Нова работа

Електронната поща, която на български все още няма утвърдено име (някои пишат имейл, други емайл), се е утвърдила като най-употребяваното средство в бизнеса и в служебните комуникации. Все още, обаче, много хора допускат груби грешки в писането на електронни писма и това често води до объркване и неразбиране. А липсата на визуален контакт с отсрещната страна, както и възможността за отлагане на отговора, могат да доведат до по-голямо объркване вследствие на погрешно разбиране на вашето съобщение.

Тук съм подбрал няколко важни и полезни съвета, които биха ви помогнали да подобрите писмената си комуникация и да изградите по-голям авторитет сред вашите кореспонденти.

1. Пишете грамотно!

Най-неприятното нещо за един мениджър или бизнесмен е да получи неграмотно написан имейл. Припомнете си някои правила от граматиката, консултирайте се с децата си - те може и да знаят по-добре. Инсталирайте си spell-checker - има ги както за български, така и за английски език. Така ще ограничите силно печатните грешки. Ако пишете на български - пишете на кирилица. Шльокавицата издава много ниска грамотност и култура. Кой ще ви уважава като професионалист, ако пишете неграмотно или на шльокавица?

Продължи към пълния текст »

Много често, говорейки с приятели или познати, или пък изправени на интервю пред бъдещ работодател, казваме неща, за които си мислим, че ни придават важност и авторитет, а всъщност могат да бъдат разтълкувани съвсем различно - така, както дяволът тълкува Евангелието.

Предлагам ви няколко примера, които могат да ви дадат представа за обратния ефект на нашите думи. Разбира се, това са измислени и леко саркастични контра-реплики, подобни на класическата българска поговорка “Като си толкова умен, къде са ти парите?”, но пък имат разбуждащ ефект и ни карат да се замислим дали думите, които използваме да представим себе си и работата си, не са се превърнали в клишета. Ефектът може да бъде и още по-силен и тези “дяволски тълкувания” могат да ни накарат да се замислим и върху още по-важни неща - дали самата ни работа и целият ни живот не са се превърнали в клише…

Продължи към пълния текст »