Раджеш Сети е изготвил един списък от 10 причини, поради които не търсим помощ. Той, разбира се, съвсем не е пълен, но е едно добро начало, храна за размисъл дали наистина осъзнаваме тези причини и дали те са достатъчно оправдание да не потърсим помощ.

1. Чувстваш се твърде малък, за да търсиш помощ.
2. Мислиш си, че можеш да се справиш с проблема по-добре от всеки друг.
3. Не знаеш кого да попиташ.
4. Не знаеш как да си поискаш помощ.
5. Не знаеш как да използваш помощта, която някой ти предлага.
6. Егото ти се намесва.
7. Мислиш си, че помощта е много скъпа.
8. Почти си стигнал до края. Мислиш си, че трябва само още малко да напънеш и проблемът ще се разреши.
9. Не искаш да търсиш помощ, за да не останеш длъжник някому.
10. Не знаеш, че имаш нужда от помощ.

10-те прични можете да намерите в оригинал в поста на Раджеш.

Вижте и тези публикации:

• Как да накараш колегите да те намразят
• Помогни на приятел
• Помощ за хора, търсещи работа
• 7 съвета как да се справим с простаците в офиса

Не знам дали това е въпрос на култура или възпитание, но когато за първи път се сблъсках с подобно поведение, бях шокиран. Преди това бях работил в някои малки софтуерни фирми и това беше първата ми среща с “корпоративната култура”. По онова време, фирмата, в която попаднах, се славеше като най-голямата софтуерна фирма в България. Беше формално американска собственост и се рекламираше като първата фирма, работеща “по американски”. Моята случка беше доста обикновена: бях програмист и имах един технически проблем, който не можех да реша сам, а и в интернет не можах да намеря полезна информация. Имах нужда от помощ и се обърнах към един от по-старшите колеги, известен като “голям експерт”. Той ми отговори така: “Моята работа е много важна, а твоята не е. Така че не мога да си губя времето да се занимавам с твоите проблеми.”

Никога преди това не бях срещал подобно отношение и бях направо шашардисан. По-късно, в същата фирма, а и на други места видях много подобни примери и започнах да разбирам, че това е част от т. нар. “корпоративна култура”. Преди това не бях виждал хора да работят със слушалки на ушите, например, а сега ги виждам навсякъде. Разбрах, че хората, заети с интелектуална дейност (като програмистите например) имат нужда от усамотение и концентрация. Разбрах, че не трябва да бъдат прекъсвани често, защото техният мисловен процес не може лесно да бъде възстановен и всяко разсейване им отнема доста време след това, за да се концентрират обратно. Обаче все още не мога да разбера какъв задник трябва да си, за да не искаш да помогнеш на колегата си?

Сега работя в друга фирма и съм мениджър, но си имам и мой шеф – американец. (Това е доста условно казано, защото е първо поколение емигрант, но пък притежава зелена карта!) Той е пряк началник на четирима мениджъри като мене и много често не само не ми отговаря на имейлите, ами понякога даже не ги и чете, обяснявайки, че е толкова зает с работа, че не му остава време за това. Продължавам да недоумявам: ако си мениджър и нямаш време да менажираш собствените си (четирима!) преки подчинени, защото си претоварен с работа, що за работа ще да е това?

Ще се радвам да разбера и вашето мнение по тази тема.

Вижте и тези публикации:

• 10 прични, поради които не търсим помощ
• Добре забравеното – август 2007 г.
• 7 съвета как да се справим с простаците в офиса
• Отровните колеги
• Енергийните вампири