Нова работа

Да си намериш работа е като… да си намериш гадже

Майк Рам — Tue, 16 Jun 2009 05:15:38 +0000

Това твърди Капка Стойкова, озаглавявайки така своя блог, посветен на намирането на нова работа, тактики за кандидатстване и полезни кариерни съвети. В нейния блог можете да намерите не само полезни практически съвети за това как да оформите CV-то си и какво да сложите или да не сложите в него, но и много ободряващи мисли за създаване на позитивно настроение и увереност в собствените умения, които са задължителни фактори за успешно намиране на работа.

Днес постоянно говорим за криза, случват се неприятности като закриване на дейности и фирми и масови съкращения, но в лицето на Капка можете да намерите един истински приятел – човек, който ще разбере вашия проблем и ще намери точните думи да ви вдъхне кураж и да ви насочи по пътя към успешната себереализация в професионалното поприще.

Блогът й е относително млад, но езикът й е лек и директен и създава усещане за близост и доверие – сякаш се познавате от години и сте близки приятели. Както казват старите хора: “който може, го може!”. Докато блогът е още нов, можете да прочетете всички постове и няма да съжалявате. За тези, които нямат и толкова време, горещо препоръчвам “Погледни отново“, “Пълното в чашата“, “Търсенето на работа е работа!” и “Работодателят търси щастливи хора“.

Да си намериш работа наистина е като да си намериш гадже. Не става лесно, не става и бързо, но когато стане, се радвате на щастлива и вечна любов. Посетете блога на Капка! Убеден съм, че ще откриете много полезни неща. Със сигурност ще ви бъде от помощ, когато си търсите нова работа. А може да си намерите и ново гадже…

Гласувайте за тази статия в Svejo.net:

Ако харесвате статиите в този блог и се интересувате от тематиката, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се за съдържанието на блога чрез RSS feed или по имейл.

Вижте и тези публикации:

Помогни на приятел

Майк Рам — Thu, 11 Jun 2009 15:15:03 +0000

Какво ще направите, ако приятел ви помоли за помощ в намирането на работа?

Ще го препоръчате ли на своя шеф? Ще го свържете ли с други познати, за които знаете, че търсят подобен кандидат? Или пък нищо няма да направите?

В блога на Кариери.бг ни съветват да се въздържаме от помощ, защото може и да пострадаме от собствената си доброта. Поне така са казали “специалистите” от New York Times. Аргументите са, че ако препоръчате неподходящ кандидат, ще пострада репутацията ви, а ако подобни молби зачестят, ще отнемат толкова много от времето ви, че няма да можете да си вършите основната работа, за която ви плащат.

Макар и да има някаква логика в тези думи, на мен ми звучат прекалено несериозно.

Колко приятели имате? Ама истински? Сто? Двеста? Хиляда?

Едва ли. Като си сложите ръка на сърцето, едва ли има повече от десетина човека, на които истински държите и които бихте нарекли свои приятели. И едва ли всичките точно по едно и също време ще останат без работа и ще се нахвърлят върху вас да ви тормозят да им помогнете.

Ако някой ви се обади за помощ и е близък ваш приятел, едва ли ще подминете молбата му. Първо, той е човек, когото познавате добре и ако наистина е подходящ за определена позиция, няма да се притесните да го препоръчате. Второ, ако прецените, че не е подходящ, едва ли ще ви се разсърди за това, че няма да го препоръчате. Един истински приятел би разбрал, че ако излъжете в препоръките си, наистина ще застрашите своята собствена кариера, а той не би допуснал това.

Ако човекът, обърнал се към вас за помощ е по-далечен познат или пък съвсем непознат, не е необходимо да го препоръчвате някому, но това не означава, че не можете да му помогнете. Ако знаете, че някоя фирма търси кандидат със същата квалификация, колко ще ви струва да му дадете тази информация? Ако можете да му дадете полезен съвет, ще го запазите ли за себе си, за да не си създавате конкуренция на трудовия пазар?

Не мисля.

Да помогнеш на човек в беда е достойно поведение и рано или късно добрината се възнаграждава. Помагайте на всеки с каквото можете – независимо дали са приятели или не. Препоръка давайте само за онези, които познавате наистина добре и за чиито качества можете да гарантирате.

