Нашият читател О.С. ни изпрати следното писмо, в което повдига въпроса какво да се прави в ситуация, когато конкурентна фирма ни отправи предложение за работа при тях.

Обадиха ми се от една конкурентна компания с оферта, която, разбира се, бе по-добра от тази на настоящата ми компания. И моята чуденка е как точно е редно да се реагира в случая? Мненията, които понасъбрах, са доста противоречиви.

Ясно е, че за да ме привлекат на своя страна, трябва да ми направят по-добра икономическа оферта (като за начало). А освен това на мен ми подобряват и други фактори: обучение (английски, виртуални сървъри) възможност за издигане в йерархията, по-удобно работно време.

Обаче не мога да реша как точно да уредя нещата, защото знам, че фирмата, която ми плаща в момента, ще иска да ме задържи (с цел да остана или по-скоро да не ме имат другите, защото ако си отида от моята компания, тя да кажем, че ще загуби една точка спрямо конкурентната, но ако другата ме наеме, вече разликата ще е стопена с 2 точки).

Това, което си мисля е, че могат да ми предложат контраоферта, за да остана и да се откажа от другото място. И след 2-3 месеца да ме уволнят за това, че съм се опитал да ги предам (въпреки, че няма да го изтъкнат като мотив, а ще си намерят друго “извинение”).

От друга страна не знам как да постъпя, погледнато от морална гледна точка. Тези хора (при които съм) в продължение на около 2.5 години ме научиха на тънкостите в занаята, a сега ако отида при конкуренцията, няма ли да бъде изтълкувано като предателство до известна степен?

Това, което не знам и не мога да знам е каква е целта на другата компания – да се възползва от познанието ми и да ме уволнят, когато съм вече научил останалите как се прави или наистина ме искат. Разбира се, няма как да разбера и може би единственото, което мога а поискам, са някакви гаранции, отразени в договора, че ще остана сред редиците им дори след като знаят всичко което знам аз.

Как да постъпя?

Дилемата, стояща пред О.С. вероятно е позната на мнозина от вас. Очаквам да споделите вашето мнение по този въпрос, а аз ще публикувам своето в друг пост след няколко дни.

Ако харесвате статиите в този блог и се интересувате от тематиката, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се за съдържанието на блога чрез RSS feed или по имейл.

Вижте и тези публикации:

• Кой всъщност работи в тази държава?
• Постоянно висящи обяви за работа
• Една безумна обява за работа
• Помощ за хора, търсещи работа
• Петък – ден на майстора. 10 правила за имитация на бурна дейност

Наскоро получих едно писмо от един мой читател, в което той споделя своя ентусиазъм от работата си и благодарността си към шефовете, с които работи, и от които научава тънкостите на професията.

Александър Кондев е на 24 години и е роден в Русе, но от няколко години учи и работи във Варна.

За мое голямо щастие ме приеха точно в желаната от мен специалност – “Туризъм” – и почти веднага започнах да работя в тази област и да трупам опит.

Примерът на Александър е показателен – трябва да си отдаден на целта, която преследваш и да се занимаваш само с това, което обичаш, за да бъдеш щастлив. Ето какво казва пък за хората, които го ръководят:

С две думи – разбират си от работата. Във всяка една фирма, където съм работил, мениджмънта е на много високо ниво. Срещам разбиране и подкрепа и винаги, когато имам нужда, мога да разчитам на помощта на мениджмънта. Никой не се мисли за по-велик от останалите и никой не демонстрира, че е над другите.

Доволен съм, че всички мениджъри, с които съм работил, ме карат да приемам работата като удоволствие и мога да се уча от тях.

Нямам какво да добавя, освен, че искрено му се радвам и пожелавам така да изживее целия си професионален път. Вярвам, че успешният начин на общуване между ръководството и служителите се базира на взаимно уважение и зачитане и на принципа на взаимно изгодното сътрудничество. Тогава работата наистина ще бъде удоволствие за всички.

Гласувайте за тази статия в Svejo.net:

Ако харесвате статиите в този блог и се интересувате от тематиката, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се за съдържанието на блога чрез RSS feed или по имейл.

Вижте и тези публикации:

• Идеалният шеф. Част втора – приятелството
• Идеалният шеф. Част първа – възрастта
• Тест за мениджъри – искрено и лично
• Добре забравеното – май-юли 2007 г.
• Кои са великите фирми?