Нова работа

Темата за “световната финансова криза” все още е топ-новина в медиите и покрай нея възникват много интересни въпроси, върху които си струва да се замисли човек. Една от главните посочвани причини за фалитите на някои големи компании и финансови институции, е безграничното увеличаване на заплатите и допълнителните възнаграждения на изпълнителните директори на някои фирми, дори и когато фирмите са в много затруднено положение.

Защитниците на тази теза твърдят, че възможността да получават огромни суми пари, при това понякога напълно незаслужено, подтиква изпълнителните мениджъри към преследване на изцяло личен интерес и загърбване на нуждите на компанията. В една статия в английския вестник The Observer се привежда много интересна информация: до 80-те години на миналия век се е считало за напълно нормално един шеф на фирма да взема около 20 пъти повече от заплатата на средния работник в предприятието. Днес това съотношение вече е 275 към 1 в полза на директора.

В друга статия пък попаднах на история за CEO, който взел 5 милиона долара годишен бонус, при положение, че компанията, ръководена от него, регистрирала 10 милиона долара загуба за същата година.

Продължи към пълния текст »

Колко от нас могат да си признаят, че имат свестни шефове и да се работи с тях е удоволствие? Сигурен съм, че няма да са много. По-скоро ще започнем да се оплакваме колко са некадърни и как ни пренебрегват, отколкото да кажем добра дума за тях.

Наскоро получих едно писмо от един мой читател, в което той споделя своя ентусиазъм от работата си и благодарността си към шефовете, с които работи, и от които научава тънкостите на професията.

Александър Кондев е на 24 години и е роден в Русе, но от няколко години учи и работи във Варна.

За мое голямо щастие ме приеха точно в желаната от мен специалност – “Туризъм” – и почти веднага започнах да работя в тази област и да трупам опит.

Продължи към пълния текст »

Миналата седмица bTV излъчиха в часовете за Шоуто на Слави един филм на Иван Кулеков, озаглавен “Ние сме лошите в страшния филм”, в който авторът даваше някакви несвързани кадри, опитвайки се да ни каже нещо, но какво – така и не се разбра. Както казва voxy: “Нито сте лоши, нито филмът е страшен“.

Иван Кулеков е един изключително талантлив писател-сатирик, но явно кинематографията не му е силната страна. А ако имаше и кой да го научи на дикция, щеше да бъде значително по-атрактивен на живо.

Не искам да коментирам целия филм, защото не е свързан с темата на този блог. Това, което ми привлече вниманието, беше въпросът, който като червена нишка (какво клише!) се промъкваше през целия филм, и на който Слави отказваше да отговори искрено до самия край. А именно: Защо някои хора са напуснали шоуто?

Отговорът е съвсем прост и не виждам защо трябва да се коментира. Това е работа, като всяка друга и всеки човек може в един момент да прецени, че тя не го устройва. Дали просто не му харесва, дали не му е присърце, дали той самият се чувства негоден да я върши, или (най-тривиалното) заплатата му е малко – това няма значение. Всеки има право на това решение и то е гарантирано от трудовото ни законодателство.

Въпросът, обаче е подъл и подвеждащ, и ни насочва към едни други по-важни въпроси. Например:

1. Защо за хората от шоуто и по-специално за Слави, всяко напускане е толкова болезнено?
2. Защо го напуснаха хора, които не бяха просто служители, а ключови фигури в Шоуто, във фирмата и даже негови лични приятели?
3. Защо след като напуснат, всички тези хора се втурват в медиите и започват яко да го оплюват?

Продължи към пълния текст »

Вдъхновен от статията на Майк Как (не) се гради лоялност, реших да напиша няколко реда за една малко споменавана причина за демотивация и напускане на работа, която обаче според моите наблюдения се наблюдава доста често. Някои я описват като част от липсата на развитие, но аз мисля, че определено може да се разграничи и наличието й може да отложи нуждата от развитие.

Тази причина е липсата на разнообразие в работата.

Нека обрисуваме действителността. Направете един кратък обзор на своята работа. Погледнете как с течение на времето тя става все по-рутинна и по-рутинна. Свиквате с нея и ако не се замисляте много, сте си добре. Но за тези, които очакват развитие, нещата не стоят по този начин. Къде е решението?

Във всяка обява за работа пише, че се предлага развитие, но обикновено нещата не стоят така. Месеците и годините минават, дори постоянно ви правят оценки на трудовото представяне. Очаквате да се случи нещо, но уви. Работите като чиновник по точно определена длъжностна характеристика, която не подлежи на никаква промяна. Точно този момент е най-трудният за всеки служител, защото той започва да си задава въпроси, един от които е: “Аз работя ли достатъчно добре?” Тази мисъл започва да дълбае и да ви терзае всеки ден, което, незабележимо за вас, води до понижаване производителността на труда. А ето това се забелязва повече, отколкото доброто трудово представяне. За голямо съжаление една част от българските работодатели все още се водят от принципа “Щом добре работи, да си стои там” и съответно ви губят.

След като обрисувахме действителността, време да предположим възможните решения. Да създадеш политика за кариерно развитие не е лесна работа и малко хора се замислят, че тя се гради на база развитието на компанията и текучеството.

Продължи към пълния текст »

Животът в големите градове става все по-напрегнат, а улиците все по-задръстени. Работният ни ден започва с огромна доза стрес и гняв, която впоследствие разтоварваме върху колегите, клиентите и близките си. И ако ние в София едва напоследък започнахме да усещаме негативите на живота в големия град, то оттатък океана се борят с този проблем от доста по-отдавна.

Едно от очевидните решения е възможността за работа от дома. Разбира се, основният аргумент против този подход, е стремежът на началството към тотален контрол на вашето работно време. Но ако човек попадне на разумни шефове, ръководещи се от бизнес аргументи, а не от наполеонови комплекси, ползването на няколко дни в седмицата за работа от къщи, би могло да се окаже изключително печеливш ход.

Какво печелим?

Преди всичко време. И това никак не е малко. Времето е най-ценния ни ресурс и въпреки, че би могло да се мери в пари, то не може нито да се пести, нито да се компенсира.

Продължи към пълния текст »

Когато един служител постигне значителен успех в работата и допринесе за просперитета на фирмата, той заслужава награда. Това е най-добрият начин ръководството да покаже, че цени качествата и труда на своите служители и да ги насърчи да продължават да работят мотивирано и ефективно и занапред.

Много хора смятат, че една прилична сума, съизмерима със заплатата на служителя, е най-добрата форма на възнаграждение. Това не винаги е така, а и не винаги финансовите възможности на фирмата го позволяват. Наградата може да бъде от друго естество и пак да има същия ефект върху мотивацията на човека, стига да отговаря на определени характеристики.

Смислена. Наградата трябва да носи смисъл и значение за служителя. Дори да бъде една грамота, с която му се дава почетно звание за постигнати успехи, тя може да бъде символ на признанието, което фирмата му дава за положените усиля и старание и да има особено висока стойност за служителя. Важното е да се демонстрира пред целия колектив защо този човек получава награда и че тя е напълно заслужена.

Продължи към пълния текст »

Продължаваме серията за идеалния шеф с поредния специфичен въпрос. Доста интересен казус се получава, когато шефът ви е и ваш приятел (или вие сте шеф на приятел). От една страна, добрите лични взаимоотношения предполагат и по-близки служебни такива, от друга – това може сериозно да навреди на морала в офиса и на авторитета на шефа.

Какви са ползите от това шефът да ви е приятел?:

1. Можете да получавате по-подробна и по-навременна информация за състоянието на бизнеса

2. Можете да си позволявате леки отклонения от служебната дисциплина, например по-чест да закъснявате за работа.

Продължи към пълния текст »

или

До какво може да доведе липсата на комуникация във фирмата

Историята е следната:

Когато 41-годишната Мари Лупе Куули от Джаксънвил, Флорида, видяла обява за работа във вестника, която изглеждала подозрително подобна на нейната, и в която за контакт бил публикуван телефонният номер на собствения й шеф, тя решила, че са я нарочили за уволнение и обявата е за неин заместник. Тогава тя отишла в офиса в неделя вечер, където работела като архитект, и унищожила чертежи и скици, разработвани в продължение на 7 години, оценени на 2.5 милиона долара.

За полицията не било никак трудно да се досети кой е извършил погрома, тъй като Куули единствена освен шефа си имала достъп до тези файлове. За късмет, шефът й имал копия на всички файлове, така че загубата се оказала минимална. Впоследствие се разбрало, че обявата за работа била за фирмата на жена му, така че нашата главна героиня не я е грозяла никаква опасност и отмъщението й не само е било нахалост, но я е вкарало в беля.

Продължи към пълния текст »

В сайта karieri.bg се появи една забавна категоризация на стиловете на управление на съвременните мениджъри, която била измислена от немски психолози. За съжаление, в статията не се посочва източник, но това не е толкова важно. Интересното е, че класификацията е доста точна и аз лично веднага открих няколко “образа” на хора, под чието командване съм работил. Сигурен съм, че и вие ще откриете вашия шеф в някое от следващите описания. И не забравяйте, че това все пак е на шега. Не всички началници за зверове

“Хипопотам”: Изплува, отваря уста и отново се потапя.

“Кенгуру”: С празна торба прави големи скокове.

Продължи към пълния текст »

Някои традиции повеляват човек да се издигне в кариерата, когато натрупа достатъчно опит и знания, тоест, когато поостарее. В същото време, младите хора в компанията нетърпеливо потропват с крак и изгарят от амбиция час по-скоро да се издигнат нагоре в йерархията, за да покажат на какво са способни. Политиката на издигане на старит и заслужилите ги изпълва с негодуване.

Та, седнах аз и се запитах: За какъв шеф бих искал да работя? Какви качества трябва да притежава, за да печели моето уважение, вярност и лоялност? Мисля, че това ще излезе една много голяма тема, затова реших да ви я предложа на малки хапки.

Затова първият въпрос е този за възрастта. Смятате ли, че възрастта е важен фактор за мениджърските умения на един човек? Има ли значение за вас дали вашият шеф е по-възрастен или по-млад?

Продължи към пълния текст »