Да се затвориш и изолираш в черупката на някаква илюзорна сигурност, с мисълта, че по този начин си пазиш работата във време на криза, е несериозно. Кризата ще отмине, а дали ще си запазите работата и дали си струва да я запазите, са неща, които никой не може да ви гарантира, но приятелствата и професионалните връзки са нещо много по-ценно, за което си струва човек да се бори.

Гласувайте за тази статия в Svejo.net:

Вижте и тези публикации:

Съкращения по време на криза. Част 1 – намаляване на разходите

Майк Рам — Wed, 10 Jun 2009 07:06:06 +0000

Кризата, та кризата. Какво още има да се говори за нея? Сигурно на мнозина от вас е омръзнало да слушат за нея и въпреки това отвсякъде продължават да ни заплашват с нея. Медиите тръбят, че трябва да се страхуваме, да се снишим, да си намерим укритие, да затворим очи да и да изчакаме страшния удар, който все още не е настъпил. Звучи като предупреждение за цунами, нали?

Не знам колко е страшна кризата реално, но определено паниката около нея продължава да се разраства и да нанася щети. Един от видимите резултати от тази паника, който засяга много хора, е вълната от съкращения, която масово се извършва почти във всяка фирма. И понеже всичко това се случва под влияние повече на емоцията, отколкото на здравия разум, фирмите извършват куп глупости, които още повече влошават положението. Това ще се опитам да разгледам в тази поредица от статии.

Защо въобще се налагат съкращения?

Отговорът е в така наречения “мениджмънт чрез счетоводство”. Големите началници гледат едни обобщени финансови отчети и решават, че за да оцелее фирмата, трябва да се намалят разходите с 6%. Как да стане това? Ами по най-простия начин – съкращават се 6% от персонала.

Тук има няколко погрешни стъпки, които се извършват в повечето фирми (особено в големите корпорации) и които повечето мениджъри въобще не осъзнават като грешки.

Първо, печалбата на една компания се формира като от приходите се извадят разходите. Очевидно е, че при намаляване на разходите тя ще се повиши, но това не е единственото решение. Ако се създаде среда на креативност и се мотивират хората да работят по-ефективно, може да се повиши тяхната производителност, оттам приходите, а оттам и печалбата. Намаляването на разходите не е единственото решение!

Второ, безспорно е, че в процеса на развитие на фирмата, се натрупват дейности, хора и фактори, които водят до твърде големи и често ненужни разходи. Но трябва ли да чакаш да настъпи криза, за да си преразгледаш разходите? Политиката на оценка на разходите и съкращаване на неефективните дейности или хора трябва да се провежда постоянно, а не когато “опре ножът до кокала”!

Странното е, че от десетилетия са измислени методологии за поддържане на високо качество и ефективност на труда (даже и у нас по време на комунизма имаше такъв лозунг), а никъде реално не се спазват, щом с настъпването на кризата фирмите отново осъзнават, че трябва да съкращават разходите. Дори Toyota – създателите на прословутия Път на Тойота – в момента трупат рекордни загуби.

Трето, има различни начини да се намалят разходите и съкращаването на работници не винаги е най-добрият. Хората са ресурс, който произвежда стоки или услуги и с това носи приход на фирмата. Той струва някаква цена, изразяваща се в заплата и други социални придобивки, което пък е разход за компанията. Съкращавайки един човек, очевидно се спестяват всички разходи по неговото възнаграждение, но съответно се губи и неговата производителност, така че дори от чисто бизнес гледна точка, към това действие трябва да се подходи много внимателно и трябва много прецизно да се определят кои са онези служители, които дават по-малко, отколкото получават.

Много често, обаче, се оказва, че има дейности и процеси, които носят повече разходи, отколкото приходи и е много по-ефективно да се прекратят или реорганизират те, насочвайки усилията на хората в друга, по-печеливша дейност, отколкото просто да се съкратят работниците.

Четвърто, съкращенията трябва да се провеждат индивидуално, на базата на личната ефективност на всеки служител. Това, което се практикува в повечето фирми, за съжаление е точно обратното – правят се масови съкращения на цели отдели и звена, с което се губят и много ценни за компанията кадри. С това печалбата от цялата операция е нищожна, ако въобще я има.

Пето, при повечето вълни от съкращения, обикновено се засягат хората, стоящи най-ниско в служебната йерархия и струващи най-малко. След като целта е да се намалят драстично разходите на фирмата, едва ли съкращаването на “най-евтините” служители ще доведе до положителен ефект.

