Нова работа » Условия за работа

Напускам! Работата ми е скучна

Ивайло Спасов — Wed, 10 Dec 2008 11:52:19 +0000

Вдъхновен от статията на Майк Как (не) се гради лоялност, реших да напиша няколко реда за една малко споменавана причина за демотивация и напускане на работа, която обаче според моите наблюдения се наблюдава доста често. Някои я описват като част от липсата на развитие, но аз мисля, че определено може да се разграничи и наличието й може да отложи нуждата от развитие.

Тази причина е липсата на разнообразие в работата.

Нека обрисуваме действителността. Направете един кратък обзор на своята работа. Погледнете как с течение на времето тя става все по-рутинна и по-рутинна. Свиквате с нея и ако не се замисляте много, сте си добре. Но за тези, които очакват развитие, нещата не стоят по този начин. Къде е решението?

Във всяка обява за работа пише, че се предлага развитие, но обикновено нещата не стоят така. Месеците и годините минават, дори постоянно ви правят оценки на трудовото представяне. Очаквате да се случи нещо, но уви. Работите като чиновник по точно определена длъжностна характеристика, която не подлежи на никаква промяна. Точно този момент е най-трудният за всеки служител, защото той започва да си задава въпроси, един от които е: “Аз работя ли достатъчно добре?” Тази мисъл започва да дълбае и да ви терзае всеки ден, което, незабележимо за вас, води до понижаване производителността на труда. А ето това се забелязва повече, отколкото доброто трудово представяне. За голямо съжаление една част от българските работодатели все още се водят от принципа “Щом добре работи, да си стои там” и съответно ви губят.

След като обрисувахме действителността, време да предположим възможните решения. Да създадеш политика за кариерно развитие не е лесна работа и малко хора се замислят, че тя се гради на база развитието на компанията и текучеството.

За да растат броят и вида на длъжностите трябва самата компания да се развива и да открива нови офиси и дейности. Само така може да се да сте сигурни, че вашите познания и опит могат да бъдат използвани за по-отговорни дейности. Вторият вариант е текучеството – ако някой напусне, то тогава да имате шанс да заемете неговото място. И двете възможности отнемат неопределено време и е необходима и доза шанс.

Нормално решение на проблема според моите наблюдения е разнообразяване на работата (респективно и на длъжностните характеристики). Ако работите в офиса с различни специалисти по един общ проект например, е добре да си помагате, като съответно започнете да научавате нови неща от позицията на вашия колега. Точно в този момент се случват 3 важни неща:

Участвате в безплатно обучение на работното място, пряко обвързано с практиката (нека работодателите да обърнат внимание на това);
Вие започвате да се мотивирате допълнително за изпълнение на новите задължения, без въобще да сте преназначавани на различна длъжност;
Ако излезете на пазара на труда, вие ще имате по-голям шанс, защото сте имали възможност да работите разнообразни неща, освен тези, които са ви били като основно задължение.

Пример: Един специалист по подбор работи в един отдел със специалисти в тренингите, мотивацията на персонала и др. Добре ще бъде този специалист да бъде въвлечен и в останалите процеси по управление на човешките ресурси. Така той има шанс да се превърне в т. нар. длъжност в обявите “HR Generalist” и да работи по-нататък в компания, която ще изисква от него да е добър в различни области.

Извод: Разнообразяването на работата е мениджърско решение, което трябва да бъде взето внимателно и насочено към активните хора, които и се нуждаят и очакват промяна. Разнообразяването и възлагането на допълнителни отговорности по даден проект може да замести временно желанието за израстване, когато не можете да предложите такова на служителя. Ако сте служител, представете си колко мотивиращо за вас ще бъде да ви допуснат до ново знание и то директно свързано с практиката и действията на компанията. Ако сте работодател, можете сами да пресметнете колко ще спечелите и спестите от подобен род внимателно прилагана стратегия.

Последно и важно уточнение: допълнителните задължения не трябва да са нов вид рутина, а задължително да бъдат свързани с придобиване на нови и полезни знания.

Тази статия е написана от Ивайло Спасов – първият гост-автор в блога Нова работа. Благодарим му за чудесния материал и го приветстваме с”Добре дошъл в екипа!”

Гласувайте за тази статия в Svejo.net:

Ако харесвате статиите в този блог и се интересувате от тематиката, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се за съдържанието на блога чрез RSS feed или по имейл.

Вижте и тези публикации:

Кризата – две различни реакции

Майк Рам — Tue, 09 Dec 2008 11:00:16 +0000

“Световната финансова криза” е изразът, който доминира медийното пространство напоследък. Всякакви специалисти се изказват по всякакви теми, но общото усещане е за някакво природно бедствие, като ураган, например, което ще ни покоси всички и ние просто нищо не можем да направим.

Аз съм върл противник на паникьорските и апокалиптичните приказки и вместо това предпочитам да представям пред себе си конкретни проблеми, представени на прост език, и да им търся конкретно решение. В блога Jobacle.com ни разказват една подобна конкретна история, над която си струва да се замисли човек.

Една сутрин в петък – един напълно нормален и спокоен ден – във фирма А всички служители получават имейл от шефа, в който се обявява тържествено сливането на фирма А с фирма Б, което ще подобри позициите на обединената фирма на пазара и ще създаде изобилие от нови бизнес възможности.

Един служител, наречен Майк (съвпадението е случайно, няма нищо общо с мен изпаднал в потрес, мислейки си за къщата, която си е купил, за ипотеката, която трябва да изплаща, за сриващата се икономика и за бебето, което било на път. Да загуби работата си за него било просто немислимо.

В този момент, край неговото бюро спряла Джени.

- Получи ли писмото? – попитала го тя. – Много яко, нали?

Майк би направо втрещен.

- Какво му е якото? Как се живее с тази заплата? А най-вероятно всички ще ни изхвърлят на улицата.

- Успокой се, човече! Първо, силно се съмнявам, че това ще ни засегне по някакъв начин – ние сме много печеливш отдел, за да си позволят да ни съкращават. освен това може да поискат ти да оглавиш целия нов отдел след сливането! Малко повечко отговорности и по-голям екип ще доведат логично и до по-голяма заплата.

- А ако назначат колегата от фирма Б да ръководи играта? Това веднага ме прави излишен.

- Хей, всичко е възможно. Но важното е да не забравяме, че сега е моментът да заблестим. Възможностите пред нас се разширяват, не се свиват – помни това.

Въпросът е: какво мислите вие? Дали в такива моменти възможностите се свиват и трябва да се снишим, за да ни отмине бурята, или наистина пред нас се разкриват повече шансове и трябва да ги използваме, за да се развиваме напред.

Аз категорично избирам второто. А вие?

Гласувайте за тази статия в Svejo.net:

Вижте и тези публикации:

Как (не) се гради лоялност

Майк Рам — Mon, 01 Dec 2008 05:07:49 +0000

Много фирми в днешно време се оплакват от липса на лоялност от страна на служителите си, но рядко се замислят каква е причината за това. Вече съм коментирал, че за мен лоялността е поведение, отговарящо на изискванията на закона. Да предадеш важна търговска информация на конкуренцията е нелоялно. Да напуснеш фирмата, в която си работил 5 години е напълно лоялно, стига да си подал предизвестие в договорения срок.

Да искаш един служител да работи дълго и всеотдайно за фирмата – това означава нещо много повече от лоялност – той трябва да бъде мотивиран.

Днешната тема е за лоялността и е продиктувана от едно изследване, проведено от CareerBuilder.com сред HR специалисти в Щатите. Според него, близо 25% от анкетираните са споделили, че не изпитват никакви скрупули и не се чувстват лоялни към фирмата, в която работят, а 20% са завили, че имат намерение да си сменят работата в следващите 12 месеца.

Информацията за това изследване открих в блога Slow Leadreship и авторката на статията – Nina Simosko – смята, че това са доста плашещи стойности, които би трябвало да накарат съвременните мениджъри сериозно да се замислят за своите управленски методи, защото подобна липса на лоялност сред служителите може да доведе до катастрофални последици за фирмите.

Аз нямам данни за България, но според моите лични наблюдения, у нас положението е даже по-зле. Затова бих искал да проуча вашето мнение по въпроса и ще пусна нова анкета по темата.

Разбира се, организаторите на проучването са потърсили и причините за това високо ниво на нелоялност и са задали въпроса “Защо?”. Логично, анкетираните са посочили като основен виновник мениджмънта на фирмата. Ето и най-често даваните отговори:

“Моят работодател не ме цени” (61%)
“Усилията ми остават незабелязани или неоценени” (52%)
“Не ми плащат достатъчно” (51%)
“Нямам възможности за кариерно развитие” (44%).

Съвсем очевидно може да се направи извода, че за да бъде мотивиран един човек да работи с желание и хъс, е необходимо:

неговият мениджър да следи неговата работа и да дава коректна и навременна обратна връзка,
трудът му да бъде добре заплатен и
да има възможности за професионално и личностно израстване.

Въпросът е: дали работодателите у нас осъзнават това и какво правят по въпроса за повишаване на лоялността и мотивацията на своите служители?

Очаквам вашите коментари.

Гласувайте за тази статия в Svejo.net:

Вижте и тези публикации:

Болки в гърба

Майк Рам — Tue, 18 Nov 2008 08:14:52 +0000

Болките в гърба са често срещано явление, засягащо хора от всякакви възрасти и професии. От болки в гърба страдат както хора, извършващи тежък физически труд, така и такива, работещи на бюро, така също и активни спортисти.

Едни специалисти препоръчват повече движение, други – по-малко движение. Едни твърдят, че причината за болките е в неправилната стойка, а други – че това е неправилното хранене. Факт е, че това отдавна не е старчески проблем и все повече млади хора страдат от него. Аз самият също страдам от силни болки в гърба и си ги обяснявам с постоянната, леко приведена поза, която заемам, докато работя пред компютъра. Изглежда, че няма ясно и категорично мнение за произхода и лечението на болките в гърба, но за сметка на това има доста информация, налична в мрежата.

Подбрал съм ви няколко публикации, от които човек може сам да си направи извод за причината за болките в неговия конкретен случай и да предприеме конкретни мерки за лечение.

Поли от Let’s Gym разглежда сериозността на въпроса в статията си Грижа за гърба и предлага различни упражнения, според това какво работите, както и няколко предложения за бременни жени.
Блогът на Интернет реклама поставя 5 важни въпроса за произхода и лечението на болките в гърба и им дава отговори.
Полезна информация за болките в гърба предлага и сайта Домашен лекар.

Моето лично мнение е, че един от най-добрите методи за справяне с болките в гърба, като допълнение към предложеното в горните сайтове, е масажът. Затова, накрая ви предлагам една моя публикация от личния ми блог, посветена на момичетата от Спа Студио Сабина и чудесата, които могат да направят с вас, ако ви боли гърба.
Гласувайте за тази статия в Svejo.net:

Ако харесвате статиите в този блог и се интересувате от тематиката, която разглеждаме, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се напълно безплатно за нашия бюлетин чрез RSS feed или по имейл.

Вижте и тези публикации:

За и против работата от дома

Майк Рам — Mon, 17 Nov 2008 12:08:54 +0000

Животът в големите градове става все по-напрегнат, а улиците все по-задръстени. Работният ни ден започва с огромна доза стрес и гняв, която впоследствие разтоварваме върху колегите, клиентите и близките си. И ако ние в София едва напоследък започнахме да усещаме негативите на живота в големия град, то оттатък океана се борят с този проблем от доста по-отдавна.

Едно от очевидните решения е възможността за работа от дома. Разбира се, основният аргумент против този подход, е стремежът на началството към тотален контрол на вашето работно време. Но ако човек попадне на разумни шефове, ръководещи се от бизнес аргументи, а не от наполеонови комплекси, ползването на няколко дни в седмицата за работа от къщи, би могло да се окаже изключително печеливш ход.

Какво печелим?

Преди всичко време. И това никак не е малко. Времето е най-ценния ни ресурс и въпреки, че би могло да се мери в пари, то не може нито да се пести, нито да се компенсира.

Никак не са малко хората, които “изхабяват” поне по един час за пътуване до работното място в едната посока всеки ден. Това време, ако останем у дома, може да се използва или за повече работа, от което ще спечелим и ние, и работодателя, или пък ще го използваме за повече общуване със семейството, което ще ни създаде по-спокойно и по-ведро настроение за деня, и в резултат ще бъдем в по-голяма степен работоспособни и продуктивни.

Някои изтъкват аргументите, че стоейки вкъщи, спестяваме от офис пространство. По принцип това е така, но едва ли е възможно да прекарате всичките си работни дни без да се срещнете с колегите и шефовете, така че присъствието ви от време на време в офиса е силно наложително. Липсата на постоянно работно място в този случай ще трябва да се компенсира от много точно планиране на използването на общото офис пространство, което може да оскъпи целия процес.

Работата от дома налага и допълнителни разходи по телекомуникация – постоянна и сигурна интернет връзка, специализиран софтуер за общуване от разстояние, по-сериозна защита за сървърите за приложения и данни. За много дейности наличието на имейл и Скайп е напълно достатъчно, но за други е необходима по-сериозна инвестиция в комуникационни технологии.

Разбира се, не всяка работа може да се върши от дома. Ако професията ви е свързана с постоянно общуване с клиенти, като продавач, например, ясно е, че няма как да ги обслужите от дома си – ще трябва да отидете в магазина, където идват и те. Но ако работата ви е не изисква постоянно присъствие в офиса, ако има творчески характер, преместването на работното място вкъщи може да се окаже най-доброто решение.

Важен фактор е и доколко домашната обстановка ви създава условия за концентрация и съсредоточаване в работата. Има хора, които успяват да създадат работна атмосфера у дома си и да се фокусират върху текущите задачи. Други се разсейват от дребни домашни задължения или от другите членове на семейството (най-често децата), които също обитават жилището.

Не на последно място, в полза на работата от дома стои и фактът, че по този начин облекчаваме живота на цялата планета. По-малко коли в трафика означават по-малко вредни емисии във въздуха, по-спокойно и по-бързо придвижване, по-малко стрес за всички.

Какъв е изводът?

Изводът е, че ако едно решение е добро за едни, то за други не е. Не е лесно да се прецени кое е по-ефективно – дали да работите от дома или в офиса. Трябва да се вземат под внимание естеството на работата, текущите разходи за поддръжка на офиса, разходите по придвижване всички служители, наличните технологични възможности за отдалечена комуникация. Най-добрият подход е да се пробва по малко. Например, първоначално може да си извоювате един ден от седмицата, в който да работите от къщи. Постепенно това време може да се увеличава, ако се види, че подходът дава резултат.

За да се постигне по-голяма ефективност на работата от дома, е необходимо много добро планиране и синхронизиране на задачите за седмицата на целия екип, както и постепенното изграждане на една по-висока комуникационна култура. В крайна сметка, животът е един и най-добрият начин да го изживеем, е като постигнем точният баланс между работата, семейството и личните си интереси и като не допускаме да пилеем излишно най-ценното си богатство – времето.

Гласувайте за тази статия в Svejo.net:

Вижте и тези публикации:

Кой се грижи за нашето здраве в офиса?

Майк Рам — Sat, 08 Nov 2008 14:03:32 +0000

Наскоро в блога Pick The Brain попаднах на една много интересна статия за употребата на преносим дефибрилатор (AED – automated external defibrillator). Авторът тренира хокей любителски и по случайност бива изпратен на курс за работа с дефибрилатор. Там научава важни неща, които го карат да се замисли колко е важно да бъдем подготвени за неочаквани сътресения в нашето здраве.

Илюзия е, че инфарктът може да споходи само възрастни хора. Напротив – от него са застрашени хората от всички възрасти. Инструкторът, водил курса, споделя, че с помощта на преносимия дефибрилатор над 70% от хората, получили инфаркт, са били спасени. В статията от Pick The Brain, както и в статията за дефибрилатора в Уикипедия има доста добри съвети какво трябва да се прави, ако наш близък или колега получи инфаркт и как да се работи с дефибрилатора. Не ги превеждам тук, защото не съм квалифициран да давам медицински съвети и не знам доколко е редно да го правя.

По-интересния въпрос е: някой въобще подготвя ли хората за оказване на първа помощ в подобни ситуации? Всеки ден се случват инциденти – човек може да се подхлъзне и да си счупи крака или просто да вдигне кръвното, да получи световъртеж или силно главоболие. Това са съвсем нормални неща от нашето ежедневие, но едва ли някой във вашия офис е обучен как да се справи с тях. А какво да кажем за по-сериозни случаи като припадъци и гърчове – дали са породени от инфаркт, епилепсия или хипогликемия – кой може да прецени (в офиса или у дома) и да окаже първа помощ?

Оказва се, че обучения по оказване на първа помощ има – една от организациите, които провеждат такива курсове е Българският червен кръст. Но мисля, че никой не е задължен да ходи там и естествено – никой не го прави. А качествената подготовка за неочаквани инциденти наистина може да спаси човешки живот.

Питам се – има ли фирми, които се замислят над тези въпроси и организират курсове по оказване на първа помощ за своите служители? Колко фирми познавате, които имат поне аптечка и някакъв комплект за оказване на първа помощ? Аз съм работил на много места, но само в една от фирмите, където съм работил, имаше аптечка, заредена с болкоуспокояващи, лекарства за гърло и дамски превръзки. Да, за някого може и да е смешно, но дори и това е някаква малка крачка напред. За съжаление, крайно недостатъчна.

По въпроса за оказване на първа помощ има хубава статия в Уикипедия, а като се разровите из Google, ще намерите още информация, макар и не много добре структурирана (предимно от форуми) и насочена главно към помощ при автомобилни катастрофи.

Ще се радвам да споделите и вашите впечатления от медицинската подготовка във вашия офис – дали работодателя праща служители на курсове по първа помощ, дали има заредена аптечка в офиса – както и да разкажете случаи на здравни проблеми на работното място и как сте се справили с тях.

Гласувайте за тази статия в Svejo.net:

Вижте и тези публикации:

Припадък в офиса и как да окажем първа помощ

8 съвета как да договорим по-добра заплата

Майк Рам — Mon, 27 Oct 2008 04:15:38 +0000

Договарянето на заплатата е венецът на интервюто за работа – негова кулминационна точка и решаващ момент за вземане на окончателното решение. Затова, правилният подход към преговорите за заплатата е изключително важен. Тук ще ви предложа няколко съвета, които съм събрал от различни източници в мрежата, както и от собствения ми опит.

Разбира се, един от основните фактори при започване на преговорите, е коя е страната, която има по-голяма нужда от сделката. В Щатите в момента тече икономическа криза, която сякаш не е толкова страшна в действителност, колкото истерията, която се е създала около нея. Фирмите масово съкращават хора и намирането на нова работа става все по-трудно. Увеличаването на безработицата поставя търсещите в по-неизгодно положение и ги принуждава да приемат предложения значително по-ниски, от това, на което са се надявали, само и само да не останат на улицата.

У нас положението е по-различно. Има региони, където хората нямат никаква работа и такива, където работните места все не могат да бъдат запълнени. Има сектори от икономиката, където съкращават работници, има и такива, където не могат да си намерят нужните специалист месеци наред. Възможно е кандидадът да бъде в по-изгодната позиция да поставя условия относно финасовото си възнаграждение, а може и да бъде в по-неудобното положение да бъде притискан от безработицата. Съветите, които ви предлагам, са ценни с това, че вършат работа както в единия, така и в другия случай. Ето ги и тях:

1. Проучете пазара и фирмата, в която кандидатствате. Изключително важно е да се подготвите с информация за различните нива на заплатите във вашия сектор, както и за възнагражденията, които фирмата, в която кандидатствате, дава. Добре е да използвате официални източници, в които има представителни данни. Добрата предварителна подготовка е гаранция за успешни преговори.

2. Създайте си ясна представа какви са обективните размери на заплатите в бранша и какво заслужавате вие на базата на професионалните ви умения. Не се подлъгвайте по слухове и илюзии. Често в някои професионални среди се пораждат слухове, че фирма Х давала заплати Y. Дори и да е вярно, т. е. да има служител на фирмата Х, който получава заплата Y, това още не означава, че всички хора получават толкова пари и че това е заплатата, която вие заслужавате.

3. Не бързайте с разговора за заплатата. Изчакайте максимално дълго, докато съберете достатъчно много сведения за фирмата и за работата, която ви предстои да вършите. Използвайте интервюто да изтъкнете вашите най-ценни качества и постигнатите успехи. По този начин ще имате по-солидни основания да искате по-висока заплата.

4. Не приемайте първоначалната оферта за твърда и окончателна. Всяка оферта може да бъде обсъждана и променяна. Не забравяйте, че вашите приходи се формират не само от заплатата, а и от социални придобивки, отпуски и т. н. Опитайте се да предложите различни комбинации, които биха били изгодни както за вас, така и за работодателя.

5. Не се впускайте в преговори само за пари. Може да се окаже, че фирмата наистина не е в състояние да ви даде по-голяма заплата (поне в началото), но за сметка на това, да ви предложи други компенсации, като по-голяма отпуска, време и средства за професионално обучение, командировки в чужди държави или работа от дома. Понякога възможността да разполагате с повече време за лични проекти, за гледане на дете или са довършване на образованието е по-ценна, отколкото парите. Преценете кое от всички тези неща има най-висок приоритет за вас и акцентирайте върху него по време на преговорите.

6. Подкрепете исканията си с аргументи. Покажете как с вашата работа ще допринесете за ефективността на фирмата, за увеличаване на приходите или за съкращаване на разходите. Докажете, че парите, които фирмата ще ви плати, не са просто неминуем разход, а полезна инвестиция.

7. Не бързайте да се съгласявате с първата предложена ви сума, дори и тя да е много добра за вас. Първото предложение обикновено е близо до долната граница на диапазона, в който преговарящия има правото да ви оферира заплата. Опитайте да си поискате повече, изтъквайки своите професионални умения и опит, и ползата, която ще допринесете за компанията. Ако фирмата наистина има нужда от вас, много е вероятно да ви направят второ предложение на малко по-високо ниво.

8. Не се предавайте лесно. Ако първото предложение е под вашите очаквания, не се отказвайте от преговорите. Бъдете настоятелни, аргументирани, постоянни и търпеливи. Демонстрирайте силно си желание да работите в тази фирма, мотивацията си да постигнете успех, както за себе си, така и за тях, и продължете преговорите, използвайки предходните съвети. Много е вероятно преговарящият да отстъпи пред вашата упоритостта и усилията ви да бъдат възнаградени с обещание за по-висока заплата.

Гласувайте за тази статия в Svejo.net:

Вижте и тези публикации:

Безплатен фитнес в офиса – мощен фактор за повишаване на мотивацията

Майк Рам — Mon, 29 Sep 2008 08:17:49 +0000

Представяте ли си да имате възможност да ползвате фитнес в офиса? А ако е безплатно? А през работно време?

Наскоро попаднах на една статия, в която се коментира, че все повече компании в САЩ предлагат някакви допълнителни облаги на своите служители, свързани с ползване на фитнес. Както вече писах, има много и различни форми на възнаграждаване и мотивиране на служителите, които не струват много пари, и една от тях спокойно би могла да бъде ползването на фитнес.

Авторът на статията много точно отбелязва, че подобна сделка е от взаимна полза както за работодателя, така и за служителя. От една страна, служителят не губи време за физически упражнения и е по-мотивиран да ги прави, което го прави по-свеж и работоспособен, и най-важното – по-здрав. Работодателят от своя страна печели по-мотивирани и по-здрави служители, което означава по-висока продуктивност и по-малко болнични.

Оказва се, че идеята за здравия дух в здраво тяло приема все по-примамливи измерения, що се отнася до допълнителните облаги, които фирмите предлагат на своите служители:

В някои фирми разрешават на служителите си да ползват няколко часа на седмица от работното време за фитнес.
Другаде спазаряват отстъпки за служителите си или направо раздават безплатни карти за ползване на обществени фитнес зали.
Трети пък оборудват собствена фитнес зала в офиса, за да не губят служителите време в път. Гарнирана с баня и съблекалня, това дава идеална възможност за активни тренировки дори и извън работното време.
Най-щедрите даже ангажират персонален фитнес треньор за своите подопечени!

Аз мисля, че това е една добра идея. Може би това е първата стъпка в осъзнаването, че служителят не е стока или добитък, който трябва да изцедиш еднократно и да го захвърлиш, а ценен капитал, който може да носи печалба на фирмата, ако се управлява добре.

Ако искате да бъдете успешни мениджъри и да ръководите мотивирани и ефективни екипи, посетете курсовете по управление на проекти, които водя във фирма RammSoft – професионално обучение, базирано на най-добрите примери от практиката!

Гласувайте за тази статия в Svejo.net:

Вижте и тези публикации:

Масовото запознаване с колегите – един ненужен ритуал

Майк Рам — Thu, 04 Sep 2008 16:02:53 +0000

Много често в първия работен ден, новият служител бива разведен из офиса от своя шеф или от по-старши колега и след идентифицирането на тоалетната и пушалнята, бива представен на всички колеги. Това е един доста смущаващ ритуал – човекът е напрегнат от новата обстановка и се опитва да запомни всичко, което е важно за неговата работа, като в същото време се старае да направи добро впечатление на хората, с които ще работи. Но запознаването с всички колеги е излишно натоварване на мозъка му, защото на другия ден той няма да си спомня ничие име освен на един-двама – тези, с които ще работи в постоянна връзка.

По-добра практика е в първия работен ден, новопостъпилият служител да бъде запознат с основните си задължения и правилата за работа в офиса. Необходимо е да познава прекия си ръководител, на когото ще се отчита, както и колегите, с които ще взаимодейства ежедневно. Всички останали ще си дойдат по реда с времето. Важното е човекът да навлиза постепенно в новата обстановка и нивото на стрес, свързан с това, да бъде колкото може по-ниско. Иначе съществува вероятност да придобие невярна представа за обстановката на работното място, изкривена от прекаленото количество информация, с което се е сблъскал в началото.

Разбира се, тук говорим за големи фирми с много персонал. Ако фирмата или офисът, в който се работи, се състоят от 5-6 човека, това не е проблем. Въпреки това, новият колега трябва да може да навлезе в новата среда постепенно, а не шоково.

Гласувайте за тази статия в Svejo.net:

Вижте и тези публикации:

7 съвета как да посрещнем нов служител

Идеалният шеф. Част втора – приятелството

Майк Рам — Mon, 01 Sep 2008 16:38:00 +0000

Продължаваме серията за идеалния шеф с поредния специфичен въпрос. Доста интересен казус се получава, когато шефът ви е и ваш приятел (или вие сте шеф на приятел). От една страна, добрите лични взаимоотношения предполагат и по-близки служебни такива, от друга – това може сериозно да навреди на морала в офиса и на авторитета на шефа.

Какви са ползите от това шефът да ви е приятел?:

1. Можете да получавате по-подробна и по-навременна информация за състоянието на бизнеса

2. Можете да си позволявате леки отклонения от служебната дисциплина, например по-чест да закъснявате за работа.

3. Можете да имате привилегията да получавате по-лека, по-авторитетна, по-предизвикателна или по-приятна работа. Каквото на вас ви доставя по-голямо удоволствие.

4. Имате предимство при раздаване на премии или годишните ревюта за преразглеждане на заплатите.

Тези привилегии, за съжаление, могат да доведат до сериозни проблеми в организацията на работата – колеги, които завиждат на вашето привилегировано положение, смятащи го за несправедливо, могата да нарушат чувствително производителността си или даже да саботират вашата или на шефа ви позиция.

От друга страна, шефът, за да запази авторитета си и да не допусне подобен разкол, би могъл не само да не ви даде подобни привилегии, а напраотив – да засили изискванията си към вас и открито да демонстрира по-строго отношение с цел да се предпази от злонамерени обвинения във фаворизъм. Тогава всички изброени дотук хубавини не само няма да ги видите, но и могат да се получат с обратен знак.

Постъпвайки така, естествено, той пък рискува да загуби вашето приятелство.

Аз лично имам един приятел, с когото сме работили доста години заедно, даже в няколко фирми. Интересното е, че въпреки голямото ни приятелство в личен план, в професионалната област винаги е съществувала някакъв вид конкуренция между нас – всеки се опитва да се покаже пред другия като по-добър специалист. Преди време той ми предложи да постъпя в тяхната фирма като негов пряк подчинен и въпреки относително добрата оферта, аз отказах. Реших, че неравнопоставеното положение ще засили професионалния ни егоизъм и от това ще пострада приятелството. И до ден днешен смятам, че съм постъпил правилно.

На вас поставям подобен въпрос – бихте ли работили с приятел, ако е ваш шеф или ваш подчинен? За тези, които не обичат да пишат коментари, съм поставил и анкета за гласуване горе вляво на заглавната страница. А по-словоохотливите приканвам да се включат и с коментари, в които да аргументират своите отговори.

Гласувайте за тази статия в Svejo.net: