Нова работа

Анкета: Най-важните фактори за удовлетворението от работата

Майк Рам — Mon, 18 Jan 2010 15:52:27 +0000

Колегата Тодор Христов от блога Нова визия е публикувал анкета за проучване на най-важните фактори, които влияят на нашето удовлетворение от работата. В нея са изброени 13 фактора, като кариерно развитие, признание от началството, заплащане, автономност, възможности за обучение и пр., а вие можете да добавите и един допълнителен от себе си.

Споделете своето мнение в анкетата, за можем да направим един обстоен анализ на факторите, които носят удовлетворение от труда, поне сред хората, активно ползващи интернет.

Гласувайте за тази статия в Svejo.net:

Ако харесвате статиите в този блог и се интересувате от тематиката, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се за съдържанието на блога чрез RSS feed или по имейл.

Вижте и тези публикации:

Търся си работа

Майк Рам — Wed, 28 Oct 2009 13:09:12 +0000

Не, аз не си търся работа, но все по-често получавам съобщения с такова съдържание. Даже още по-лошо – на шльокавица: “Tasq si rabota”. Нима някой наистина вярва, че след като получа такова писмо, ще му се обадя възторжено и веднага ще му предложа работа?!

Първо, в този блог има стотици статии, обясняващи как трябва да подходим, когато си търсим работа, но всички се обединяват под една теза: търсенето на работа е също работа и само онзи който се потруди, ще успее да си намери най-подходящата работа.

Второ, за да успееш да спечелиш потенциалния работодател, трябва да покажеш с какво си ценен за него и с какво си по-различен от всички останали кандидати. Хвърляйки един безличен имейл с единствено съдържание “търся си работа” във вентилатора, с нищо не те отличава от масата безлични и лишени от амбиция хора, които на практика само се оплакват, изтъквайки този факт. (Или се хвалят с това?)

Трето, за да откриеш най-добрата работа за себе си, трябва да си наясно със собствените си стремежи и умения. Какво можеш да правиш най-добре? Какво най-много обичаш да правиш? Кой е работодателя, за когото искаш да работиш? Отдавна отминаха времената, в които тълпи от безлични работници потъват в опушените фабрики под воя на сирените.

Днес се ценят конкретните лични качества на всеки един човек и за да спечелиш дадена позиция, трябва да можеш да излезеш пред света и смело да заявиш:

Аз съм този и този, аз умея да правя това и това, аз съм безспорен специалист в това, което умея и мога да допринеса за успеха на компанията, която ме наеме.

Това е съвременния подход за търсене на работа, който може да ви гарантира успех. Простото отбелязване на факта, че си търсиш работа, е безлично, безполезно и досадно, и не може да трогне никого. Аз (а и всички потенциални работодатели) го третирам като спам.

Този подход не само не помага, а направо вреди. Затова, преди да напишете на някого, че просто си търсите работа без да знаете каква и защо, помислете над това, което съм изложил тук и сменете стратегията. Изискват се малко усилия от ваша страна, но те са от изключително значение за вашия успех в намирането на работа.

И последно – аз съм кариерен консултант и моята работа е да ви давам съвети и да ви помагам да си намерите желаната работа. Аз работа не предлагам, но тези, които са се възползвали от моите услуги, са си намерили такава и са останали доволни.

Както се казва в старата поговорка: Намирането на мечтаната работа е изцяло във вашите ръце Независимо какви съвети ви дават “умници” като мен, ако вие не се потрудите за това, никой друг не може да ви помогне.

Аз мога само да ви пожелая успех!

Гласувайте за тази статия в Svejo.net:

Вижте и тези публикации:

Предложение за работа от конкурентна компания – как да реагираме?

Майк Рам — Tue, 11 Aug 2009 05:10:53 +0000

Нашият читател О.С. ни изпрати следното писмо, в което повдига въпроса какво да се прави в ситуация, когато конкурентна фирма ни отправи предложение за работа при тях.

Обадиха ми се от една конкурентна компания с оферта, която, разбира се, бе по-добра от тази на настоящата ми компания. И моята чуденка е как точно е редно да се реагира в случая? Мненията, които понасъбрах, са доста противоречиви.

Ясно е, че за да ме привлекат на своя страна, трябва да ми направят по-добра икономическа оферта (като за начало). А освен това на мен ми подобряват и други фактори: обучение (английски, виртуални сървъри) възможност за издигане в йерархията, по-удобно работно време.

Обаче не мога да реша как точно да уредя нещата, защото знам, че фирмата, която ми плаща в момента, ще иска да ме задържи (с цел да остана или по-скоро да не ме имат другите, защото ако си отида от моята компания, тя да кажем, че ще загуби една точка спрямо конкурентната, но ако другата ме наеме, вече разликата ще е стопена с 2 точки).

Това, което си мисля е, че могат да ми предложат контраоферта, за да остана и да се откажа от другото място. И след 2-3 месеца да ме уволнят за това, че съм се опитал да ги предам (въпреки, че няма да го изтъкнат като мотив, а ще си намерят друго “извинение”).

От друга страна не знам как да постъпя, погледнато от морална гледна точка. Тези хора (при които съм) в продължение на около 2.5 години ме научиха на тънкостите в занаята, a сега ако отида при конкуренцията, няма ли да бъде изтълкувано като предателство до известна степен?

Това, което не знам и не мога да знам е каква е целта на другата компания – да се възползва от познанието ми и да ме уволнят, когато съм вече научил останалите как се прави или наистина ме искат. Разбира се, няма как да разбера и може би единственото, което мога а поискам, са някакви гаранции, отразени в договора, че ще остана сред редиците им дори след като знаят всичко което знам аз.

Как да постъпя?

Дилемата, стояща пред О.С. вероятно е позната на мнозина от вас. Очаквам да споделите вашето мнение по този въпрос, а аз ще публикувам своето в друг пост след няколко дни.

Гласувайте за тази статия в Svejo.net:

Вижте и тези публикации:

Създайте силно първо впечатление на интервюто за работа

Майк Рам — Tue, 04 Aug 2009 05:10:27 +0000

Впечатлението от първата среща оставя най-трайни следи в хората, с които контактувате. Интервюто за работа не прави изключение от това правило, затова и първото впечатление, което оставяте при явяването си на интервю, до голяма степен определя дали ще успеете да получите желаната работа.

Първото впечатление е сума от всички сигнали, които подавате – вербална комуникация, външен вид, жестове, поведение, точност, доказателство за интерес и подготовка.

Точността

Едва ли ще ви изненадам, ако ви кажа, че закъснението за интервю веднага бележи черна точка в досието ви. Това е съвет, който ще срещнете навсякъде. Все пак, ако се наложи да закъснеете, обадете се на човека, с когото имате среща и го предупредете колкото може по-рано.

Идването много по-рано също не е много добра идея, защото показва нетърпение или дори отчаяние от ваша страна. Ако се случи така, че да пристигнете на мястото на срещата значително по-рано, по-добре се разходете наоколо и елате отново 10-15 минути преди часа на срещата.

Важно е и да имате усет за изтеклото време и да разберете кога интервюто е свършило. Наложи ли се да ви напомнят, че срещата е приключила и да ви подканят да си тръгнете, значи шансът ви чувствително е намалял.

Облеклото

Този въпрос вече сме го дискутирали, но ще припомня само, че добро впечатление ще направите, ако се явите облечени така, както очаква отсрещната страна. Всякаква форма на ексцентричност се възприема с подозрение.

Езикът на тялото

При запознаване с интервюиращия го поздравете с жизнено ръкостискане. Седнете изправени и насочете поглед към него. Баровската поза – полуизлегнат с кръстосани крака – определено няма да направи добро впечатление. Не се зазяпвайте настрани и избягвайте невротични жестове като потропване с крак, чупене на пръсти или бъркане в ушите.

Разговорът

Изслушвайте внимателно човека срещу вас и го изчакайте да свърши, преди да отговорите. Прекъсването на опонента е много типична нашенска черта, но е много дразнеща. Не го правете, ако искате тази работа!

Отговаряйте точно, като избягвате лични истории, плоски шеги и негативни изказвания за бивши колеги или работодатели. Умението за водене на възпитан диалог, заедно с добрата подготовка са ключови фактори за добро първоначално впечатление и за успешното интервю.

В разговора подчертайте личните си успехи и постижения, с които сте допринесли за подобряване на бизнеса на предишните си работодатели. Споменаването само на общи задължения, без конкретни резултати няма да ви донесе никаква полза за впечатляването на водещия.