Един некадърен работник може да носи вреда на фирмата. Вярно е. Но колко струва тази вреда? Може да произведе некачествена продукция, която трябва да се бракува. Но това са единични случаи и едва ли биха съборили компанията. Един некадърен мениджър, обаче, с вземането на погрешни управленски решения, може да обърка цяла производствена линия и да докара фирмата до колосални загуби. Премахването на един високопоставен неефективен мениджър ще спести на фирмата много повече разходи, отколкото съкращаването на 100 работника, например.

Това са стратегическите грешки, които фирмите допускат в своето управление и водещи до съкращения на персонал, които не винаги са смислени и оправдани, но със сигурност са болезнени за онези, които са останали без работа. В следващата част ще разгледаме грешките, които се допускат в реализацията на съкращенията и които поставят фирмата в още по-неизгодно положение на пазара.

Гласувайте за тази статия в Svejo.net:

Вижте и тези публикации:

Трансформации

Майк Рам — Thu, 04 Jun 2009 05:57:31 +0000

Напоследък не пиша много в блога. Всъщност, по-редовните читатели вероятно са забелязали, че не съм писал от цели два месеца. Това не е “писателски блокаж” или “блогърска криза”, а някаква форма на трансформация, която преживявам в момента – духовна и професионална – и тя ме кара да преосмисля отново всичко, което правя – и в блоговете, и в бизнеса.

Задавам си твърде много въпроси, а отговорите идват трудно и бавно. Искам всичко, което правя, да бъде стойностно за хората – да носи полза за техния живот и работа. А това не е лесно в заобикалящото ни море от информация (и дезинформация).

Това наложи и паузата в блогването. Това, което пиша, трябва да бъде важно и ценно за читателите. Иначе няма смисъл. Ако просто преписвам информация от другаде, ако повтарям идеите на други хора – с какво точно допринасям аз за вашия успех?

Не е лесно да бъдеш оригинален и гениален. Почти всяко нещо, за което се сети човек, вече е описано и разказано някъде другаде. Тогава какъв е пътя?

Още не знам със сигурност. Затова се обръщам към вас с благодарност и молба за съвет. Благодаря ви за това, че сте лоялни читатели. Виждам по статистиките на блога, че все още се случва по 1000 читатели на ден да идват тук и да намират нещо полезно. Благодаря ви за това, че през тези два месеца на мълчание продължавахте да черпите информация и вдъхновение от публикациите в “Нова работа”. Благодаря и на тези, които със загриженост се поинтересуваха за причините да не пиша и за моето здравословно състояние.

Затова искам да ви попитам – кое е онова, което харесвате в “Нова работа”? Какво още ви интересува? Как да продължим да развиваме блога така, че да си бъдем взаимно полезни?

Писането тук и споделянето на мисли, идеи и професионален опит е удоволствие за мен. Но това отнема време и енергия, а не носи никакви приходи. Както виждате, реклами на практика няма (с изключение на един забит в ъгъла блок на AdSense). Затова ще си позволя да ви задам и още един въпрос, който за мен е важен: как според вас бих могъл да монетизирам своя труд? За какво вие бихте дали пари? Дали да наблъскам пространството с повече реклами или да предлагам платени услуги и материали? Кое бихте приели?

Надявам се, че след като читателите са толкова много, ще има и много отговори на тези въпроси. А те са важни за мен, за да знам накъде да продължа. Вярвам, че са важни и за вас.

Благодаря ви!

Гласувайте за тази статия в Svejo.net:

Вижте и тези публикации:

Истината и само истината

Майк Рам — Tue, 07 Apr 2009 12:03:37 +0000

Когато пишем своята автобиография или мотивационно писмо, често сме изкушени да преувеличим някои факти, за да се поставим в по-добра светлина, или пък да скрием други, които биха ни злепоставили пред евентуалния работодател. Това може и да донесе някакъв успех в краткосрочен план, но по принцип е лоша стратегия в дългосрочен план, защото истината винаги излиза наяве и ако сме я изкривили и представили по друг начин, късметът ще ни изневери.

