Въпросът, който беше поставен, гласеше: “Как оценявате колегите си?” и имахте 5 възможни отговора, от които можехте да избирате по два. 337-те участника са дали 410 отговора, които се разпределят както следва:

• Професионалисти, на които разчитам винаги (39% от гласувалите, 130 гласа)
• Клюкари и скатавки, които нося на гърба си (33% от гласувалите, 110 гласа)
• Приятели, с които си пием бирата след работа (23% от гласувалите, 77 гласа)
• Злобни кариеристи, готови да те прегазят (21% от гласувалите, 71 гласа)
• Не работя с колеги и въобще не ги забелязвам (7% от гласувалите, 22 гласа)

Веднага прави впечатление, че отговорите могат да се разделят на три категории:

1. Според професионалното отношение.

В тази категория спадат първите два отговора. Те показват отношението ни към професионалните умения и способности на нашите колеги. Фактът, че най-голям процент от участниците са гласували с тези два варианта (72%), говори, че на работа все повече ценим професионализма на колегите и разчитаме на него. За съжаление, не винаги го намираме, което обяснява защо положителните и отрицателните отговори в тази категория са почти наравно. Твърде много хора смятат, че сред колегите им има излишен баласт, който те носят на гърба си. Все пак, лекият превес на позитивното отношение носи и надеждата, че професионалните отношения надделяват и така трябва да бъде.

2. Според личното отношение

Тук спадат 3-ия и 4-ия отговор, които представят емоционалното ни отношение към колегите – дали ги чувстваме като приятели или като врагове. Безспорно, работата на всички ни би била по-лека и по-приятна, ако хората, с които работим са ни близки или даже приятели (гласувайте и в новата анкета за колегите-приятели), но в крайна сметка, професионалните качества на човека са по-важни. В миналото битуваше мнението, че е най-добре да “се уредиш” да работиш при приятел и че успехите на колегите се дължат най-вече на подмазването им пред шефовете, а не на техните лични качества. Резултатите от тази анкета ме навеждат на мисълта, че въпреки немалкия брой гласове, тенденцията е хората с този начин на мислене постепенно да намаляват и все повече да се цени професионализма, независимо от личните отношения.

3. Хората-единаци

Те са малко, но тяхната изолираност не остава незабелязана. Понякога това са работохолици, за които общуването с колеги е чиста загуба на време. Други пък са твърде притеснени и затворени, и остават изолирани от всички. Едва ли да работиш сам е най-добрият и най-продуктивният начин на работа. Може би трябва ние да проявим малко повече активност и да се опитаме да ги приобщим към колектива. Може би тези хора се чувстват несигурни в качествата си и това ги кара да странят от другите. Според мен имат нужда от малко помощ, от една протегната ръка, за да могат да се интегрират ефективно в екипа и да бъдат по-продуктивни.

Ще се радвам да споделите и вашето мнение – как сте гласували и защо, и как вие тълкувате тези резултати.

Гласувайте за тази статия в Svejo.net:

Ако харесвате статиите в този блог и се интересувате от тематиката, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се за съдържанието на блога чрез RSS feed или по имейл.

Вижте и тези публикации:

• Бихте ли работили с приятел? Резултати от анкетата
• Как се сработвате с колегите? Нова анкета
• Фирмените празненства – резултати от анкетата
• Доволни ли сте от работата си – резултати от анкетата
• Анкета: Най-важните фактори за удовлетворението от работата

Продължаваме серията за идеалния шеф с поредния специфичен въпрос. Доста интересен казус се получава, когато шефът ви е и ваш приятел (или вие сте шеф на приятел). От една страна, добрите лични взаимоотношения предполагат и по-близки служебни такива, от друга – това може сериозно да навреди на морала в офиса и на авторитета на шефа.

Какви са ползите от това шефът да ви е приятел?:

1. Можете да получавате по-подробна и по-навременна информация за състоянието на бизнеса

2. Можете да си позволявате леки отклонения от служебната дисциплина, например по-чест да закъснявате за работа.

3. Можете да имате привилегията да получавате по-лека, по-авторитетна, по-предизвикателна или по-приятна работа. Каквото на вас ви доставя по-голямо удоволствие.

4. Имате предимство при раздаване на премии или годишните ревюта за преразглеждане на заплатите.

Тези привилегии, за съжаление, могат да доведат до сериозни проблеми в организацията на работата – колеги, които завиждат на вашето привилегировано положение, смятащи го за несправедливо, могата да нарушат чувствително производителността си или даже да саботират вашата или на шефа ви позиция.

От друга страна, шефът, за да запази авторитета си и да не допусне подобен разкол, би могъл не само да не ви даде подобни привилегии, а напраотив – да засили изискванията си към вас и открито да демонстрира по-строго отношение с цел да се предпази от злонамерени обвинения във фаворизъм. Тогава всички изброени дотук хубавини не само няма да ги видите, но и могат да се получат с обратен знак.

Постъпвайки така, естествено, той пък рискува да загуби вашето приятелство.

Аз лично имам един приятел, с когото сме работили доста години заедно, даже в няколко фирми. Интересното е, че въпреки голямото ни приятелство в личен план, в професионалната област винаги е съществувала някакъв вид конкуренция между нас – всеки се опитва да се покаже пред другия като по-добър специалист. Преди време той ми предложи да постъпя в тяхната фирма като негов пряк подчинен и въпреки относително добрата оферта, аз отказах. Реших, че неравнопоставеното положение ще засили професионалния ни егоизъм и от това ще пострада приятелството. И до ден днешен смятам, че съм постъпил правилно.

На вас поставям подобен въпрос – бихте ли работили с приятел, ако е ваш шеф или ваш подчинен? За тези, които не обичат да пишат коментари, съм поставил и анкета за гласуване горе вляво на заглавната страница. А по-словоохотливите приканвам да се включат и с коментари, в които да аргументират своите отговори.

Гласувайте за тази статия в Svejo.net:

Ако харесвате статиите в този блог и се интересувате от тематиката, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се за съдържанието на блога чрез RSS feed или по имейл.

Вижте и тези публикации:

• Писма на читатели. Моите шефове си разбират от работата
• Идеалният шеф. Част първа – възрастта
• Обичам си фирмата, но не мога да работя с този шеф
• Опасен подарък
• Защо трябва да си говорите по-често с шефа?

Тестът, по принцип, е предвиден за мениджъри, които трябва да отговорят с ръка на сърцето и да преценят за себе си доколко се справят с управленските си задачи. Интересно би било, обаче, да се види и мнението на служителите за своя шеф и мисля, че същият тест може да свърши чудесна работа, ако на всеки един въпрос дадете вашето мнение за поведението на вашия мениджър. Отговорите, разбира се, споделете в коментар към този пост.

След като отговорите на всички въпроси и съберете точките, ще смятаме, че едно постижение от 50 точки и нагоре е изключително добро. Това показва, че сте човек, който е наясно със задачите си, преследва упорито целите, които си е поставил и в същото време цени и развива хората от своя екип. Ако общият ви резултат е между 25 и 50 точки, значи сте някъде по средата и имате нужда от обучение и помощ, за да напреднете в мениджърската професия. Ако пък резултатът ви е под 25 точки, може би трябва да се замислите дали наистина сте подходящ за тази работа…

Ето ги и въпросите:

1. Моята мисия и цели в работата отразяват моите ценности и принципи.
2. Моята визия съвпада с визията на фирмата.
3. Моят екип е решен да постигне фирмените цели.
4. Ръководя хората си давайки им пример. Думите и делата ми са в синхрон.
5. Имам уменията и способностите, нужни ми да изпълнявам задачите си ефективно.
6. Членовете на моя екип имат уменията и способностите да бъдат оптимално продуктивни.
7. Членовете на моя екип разбират ползата от екипната работа.
8. Наблюдавам работата на всеки и съм наличен за въпроси и обратна връзка.
9. Хората от моя екип умеят да приоритизират задачите си.
10. Изслушвам внимателно хората от екипа си и ги окуражавам да споделят мнението си.
11. Разрешавам конфликтите в момента, в който се появят, съобразявайки се с интересите на всички засегнати.
12. Информирам навреме своя екип за всички промени, политики и процедури, които ги касаят.
13. Аз съм честен и открит в отношенията си с колегите.
14. Винаги имам предвид интересите на колегите си, когато вземам решения.
15. Разпознавам доброто представяне и изразявам похвала своевременно.
16. Умея да делегирам отговорност и авторитет ефективно.
17. Хората от екипа ми получават адекватно обучение и съвети, както и активно участие в работата.
18. Когато делегирам задача, разчитам, че колегите ми ще се справят сами и не се намесвам.
19. Подкрепям инициативата, инвативността и активността на своите колеги.
20. Винаги давам конструктивно мнение, за да подобря продуктивността на своите колеги.
21. Решеният ми са в съответствие с корпоративните цели, правила и политики.
22. Винаги предприемам премерен риск и разработвам план за реагиране на непредвидени ситуации, когато вземам важни решения.
23. Целите на работата и производствените стандарти ги разработваме съвместно с моя екип.
24. Систематично оценям работата на хората от моя екип.
25. Умея да мотивирам хората си да дадат най-доброто от себе си в работата.

Очаквам с нетърпение вашите отговори. А междувременно можете да участвате и в анкетата в горния ляв ъгъл на сайта.

Гласувайте за тази статия в Svejo.net:

Ако харесвате статиите в този блог и се интересувате от тематиката, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се за съдържанието на блога чрез RSS feed или по имейл.

Вижте и тези публикации:

• Форум “Бизнесът в действие” – една чудесна инициатива
• Писма на читатели. Моите шефове си разбират от работата
• Добре забравеното – август 2007 г.
• Кои са великите фирми?
• За липсата на доверие

Заглавието е малко измамно. Всъщност не става въпрос за малките миловидни животинки, а за хора. Случвало ли ви се е да работите с колеги, които се трудят усърдно и продължително, но тяхната работа да не дава никакъв резултат или плодът от техния труд да е напълно безполезен за вашата фирма?

Както малка мишка или хамстер, такива хора полагат неимоверни усилия да тичат по вътрешността на едно колело, но освен изгорените калории от тичането, тяхната работа е напълно безполезна. За разлика от традиционните скатавки, с които се сблъскваме навсякъде и по всяко време (и към които на моменти спадаме и самите ние ), този тип хора влагат много усилия в работата си и не бягат от нея. Само че копаят в погрешната посока.

Някои ги наричат “хамстери”. Аз съм имал подобни колеги – да преместиш една папка от една лавица на друга за тях е велико дело. Да прочетат един документ представлява неимоверно усилие, а да го разберат – вече е истински героизъм. А в края на деня си тръгват с чувството на изпълнен служебен дълг, въпреки че нищо не са произвели и с нищо не са подпомогнали работата на екипа. Всъщност те не са лоши хора, но имат проблем с разбирането на смисъла на своите задължения. Понякога просто не разбират какво се иска от тях, а друг път осъзнават, че това не е по силите им и се насочват към нещо странично.

Питам се дали такива хора се срещат често. Вие имате ли такива хора във вашата фирма и как се справяте с тях? А замисляли сте се дали хамстерите не сте самите вие?

Гласувайте за тази статия в Svejo.net:

Ако харесвате статиите в този блог и се интересувате от тематиката, която разглеждаме, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се напълно безплатно за нашия бюлетин чрез RSS feed или по имейл.

Вижте и тези публикации:

• Хумор в сряда: 5-те навика на успешната скатавка

Надявам се, че тези, които упражняват мениджърски функции, ще намерят нещо полезно за себе си, а всички останали могат да открият своя собствен шеф, страдащ от синдрома на малкия началник, който се опитва да вземе всичко в свои ръце и да контролира всеки един процес във фирмата. В крайна сметка, от многото дини, които е взел под една мишница, всички падат на земята.

Надявам се статията да ви хареса. Ако имате свое мнение по въпроса, можете да коментирате и тук.

Гласувайте за тази статия в Svejo.net:

Ако харесвате статиите в този блог и се интересувате от тематиката, която разглеждаме, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се напълно безплатно за нашия бюлетин чрез RSS feed или по имейл.

Вижте и тези публикации:

• Кратката похвала прави чудеса
• Заплахата, като форма на (де)мотивация
• Форум “Бизнесът в действие” – една чудесна инициатива
• Петък, ден на майстора: Когато сте под стрес в офиса – 1
• Заплатите на шефовете

Къде е причината за безразличието на другите? Защо ни игнорират? Много често, изпадайки в подобна ситуация, сме склонни да търсим вината в другите. Истината е, че в много случаи причините да не ни обръщат внимание са коренят изцяло в нашето поведение. Ето един списък, който малко грубичко насочва погледа ни към самите нас и ни предлага обяснения защо сами сме си виновни за това, че ни игнорират. Благодарности на Scott Berkun за него.

• Не говориш с другите
• Не говориш за нещата, които смятат за важни
• Не можеш да ги убедиш, че трябва да им пука за това, за което говориш
• Не излъчваш страст
• Говориш твърде много
• Звучиш глупаво
• Глупав си
• Говориш със заобикалки и им губиш времето
• Водиш твърде много битки, а не си спечелил нито една
• Хората нямат причина да ти имат доверие
• Миришеш странно
• Нямаш власт
• Никой не те уважава
• Ти също ги игнорираш

Мисля, че има голяма доза истина в този списък. Причините, с които съм напълно съгласен, съм удебелил. Вие как мислите – има ли други причини да бъдем игнорирани от колегите и началниците си?

Гласувайте за тази статия в Svejo.net:

Ако харесвате статиите в този блог и се интересувате от тематиката, която разглеждаме, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се напълно безплатно за нашия бюлетин чрез RSS feed или по имейл

Вижте и тези публикации:

• Създайте силно първо впечатление на интервюто за работа
• За липсата на доверие
• Кратката похвала прави чудеса
• Защо трябва да си говорите по-често с шефа?
• Как да впечатлим шефа си?

Някои погрешно ги наричат тиймбилдинг. По-скоро са опити на мениджмънта да сплоти хора, голяма част от които не се познават, но май често се оказват несполучливи.

Попаднах наскоро на един интересен блог – Просветления мениджър на Cheri Baker. Тя е HR специалист с голям опит и в нейния блог човек може да открие много интересни неща за това как да намери своето място в корпоративния свят. В една от своите статии Чери цитира изследване на английската фирма Croner, според което близо две трети от служителите в Англия биха предпочели “да вечерят с военнопрестъпници, да чистят полеви тоалетни, да се крият от куршумите в Бейрут или дори да гледат банда от деца-олигофренчета, отколкото да общуват с колегите си на фирменото коледно парти”.

Уау! Доста силно казано, нали?

Чери пък дава своя принос по темата със собствения си личен опит:

Били ли сте някога в организационния комитет на подобно тържество? Аз съм била. Трябва да ви кажа, че се чувствах много по-добре, когато ми вадеха мъдрец. Основното внушение на тези купони е: “Твоето присъствие е задължително и ако не си изпълнен с ентусиазъм, значи си лош служител и кофти човек въобще”.

Тези думи, изпълнени с много мъка, ме наведоха на мисълта да проведа подобно изследване сред читателите на моя блог. Затова и аз отправям същия въпрос към вас – обичате ли фирмените празненства? Независимо от формата и мястото – дайте своето мнение за мероприятията, които се организират от вашата фирма, и на които сте длъжни да присъствате.

В горната част на лявата странична колона съм поместил новата анкета с три възможни отговора. Ако пък те не ви удовлетворяват и искате да изразите мнението си с повечко думи – заповядайте! – напишете коментар тук. Вашето мнение е ценно. Би било интересно да узнаем дали ние, българите, обичаме (или мразим) фирмените тържества повече от англичаните.

Гласувайте за тази статия в Svejo.net:

Ако харесвате статиите в този блог и се интересувате от тематиката, която разглеждаме, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се напълно безплатно за нашия бюлетин чрез RSS feed или по имейл

Вижте и тези публикации:

• Фирмените празненства – резултати от анкетата
• Анкета: Най-важните фактори за удовлетворението от работата
• Бихте ли работили с приятел? Резултати от анкетата
• Как оценявате колегите си? Резултати от анкетата
• Парите или славата? – Резултати от анкетата

Нашият герой попаднал в ситуация, в която едва ли не всеки служител на фирмата се явявал негов шеф и постоянно го дърпали насам-натам да участва в безсмислени срещи и събрания вместо да му дадат необходимите време и права, за да вкара базите от данни на фирмата в някакъв ред. Звучи познато, нали?

Накрая, нервите му не издържали и решил, че всякакви опити да се спаси положението са безполезни, вследствие на което напуснал. Познайте кого обвинявали всички във фирмата за техническите си проблеми?

Историята може и да е измислена, но много от нещата, разказани в нея, съм ги виждал в действителност. Прочетете я. Може би за хората, незапознати с информационните технологии, ще бъде малко неразбираема заради специфичната проблематика, но мисля, че основната линия е лесна за следване. И се замислете: дали ситуацията не е същата и при вас? И какво въобще е довело до това положение? Дали фактът, че технологиите са нещо, което хем никой от фирмата не е разбирал добре, хем никой не е считал за нещо важно? Или пък просто традиционното мислене на някои хора, че само тяхната работа е важна, а всички останали хора са “обслужващ персонал”, но пък за сметка на това те са виновни за всичките ни проблеми?

Вижте и тези публикации:

• 7 съвета как да посрещнем нов служител

Дълго се чудих каква дума да използвам на български, вместо звучната “asshole”, която авторът използва, и която се е превърнала в ключов атрибут на всяка холивудска продукция. Ние в България не сме свикнали да използваме такъв език и все се стремим поне в писмента реч да не използваме чак такива вулгаризми. Затова в стремежа си да запазя емоционалния заряд, който автора иска да ни предаде, и в същото време да бъда възпитан и книжовен, се спрях на думата “простак”.

Та, ако си имате работа с истински простак, а още повече, ако ви е шеф, най-добре е да напуснете веднага, съветва Сътън. Разбира се, това не винаги е възможно, тъй като не всички професии предлагат такова изобилие от оферти за работа, както е при софтуерните разработчици например, а понякога човек намира други привлекателни фактори в работата, с които не е лесно да се раздели.

За хората, които не могат да изпълнят горния съвет, ето още 7 възможности, които Боб Сътън ни предлага:

1. Започнете с любезна конфронтация. Някои хора на са простаци по природа, а просто не осъзнават, че с постъпките си са ви накарали да се почувствате унизени и подценени. Други пък нарочно се заяждат, но могат да спрат, ако им дадете цивилизован, но категоричен отпор.

2. Ако нахалникът продължава да ви трови, ограничете контактите си с него максимално. Опитайте се да ограничите всякакви срещи с него. Използвайте писмена комуникация във всички възможни случаи. Старйте се разговорите ви да бъдат максимално кратки. Бъдете любезни, но не казвайте нищо повече, освен точно това, за което ви питат.

3. Насладете се на “малките победи”. Ако не можете да го превъзпитате, намерете малки начини да му въздействате и да нанесете ответен удар – това ще ви накара да се почувствате силен и може да откаже натрапника да се заяжда с вас.

4. Научете се да бъдете безразлични към него – не позволявайте на простака да докосва душата ви. Лесно е да се работи, когато се отнасят с теб достойно, но когато те третират като боклук, това може да нанесе дълбоки поражения на нашето емоционално здраве. Научете се да не се впрягате в думите и забележките на досадника. Създайте си защитна обвивка, която да предпазва душата ви от емоционален срив.

5. Водете си дневник на простотиите. Внимателно и точно описвайте всеки случай на простащина и неколегиално поведение. Когато дойде подходящия момент, този дневник ще се превърне във вашето най-силно оръжие срещу него.

6. Намерете други жертви и свидетели. Когато вашият шеф или колега е истински простак, много е вероятно той да се държи така и с другите. Дори и досега никой да не е вярвал на вашите думи и да не е вземал насериозно оплакванията ви, то вече за топ мениджмънта ще бъде много трудно да игнорират показанията на по-голяма група от хора и ще се наложи да вземат някакви мерки срещу него. Нещо повече, намирането на хора, които подкрепят вашата кауза, ще ви даде повече морални сили в борбата срещу простотията.

7. Заведете съдебно дело, но направете това само в краен случай. В Щатите има множество закони, защитаващи личното достойнство на служителя, такива наченки има и у нас. Въпреки това, съветът на автора е: “По-добре е да напуснете, отколкото да пострадате повече”. Адвокатите казват, че колкото повече страдате, толкова по-силна е вашата позиция и имате по-голяма вероятност да спечелите делото в съда, но в същото време ще изпитате много повече тормоз, тревоги и мъка, което може да доведе до непоправими последствия за вашето душевно здраве.

Вижте и тези публикации:

• Идеалният шеф. Част първа – възрастта
• Обичам си фирмата, но не мога да работя с този шеф
• Защо трябва да си говорите по-често с шефа?
• Празник на шефа
• Писма на читатели. Моите шефове си разбират от работата

От известно време ми попадат различни материали по темата за рождения ден в офиса и реших да ви разкажа някои практики, при това не само в България, а и на други места.

1. Празнува ли се въобще?

Оказва се, че има много фирми, предимно в Щатите, където празнуването на рожден ден в офиса е категорично забранено, дори и след работно време. Смята се, че това има деморализиращ ефект и намалява продуктивността на персонала. Аз смятам, че по-скоро точно такава забрана има деморализиращ ефект. Моите лични наблюдения са, че празнуването на рождения ден има ефекта на team building и е много полезно за сплотяване на колектива. Когато има такава забрана, някои от коелгите се събират в близката кръчма и провеждат купона там, но това винаги създава усещането, че са били отритнати от фирмата, което драстично намалява тяхната лоялност към нея.

2. Кога да се празнува по отношение на работното време?

Отново американския челен опит показва, че по-честото явление при тях е, ако въобще се празнува рожден ден в офиса, това да се прави след работно време, отново от съображението да не се намалява производителността. У нас, в повечето фирми е възприет един компромисен вариант – купонът започва малко преди края на работния ден – така служителите се чувстват наградени с половин час намаление на работата, за което са благодарни на шефовете си, и могат хем да участват в купона, хем да се приберат у дома навреме.

3 . Поединично или заедно?

Интересна практика съществува в Австралия и Америка да се празнува рожден ден само веднъж в месеца. Събират се всички рожденици за този месец и организират почерпката заедно, а от фирмата и от колегите се събират пари за подаръци на всички. По този начин празнуването на рождения ден се превръща наистина в сериозно събитие за фирмата и ефективен team building, от който печелят всички. Рождениците имат по-малко разходи за ядене и пиене, защото “масрафът” е само един, а те са няколко и си поделят разходите. Фирмата печели от това, че активно участва в мероприятието и създава форма на споляване на колектива, което рефлектира в по-положително настроени към работата си служители. А всички служители знаят, че има още един ден в месеца, в който настроението е приповдигнато и работата е по-приятна.

У нас, според моите наблюдения, се практикува повече индивидуалното празнуване – всеки рожденик черпи самостоятелно, освен в редките случаи, когато има няколко човека родени на една и съща дата. Това май е по-неприятния вариант, особено ако фирмата е по-голяма и трябва да почерпиш всички. От друга страна, това създава и малко досадното задължение за всички колеги да присъстват на всички рождени дни. Може би си струва да се помисли над идеята за месечно празнуване. Аз досега не съм чувал някой да я практикува у нас.

Какво е положението при вас? Имате ли други интересни примери и случки? Много ще се радвам, ако ми отговорите на следните въпроси:

1. Обичате ли да празнувате рождените си дни в офиса или не се понасяте с колегите, камо ли да ги черпите за един толкова личен празник?
2. Разрешават ли ви шефовете да празнувате в офиса или не?
3. Кога започва купона?
4. Приготвяте ли домашни кулинарни изкушения или карате на солети и чипс?
5. Пиете ли въобще алкохол или това е забранено в офиса?
6. Организирате ли групово празнуване?

Споделете вашите отговори като коментари по-долу.

На рождениците – честито!

Вижте и тези публикации:

• Кой всъщност работи в тази държава?
• Постоянно висящи обяви за работа
• Една безумна обява за работа
• Помощ за хора, търсещи работа
• Петък – ден на майстора. 10 правила за имитация на бурна дейност