Нова работа

Кризата, та кризата. Какво още има да се говори за нея? Сигурно на мнозина от вас е омръзнало да слушат за нея и въпреки това отвсякъде продължават да ни заплашват с нея. Медиите тръбят, че трябва да се страхуваме, да се снишим, да си намерим укритие, да затворим очи да и да изчакаме страшния удар, който все още не е настъпил. Звучи като предупреждение за цунами, нали?

Не знам колко е страшна кризата реално, но определено паниката около нея продължава да се разраства и да нанася щети. Един от видимите резултати от тази паника, който засяга много хора, е вълната от съкращения, която масово се извършва почти във всяка фирма. И понеже всичко това се случва под влияние повече на емоцията, отколкото на здравия разум, фирмите извършват куп глупости, които още повече влошават положението. Това ще се опитам да разгледам в тази поредица от статии.

Защо въобще се налагат съкращения?

Отговорът е в така наречения “мениджмънт чрез счетоводство”. Големите началници гледат едни обобщени финансови отчети и решават, че за да оцелее фирмата, трябва да се намалят разходите с 6%. Как да стане това? Ами по най-простия начин – съкращават се 6% от персонала.

Тук има няколко погрешни стъпки, които се извършват в повечето фирми (особено в големите корпорации) и които повечето мениджъри въобще не осъзнават като грешки.

Продължи към пълния текст »

Материалите, които публикуваме в блога “Нова работа”, става все по-популярни и предизвикват интереса и на други медии. Слушателите на предаването “Хоризонт до обед” на програма “Хоризонт” на БНР станаха новата аудитория на блога и водещата Нина Колева ме покани на втори разговор миналата седмица в радиото.

Той се състоя на 4-ти март, първия работен ден след голямата празнична почивка, и този път беше по-дълъг и по-разнообразен като теми, които засегнахме. С известна гордост отбелязвам, че и аз се държах значително по-уверено от първия път и резултатът е много по-добър.

Основната тема беше кризата. Дали съкращенията, които се провеждат в някои фирми или дори само заплахите от съкращения са наистина продиктувани от финансовата криза, или някои мениджъри се възползват от нея като повод да си разчистят сметките с неудобни колеги и служители? Лесно ли е да се намери работа, когато повечето фирми са спрели да назначават нови хора, а някои даже провеждат съкращения? Друг е въпросът, че в такава ситуация, затваряйки се в “кръгова отбрана”, болшинството фирми губят шанса да открият и назначат онези качествени служители, които биха помогнали на фирмата по-лесно да се измъкне от кризата.

Продължи към пълния текст »

Темата за “световната финансова криза” все още е топ-новина в медиите и покрай нея възникват много интересни въпроси, върху които си струва да се замисли човек. Една от главните посочвани причини за фалитите на някои големи компании и финансови институции, е безграничното увеличаване на заплатите и допълнителните възнаграждения на изпълнителните директори на някои фирми, дори и когато фирмите са в много затруднено положение.

Защитниците на тази теза твърдят, че възможността да получават огромни суми пари, при това понякога напълно незаслужено, подтиква изпълнителните мениджъри към преследване на изцяло личен интерес и загърбване на нуждите на компанията. В една статия в английския вестник The Observer се привежда много интересна информация: до 80-те години на миналия век се е считало за напълно нормално един шеф на фирма да взема около 20 пъти повече от заплатата на средния работник в предприятието. Днес това съотношение вече е 275 към 1 в полза на директора.

В друга статия пък попаднах на история за CEO, който взел 5 милиона долара годишен бонус, при положение, че компанията, ръководена от него, регистрирала 10 милиона долара загуба за същата година.

Продължи към пълния текст »

Постъпването на нова работа е стрес за всекиго. Нови лица, нови порядки, нови цели, нови задачи. Всичко това предизвиква шок у новия служител, който тепърва започва да свиква с новата работа и започва един сложен процес на адаптация, който в някои случаи може да отнеме и няколко месеца.

В това време новият работник не само не е ефективен, но и за неговото обучение и навлизане в работата трябва да се грижат част от колегите, което намалява и тяхната производителност. Да не говорим, че точно в този момент се формира и мотивацията на новоназначения служител. Той е с повишена чувствителност и постоянно си задава въпроса: “Дали не сбърках като дойдох тук?”

Какво можете да направите, ако сте негов пряк мениджър или по-опитен колега? Ето няколко съвета, които ще ви помогнат бързо и безболезнено “да стопите ледовете” и да ускорите процеса на адаптация на новия служител, за да може той за кратко време да се “впише в колектива” и да започне да работи ефективно.

1. Поздравете новия служител с назначението

Припомнете му, че селекцията е била трудна, защото във вашата фирма се назначават само най-добрите, че фирмата му има високо доверие и му възлага големи надежди. Човек трябва да знае защо е бил избран и каква е неговата стойност в очите на работодателя.

2. Запознайте новия служител с целите и задачите на фирмата

Ангажирайте някой голям шеф (може и самия CEO) да представи организацията пред новите колеги, като сподели основните цели, които фирмата преследва и най-важните ценности, които изповядва.

Споделете кои са най-главните проекти, най-важните клиенти и защо са такива. Напомнете им, че всички служители – от най-старите и най-опитните до най-новите – имат своята роля за успеха на компанията.

Всеки един служител трябва да има поглед върху “голямата картина” и да знае как се реализира неговия труд. Това създава отношение на взаимно доверие и чувство на удовлетворение от работата.

3. Осигурете му ефективно работно място

Бюрото, столът, компютърът (или друга необходима техника) трябва да бъдат монтирани и инсталирани с най-важните средства за работа. Няма по-демотивираща ситуация от това да пристигнеш в новата фирма и да видиш, че няма къде да работиш. Това веднага поражда в човека съмнения, че (а) назначението му не е било необходимо (т.е. той е ненужен за фирмата) или (б) фирмата е толкова калпаво организирана, че щом едно бюро и един стол не може да осигури навреме, какво да говорим за ефективна работа и навременно заплащане?

Продължи към пълния текст »

Колко от нас могат да си признаят, че имат свестни шефове и да се работи с тях е удоволствие? Сигурен съм, че няма да са много. По-скоро ще започнем да се оплакваме колко са некадърни и как ни пренебрегват, отколкото да кажем добра дума за тях.

Наскоро получих едно писмо от един мой читател, в което той споделя своя ентусиазъм от работата си и благодарността си към шефовете, с които работи, и от които научава тънкостите на професията.

Александър Кондев е на 24 години и е роден в Русе, но от няколко години учи и работи във Варна.

За мое голямо щастие ме приеха точно в желаната от мен специалност – “Туризъм” – и почти веднага започнах да работя в тази област и да трупам опит.

Продължи към пълния текст »

Миналата седмица bTV излъчиха в часовете за Шоуто на Слави един филм на Иван Кулеков, озаглавен “Ние сме лошите в страшния филм”, в който авторът даваше някакви несвързани кадри, опитвайки се да ни каже нещо, но какво – така и не се разбра. Както казва voxy: “Нито сте лоши, нито филмът е страшен“.

Иван Кулеков е един изключително талантлив писател-сатирик, но явно кинематографията не му е силната страна. А ако имаше и кой да го научи на дикция, щеше да бъде значително по-атрактивен на живо.

Не искам да коментирам целия филм, защото не е свързан с темата на този блог. Това, което ми привлече вниманието, беше въпросът, който като червена нишка (какво клише!) се промъкваше през целия филм, и на който Слави отказваше да отговори искрено до самия край. А именно: Защо някои хора са напуснали шоуто?

Отговорът е съвсем прост и не виждам защо трябва да се коментира. Това е работа, като всяка друга и всеки човек може в един момент да прецени, че тя не го устройва. Дали просто не му харесва, дали не му е присърце, дали той самият се чувства негоден да я върши, или (най-тривиалното) заплатата му е малко – това няма значение. Всеки има право на това решение и то е гарантирано от трудовото ни законодателство.

Въпросът, обаче е подъл и подвеждащ, и ни насочва към едни други по-важни въпроси. Например:

1. Защо за хората от шоуто и по-специално за Слави, всяко напускане е толкова болезнено?
2. Защо го напуснаха хора, които не бяха просто служители, а ключови фигури в Шоуто, във фирмата и даже негови лични приятели?
3. Защо след като напуснат, всички тези хора се втурват в медиите и започват яко да го оплюват?

Продължи към пълния текст »

В блога Secrets of the job hunt попаднах на статия, в която предлагат няколко съвета за ползване на имейл, които биха ни спасили от съкращения. Аз лично не виждам връзката и мисля, че като дойде време за голямата секира, едва ли някой ще си проверява електронната поща, за да види кой е писал най-хубавите писма.

Въпреки това, съветите са полезни и си струват. Бизнес кореспонденцията е средство да свършим част от работата си и трябва да се използва максимално ефективно. Освен това е изкуство, което разкрива нивото на нашия професионализъм и спомага за изграждането на нашия имидж (добър или лош) пред колеги, началници, партньори и клиенти.

Ето ги и самите съвети, които са чудесно допълнение към 10-те закона за писане на имейл, които бях публикувал по-рано:

1. Избягвайте безцелни групови съобщения.

Всяко писмо, което изпращате, трябва да има определена бизнес цел и да служи за решаването на някакъв бизнес проблем. Избягвайте изпращането на писма до групови адреси, освен ако предварително не е уговорено. Не включвайте допълнителни адресати, ако не е наложително. Избягвайте да изпращате картинки и вицове до цялата фирма. По-добре си създайте специален сайт или имейл адрес за това.

2. Използвайте ясни и точни заглавия (subject line)

Полето “Subject” (“Относно”, “Тема”, “Заглавие”) много често е единственото нещо, което получателят вижда в първия момент. То трябва достатъчно ясно да разкрива смисъла на вашето послание и веднага да грабне неговото внимание. Електронната поща напоследък стана обект на сериозни злоупотреби и това принуди голяма част от бизнес потребителите да я игнорират в максимална степен и да отсяват само най-важните писма от стотиците, които получават всеки ден. Както при телевизионните реклами, вие трябва да се борите за вниманието на вашия читател. И никога не изпращайте писмо без заглавие! Практиката показва, че такива писма директно заминават в кошчето.

Ако искате вашето писмо да бъде прочетено, трябва да се потрудите малко повече.

Продължи към пълния текст »

Вдъхновен от статията на Майк Как (не) се гради лоялност, реших да напиша няколко реда за една малко споменавана причина за демотивация и напускане на работа, която обаче според моите наблюдения се наблюдава доста често. Някои я описват като част от липсата на развитие, но аз мисля, че определено може да се разграничи и наличието й може да отложи нуждата от развитие.

Тази причина е липсата на разнообразие в работата.

Нека обрисуваме действителността. Направете един кратък обзор на своята работа. Погледнете как с течение на времето тя става все по-рутинна и по-рутинна. Свиквате с нея и ако не се замисляте много, сте си добре. Но за тези, които очакват развитие, нещата не стоят по този начин. Къде е решението?

Във всяка обява за работа пише, че се предлага развитие, но обикновено нещата не стоят така. Месеците и годините минават, дори постоянно ви правят оценки на трудовото представяне. Очаквате да се случи нещо, но уви. Работите като чиновник по точно определена длъжностна характеристика, която не подлежи на никаква промяна. Точно този момент е най-трудният за всеки служител, защото той започва да си задава въпроси, един от които е: “Аз работя ли достатъчно добре?” Тази мисъл започва да дълбае и да ви терзае всеки ден, което, незабележимо за вас, води до понижаване производителността на труда. А ето това се забелязва повече, отколкото доброто трудово представяне. За голямо съжаление една част от българските работодатели все още се водят от принципа “Щом добре работи, да си стои там” и съответно ви губят.

След като обрисувахме действителността, време да предположим възможните решения. Да създадеш политика за кариерно развитие не е лесна работа и малко хора се замислят, че тя се гради на база развитието на компанията и текучеството.

Продължи към пълния текст »

“Световната финансова криза” е изразът, който доминира медийното пространство напоследък. Всякакви специалисти се изказват по всякакви теми, но общото усещане е за някакво природно бедствие, като ураган, например, което ще ни покоси всички и ние просто нищо не можем да направим.

Аз съм върл противник на паникьорските и апокалиптичните приказки и вместо това предпочитам да представям пред себе си конкретни проблеми, представени на прост език, и да им търся конкретно решение. В блога Jobacle.com ни разказват една подобна конкретна история, над която си струва да се замисли човек.

Една сутрин в петък – един напълно нормален и спокоен ден – във фирма А всички служители получават имейл от шефа, в който се обявява тържествено сливането на фирма А с фирма Б, което ще подобри позициите на обединената фирма на пазара и ще създаде изобилие от нови бизнес възможности.

Един служител, наречен Майк (съвпадението е случайно, няма нищо общо с мен изпаднал в потрес, мислейки си за къщата, която си е купил, за ипотеката, която трябва да изплаща, за сриващата се икономика и за бебето, което било на път. Да загуби работата си за него било просто немислимо.

В този момент, край неговото бюро спряла Джени.

Продължи към пълния текст »

Много фирми в днешно време се оплакват от липса на лоялност от страна на служителите си, но рядко се замислят каква е причината за това. Вече съм коментирал, че за мен лоялността е поведение, отговарящо на изискванията на закона. Да предадеш важна търговска информация на конкуренцията е нелоялно. Да напуснеш фирмата, в която си работил 5 години е напълно лоялно, стига да си подал предизвестие в договорения срок.

Да искаш един служител да работи дълго и всеотдайно за фирмата – това означава нещо много повече от лоялност – той трябва да бъде мотивиран.

Днешната тема е за лоялността и е продиктувана от едно изследване, проведено от CareerBuilder.com сред HR специалисти в Щатите. Според него, близо 25% от анкетираните са споделили, че не изпитват никакви скрупули и не се чувстват лоялни към фирмата, в която работят, а 20% са завили, че имат намерение да си сменят работата в следващите 12 месеца.

Продължи към пълния текст »