В едно проучване, проведено от сайта CareerBuilder.com само 8% от анкетираните са си признали, че са “послъгвали” в CV-то си, докато близо половината от анкетираните HR мениджъри отговарят, че са хващали кандидати в лъжа. Истината е, че HR специалистите са много добри в това отношение и ако не в самото резюме, то на интервюто със сигурност ще успеят да разкрият скритата от вас истина и това директно ще ви лиши от възможността да работите в тяхната компания.

60% от анкетираните работодатели в същото проучване са отговорили, че ако открият измама, дисквалифицират кандидата без да се замислят.

Най-често кандидатите се изкушават да преувеличат отговорностите си и постиженията си, позицията и заплатата си в предишната фирма, или да представят некоректни дати в трудовата си биография, най-често за да маскират празни периоди. Това е грешка, защото още по време на интервюто ще ви бъдат зададени уточняващи въпроси относно естеството на вашата предишна работа, ще ви бъдат поискани подробности за постигнатите успехи и обяснения за неясните периоди от вашата биография. Тогава, ако интервюиращия усети, че се опитвате да го подлъжете, вие ще загубите шансовете си да бъдете назначени там.

Разбира се, послъгването не е само прерогатив на кандидатите. Много често и работодателите обещават прекрасни условия на труд и фантастични възнаграждения, които после се оказват плод на тяхното желание да ви спечелят, отколкото действителна реалност, но с това и те поемат своите рискове един кадърен служител да ги напусне, разочарован от подобна лъжа. За да можете, обаче, да изисквате честно и коректно отношение към себе си, трябва самите вие да бъдете честни и коректни в представянето си. Така че – придържайте се към истината – тя действително ще ви направи свободни.

Гласувайте за тази статия в Svejo.net:

Вижте и тези публикации:

Бихте ли работили с приятел? Резултати от анкетата

Майк Рам — Tue, 31 Mar 2009 12:03:48 +0000

Въпросът дали бихте работили с приятел се оказа интересен за повечето читатели на Нова работа и участниците в анкетата бяха много – гласувалите са 1755 души! Това ме накара да я оставя активна по-дълго време, за да дам възможност на повече хора да споделят своето мнение.

Интересното е, че по различно време различни отговори бяха предпочитани – нямаше доминиращ вариант. Настоящото крайно класиране се оформи едва преди няколко седмици. Резултатите са интересни – хората, които приемат идеята да работят с приятел, и тези, които я отхвърлят, са почти наравно. Ето точните отговори на въпроса “Бихте ли работили с приятел?“:

Не, защото ще си развалим приятелството (30.0%, 535 гласа)
Да, ако ми е колега, за да си прекарваме весело (27.0%, 467 гласа)
Зависи от приятеля (26.0%, 454 гласа)
Да, без коментар (14.0%, 245 гласа)
Не, без коментар (6.0%, 106 гласа)
Да, ако ми е подчинен, за да разчитам повече на него (5.0%, 86 гласа)
Да, ако ми е шеф, за да ми е по-лека работата (4.0%, 64 гласа)
Не мога да отговоря (2.0%, 30 гласа)

Отговорите определено имат нужда от коментар. Най-популярният отговор определено показва, че мнозинството от читателите се притесняват да работят с приятел, защото това би противопоставило личния (приятелския) интерес на служебния. И за да не загубят приятелството си, предпочитат да работят с хора, които не са им особено близки.

Излиза, че за тези хора работата създава някакви антагонистични отношения, непреодолими конфликти, които дори силата на едно приятелство не може да разреши, и затова то трябва да бъде предпазено от подобен риск. Дали е така?

Вторият отговор може да изглежда несериозен, но той също разкрива отношението както към приятелството, така и към работата. По същество той малко се различава от първия. И тук имаме усещането, че работата е тягостно задължение, но избралите този отговор са доста по-позитивно настроени, вярвайки, че с помощта на приятел биха могли да я превърнат в нещо по-приятно и забавно.

За мен е важно това, че и двата отговора поставят приятелството над работата – независимо дали опитвайки се да го спасят от нейното опасно влияние или разчитайки на него, за да подобрят работната среда – това е пример за стабилна ценностна система, в която работохолизмът не се поставя на пиедестал.

Третият отговор позволява измъкване без реално да си дадеш мнението. Честно казано, очаквах малко хора да се възползват от него, но резултатите ме опровергаха – 454 гласа и 26% никак не са малко. Надявам се, че някои от гласувалите по този начин ще имат смелостта да обяснят отговора си в коментар. Може би имат положителни и отрицателни примери от своя професионален живот, работейки с приятел.

Четвъртият и петият отговор са подобни – дават възможност да си кажеш мнението без да го обосноваваш. Общо отговорилите са цели 20%. Сигурно причините, поради които са отговорили така, са различни от тези, които аз съм предложил в анкетата. Сега е моментът да се аргументират с коментар към този пост.

Още 9% пък са избрали отговори 6 и 7, които предполагат някаква зависимост “началник-подчинен” в отношенията между двамата приятели. Това, че са толкова малко, е хубаво, защото показва, че хората ценят собствените си качества и умения, за да се справят с работата си и нямат нуждата от шеф или подчинен приятел, на когото да разчитат. Двата процента на хората без мнение, показват само, че темата не е оставила почти никого равнодушен.

Тук е мястото да споделя и своя личен коментар. Приятелството е много деликатна тема. Като се замислим, ще видим, че имаме приятели, с които ни е приятно да си пием бирата и да нищим темите от ежедневието, с други обичаме да спортуваме или да ходим на туризъм, с трети пък си говорим за работа, но не работим заедно. Много малко са онези, истинските приятели, с които бихме могли да споделим личен проблем, които биха ни се притекли на помощ безкористно или пък бихме могли да критикуваме.

В работата, от друга страна, има намесени много интереси, които често влизат в противоречие – недоволни клиенти, некомпетентни мениджъри, отмъстителни колеги. И ако в тази среда вмъкнем приятел, кашата става още по-объркана.

Аз винаги съм твърдял, че за да бъде човек доволен от работата си и да може да даде най-доброто от себе си, е необходимо отношенията да бъдат ясни и да бъдат поставени на партньорска основа – всеки трябва да знае какво дава и какво получава в тези отношения и да го приема. Оттук, ако имате тази откритост и честност, ако всеки е наясно с правата и задълженията си и не се чувства прецакан, работата с приятел би била истинско удоволствие. Обратно, ако това го няма, ако има двоен аршин, ако има скрито недоволство, намесването на приятел само ще влоши обстановката.

Приятелят-колега рядко е причината за добрите или лошите взаимоотношения в работата. Но той е катализаторът, лупата, през която виждате увеличения образ на нещата. Затова е важно да работим в среда на откритост и разбиране. Ако я няма – да се опитаме да я създадем, а ако не можем – по-добре да я потърсим другаде.

Гласувайте за тази статия в Svejo.net:

Вижте и тези публикации:

Петък – ден на майстора. Истинският смисъл на обявите за работа

Майк Рам — Fri, 27 Mar 2009 10:20:13 +0000

Когато човек изпадне в ситуация да си търси нова работа, едно от първите неща, с които се захваща, е да прегледа обявите за работа. Само още след първите няколко прочетени, започват да ви се натрапват някои фрази, които се повтарят почти навсякъде. Започвате да се питате дали авторите им наистина не могат да измислят нещо оригинално или пък в тях има някакво скрито послание? Истината е, че в тези текстове са закодирани съобщения, които не са особено приятни, за да бъдат обявени в прав текст. За щастие, тайната е вече разкрита и с удоволствие я споделяме с вас. Вижте как трябва да се тълкуват най-често срещаните текстове в обявите за работа:

Конкурентно заплащане
- Ние оставаме конкурентноспособни като ви плащаме по-малко от нашите конкуренти.

Присъединете се към нашата динамична компания
- Нямаме време да ви обучаваме, ще трябва да се оправяте сами.

Търсим енергични, открити, трудолюбиви хора
- … които още живеят с родителите си и биха се съгласили на джобните пари, които им даваме.

Не държим на официалното облекло
- Не плащаме толкова, че да очакваме от вас да се обличате добре.

Държим на стриктното изпълнение на сроковете
- Ще бъдете с половин година назад в графика още на първия си ден.

Възможно е извънредно работно време
- Понякога всяка вечер, понякога всеки уикенд.

Задълженията не са точно регламентирани
- Ще бъдете “момче за всичко”.

Трябва да имате око за детайлите
Нямаме качествен контрол.

Висшето образование е плюс
- Освен ако не сте загубили тези пет години в учене на нещо безполезно като философия, литература или религия.

Търсим хора с амбиция за кариера
- Жените, кандидатстващи за позицията трябва да са без деца (и да си останат така).

Кандидатствайте лично
- Ако сте стар, дебел или грозен, ще ви се каже, че мястото вече е заето.

Ние ще ви се обадим
Намерили сме човек за позицията; конкурсът е само законова формалност.

Източник.

Весел уикенд!

Гласувайте за тази статия в Svejo.net:

Вижте и тези публикации:

Бихте ли се преместили в друг град заради работата?

Майк Рам — Sun, 15 Mar 2009 18:17:22 +0000

В някои страни да се преместиш в друг град заради работата е нещо нормално. Американците постоянно бродят от щат в щат, примамени от поредното предложение за по-интересна или по-добре платена работа. Ние, българите сме много по-консервативни и по-привързани към родното си място, но днес, когато всички говорят за кризата и когато в някои сектори и в някои населени места безработицата започва чувствително да се увеличава, дори и за нас, този въпрос изниква с ново, актуално значение.

Аз дойдох в София, за да следвам, но имах ясната амбиция да продължа да живея и работя в столицата заради по-големите възможности за професионална реализация, които големият град предлага. Разбира се, в това няма особен героизъм, защото точно възрастта около 20 години е най-подходящата за измъкване от родителската опека и поемане по свой собствен житейски и трудов път.

Много по-сложно стои въпросът за преместването, когато човек има семейство и деца. Дали си струва всички да пожертват своята “кариера” – работата на съпругата (съпруга) и училището на децата – и да напуснат апартамента, купен с ипотечен кредит, на който му остават още 10 години, за да бъде изплатен докрай? Или е по-добре временно да се разделим със семейството си и да се виждаме само през уикендите?

Тежка дилема.

Аз самият имах предложение да работя в друг град, достатъчно далече, за да трябва физически да се преместя да живея там, и нашият семеен съвет дълго мисли над тази оферта, но накрая я отказахме. Причините бяха няколко:

1. Не беше ясно доколко фирмата е стабилна и доколко ръководството има доверие в мен. В последствие, съмненията ми се оказаха резонни, защото шефът оттегли подкрепата си за мен, отдавайки се на “по-важни” дела, а фирмата, няколко месеца по-късно фалира.

2. Преместване на цялото ми семейство не беше възможно, тъй като съпругата ми има стабилно развиваща се кариера и не беше разумно да я прекратява заради моята работа. Децата ми учат в елитни училища, за които са държали тежки изпити и преместването им оттам би обезсмислило техните постижения.

3. Единственият възможен вариант беше да се преместя там на квартира и да пътувам към София всеки уикенд, за да се видя със семейството си, но заплащането, което ми предложиха, не беше достатъчно високо, за да компенсира материалните и душевните поражения, които щяха да настъпят в семейството ми след раздялата. Само плащането на ипотека и квартира едновременно си е доста сериозен (а и не много смислен) разход.

Тук трябва да подчертая, че за мен семейството е най-висшата ценност и бих се изкушил от оферта за преместване в друг град (или държава) само ако успея да видя много сериозна възможност за дългосрочно развитие на моята кариера и на благосъстоянието на цялото семейство. Това означава, че предложението трябва да бъде много атрактивно като възможност за себереализация и в същото време много добре подплатено финансово. Във всеки друг случай, офертата би била отхвърлена.

В моето семейство винаги търсим решение, което да бъде изгодно за всички, без да се налага някой да прави тежки жертви и да страда. Досега успяваме да се справим и никой не е приемал или отказвал предложение за работа, заради което да се е чувствал като жертва. Има, обаче, случаи, когато липсата на пари или силното свиване на пазара на труда в някой сектор, принуждава хората да търсят препитание в друг град или дори в друга държава.

Затова, въпросът ми към вас е: Има ли нещо, което би ви принудило да търсите своя успех другаде и да зарежете своя дом или своето семейство, и кое е то? А има ли граница, която не бихте преминали?

Очаквам вашите отговори с огромен интерес.

Гласувайте за тази статия в Svejo.net:

Вижте и тези публикации:

Нова работа в “Хоризонт”. Търсене на нова работа в условия на криза

Майк Рам — Thu, 12 Mar 2009 10:04:52 +0000

Материалите, които публикуваме в блога “Нова работа”, става все по-популярни и предизвикват интереса и на други медии. Слушателите на предаването “Хоризонт до обед” на програма “Хоризонт” на БНР станаха новата аудитория на блога и водещата Нина Колева ме покани на втори разговор миналата седмица в радиото.

Той се състоя на 4-ти март, първия работен ден след голямата празнична почивка, и този път беше по-дълъг и по-разнообразен като теми, които засегнахме. С известна гордост отбелязвам, че и аз се държах значително по-уверено от първия път и резултатът е много по-добър.

Основната тема беше кризата. Дали съкращенията, които се провеждат в някои фирми или дори само заплахите от съкращения са наистина продиктувани от финансовата криза, или някои мениджъри се възползват от нея като повод да си разчистят сметките с неудобни колеги и служители? Лесно ли е да се намери работа, когато повечето фирми са спрели да назначават нови хора, а някои даже провеждат съкращения? Друг е въпросът, че в такава ситуация, затваряйки се в “кръгова отбрана”, болшинството фирми губят шанса да открият и назначат онези качествени служители, които биха помогнали на фирмата по-лесно да се измъкне от кризата.

В разговора беше засегнат и въпроса как се водят преговори за заплата. Очевидно е, че в ситуация на криза работодателят ще се опитва да подбере възможно най-евтините служители (което също е грешка, защото по този начин изпуска най-качествените) и възможностите за договаряне на прилично възнаграждение са силно ограничени. Въпреки това, ако човек знае какво предлага на масата, може да обоснове и защити своите позиции. Важно е да не забравяме, че в началото на нашите взаимоотношения с фирмата има изпитателен период и трябва да обсъдим поотделно заплащането на труда си в изпитателния срок и след него.

Какви са основните принципи при съставяне на мотивационно писмо и автобиография, каква е целта и смисъла на тези документи, са също част от темите, които дискутирахме по време на разговора с водещата Нина Колева. Макар и за кратко, мисля, че разговорът успя да засегне доста важни теми и се надявам да бъде интересен и полезен за вас.

Колегите от радиото отново бяха така любезни да ми предоставят пълен запис на интервюто, което ви предлагам и на вас. То се състои в две части, които можете да си изтеглите и да чуете от тук:

Интервю на Нина Колева с Майк Рам по Хоризонт (04.03.2009) – част 1

Интервю на Нина Колева с Майк Рам по Хоризонт (04.03.2009) – част 2

Пожелавам ви успешна и удовлетворяваща кариера!

Гласувайте за тази статия в Svejo.net:

Вижте и тези публикации:

Личен брандинг в епохата на Google

Майк Рам — Sun, 08 Mar 2009 22:07:19 +0000

Проверяването на кандидатите за работа през интернет търсачките вече се е превърнало в масова практика. Това поставя все по-остро въпроса за представянето на вашия личен образ в интернет или вашата лична марка.

Големият маркетинг гуру Сет Годин ни дава няколко реални примера от живота, в които резултатите от проучването на кандидатите за работа през търсачката на Google са повлияли съществено за вземането на решението за тяхното назначаване.

Негов приятел пуснал обява за иконом. В резултат получил известно количество резюмета, но три от тях подбрал като най-подходящи. След това пуснал имената на всеки един от тримата кандидати в Google.

Първото търсене върнало страница в MySpace. Там работодателят открил снимка на кандидата, на която той наливал в гърлото си бира с фуния, а в графата “хобита” първият запис бил “яки запои“.

Второто запитване го довело до личен блог, който бил доста прилично списван, но последният пост гласял следното: “Кандидатствам за някаква гадна, черна работа, която е под моите способности и това много ме дразни. В момента, в който успея да продам някои картини, веднага ще се махна от там”.

Третото проучване върнало само шест съвпадения, но и шестте били от сайта на местното полицейско управление, указващи, че кандидатът е бил арестуван за кражби преди две години.

Примерите са много показателни. Каквото и да направите – Google никога не забравя.

Разбира се, не е необходимо да сте пияница или крадец, но не бива да забравяте, че каквото и да направите в интернет, то се регистрира във вашето “интернет досие” и трудно може да бъде заличено оттам. Най-добрият подход е да създадете положителна информация за себе си, която да бъде предпочитана от Google и да излиза по-напред в търсачката, за да засенчи някои “прегрешения”, ако имате такива. Както казва Сет Годин – дръжте се така, сякаш ви наблюдават със скрита камера, защото това наистина е така.

Гласувайте за тази статия в Svejo.net: