Нова работа

Понякога човек така се вдълбава в работата си, че забравя, че е човешко същество и има нужда от нормален личен живот. Подложени на постоянен стрес в работата, доста хора “прегарят”, което може да се изрази във всякакъв вид физически и психически разстройства. Наскоро ми попадна едно видео, което е много показателен пример какво може да ви се случи, ако работата ви изцеди докрай. Коментаторите на страницата на видеото в youtube спорят дали е автентично или е правено по сценарий. Наистина, има някои основания за съмнение в автентичността му, но не това е най-важното. По-важно е да ценим живота и здравето си и да умеем да намираме баланса между работата и личния живот.

Затова, един съвет от мен: ако работата ви мъчи и изсмуква жизнените ви сили, не се затваряйте в себе си, а излезте с колеги или с приятели на по бира, споделете проблемите си с тях и ще видите как ще се отпуснете и ще се почувствате отново човек. Ако това не действа, ако не можете да понасяте колегите си да ги гледате, камо ли да пиете с тях, значи нещата са много зле и единственото решение е да си потърсите друга работа. Направете го преди да “изгорите” и да станете като героя на този клип. Тогава може и да е твърде късно.

Ето го и самото видео:

Гласувайте за тази статия в Svejo.net:

Ако харесвате статиите в този блог и се интересувате от тематиката, която разглеждаме, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се напълно безплатно за нашия бюлетин чрез RSS feed или по имейл.

От днес реших да направя един експеримент с външния вид на този блог. Става въпрос за големината на статиите на първа страница или за дилемата дали да се публикуват цели или само част от тях с възможност за читателя да продължи по-нататък към собствената страница на статията.

Много хора твърдят, че е редно да се публикува целия текст на статията на първа страница и в RSS фийда, но на мен ми се струва, че поради относително дългите материали, които пиша, самата първа страница става твърде дълга и заприличва на трудно читаем чаршаф. От друга страна, когато посетите страницата на статията, ще имате по-добра възможност да участвате в дискусиите, което би направило блога доста по-интересен и атрактивен.

Продължи към пълния текст »

Случвало ли се е ваш колега да припадне в офиса? За някои може да звучи странно, но напоследък стресът и преумората често водят до такива ситуации. А знаете ли какво да правите в такъв момент?

На мен лично ми се случи веднъж и мисля, че само фактът, че имах някакъв опит с подобни случаи, спаси колегата ми от сигурна смърт.

Случката стана по обедно време. Голяма част от колегите вече бяха излезли от офиса да обядват. Аз самият случайно се забавих, защото чаках един друг колега да си свърши работата, за да излезем и ние. Докато се мотаех около кафе-машината, при мен дойде и въпросният колега, за да си вземе вода. И както си стоеше, промълви “Нещо ми става” и се свлече на земята.

В първия момент не разбрах какво стана. След това видях, че не помръдва и се спуснах към него. Забелязах, че не диша и по здраво стиснатата челюст разбрах, че си е глътнал езика. Когато голямата ми дъщеря беше на 2-3 години имаше един период, в който няколко пъти й се случваше да си глътне езика от уплаха или от удар и още тогава се бях научил да разпознавам симптомите на това състояние и да реагирам бързо. Това, което трябва да се направи, е да се отвори челюстта на човека и да се извади езикът напред, за да може да диша.

Продължи към пълния текст »

Как празнувате рожден ден в офиса и празнувате ли го въобще?

От известно време ми попадат различни материали по темата за рождения ден в офиса и реших да ви разкажа някои практики, при това не само в България, а и на други места.

1. Празнува ли се въобще?

Оказва се, че има много фирми, предимно в Щатите, където празнуването на рожден ден в офиса е категорично забранено, дори и след работно време. Смята се, че това има деморализиращ ефект и намалява продуктивността на персонала. Аз смятам, че по-скоро точно такава забрана има деморализиращ ефект. Моите лични наблюдения са, че празнуването на рождения ден има ефекта на team building и е много полезно за сплотяване на колектива. Когато има такава забрана, някои от коелгите се събират в близката кръчма и провеждат купона там, но това винаги създава усещането, че са били отритнати от фирмата, което драстично намалява тяхната лоялност към нея.

2. Кога да се празнува по отношение на работното време?

Отново американския челен опит показва, че по-честото явление при тях е, ако въобще се празнува рожден ден в офиса, това да се прави след работно време, отново от съображението да не се намалява производителността. У нас, в повечето фирми е възприет един компромисен вариант - купонът започва малко преди края на работния ден - така служителите се чувстват наградени с половин час намаление на работата, за което са благодарни на шефовете си, и могат хем да участват в купона, хем да се приберат у дома навреме.

3 . Поединично или заедно?

Интересна практика съществува в Австралия и Америка да се празнува рожден ден само веднъж в месеца. Събират се всички рожденици за този месец и организират почерпката заедно, а от фирмата и от колегите се събират пари за подаръци на всички. По този начин празнуването на рождения ден се превръща наистина в сериозно събитие за фирмата и ефективен team building, от който печелят всички. Рождениците имат по-малко разходи за ядене и пиене, защото “масрафът” е само един, а те са няколко и си поделят разходите. Фирмата печели от това, че активно участва в мероприятието и създава форма на споляване на колектива, което рефлектира в по-положително настроени към работата си служители. А всички служители знаят, че има още един ден в месеца, в който настроението е приповдигнато и работата е по-приятна.

У нас, според моите наблюдения, се практикува повече индивидуалното празнуване - всеки рожденик черпи самостоятелно, освен в редките случаи, когато има няколко човека родени на една и съща дата. Това май е по-неприятния вариант, особено ако фирмата е по-голяма и трябва да почерпиш всички. От друга страна, това създава и малко досадното задължение за всички колеги да присъстват на всички рождени дни. Може би си струва да се помисли над идеята за месечно празнуване. Аз досега не съм чувал някой да я практикува у нас.

Какво е положението при вас? Имате ли други интересни примери и случки? Много ще се радвам, ако ми отговорите на следните въпроси:

1. Обичате ли да празнувате рождените си дни в офиса или не се понасяте с колегите, камо ли да ги черпите за един толкова личен празник?
2. Разрешават ли ви шефовете да празнувате в офиса или не?
3. Кога започва купона?
4. Приготвяте ли домашни кулинарни изкушения или карате на солети и чипс?
5. Пиете ли въобще алкохол или това е забранено в офиса?
6. Организирате ли групово празнуване?

Споделете вашите отговори като коментари по-долу.

На рождениците - честито!