Не пропускайте и възможността да зададете своите въпроси. Ако водещият не е предвидил време за това, помолете го, макар и за кратко да ви отговори на най-важните въпроси. Нежеланието от негова страна, може да ви подскаже, че в тази фирма няма да бъдете оценен добре и вашето мнение няма да се зачита.

Подготовката

Няма да можете да впечатлите интервюиращия ако не сте подготвени за интервюто. Добрата подготовка включва както припомняне на важните моменти от вашата автобиография, така и проучване на фирмата, в която кандидатствате.

Бъдете готови да дискутирате и въпроса за заплатата, както и други организационни въпроси, в случай, че компанията ви одобри и реши да ви назначи на работа.

Намирането на работа е като намирането на гадже, затова трябва да можем да впечатлим своя бъдещ работодател така, както бихме искали да впечатлим любимия човек. Това, разбира се, е вярно, но с известни условности. Трябва да умеем да се отличаваме от другите, за да ни забележат, но не бива да се правим на клоуни и да бъдем прекалено ексцентрични.

Изкуството да оставиш добро впечатление още при първата среща е полезно не само при намирането на работа, но и навсякъде в живота.

Гласувайте за тази статия в Svejo.net:

Вижте и тези публикации:

LinkedIn – любима платформа на работодателите

Майк Рам — Thu, 16 Jul 2009 05:10:59 +0000

Социалните мрежи набират все по-голяма популярност и това насочва интереса и на работодателите към тях. Поради своята професионална насоченост, LinkedIn се е превърнала в тяхна предпочитана платформа за търсене и проучване на кандидати за работа.

Едно изследване сред работодатели в САЩ показва, че:

68% от анкетираните работодатели активно използват социални мрежи за намиране на служители;
от тях 95% ползват LinkedIn, 59% ползват Facebook и 42% – Twitter;
66% твърдят, че по този начин са успели да намерят и назначат търсените хора;
при проучването на кандидатите, отново най-предпочитан източник на информация е LinkedIn, който се ползва от 76% от работодателите, а на второ място са интернет търсачките с 67%.

Забележете кои са основните причини, които те изтъкват за все по-активното използване на социалните мрежи и в частност LinkedIn:

това е много евтин начин да се намерят подходящите кандидати;
така се намират най-подходящите за работата хора;
така се откриват и пасивните кандидати, които не посещават сайтовете с обяви за работа.

Изследването предлага и друга полезна информация както за кандидати за работа, така и за мениджъри, търсещи служители. Можете да си го свалите в PDF формат от тук – 2009 Jobvite Social Recruitment Survey.

Друго проучване, проведено сред HR мениджъри, отново показва LinkedIn като предпочитан източник на кандидати за работа за 75% от анкетираните.

Какъв е изводът?

Ако искате да бъдете открити от точния работодател – създайте си профил в LinkedIn. Това е идеалното място за изграждане на вашия професионален имидж, за създаване и поддържане на професионални контакти.

По-нататък ще публикувам и полезни съвети за създаване на профил в LinkedIn, а моя профил можете да видите тук – Mike Ramm – да го ползвате като пример, а можете и да се свържете с мен и да станем част от една професионална мрежа.

Гласувайте за тази статия в Svejo.net:

Вижте и тези публикации:

Да си намериш работа е като… да си намериш гадже

Майк Рам — Tue, 16 Jun 2009 05:15:38 +0000

Това твърди Капка Стойкова, озаглавявайки така своя блог, посветен на намирането на нова работа, тактики за кандидатстване и полезни кариерни съвети. В нейния блог можете да намерите не само полезни практически съвети за това как да оформите CV-то си и какво да сложите или да не сложите в него, но и много ободряващи мисли за създаване на позитивно настроение и увереност в собствените умения, които са задължителни фактори за успешно намиране на работа.

Днес постоянно говорим за криза, случват се неприятности като закриване на дейности и фирми и масови съкращения, но в лицето на Капка можете да намерите един истински приятел – човек, който ще разбере вашия проблем и ще намери точните думи да ви вдъхне кураж и да ви насочи по пътя към успешната себереализация в професионалното поприще.

Блогът й е относително млад, но езикът й е лек и директен и създава усещане за близост и доверие – сякаш се познавате от години и сте близки приятели. Както казват старите хора: “който може, го може!”. Докато блогът е още нов, можете да прочетете всички постове и няма да съжалявате. За тези, които нямат и толкова време, горещо препоръчвам “Погледни отново“, “Пълното в чашата“, “Търсенето на работа е работа!” и “Работодателят търси щастливи хора“.

Да си намериш работа наистина е като да си намериш гадже. Не става лесно, не става и бързо, но когато стане, се радвате на щастлива и вечна любов. Посетете блога на Капка! Убеден съм, че ще откриете много полезни неща. Със сигурност ще ви бъде от помощ, когато си търсите нова работа. А може да си намерите и ново гадже…

Гласувайте за тази статия в Svejo.net:

Вижте и тези публикации:

Помогни на приятел

Майк Рам — Thu, 11 Jun 2009 15:15:03 +0000

Какво ще направите, ако приятел ви помоли за помощ в намирането на работа?

Ще го препоръчате ли на своя шеф? Ще го свържете ли с други познати, за които знаете, че търсят подобен кандидат? Или пък нищо няма да направите?

В блога на Кариери.бг ни съветват да се въздържаме от помощ, защото може и да пострадаме от собствената си доброта. Поне така са казали “специалистите” от New York Times. Аргументите са, че ако препоръчате неподходящ кандидат, ще пострада репутацията ви, а ако подобни молби зачестят, ще отнемат толкова много от времето ви, че няма да можете да си вършите основната работа, за която ви плащат.

Макар и да има някаква логика в тези думи, на мен ми звучат прекалено несериозно.

Колко приятели имате? Ама истински? Сто? Двеста? Хиляда?

Едва ли. Като си сложите ръка на сърцето, едва ли има повече от десетина човека, на които истински държите и които бихте нарекли свои приятели. И едва ли всичките точно по едно и също време ще останат без работа и ще се нахвърлят върху вас да ви тормозят да им помогнете.

Ако някой ви се обади за помощ и е близък ваш приятел, едва ли ще подминете молбата му. Първо, той е човек, когото познавате добре и ако наистина е подходящ за определена позиция, няма да се притесните да го препоръчате. Второ, ако прецените, че не е подходящ, едва ли ще ви се разсърди за това, че няма да го препоръчате. Един истински приятел би разбрал, че ако излъжете в препоръките си, наистина ще застрашите своята собствена кариера, а той не би допуснал това.

Ако човекът, обърнал се към вас за помощ е по-далечен познат или пък съвсем непознат, не е необходимо да го препоръчвате някому, но това не означава, че не можете да му помогнете. Ако знаете, че някоя фирма търси кандидат със същата квалификация, колко ще ви струва да му дадете тази информация? Ако можете да му дадете полезен съвет, ще го запазите ли за себе си, за да не си създавате конкуренция на трудовия пазар?

Не мисля.

Да помогнеш на човек в беда е достойно поведение и рано или късно добрината се възнаграждава. Помагайте на всеки с каквото можете – независимо дали са приятели или не. Препоръка давайте само за онези, които познавате наистина добре и за чиито качества можете да гарантирате.

Да се затвориш и изолираш в черупката на някаква илюзорна сигурност, с мисълта, че по този начин си пазиш работата във време на криза, е несериозно. Кризата ще отмине, а дали ще си запазите работата и дали си струва да я запазите, са неща, които никой не може да ви гарантира, но приятелствата и професионалните връзки са нещо много по-ценно, за което си струва човек да се бори.

Гласувайте за тази статия в Svejo.net:

Вижте и тези публикации:

Съкращения по време на криза. Част 1 – намаляване на разходите

Майк Рам — Wed, 10 Jun 2009 07:06:06 +0000

Кризата, та кризата. Какво още има да се говори за нея? Сигурно на мнозина от вас е омръзнало да слушат за нея и въпреки това отвсякъде продължават да ни заплашват с нея. Медиите тръбят, че трябва да се страхуваме, да се снишим, да си намерим укритие, да затворим очи да и да изчакаме страшния удар, който все още не е настъпил. Звучи като предупреждение за цунами, нали?

Не знам колко е страшна кризата реално, но определено паниката около нея продължава да се разраства и да нанася щети. Един от видимите резултати от тази паника, който засяга много хора, е вълната от съкращения, която масово се извършва почти във всяка фирма. И понеже всичко това се случва под влияние повече на емоцията, отколкото на здравия разум, фирмите извършват куп глупости, които още повече влошават положението. Това ще се опитам да разгледам в тази поредица от статии.

Защо въобще се налагат съкращения?

Отговорът е в така наречения “мениджмънт чрез счетоводство”. Големите началници гледат едни обобщени финансови отчети и решават, че за да оцелее фирмата, трябва да се намалят разходите с 6%. Как да стане това? Ами по най-простия начин – съкращават се 6% от персонала.

Тук има няколко погрешни стъпки, които се извършват в повечето фирми (особено в големите корпорации) и които повечето мениджъри въобще не осъзнават като грешки.

Първо, печалбата на една компания се формира като от приходите се извадят разходите. Очевидно е, че при намаляване на разходите тя ще се повиши, но това не е единственото решение. Ако се създаде среда на креативност и се мотивират хората да работят по-ефективно, може да се повиши тяхната производителност, оттам приходите, а оттам и печалбата. Намаляването на разходите не е единственото решение!

Второ, безспорно е, че в процеса на развитие на фирмата, се натрупват дейности, хора и фактори, които водят до твърде големи и често ненужни разходи. Но трябва ли да чакаш да настъпи криза, за да си преразгледаш разходите? Политиката на оценка на разходите и съкращаване на неефективните дейности или хора трябва да се провежда постоянно, а не когато “опре ножът до кокала”!

Странното е, че от десетилетия са измислени методологии за поддържане на високо качество и ефективност на труда (даже и у нас по време на комунизма имаше такъв лозунг), а никъде реално не се спазват, щом с настъпването на кризата фирмите отново осъзнават, че трябва да съкращават разходите. Дори Toyota – създателите на прословутия Път на Тойота – в момента трупат рекордни загуби.

Трето, има различни начини да се намалят разходите и съкращаването на работници не винаги е най-добрият. Хората са ресурс, който произвежда стоки или услуги и с това носи приход на фирмата. Той струва някаква цена, изразяваща се в заплата и други социални придобивки, което пък е разход за компанията. Съкращавайки един човек, очевидно се спестяват всички разходи по неговото възнаграждение, но съответно се губи и неговата производителност, така че дори от чисто бизнес гледна точка, към това действие трябва да се подходи много внимателно и трябва много прецизно да се определят кои са онези служители, които дават по-малко, отколкото получават.

Много често, обаче, се оказва, че има дейности и процеси, които носят повече разходи, отколкото приходи и е много по-ефективно да се прекратят или реорганизират те, насочвайки усилията на хората в друга, по-печеливша дейност, отколкото просто да се съкратят работниците.

Четвърто, съкращенията трябва да се провеждат индивидуално, на базата на личната ефективност на всеки служител. Това, което се практикува в повечето фирми, за съжаление е точно обратното – правят се масови съкращения на цели отдели и звена, с което се губят и много ценни за компанията кадри. С това печалбата от цялата операция е нищожна, ако въобще я има.

Пето, при повечето вълни от съкращения, обикновено се засягат хората, стоящи най-ниско в служебната йерархия и струващи най-малко. След като целта е да се намалят драстично разходите на фирмата, едва ли съкращаването на “най-евтините” служители ще доведе до положителен ефект.

Един некадърен работник може да носи вреда на фирмата. Вярно е. Но колко струва тази вреда? Може да произведе некачествена продукция, която трябва да се бракува. Но това са единични случаи и едва ли биха съборили компанията. Един некадърен мениджър, обаче, с вземането на погрешни управленски решения, може да обърка цяла производствена линия и да докара фирмата до колосални загуби. Премахването на един високопоставен неефективен мениджър ще спести на фирмата много повече разходи, отколкото съкращаването на 100 работника, например.

Това са стратегическите грешки, които фирмите допускат в своето управление и водещи до съкращения на персонал, които не винаги са смислени и оправдани, но със сигурност са болезнени за онези, които са останали без работа. В следващата част ще разгледаме грешките, които се допускат в реализацията на съкращенията и които поставят фирмата в още по-неизгодно положение на пазара.

Гласувайте за тази статия в Svejo.net:

Вижте и тези публикации:

Трансформации

Майк Рам — Thu, 04 Jun 2009 05:57:31 +0000

Напоследък не пиша много в блога. Всъщност, по-редовните читатели вероятно са забелязали, че не съм писал от цели два месеца. Това не е “писателски блокаж” или “блогърска криза”, а някаква форма на трансформация, която преживявам в момента – духовна и професионална – и тя ме кара да преосмисля отново всичко, което правя – и в блоговете, и в бизнеса.

Задавам си твърде много въпроси, а отговорите идват трудно и бавно. Искам всичко, което правя, да бъде стойностно за хората – да носи полза за техния живот и работа. А това не е лесно в заобикалящото ни море от информация (и дезинформация).

Това наложи и паузата в блогването. Това, което пиша, трябва да бъде важно и ценно за читателите. Иначе няма смисъл. Ако просто преписвам информация от другаде, ако повтарям идеите на други хора – с какво точно допринасям аз за вашия успех?

Не е лесно да бъдеш оригинален и гениален. Почти всяко нещо, за което се сети човек, вече е описано и разказано някъде другаде. Тогава какъв е пътя?

Още не знам със сигурност. Затова се обръщам към вас с благодарност и молба за съвет. Благодаря ви за това, че сте лоялни читатели. Виждам по статистиките на блога, че все още се случва по 1000 читатели на ден да идват тук и да намират нещо полезно. Благодаря ви за това, че през тези два месеца на мълчание продължавахте да черпите информация и вдъхновение от публикациите в “Нова работа”. Благодаря и на тези, които със загриженост се поинтересуваха за причините да не пиша и за моето здравословно състояние.

Затова искам да ви попитам – кое е онова, което харесвате в “Нова работа”? Какво още ви интересува? Как да продължим да развиваме блога така, че да си бъдем взаимно полезни?

Писането тук и споделянето на мисли, идеи и професионален опит е удоволствие за мен. Но това отнема време и енергия, а не носи никакви приходи. Както виждате, реклами на практика няма (с изключение на един забит в ъгъла блок на AdSense). Затова ще си позволя да ви задам и още един въпрос, който за мен е важен: как според вас бих могъл да монетизирам своя труд? За какво вие бихте дали пари? Дали да наблъскам пространството с повече реклами или да предлагам платени услуги и материали? Кое бихте приели?

Надявам се, че след като читателите са толкова много, ще има и много отговори на тези въпроси. А те са важни за мен, за да знам накъде да продължа. Вярвам, че са важни и за вас.

Благодаря ви!

Гласувайте за тази статия в Svejo.net:

Вижте и тези публикации:

Истината и само истината

Майк Рам — Tue, 07 Apr 2009 12:03:37 +0000

Когато пишем своята автобиография или мотивационно писмо, често сме изкушени да преувеличим някои факти, за да се поставим в по-добра светлина, или пък да скрием други, които биха ни злепоставили пред евентуалния работодател. Това може и да донесе някакъв успех в краткосрочен план, но по принцип е лоша стратегия в дългосрочен план, защото истината винаги излиза наяве и ако сме я изкривили и представили по друг начин, късметът ще ни изневери.

В едно проучване, проведено от сайта CareerBuilder.com само 8% от анкетираните са си признали, че са “послъгвали” в CV-то си, докато близо половината от анкетираните HR мениджъри отговарят, че са хващали кандидати в лъжа. Истината е, че HR специалистите са много добри в това отношение и ако не в самото резюме, то на интервюто със сигурност ще успеят да разкрият скритата от вас истина и това директно ще ви лиши от възможността да работите в тяхната компания.

60% от анкетираните работодатели в същото проучване са отговорили, че ако открият измама, дисквалифицират кандидата без да се замислят.

Най-често кандидатите се изкушават да преувеличат отговорностите си и постиженията си, позицията и заплатата си в предишната фирма, или да представят некоректни дати в трудовата си биография, най-често за да маскират празни периоди. Това е грешка, защото още по време на интервюто ще ви бъдат зададени уточняващи въпроси относно естеството на вашата предишна работа, ще ви бъдат поискани подробности за постигнатите успехи и обяснения за неясните периоди от вашата биография. Тогава, ако интервюиращия усети, че се опитвате да го подлъжете, вие ще загубите шансовете си да бъдете назначени там.

Разбира се, послъгването не е само прерогатив на кандидатите. Много често и работодателите обещават прекрасни условия на труд и фантастични възнаграждения, които после се оказват плод на тяхното желание да ви спечелят, отколкото действителна реалност, но с това и те поемат своите рискове един кадърен служител да ги напусне, разочарован от подобна лъжа. За да можете, обаче, да изисквате честно и коректно отношение към себе си, трябва самите вие да бъдете честни и коректни в представянето си. Така че – придържайте се към истината – тя действително ще ви направи свободни.

Гласувайте за тази статия в Svejo.net: