, притежаващи необходимите умения.

Ако се занимавате с ядрена физика или изстрелване на космически кораби, трудно ще си намерите служители по простата причина, че такива специалисти наистина са рядкост. Въпреки това, много е тъпо да оставите една обява да виси някъде в интернет с месеци и да чакате нещо да се случи. По-разумно е да се преосмисли политиката на търсене на кадри и да се предприемат конкретни стъпки. Например:

Търсене на кандидати от по-широк регион (например от цялата страна или дори от целия свят).
Във връзка с горното – да се предложат възможности за подпомагане на преместването или за дистанционна работа.
Ако все пак идеалният кандидат не съществува – създайте си го! Предложете програма за обучение и наемете хора, които не притежават нужните знания, но имат желанието да ги научат.

2. Ненужно високи изисквания.

Ако в първия случай високите изисквания са продиктувани от естеството на работата, то много по-чести са случаите, в които работодателите не са много наясно какво точно искат от потенциалните кандидати и поради това наблъскват в обявата всички възможни изисквания, които някъде са срещнали в пресата, в интернет или в обявите на другите фирми. В резултат се получава такъв бъркоч от изисквания, които и Супермен не би могъл да изпълни. Пример – Ако шофьорите ги наемаха на работа както програмистите.

Съвет към кандидатите: ако попаднете на такава обява, по-добре не кандидатствайте. Работодателят не знае какво иска, така че каквото и да направите, както и да работите, няма да е доволен. Не си хабете усилията. Потърсете си друга фирма.

Съвет към работодателите: Преди да пуснете една обява и да забравите да я свалите, помислете:

За какво точно ви трябва нов човек?
Какви са минималните изисквания, на които трябва да отговаря?
В каква посока може да се развива във фирмата и с какво мога да го мотивирам?

И напишете това в обявата. Ще видите, че ще намерите точните хора.

3. Разминаване между изискванията и предлаганите условия (възнаграждение)

Това е също масова практика у нас. Понякога някои фирми наистина имат нужда от човек с широки познания в много области. От лидер и вдъхновител на екипа. От човек, който с неизчерпаема енергия, упоритост и оптимизъм, да изведе фирмата (екипа, проекта, отдела) на по-високи позиции, които да повишат продажбите, да подобрят пазарната позиция или имиджа на фирмата. Но когато предложат възнаграждение, равностойно на това на чистачката в съседния офис, е просто несериозно.

Уважаеми работодатели, опитите да се действа измекярски и да се ловят маймуни с трици винаги са били неуспешни. Проучете пазара на труда (не е трудно) и сравнете заплащането за подобна позиция на тази, която оферирате, в други фирми. Направете оценка на стойността, която този човек ще донесе на фирмата, и предложете форма на възнаграждение, която да привлече, а не да отблъсне кандидатите.

4. Текучество, породено от естеството на работата (нискоквалифицирана)

Постоянното текучество е най-честата причина за постоянното висене на някои обяви. В някои фирми това е нормалният начин на работа. Има дейности, които се смятат за традиционно предназначени за млади хора, правещи първите си стъпки в трудовия живот – ресторанти за бързо хранене, кол центрове – места, където не се крие, че работата не изисква особени умения, а дори и да ги нямаш, там могат да те научат. Такива фирми са просто трамплин – някои младежи работят само за едно лят, колкото да изкарат пари за почивка, а други – за да получат първи уроци как се вади хляба.

Когато човек кандидатства за подобно място, той е с ясното съзнание, че няма да се пенсионира там, но работата в този тип организации е едно полезно преживяване за работника и натрупаният опит, макар и малък, оставя трайна диря за цял живот.

5. Текучество, поради невъзможност за задържане на служителите.

Тази причина за постоянно активните обяви е най-важната и най-често срещаната. За съжаление, нивото на мениджърска компетентност в мнозинството фирми у нас все още е много ниско. Чорбаджийското поведение, надменното и арогантно отношение на ръководството към служителите са все още масови явления, както в частния бизнес, така и в публичния сектор. Хората имат нужда да се чувстват важни, да усещат, че с нещо допринасят за успеха на фирмата, в която работя, и да бъдат подобаващо оценени. На практика това се получава рядко. Комбинацията между унизително отношение и недостатъчно възнаграждение е основният фактор за демотивация и напускане на работното място. Оттам и постоянно течащите кампании по набиране на нов персонал.

Прост и кратък съвет към работодателите е трудно да се даде. Тяхното отношение до голяма степен е породено от техния манталитет и никак не е лесно да се промени. Трябва много опит да натрупат, за да осъзнаят, че позитивната нагласа, открития диалог и партньорското отношение към служителите е ключът кум успеха.

Към кандидатите: трудно е да се разбере от пръв поглед, имайки пред себе си само обявата, дали фирмата има подобен проблем. Но не е невъзможно. Направете своето проучване – потърсете сайта на фирмата, за да научите повече за самата нея, прегледайте по-популярните форуми и специализирани сайтове и използвайте търсачките, за да намерите коментари за фирмата, за нейния стил на работа, за нейните мениджъри поименно. Не забравяйте и за силата на networking-a – попитайте приятели и познати – убеден съм, че ще успеете да си съставите мнение преди още да сте отишли на интервю. След интервюто, с новата информация, която сте придобили, повторете проучването. По-добре е да изгубите малко повече време, но ако решите да започнете работа в тази фирма, трябва да сте сигурни, че няма да се разочаровате след няколко месеца и да започнете да си търсите работа отново.

Надявам се, този анализ да ви бъде полезен. Ще се радвам да споделите и вашето мнение.

Гласувайте за тази статия в Svejo.net:

Вижте и тези публикации:

Кой печели повече – мъжът или жената?

Майк Рам — Thu, 28 Feb 2008 09:40:09 +0000

Този въпрос ме вълнува от доста време, но поводът за написването на този пост дойде от един пост на Доналд Тръмп, където той цитира едно изследване, в което се разкрива, че съвременният мъж страда жестоко ако жена му печели повече и че понякога душевните му терзания могат да доведат до тежки депресии и сериозни семейни конфликти.

Нещата стават още по-трагични в семейства, където заплатата е символ на авторитета и жената започва да налага своето мнение по всички въпроси, касаещи семейното управление и да прехвърля все повече от домакинските задължения на “неспособния” си мъж, което води до още по-сериозни психически проблеми у мъжа и в крайна сметка и до семейни разпри.

Разбира се, у нас обществото не е толкова феминизирано, както в Щатите и тук властва един значително по-стабилен патриархален модел на поведение, който “предотвратява” възникването на подобни ситуации. От една страна мисленето ни е такова, че приема за нормално мъжът да бъде по-амбициозен, да влага повече усилия в изграждането на своята кариера и в крайна сметка да печели повече, докато жената повече се свързва с образа на майка и домакиня. От друга страна, в много фирми, дори и негласно, се гледа на жената като второкачествен служител и тя винаги получава по-малко възнаграждение от мъж на подобна позиция.

Въпреки това, западното мислене и западните модели навлизат стремително и у нас и вече никак не са малко случаите на жени, управляващи големи корпорации, както и такива, които заемат по-ниски, но отговорни и добре платени позиции.

Безспорно е, че днешното прогресивно мислене смята мъжът и жената за равни. Въпреки това, всеки човек гради различна кариера и винаги има моменти, в които се оказва, че си попаднал на неподходящо място и поради това не могат да те оценят и ти дават малка заплата, или пък си извадил късмет и имаш шеф, който много цени твоя принос и в резултат получаваш едно добро възнаграждение. Всеки преживява своите възходи и падения в кариерата и не е рядко явление единият съпруг да се изкачва, а другият да се спуска в професионалното си развитие и това да се отрази на по-сериозни разлики в заплащането.

Та, въпросът ми към вас е: Как вие възприемате това? Имате ли подобен опит? Имало ли е моменти, когато жената във вашето семейство е печелила повече от мъжа и как го възприемате? Ако нямате личен пример, знаете ли за ваши близки и приятели, при които се е случило и как те са реагирали? Възможно ли е разликата в доходите да бъде предпоставка за семейни проблеми или дори за развод?

Очаквам вашите коментари.

Гласувайте за тази статия в Svejo.net:

Посетете курса по основи на управлението на софтуерни проекти, който ще се проведе на 13.03.2008 г. в София. Повече информация за него можете да намерите в блога PM Stories, в блога Спри и помисли! и на официалния сайт на RammSoft.