Нова работа

Работата отнема най-много време от съзнателния (будния) ни живот. Затова, влиянието, което оказва върху нашето здраве – физическо и психическо – е огромно. Когато почувстваме, че нещата не вървят, добре е да се замислим дали не е време за промяна, преди да са настъпили тежки и необратими поражения върху нашето съзнание.

Предлагам ви 5 знака, които да ви подскажат, че е време да си потърсите друга работа, за да продължите да се развивате и да са опазите като човек.

1. Не можете да понасяте колегите си. Ако не получавате подкрепа в работата си, ако чувате саркастични забележки зад гърба си, ако атмосферата е нагнетена от напрежение, значи това място не е за вас. Забележете колко пъти се оплаквате на близки и приятели от колегите си. Ако го правите редовно, значи тази среда вече не е подходяща за вас.

2. Постоянно следите часовника. Ако често-често поглеждате към часовника с отчаяна надежда да дойде по-скоро часът за обедна почивка или за края на работния ден, значи присъствието в този офис е истинско мъчение. Не го удължавайте повече – тръгнете си завинаги.

Продължи към пълния текст »

или

До какво може да доведе липсата на комуникация във фирмата

Историята е следната:

Когато 41-годишната Мари Лупе Куули от Джаксънвил, Флорида, видяла обява за работа във вестника, която изглеждала подозрително подобна на нейната, и в която за контакт бил публикуван телефонният номер на собствения й шеф, тя решила, че са я нарочили за уволнение и обявата е за неин заместник. Тогава тя отишла в офиса в неделя вечер, където работела като архитект, и унищожила чертежи и скици, разработвани в продължение на 7 години, оценени на 2.5 милиона долара.

За полицията не било никак трудно да се досети кой е извършил погрома, тъй като Куули единствена освен шефа си имала достъп до тези файлове. За късмет, шефът й имал копия на всички файлове, така че загубата се оказала минимална. Впоследствие се разбрало, че обявата за работа била за фирмата на жена му, така че нашата главна героиня не я е грозяла никаква опасност и отмъщението й не само е било нахалост, но я е вкарало в беля.

Продължи към пълния текст »

Въпреки, че някои хора (включително и аз) смятат, че “стъкления таван” е разбит, едно изследване на сайта CareerBuilder.com, показва, че това все още не е факт навсякъде. Това твърди Chris Russell в блога Secrets of the Job Hunt, който за съжаление не е дал линк към резултатите от това изследване. Аз също не можах да ги намеря (може и да не са публично достояние), така че се доверявам на Крис за достоверността на изнесените факти.

34% от анкетираните жени смятат, че получават по-ниски заплати от мъжете на същата позиция и със същата квалификация. Този резултат е почти непроменен спрямо 2006 година, когато такъв отговор са дали 35% от жените. Изследването, наречено “Workplace Equality,” (Равенство на работното място) тази година е включило 4 328 мъже и 3 632 жени наемни работници в Съединените Щати.

Продължи към пълния текст »

Въпросът дали с пари може да се мотивират служителите да работят по-ефективно и по-отдадено много често се е дискутирал. По-иначе стои въпросът: можеш ли да купиш с пари един служител, който е решил да напусне? А още по-засукан е въпросът: защо, след като им повишавам заплатата периодично, пак напускат?

Един от отговорите е очевиден – заплатата не е мотивационен фактор, тя е хигиенен фактор. Това ще рече, че тя винаги се приема за даденост и човек не би се напънал да работи повече за същите пари, които ще получи и следващия месец, независимо колко много са те. От друга страна, периодичното актуализиране на заплатата на годишна база, се приема повече като компенсация за растежа на инфлацията, отколкото като опит за повишаване на мотивацията.

Има, разбира се и много други причини, поради които един човек би напуснал. Phil Gerbyshak ни предлага 5 от тях, като акцентира върху това, че става въпрос за важни и ценни за фирмата специалисти – така наречените “суперзвезди” – хора, които са истинските двигатели на работата във фирмата, с чието напускане не само ще загубим ключов служител, но и може да повлияе негативно на мотивацията на останалите колеги. (За съжаление, сайтът вече не съществува и не мога да ви дам връзка към оригиналната публикация.)

1. Скучни и еднообразни служебни задължения – Ако имате работник с голям капацитет и амбиция, но му поставяте еднообразна и повтаряща се работа всеки божи ден, той ще предпочете да се махне, за да потърси друго място, където да оползотвори своите способности.
2. Продължи към пълния текст »

Donald Trump разказва в блога си за два случая, в които властите са наложили дискриминационни мерки по отношение на кандидатите за работа, което е довело до съдебни спорове, но в крайна сметка съдът е отхвърлил възраженията и в двата случая.

Първият от тях се отнася до решение на местната власт в област Сарасота, Флорида, да забрани назначването на пушачи на държавна служба. Обяснението е, че заради цигарите служителите струват на работодателя повече – и като намалена продуктивност, и като увеличени здравни осигуровки. Оказва се, че мярката не е дискриминационна, тъй като още преди 10 години Върховният съд на Флорида е постановил, че всеки работодател има правото да откаже работа на пушач.

“Пушачите на сапун!” е любима тема и в България – не случайно още древните римляни са разбрали, че всеки подход, който разделя народа на две големи групи и ги противопоставя една на друга, дава по-стабилна власт в ръцете на управляващите. Важният въпрос е: кой точно ще заклеймим като пушач? Този, който си дръпва от време на време, този, който пуши по 2-3 цигари на ден (това са мнозинството от “пушачите”) или онзи, който “издухва” по две кутии на ден? Интересно за каква субстанция за пушене става въпрос? Ако пушиш тютюн е ясно – оставаш без работа, но за употребяващите марихуана някак не става ясно какво е становището на закона.

Продължи към пълния текст »

В японския парламент бил приет закон, според който не е допустимо да има дебели хора в японските фирми, научаваме от блога на Donald Trump. За целта са установени максимално допустими мерки на талията за мъжете и за жените и всяка компания е длъжна периодично да ги проверява. Ако се намери служител, който е по-дебел от зададената норма, фирмата трябва да намери начин да го накара да отслабне, защото в противен случай тя, фирмата дължи глоба.

Това, както се сещате, е една прекрасна идея. Целта е да се отглежда една здрава нация, тъй като излишните килограми са сериозна предпоставка за високо кръвно, диабет и болести на сърцето. Тук, разбира се, можем да си спомним и за известния стремеж на Хитлер да изгради подобно общество в Германия преди 60-70 години, а както добре знаем, японците винаги са били негови почитатели.

То така се започва: първо пушачите, после дебелите, ще минат през слепите и сакатите, хомосексуалистите и евреите и накрая ще останат чистокръвни, здрави, бодри и трудолюбиви японци.

Продължи към пълния текст »

Държавните служби не само у нас, но и по света изпадат от време на време в еуфорията да внедряват случайно подочути практики с цел подобряване на ефективността на служителите и обслужването на клиентите. Естествено, като всяко недомислено нещо, резултатите, до които водят подобни инициативи, са трагикомични.

Една подобна история разказва Carmine Coyote в своя блог Slow Leadership. Историята се случва в Кралските данъчни служби в Англия. Там решили да подобрят ефективността на своите служители, като увеличат работната площ на бюрата. За целта на всички служители било забранено да си слагат лични вещи по бюрата, включително:

• чаши с кафе или чай
• сладкиши
• соленки, гризини и чипс

и най-важното:

• снимки на семейството и
• плюшени играчки

Продължи към пълния текст »

Понякога човек така се вдълбава в работата си, че забравя, че е човешко същество и има нужда от нормален личен живот. Подложени на постоянен стрес в работата, доста хора “прегарят”, което може да се изрази във всякакъв вид физически и психически разстройства. Наскоро ми попадна едно видео, което е много показателен пример какво може да ви се случи, ако работата ви изцеди докрай. Коментаторите на страницата на видеото в youtube спорят дали е автентично или е правено по сценарий. Наистина, има някои основания за съмнение в автентичността му, но не това е най-важното. По-важно е да ценим живота и здравето си и да умеем да намираме баланса между работата и личния живот.

Затова, един съвет от мен: ако работата ви мъчи и изсмуква жизнените ви сили, не се затваряйте в себе си, а излезте с колеги или с приятели на по бира, споделете проблемите си с тях и ще видите как ще се отпуснете и ще се почувствате отново човек. Ако това не действа, ако не можете да понасяте колегите си да ги гледате, камо ли да пиете с тях, значи нещата са много зле и единственото решение е да си потърсите друга работа. Направете го преди да “изгорите” и да станете като героя на този клип. Тогава може и да е твърде късно.

Ето го и самото видео:

Гласувайте за тази статия в Svejo.net:

Ако харесвате статиите в този блог и се интересувате от тематиката, която разглеждаме, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се напълно безплатно за нашия бюлетин чрез RSS feed или по имейл.

Коя фирма е достойна за уважение? Коя компания можем да наречем “велика”?

Колегата-блогър Pawel Brodzinski ни подсказва как бихме могли да отговорим на тези фундаментални въпроси, като ни задава серия от по-прости въпроси, на които всеки от нас би могъл да отговори (моят превод е доста свободен, по-скоро интерпретация на оригиналните му въпроси):

• Харесвате ли хората, с които работите?
• Можете ли да разчитате на тях за помощ, ако се наложи?
• Ще получите ли подкрепа от ръководството, ако поискате да смените позицията си (или отдела) във фирмата?
• Чувствате ли се удобно да споделяте своите професионални проблеми с вашите началници?
• Те изслушват ли ви?
• Когато вашият шеф направи грешка, извинява ли се?
• Хората, които ви интервюираха, когато кандидатствахте, бяха ли напълно искрени с вас?
• Чувствате ли духа на фирмата като “мускетарски” – един за всички и всички за един?
• Успяха ли най-досадните неща във фирмата да се променят през последната година?
• Бихте ли препоръчали (искрено) на ваши приятели да дойдат на работа във вашата фирма?

Ако отговорите на повечето въпроси с “да”, значи имате късмета да работите във велика компания, казва Павел. Честно да си призная, въпреки че съм работил на много места, не мога за никоя от фирмите, в които съм бил, да отговоря с “да” на всички въпроси. А за много от тях, даже и на половината въпроси не мога да дам положителен отговор. Дали фирмите у нас са скапани или просто аз съм имал лош късмет?

Как е при вас? Работите ли във велика фирма?

Гласувайте за тази статия в Svejo.net:

Ако харесвате статиите в този блог и се интересувате от тематиката, която разглеждаме, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се напълно безплатно за нашия бюлетин чрез RSS feed или по имейл.

С този проблем съм се сблъсквал не един път и доста съм умувал над него. Наскоро попаднах на един пост в блога Predictably Irrational и реших да споделя мислите си публично. Вече съм писал по темата за парите като мотивационен фактор в блога PM Stories (на английски), но този път мисля, че проблемът е повече въпрос на култура (индивидуална и национална), отколкото управленски и затова публикувах моите съображения в моя личен блог на английски Stop and Think! Прочетете ги там, а после можем да коментираме и тук.

Ако харесвате статиите в този блог и се интересувате от тематиката, която разглеждаме, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се напълно безплатно за нашия бюлетин чрез RSS feed или по имейл.