Нова работа » Разни

Кой всъщност работи в тази държава?

Майк Рам — Tue, 02 Dec 2008 09:03:35 +0000

Благодарение на Жюстин попаднах на този интересен доклад на НСИ. Вътре има много и разнообразни цифри, от които човек може да си направи всякакви изводи. Самият доклад е написан в доста позитивен дух (да не кажа пропаганден) и се твърди, че едва ли не по всички показатели бележим значителен напредък. Мен, обаче, ме притесняват няколко неща.

Първо, да почнем с няколко дефиниции.

Заети са лицата на 15 и повече навършени години, които:

извършват работа дори за един час, за което получават работна заплата или друг доход;
не работят, но имат работа, от която временно отсъстват поради болест, годишен отпуск, отпуск при раждане на дете, родителски отпуск, стачка или друг трудов спор и други.

Безработни са лицата на възраст от 15 до 64 навършени години, които:

нямат работа през наблюдавания период;
активно търсят работа;
имат възможност да започнат работа до две седмици след края на наблюдавания период.

Всички тези хора (заети и безработни) представляват икономически активното население (работната сила) на страната. Те са 3 544.7 хиляди или 68.5% от населението на възраст между 15 и 64 години. Останалите 31.5% или 1 627.1 хиляди са неактивни, т.е. нищо не работят.

Представяте ли си? Милион и шестстотин хиляди души, които не работят и това не са безработни! Безработните са в групата на икономически активните и са само 185.1 хиляди, което прави 5.1%.

Близо половината от неактивните лица твърдели, че не желаят да работят или не търсят активно работа поради участие в обучение или поради лични или семейни причини, вкл. грижи за малки деца. Дори и да приемем това като уважителна причина за толкова много хора, пак остават едни 800 хиляди, които хем нищо на бачкат, хем и нямат даже оправдание за това.

Е, аз имам. Нарича се мързел. Дотук бяхме с пословичното трудолюбие на българина. Май си е останало само в пословиците. Ама даже и там го няма – “Учи, мама, да не работиш” едва ли е пример за трудолюбие.

Друга интересна категория са т. нар. обезкуражени лица, които желаят да работят, но не търсят активно работа, защото не вярват, че ще намерят. И това са 143.5 хиляди или 8.8% от икономически неактивните. Живеем във време, в което работа има навсякъде, буквално за целия китайски народ, и в същото време има хора, които не си търсят работа, защото били песимисти!

Това са хленчещи мързеливци! Ако имаха малко желание, всеки щеше да си намери работа. Причината за тяхното “обезкуражаване” е мързел и страх да се изправиш срещу собствените си проблеми. Много по-лесно е да псуваш в кръчмата по правителството и да чакаш да дойде поредния Супермен “да те оправи”.

И те ще ни оправят. Докато стоим наведени все ще се намери някой да ни “оноди”. Има само един начин да излезем от този батак и той е да си вземем съдбата в собствените ръце. Не знам дали ще успеем да го постигнем, докато има стотици хиляди, които нищо на правят и чакат животът “да им се случи”, но съм убеден, че друг начин няма.

Гласувайте за тази статия в Svejo.net:

Ако харесвате статиите в този блог и се интересувате от тематиката, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се за съдържанието на блога чрез RSS feed или по имейл.

Вижте и тези публикации:

Фирменото обучение в България никакво го няма

Болки в гърба

Майк Рам — Tue, 18 Nov 2008 08:14:52 +0000

Болките в гърба са често срещано явление, засягащо хора от всякакви възрасти и професии. От болки в гърба страдат както хора, извършващи тежък физически труд, така и такива, работещи на бюро, така също и активни спортисти.

Едни специалисти препоръчват повече движение, други – по-малко движение. Едни твърдят, че причината за болките е в неправилната стойка, а други – че това е неправилното хранене. Факт е, че това отдавна не е старчески проблем и все повече млади хора страдат от него. Аз самият също страдам от силни болки в гърба и си ги обяснявам с постоянната, леко приведена поза, която заемам, докато работя пред компютъра. Изглежда, че няма ясно и категорично мнение за произхода и лечението на болките в гърба, но за сметка на това има доста информация, налична в мрежата.

Подбрал съм ви няколко публикации, от които човек може сам да си направи извод за причината за болките в неговия конкретен случай и да предприеме конкретни мерки за лечение.

Поли от Let’s Gym разглежда сериозността на въпроса в статията си Грижа за гърба и предлага различни упражнения, според това какво работите, както и няколко предложения за бременни жени.
Блогът на Интернет реклама поставя 5 важни въпроса за произхода и лечението на болките в гърба и им дава отговори.
Полезна информация за болките в гърба предлага и сайта Домашен лекар.

Моето лично мнение е, че един от най-добрите методи за справяне с болките в гърба, като допълнение към предложеното в горните сайтове, е масажът. Затова, накрая ви предлагам една моя публикация от личния ми блог, посветена на момичетата от Спа Студио Сабина и чудесата, които могат да направят с вас, ако ви боли гърба.
Гласувайте за тази статия в Svejo.net:

Ако харесвате статиите в този блог и се интересувате от тематиката, която разглеждаме, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се напълно безплатно за нашия бюлетин чрез RSS feed или по имейл.

Вижте и тези публикации:

“Прегаряне” от работа

Майк Рам — Tue, 10 Jun 2008 16:01:58 +0000

Понякога човек така се вдълбава в работата си, че забравя, че е човешко същество и има нужда от нормален личен живот. Подложени на постоянен стрес в работата, доста хора “прегарят”, което може да се изрази във всякакъв вид физически и психически разстройства. Наскоро ми попадна едно видео, което е много показателен пример какво може да ви се случи, ако работата ви изцеди докрай. Коментаторите на страницата на видеото в youtube спорят дали е автентично или е правено по сценарий. Наистина, има някои основания за съмнение в автентичността му, но не това е най-важното. По-важно е да ценим живота и здравето си и да умеем да намираме баланса между работата и личния живот.

Затова, един съвет от мен: ако работата ви мъчи и изсмуква жизнените ви сили, не се затваряйте в себе си, а излезте с колеги или с приятели на по бира, споделете проблемите си с тях и ще видите как ще се отпуснете и ще се почувствате отново човек. Ако това не действа, ако не можете да понасяте колегите си да ги гледате, камо ли да пиете с тях, значи нещата са много зле и единственото решение е да си потърсите друга работа. Направете го преди да “изгорите” и да станете като героя на този клип. Тогава може и да е твърде късно.

Ето го и самото видео:

Гласувайте за тази статия в Svejo.net:

Вижте и тези публикации:

За и против работата от дома

Малка промяна в блога

Майк Рам — Mon, 03 Dec 2007 16:55:14 +0000

От днес реших да направя един експеримент с външния вид на този блог. Става въпрос за големината на статиите на първа страница или за дилемата дали да се публикуват цели или само част от тях с възможност за читателя да продължи по-нататък към собствената страница на статията.

Много хора твърдят, че е редно да се публикува целия текст на статията на първа страница и в RSS фийда, но на мен ми се струва, че поради относително дългите материали, които пиша, самата първа страница става твърде дълга и заприличва на трудно читаем чаршаф. От друга страна, когато посетите страницата на статията, ще имате по-добра възможност да участвате в дискусиите, което би направило блога доста по-интересен и атрактивен.

На вас ще ви се наложи да кликнете още веднъж, за да прочетете пълния текст на статията, ако идвате от главната страница или сте абонирани за бюлетина на блога. Надявам се, че това няма да ви затрудни особено много. Ако пък това се окаже голяма пречка за вас – може и да върна старото положение.

Ще се радвам, ако споделите вашето усещане за визията на блога и за неговата читаемост тук.

Вижте и тези публикации:

Припадък в офиса и как да окажем първа помощ

Майк Рам — Tue, 27 Nov 2007 07:43:32 +0000

Случвало ли се е ваш колега да припадне в офиса? За някои може да звучи странно, но напоследък стресът и преумората често водят до такива ситуации. А знаете ли какво да правите в такъв момент?

На мен лично ми се случи веднъж и мисля, че само фактът, че имах някакъв опит с подобни случаи, спаси колегата ми от сигурна смърт.

Случката стана по обедно време. Голяма част от колегите вече бяха излезли от офиса да обядват. Аз самият случайно се забавих, защото чаках един друг колега да си свърши работата, за да излезем и ние. Докато се мотаех около кафе-машината, при мен дойде и въпросният колега, за да си вземе вода. И както си стоеше, промълви “Нещо ми става” и се свлече на земята.

В първия момент не разбрах какво стана. След това видях, че не помръдва и се спуснах към него. Забелязах, че не диша и по здраво стиснатата челюст разбрах, че си е глътнал езика. Когато голямата ми дъщеря беше на 2-3 години имаше един период, в който няколко пъти й се случваше да си глътне езика от уплаха или от удар и още тогава се бях научил да разпознавам симптомите на това състояние и да реагирам бързо. Това, което трябва да се направи, е да се отвори челюстта на човека и да се извади езикът напред, за да може да диша.

За съжаление, при възрастни хора това е много трудно упражнение. Мускулите на челюстта са толкова здраво стегнати, че отварянето й е изключително трудно и цялата операция трудно може да бъде извършена от сам човек. Така беше и в нашия случай с припадналия колега. Започнах да викам за помощ, но повечето стаи бяха празни. За щастие, в един момент се появи една любопитна глава и аз извиках нейния притежател да дойде веднага при мен и да ми помогне. След като вече бяхме двама, имаше шанс да се справим. Единият от нас започна да напъва челюстта надолу, а другият успя да бръкне в устата на припадналия и да му извади езика напред. След като пое въздух, колегата се съвзе и гледайки неразбиращо, поиска да стане. Накарахме го да остане легнал и едва тогава успяхме да се обадим на “Бърза помощ”.

Дежурните лекари дойдоха бързо и му измериха кръвно налягане 20/0! Наливаха го с някакви медикаменти, докато се стабилизира и след това го отведоха. После колегата не го видяхме много време – може би повече от 6 месеца. Оказа се, че е прекарал някакъв инфаркт и се е наложило дълго възстановяване. Лекарите не коментираха много-много с нас, но дори и от малкото думи стана ясно, че причината за инфаркта са били напрежението и претоварването в работата.

Затова, съвет номер едно, който искам да ви дам, е: пазете се, следете си здравето и не се излагайте на излишни рискове! Вашият живот и вашето здраве са най-ценното ви богатство – не го пропилявайте в името на работата. Не позволявайте работата да ви погълне до такава степен, че да се превърне в заплаха за вашето здраве и вашия живот!

Някой ще каже: “Много е лесно да даваш акъл, но не си на моя хал!” Мога да отговоря само едно: в същата тази фирма, където нивото на стрес наистина си беше високо, на мен ми откриха диабет. Все още не си инжектирам инсулин и нямам поражения по органите, но това е много коварна болест и човек никога не знае кога и къде ще те удари. А причината отново е същата – стрес, напрежение, психическо претоварване.

Ако все пак на някого му се случи да припадне докато е на работа близо до нас, какво бихме могли да направим, за да му помогнем? Лекарите казват: “Не правете нищо. Извикайте Бърза помощ и чакайте да дойдат професионалистите.” Това е несериозно. Вярно е, че по този начин си гарантират, че няма да навредите на пострадалия, но в случая, който ви разказах, ако просто бяхме стояли и чакали, човекът щеше да си умре от задушаване още преди да дойде медицинския екип.

В развитите държави има масови курсове по оказване на първа помощ. Такива познания могат да се окажат необходими не само при припадъци, а при травми, вследствие на катастрофи, а при децата има всякакви случаи на наранявания при игра. За съжаление, у нас такава дейност почти липсва, да не говорим, че никой не проявява интерес, а българското типично мислене “точно на мен нищо няма да ми се случи” е допълнителен фактор в тоталното занемаряване на обучението по оказване на първа медицинска помощ.

При припадък, най-важно е да подсигурите дишането на пострадалия. Проверете дали не си е глътнал езика и ако е така, трябва да разтворите насилствено челюстта (дори и с цената на счупени зъби) и да извадите езика напред. (Всъщност, може би друго решение би било да направите трахеотомия, но затова е необходимо да сте преминали курс на обучение.) Разкопчейте дрехите на пострадалия, за да не пречат на дишането и го обърнете да легне настрани, така че да не се задуши от вътрешни течности. И изчакайте да дойдат специалистите. Има и други съвети в сайтовете, които ви предлагам по-долу, но с две думи, това е най-важното – да може да диша и да се осигури приток на кръв към мозъка.

Това, което мога да ви предложа като професионален съвет, е информация от мрежата. Повод за този пост беше статията New Phenomenon: Fainting at Worк, поместена в блога Jobacle.com. Там има и връзка към статия със съвети как да окажем първа помощ при припадък (на английски). Подобна информация на български можете да намерите тук:

Понеже не съм квалифицирано медицинско лице, съм длъжен да декларирам, че не нося отговорност за съветите, които ви посочвам. Аз не съм ги измислил – просто ги повтарям така, както са написани другаде. За съжаление, припадъците в офиса са нещо, което вече се превръща в ежедневие и ние трябва да знаем как да се справяме в подобна ситуация. Като се има изключително ниското ниво на здравната ни култура, надявам се поне тези малки съвети да са ви от полза.

Вижте и тези публикации:

Рождените дни в офиса

Майк Рам — Thu, 18 Oct 2007 09:02:19 +0000

Как празнувате рожден ден в офиса и празнувате ли го въобще?

От известно време ми попадат различни материали по темата за рождения ден в офиса и реших да ви разкажа някои практики, при това не само в България, а и на други места.

1. Празнува ли се въобще?

Оказва се, че има много фирми, предимно в Щатите, където празнуването на рожден ден в офиса е категорично забранено, дори и след работно време. Смята се, че това има деморализиращ ефект и намалява продуктивността на персонала. Аз смятам, че по-скоро точно такава забрана има деморализиращ ефект. Моите лични наблюдения са, че празнуването на рождения ден има ефекта на team building и е много полезно за сплотяване на колектива. Когато има такава забрана, някои от коелгите се събират в близката кръчма и провеждат купона там, но това винаги създава усещането, че са били отритнати от фирмата, което драстично намалява тяхната лоялност към нея.

2. Кога да се празнува по отношение на работното време?

Отново американския челен опит показва, че по-честото явление при тях е, ако въобще се празнува рожден ден в офиса, това да се прави след работно време, отново от съображението да не се намалява производителността. У нас, в повечето фирми е възприет един компромисен вариант – купонът започва малко преди края на работния ден – така служителите се чувстват наградени с половин час намаление на работата, за което са благодарни на шефовете си, и могат хем да участват в купона, хем да се приберат у дома навреме.

3 . Поединично или заедно?

Интересна практика съществува в Австралия и Америка да се празнува рожден ден само веднъж в месеца. Събират се всички рожденици за този месец и организират почерпката заедно, а от фирмата и от колегите се събират пари за подаръци на всички. По този начин празнуването на рождения ден се превръща наистина в сериозно събитие за фирмата и ефективен team building, от който печелят всички. Рождениците имат по-малко разходи за ядене и пиене, защото “масрафът” е само един, а те са няколко и си поделят разходите. Фирмата печели от това, че активно участва в мероприятието и създава форма на споляване на колектива, което рефлектира в по-положително настроени към работата си служители. А всички служители знаят, че има още един ден в месеца, в който настроението е приповдигнато и работата е по-приятна.

У нас, според моите наблюдения, се практикува повече индивидуалното празнуване – всеки рожденик черпи самостоятелно, освен в редките случаи, когато има няколко човека родени на една и съща дата. Това май е по-неприятния вариант, особено ако фирмата е по-голяма и трябва да почерпиш всички. От друга страна, това създава и малко досадното задължение за всички колеги да присъстват на всички рождени дни. Може би си струва да се помисли над идеята за месечно празнуване. Аз досега не съм чувал някой да я практикува у нас.

Какво е положението при вас? Имате ли други интересни примери и случки? Много ще се радвам, ако ми отговорите на следните въпроси:

Обичате ли да празнувате рождените си дни в офиса или не се понасяте с колегите, камо ли да ги черпите за един толкова личен празник?
Разрешават ли ви шефовете да празнувате в офиса или не?
Кога започва купона?
Приготвяте ли домашни кулинарни изкушения или карате на солети и чипс?
Пиете ли въобще алкохол или това е забранено в офиса?
Организирате ли групово празнуване?

Споделете вашите отговори като коментари по-долу.

На рождениците – честито!