Нова работа

Договарянето на заплатата е венецът на интервюто за работа – негова кулминационна точка и решаващ момент за вземане на окончателното решение. Затова, правилният подход към преговорите за заплатата е изключително важен. Тук ще ви предложа няколко съвета, които съм събрал от различни източници в мрежата, както и от собствения ми опит.

Разбира се, един от основните фактори при започване на преговорите, е коя е страната, която има по-голяма нужда от сделката. В Щатите в момента тече икономическа криза, която сякаш не е толкова страшна в действителност, колкото истерията, която се е създала около нея. Фирмите масово съкращават хора и намирането на нова работа става все по-трудно. Увеличаването на безработицата поставя търсещите в по-неизгодно положение и ги принуждава да приемат предложения значително по-ниски, от това, на което са се надявали, само и само да не останат на улицата.

У нас положението е по-различно. Има региони, където хората нямат никаква работа и такива, където работните места все не могат да бъдат запълнени. Има сектори от икономиката, където съкращават работници, има и такива, където не могат да си намерят нужните специалист месеци наред. Възможно е кандидадът да бъде в по-изгодната позиция да поставя условия относно финасовото си възнаграждение, а може и да бъде в по-неудобното положение да бъде притискан от безработицата. Съветите, които ви предлагам, са ценни с това, че вършат работа както в единия, така и в другия случай. Ето ги и тях:

1. Проучете пазара и фирмата, в която кандидатствате. Изключително важно е да се подготвите с информация за различните нива на заплатите във вашия сектор, както и за възнагражденията, които фирмата, в която кандидатствате, дава. Добре е да използвате официални източници, в които има представителни данни. Добрата предварителна подготовка е гаранция за успешни преговори.

2. Създайте си ясна представа какви са обективните размери на заплатите в бранша и какво заслужавате вие на базата на професионалните ви умения. Не се подлъгвайте по слухове и илюзии. Често в някои професионални среди се пораждат слухове, че фирма Х давала заплати Y. Дори и да е вярно, т. е. да има служител на фирмата Х, който получава заплата Y, това още не означава, че всички хора получават толкова пари и че това е заплатата, която вие заслужавате.

Продължи към пълния текст »

Тази анкета я оставих доста по-дълго от обикновено, тъй като предизвика доста голям интерес. Това е анкетата, която е събрала най-много отговори досега – цели 585! Въпросът, който поставих, беше прост, но явно бе важен за вас.

В началото имаше известно колебание, но от един момент нататък резултатът се стабилзира и новите участници в анкетата само го затвърждаваха. За съжаление, не се получи това, което исках, но този резултат беше очакван. В крайна сметка, на въпроса: Какво предпочитате: да бъдете високо платен или високо оценен?, вие сте дали следните отговори:

• 364 души или 62% са предпочели парите, а
• 222 души или 38% предпочитат признанието.

Какво означава това?

Продължи към пълния текст »

Ако по-често посещавате сайтовете за работа, не може да не ви е направило впечатление, че има обяви, които висят там с месеци, а може би и с години. Логично е човек да се запита: Защо тези фирми не спират да си търсят нови служители? Няма ли да са по-ефективни ако си вършат работата, вместо постоянно да търсят хора? След известен размисъл стигнах до следните няколко възможни отговора:

1. Липса на кадри, притежаващи необходимите умения.

Ако се занимавате с ядрена физика или изстрелване на космически кораби, трудно ще си намерите служители по простата причина, че такива специалисти наистина са рядкост. Въпреки това, много е тъпо да оставите една обява да виси някъде в интернет с месеци и да чакате нещо да се случи. По-разумно е да се преосмисли политиката на търсене на кадри и да се предприемат конкретни стъпки. Например:

• Търсене на кандидати от по-широк регион (например от цялата страна или дори от целия свят).
• Във връзка с горното – да се предложат възможности за подпомагане на преместването или за дистанционна работа.
• Ако все пак идеалният кандидат не съществува – създайте си го! Предложете програма за обучение и наемете хора, които не притежават нужните знания, но имат желанието да ги научат.

2. Ненужно високи изисквания.

Ако в първия случай високите изисквания са продиктувани от естеството на работата, то много по-чести са случаите, в които работодателите не са много наясно какво точно искат от потенциалните кандидати и поради това наблъскват в обявата всички възможни изисквания, които някъде са срещнали в пресата, в интернет или в обявите на другите фирми. В резултат се получава такъв бъркоч от изисквания, които и Супермен не би могъл да изпълни. Пример – Ако шофьорите ги наемаха на работа както програмистите.

Съвет към кандидатите: ако попаднете на такава обява, по-добре не кандидатствайте. Работодателят не знае какво иска, така че каквото и да направите, както и да работите, няма да е доволен. Не си хабете усилията. Потърсете си друга фирма.

Съвет към работодателите: Преди да пуснете една обява и да забравите да я свалите, помислете:

• За какво точно ви трябва нов човек?
• Какви са минималните изисквания, на които трябва да отговаря?
• В каква посока може да се развива във фирмата и с какво мога да го мотивирам?

И напишете това в обявата. Ще видите, че ще намерите точните хора.

Продължи към пълния текст »

Този въпрос ме вълнува от доста време, но поводът за написването на този пост дойде от един пост на Доналд Тръмп, където той цитира едно изследване, в което се разкрива, че съвременният мъж страда жестоко ако жена му печели повече и че понякога душевните му терзания могат да доведат до тежки депресии и сериозни семейни конфликти.

Нещата стават още по-трагични в семейства, където заплатата е символ на авторитета и жената започва да налага своето мнение по всички въпроси, касаещи семейното управление и да прехвърля все повече от домакинските задължения на “неспособния” си мъж, което води до още по-сериозни психически проблеми у мъжа и в крайна сметка и до семейни разпри.

Разбира се, у нас обществото не е толкова феминизирано, както в Щатите и тук властва един значително по-стабилен патриархален модел на поведение, който “предотвратява” възникването на подобни ситуации. От една страна мисленето ни е такова, че приема за нормално мъжът да бъде по-амбициозен, да влага повече усилия в изграждането на своята кариера и в крайна сметка да печели повече, докато жената повече се свързва с образа на майка и домакиня. От друга страна, в много фирми, дори и негласно, се гледа на жената като второкачествен служител и тя винаги получава по-малко възнаграждение от мъж на подобна позиция.

Продължи към пълния текст »