Нова работа » Анкети

Анкета: Най-важните фактори за удовлетворението от работата

Майк Рам — Mon, 18 Jan 2010 15:52:27 +0000

Колегата Тодор Христов от блога Нова визия е публикувал анкета за проучване на най-важните фактори, които влияят на нашето удовлетворение от работата. В нея са изброени 13 фактора, като кариерно развитие, признание от началството, заплащане, автономност, възможности за обучение и пр., а вие можете да добавите и един допълнителен от себе си.

Споделете своето мнение в анкетата, за можем да направим един обстоен анализ на факторите, които носят удовлетворение от труда, поне сред хората, активно ползващи интернет.

Гласувайте за тази статия в Svejo.net:

Ако харесвате статиите в този блог и се интересувате от тематиката, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се за съдържанието на блога чрез RSS feed или по имейл.

Вижте и тези публикации:

Бихте ли работили с приятел? Резултати от анкетата

Майк Рам — Tue, 31 Mar 2009 12:03:48 +0000

Въпросът дали бихте работили с приятел се оказа интересен за повечето читатели на Нова работа и участниците в анкетата бяха много – гласувалите са 1755 души! Това ме накара да я оставя активна по-дълго време, за да дам възможност на повече хора да споделят своето мнение.

Интересното е, че по различно време различни отговори бяха предпочитани – нямаше доминиращ вариант. Настоящото крайно класиране се оформи едва преди няколко седмици. Резултатите са интересни – хората, които приемат идеята да работят с приятел, и тези, които я отхвърлят, са почти наравно. Ето точните отговори на въпроса “Бихте ли работили с приятел?“:

Не, защото ще си развалим приятелството (30.0%, 535 гласа)
Да, ако ми е колега, за да си прекарваме весело (27.0%, 467 гласа)
Зависи от приятеля (26.0%, 454 гласа)
Да, без коментар (14.0%, 245 гласа)
Не, без коментар (6.0%, 106 гласа)
Да, ако ми е подчинен, за да разчитам повече на него (5.0%, 86 гласа)
Да, ако ми е шеф, за да ми е по-лека работата (4.0%, 64 гласа)
Не мога да отговоря (2.0%, 30 гласа)

Отговорите определено имат нужда от коментар. Най-популярният отговор определено показва, че мнозинството от читателите се притесняват да работят с приятел, защото това би противопоставило личния (приятелския) интерес на служебния. И за да не загубят приятелството си, предпочитат да работят с хора, които не са им особено близки.

Излиза, че за тези хора работата създава някакви антагонистични отношения, непреодолими конфликти, които дори силата на едно приятелство не може да разреши, и затова то трябва да бъде предпазено от подобен риск. Дали е така?

Вторият отговор може да изглежда несериозен, но той също разкрива отношението както към приятелството, така и към работата. По същество той малко се различава от първия. И тук имаме усещането, че работата е тягостно задължение, но избралите този отговор са доста по-позитивно настроени, вярвайки, че с помощта на приятел биха могли да я превърнат в нещо по-приятно и забавно.

За мен е важно това, че и двата отговора поставят приятелството над работата – независимо дали опитвайки се да го спасят от нейното опасно влияние или разчитайки на него, за да подобрят работната среда – това е пример за стабилна ценностна система, в която работохолизмът не се поставя на пиедестал.

Третият отговор позволява измъкване без реално да си дадеш мнението. Честно казано, очаквах малко хора да се възползват от него, но резултатите ме опровергаха – 454 гласа и 26% никак не са малко. Надявам се, че някои от гласувалите по този начин ще имат смелостта да обяснят отговора си в коментар. Може би имат положителни и отрицателни примери от своя професионален живот, работейки с приятел.

Четвъртият и петият отговор са подобни – дават възможност да си кажеш мнението без да го обосноваваш. Общо отговорилите са цели 20%. Сигурно причините, поради които са отговорили така, са различни от тези, които аз съм предложил в анкетата. Сега е моментът да се аргументират с коментар към този пост.

Още 9% пък са избрали отговори 6 и 7, които предполагат някаква зависимост “началник-подчинен” в отношенията между двамата приятели. Това, че са толкова малко, е хубаво, защото показва, че хората ценят собствените си качества и умения, за да се справят с работата си и нямат нуждата от шеф или подчинен приятел, на когото да разчитат. Двата процента на хората без мнение, показват само, че темата не е оставила почти никого равнодушен.

Тук е мястото да споделя и своя личен коментар. Приятелството е много деликатна тема. Като се замислим, ще видим, че имаме приятели, с които ни е приятно да си пием бирата и да нищим темите от ежедневието, с други обичаме да спортуваме или да ходим на туризъм, с трети пък си говорим за работа, но не работим заедно. Много малко са онези, истинските приятели, с които бихме могли да споделим личен проблем, които биха ни се притекли на помощ безкористно или пък бихме могли да критикуваме.

В работата, от друга страна, има намесени много интереси, които често влизат в противоречие – недоволни клиенти, некомпетентни мениджъри, отмъстителни колеги. И ако в тази среда вмъкнем приятел, кашата става още по-объркана.

Аз винаги съм твърдял, че за да бъде човек доволен от работата си и да може да даде най-доброто от себе си, е необходимо отношенията да бъдат ясни и да бъдат поставени на партньорска основа – всеки трябва да знае какво дава и какво получава в тези отношения и да го приема. Оттук, ако имате тази откритост и честност, ако всеки е наясно с правата и задълженията си и не се чувства прецакан, работата с приятел би била истинско удоволствие. Обратно, ако това го няма, ако има двоен аршин, ако има скрито недоволство, намесването на приятел само ще влоши обстановката.

Приятелят-колега рядко е причината за добрите или лошите взаимоотношения в работата. Но той е катализаторът, лупата, през която виждате увеличения образ на нещата. Затова е важно да работим в среда на откритост и разбиране. Ако я няма – да се опитаме да я създадем, а ако не можем – по-добре да я потърсим другаде.

Гласувайте за тази статия в Svejo.net:

Вижте и тези публикации:

Как (не) се гради лоялност

Майк Рам — Mon, 01 Dec 2008 05:07:49 +0000

Много фирми в днешно време се оплакват от липса на лоялност от страна на служителите си, но рядко се замислят каква е причината за това. Вече съм коментирал, че за мен лоялността е поведение, отговарящо на изискванията на закона. Да предадеш важна търговска информация на конкуренцията е нелоялно. Да напуснеш фирмата, в която си работил 5 години е напълно лоялно, стига да си подал предизвестие в договорения срок.

Да искаш един служител да работи дълго и всеотдайно за фирмата – това означава нещо много повече от лоялност – той трябва да бъде мотивиран.

Днешната тема е за лоялността и е продиктувана от едно изследване, проведено от CareerBuilder.com сред HR специалисти в Щатите. Според него, близо 25% от анкетираните са споделили, че не изпитват никакви скрупули и не се чувстват лоялни към фирмата, в която работят, а 20% са завили, че имат намерение да си сменят работата в следващите 12 месеца.

Информацията за това изследване открих в блога Slow Leadreship и авторката на статията – Nina Simosko – смята, че това са доста плашещи стойности, които би трябвало да накарат съвременните мениджъри сериозно да се замислят за своите управленски методи, защото подобна липса на лоялност сред служителите може да доведе до катастрофални последици за фирмите.

Аз нямам данни за България, но според моите лични наблюдения, у нас положението е даже по-зле. Затова бих искал да проуча вашето мнение по въпроса и ще пусна нова анкета по темата.

Разбира се, организаторите на проучването са потърсили и причините за това високо ниво на нелоялност и са задали въпроса “Защо?”. Логично, анкетираните са посочили като основен виновник мениджмънта на фирмата. Ето и най-често даваните отговори:

“Моят работодател не ме цени” (61%)
“Усилията ми остават незабелязани или неоценени” (52%)
“Не ми плащат достатъчно” (51%)
“Нямам възможности за кариерно развитие” (44%).

Съвсем очевидно може да се направи извода, че за да бъде мотивиран един човек да работи с желание и хъс, е необходимо:

неговият мениджър да следи неговата работа и да дава коректна и навременна обратна връзка,
трудът му да бъде добре заплатен и
да има възможности за професионално и личностно израстване.

Въпросът е: дали работодателите у нас осъзнават това и какво правят по въпроса за повишаване на лоялността и мотивацията на своите служители?

Очаквам вашите коментари.

Гласувайте за тази статия в Svejo.net:

Вижте и тези публикации:

Пилеене на работното време

Майк Рам — Thu, 16 Oct 2008 04:15:59 +0000

Работите ли активно през всичките 8 часа на работния ден? Отлагате ли работата, занимавайки се с маловажни неща? Колко време губите в бъбрене, кафе-паузи и пушене?

Английската компания Hire Scores е провела изследване сред 3000 британски служители и е открила отговорите на тези въпроси.

Преди време се пошегувах, предлагайки ви 10-те начина за симулиране на работа, но на практика се оказва, че 32% от анкетираните са си признали, че губят над 3 часа средно на ден в занимавайки се със странични неща, бъбрейки с колегите си и симулирайки заетост.

Изследването е установило, че 31% от служителите започват да се размотават поне 15 минути преди края на работния ден, запълвайки последните работни мигове с разбъркване на документи и подреждане на бюрата си.

44% от анкетираните са отговорили, че не биха започнали работа по нова задача, която им е възложена в последните 20 минути на работния ден. (Това ми напомни за един автомонтьор, който отказа да ми ремонтира ауспуха на колата, защото оставал само 1 час до края на работния му ден!) В допълнение, 46% от участниците в проучването разкриват, че отлагат всички досадни задачи за последната минута.

Изводът е, че всекидневното ходене на работа се превръща в досадно задължение за много хора и техният труд е неефективен. Една значителна част от работното време отива в безполезно размотаване, дължащо се най-вече на липсата на мотивация.

Какво може да се направи?

Един често срещан подход е увеличаването на натоварването на служителите, което рефлектира в увеличаване на работния ден. 68% от британските работници, участвали в проучването, са декларирали, че биха останали до по-късно на работа, ако се наложи, а 39% от тях са потвърдили, че това на практика им се случва поне веднъж всяка седмица. Това, обаче не е решение. Тези хора работят неефективно и дори да ги принудиш да посветят повече часове в стоене в офиса, работата, която ще свършат е относително малко.

Моето виждане е, че решение трябва да се търси в две направления:

Намаляване на работното време. Когато човек знае, че идва в офиса за определено време с ясна задача за постигане на конкретна цел, той е много по-мотивиран да оползотвори работното си време ефективно, за да може да използва останалите часове от деня в други задачи или да ги посвети на личните си интереси. Работата на непълен работен ден (т.е. по-малко от 8 часа) може да бъде значително по-продуктивна, отколкото задължителното 8-часово “присъствие” в офиса.
Заплащане за свършена работа. Месечната заплата е “хигиенен” фактор за мотивацията на работника – той в един момент я приема за даденост и тя не е в състояние да го мотивира да използва пълноценно времето си в работа за фирмата. Някои фирми използват “допълнителни стимули” под формата на премии за успешно завършване на проект или отчетен период, но аз мисля, че заплащането, базирано на резултати, трябва да бъде значително по-атрактивно от редовната заплата, за да може да послужи като фактор за повишаване на продуктивността.

Вие какво бихте споделили? Пилеете ли си времето, когато сте на работа и какво би ви мотивирало да станете по-продуктивни?

Гласувайте за тази статия в Svejo.net:

Ако харесвате статиите в този блог и се интересувате от тематиката, която разглеждаме, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се напълно безплатно за нашия бюлетин чрез RSS feed или по имейл.

Вижте и тези публикации:

Как оценявате колегите си? Резултати от анкетата

Майк Рам — Tue, 23 Sep 2008 14:02:08 +0000

Анкетата за оценката на хората, с които работим заедно, излезе преди повече от два месеца и в нея се включиха 337 участника, което показва, че темата ви вълнува много и държите да споделите своето мнение. Вашата активност ме радва много и се надявам и в бъдещите анкети да е така, за да можем да си съставим по-ясно впечатление за нагласата на хората в офиса и за това, което очакваме от работата си.

Въпросът, който беше поставен, гласеше: “Как оценявате колегите си?” и имахте 5 възможни отговора, от които можехте да избирате по два. 337-те участника са дали 410 отговора, които се разпределят както следва:

Професионалисти, на които разчитам винаги (39% от гласувалите, 130 гласа)
Клюкари и скатавки, които нося на гърба си (33% от гласувалите, 110 гласа)
Приятели, с които си пием бирата след работа (23% от гласувалите, 77 гласа)
Злобни кариеристи, готови да те прегазят (21% от гласувалите, 71 гласа)
Не работя с колеги и въобще не ги забелязвам (7% от гласувалите, 22 гласа)

Веднага прави впечатление, че отговорите могат да се разделят на три категории:

1. Според професионалното отношение.

В тази категория спадат първите два отговора. Те показват отношението ни към професионалните умения и способности на нашите колеги. Фактът, че най-голям процент от участниците са гласували с тези два варианта (72%), говори, че на работа все повече ценим професионализма на колегите и разчитаме на него. За съжаление, не винаги го намираме, което обяснява защо положителните и отрицателните отговори в тази категория са почти наравно. Твърде много хора смятат, че сред колегите им има излишен баласт, който те носят на гърба си. Все пак, лекият превес на позитивното отношение носи и надеждата, че професионалните отношения надделяват и така трябва да бъде.

2. Според личното отношение

Тук спадат 3-ия и 4-ия отговор, които представят емоционалното ни отношение към колегите – дали ги чувстваме като приятели или като врагове. Безспорно, работата на всички ни би била по-лека и по-приятна, ако хората, с които работим са ни близки или даже приятели (гласувайте и в новата анкета за колегите-приятели), но в крайна сметка, професионалните качества на човека са по-важни. В миналото битуваше мнението, че е най-добре да “се уредиш” да работиш при приятел и че успехите на колегите се дължат най-вече на подмазването им пред шефовете, а не на техните лични качества. Резултатите от тази анкета ме навеждат на мисълта, че въпреки немалкия брой гласове, тенденцията е хората с този начин на мислене постепенно да намаляват и все повече да се цени професионализма, независимо от личните отношения.

3. Хората-единаци

Те са малко, но тяхната изолираност не остава незабелязана. Понякога това са работохолици, за които общуването с колеги е чиста загуба на време. Други пък са твърде притеснени и затворени, и остават изолирани от всички. Едва ли да работиш сам е най-добрият и най-продуктивният начин на работа. Може би трябва ние да проявим малко повече активност и да се опитаме да ги приобщим към колектива. Може би тези хора се чувстват несигурни в качествата си и това ги кара да странят от другите. Според мен имат нужда от малко помощ, от една протегната ръка, за да могат да се интегрират ефективно в екипа и да бъдат по-продуктивни.

Ще се радвам да споделите и вашето мнение – как сте гласували и защо, и как вие тълкувате тези резултати.

Гласувайте за тази статия в Svejo.net:

Вижте и тези публикации:

Идеалният шеф. Част втора – приятелството

Майк Рам — Mon, 01 Sep 2008 16:38:00 +0000

Продължаваме серията за идеалния шеф с поредния специфичен въпрос. Доста интересен казус се получава, когато шефът ви е и ваш приятел (или вие сте шеф на приятел). От една страна, добрите лични взаимоотношения предполагат и по-близки служебни такива, от друга – това може сериозно да навреди на морала в офиса и на авторитета на шефа.

Какви са ползите от това шефът да ви е приятел?:

1. Можете да получавате по-подробна и по-навременна информация за състоянието на бизнеса

2. Можете да си позволявате леки отклонения от служебната дисциплина, например по-чест да закъснявате за работа.

3. Можете да имате привилегията да получавате по-лека, по-авторитетна, по-предизвикателна или по-приятна работа. Каквото на вас ви доставя по-голямо удоволствие.

4. Имате предимство при раздаване на премии или годишните ревюта за преразглеждане на заплатите.

Тези привилегии, за съжаление, могат да доведат до сериозни проблеми в организацията на работата – колеги, които завиждат на вашето привилегировано положение, смятащи го за несправедливо, могата да нарушат чувствително производителността си или даже да саботират вашата или на шефа ви позиция.

От друга страна, шефът, за да запази авторитета си и да не допусне подобен разкол, би могъл не само да не ви даде подобни привилегии, а напраотив – да засили изискванията си към вас и открито да демонстрира по-строго отношение с цел да се предпази от злонамерени обвинения във фаворизъм. Тогава всички изброени дотук хубавини не само няма да ги видите, но и могат да се получат с обратен знак.

Постъпвайки така, естествено, той пък рискува да загуби вашето приятелство.

Аз лично имам един приятел, с когото сме работили доста години заедно, даже в няколко фирми. Интересното е, че въпреки голямото ни приятелство в личен план, в професионалната област винаги е съществувала някакъв вид конкуренция между нас – всеки се опитва да се покаже пред другия като по-добър специалист. Преди време той ми предложи да постъпя в тяхната фирма като негов пряк подчинен и въпреки относително добрата оферта, аз отказах. Реших, че неравнопоставеното положение ще засили професионалния ни егоизъм и от това ще пострада приятелството. И до ден днешен смятам, че съм постъпил правилно.

На вас поставям подобен въпрос – бихте ли работили с приятел, ако е ваш шеф или ваш подчинен? За тези, които не обичат да пишат коментари, съм поставил и анкета за гласуване горе вляво на заглавната страница. А по-словоохотливите приканвам да се включат и с коментари, в които да аргументират своите отговори.

Гласувайте за тази статия в Svejo.net:

Вижте и тези публикации:

Как се сработвате с колегите? Нова анкета

Майк Рам — Tue, 01 Jul 2008 07:34:47 +0000

Колегите за някои са неизбежното зло – хора, с които ни се налага да общуваме и да работим всеки ден. Хора, чиито характери и гадни навици трябва да търпим, защото някой случайно ни е събрал на едно място.

За други пък колегите са приятели, с които си споделяме всичко. Разчитаме един на друг за важни неща и изпращаме работния ден заедно на чаша бира. Както казваше един мой бивш шеф – ние сме едно голямо семейство.

Каква е ситуацията при вас?

Можете ли да разчитате на своите колеги и за какво?
Дали си разбират от работата или трябва постоянно да вървите след тях и да им “оправяте бакиите”?
Или пък са безскрупулни кариеристи, които ще ви натопят пред шефовете и за няй-дребното провинение, само и само да блеснат те и да получат повишение?
Чувствате ли ги като приятели и можете ли да споделите с тях детайли от личния си живот или са просто фигури, за които забравяте веднага, след като изтече работния ден?

Новата анкета в горния ляв ъгъл на сайта ви дава възможност да отговорите на тези въпроси. Разбира се, можете да го направите и в свободен текст като коментар под този пост. Анкетата позволява избор на до три отговора – надявам се, че така по-пълно и по-точно ще можете да охарактеризирате тези, с които споделяте поне 8 часа от времето си всеки работен ден.

Очаквам отговорите ви.

Гласувайте за тази статия в Svejo.net:

Вижте и тези публикации:

Парите или славата? – Резултати от анкетата

Майк Рам — Fri, 27 Jun 2008 17:15:07 +0000

Тази анкета я оставих доста по-дълго от обикновено, тъй като предизвика доста голям интерес. Това е анкетата, която е събрала най-много отговори досега – цели 585! Въпросът, който поставих, беше прост, но явно бе важен за вас.

В началото имаше известно колебание, но от един момент нататък резултатът се стабилзира и новите участници в анкетата само го затвърждаваха. За съжаление, не се получи това, което исках, но този резултат беше очакван. В крайна сметка, на въпроса: Какво предпочитате: да бъдете високо платен или високо оценен?, вие сте дали следните отговори:

364 души или 62% са предпочели парите, а
222 души или 38% предпочитат признанието.

Какво означава това?

Може би последните десетилетия, прекарани в относителна бедност от по-голямата част от народа, са създали стремежа към материално благополучие и са го оформили в нашето съзнание като цел номер едно. Въпреки, че напоследък процентът на хората, определящи себе си като “заможни”, непрекъснато се увеличава и статистиката показва стабилно повишаване на стандарта на живот, явно работата за по-голямата част от нас все още е преди всичко средство за задоволяване на материалните нужди.

Въпросът можеше да се тълкува и като избор между материалното и духовното. Кое от тях има по-голям приоритет в нашето съзнание? Дали първо трябва да постигнем някакво ниво на материална задоволеност (възможно ли е въобще да бъдем задоволени материално?) и после да мислим за личното си удовлетворение от работата или пък да работим това, което наистина обичаме да правим, а парите ще дойдат от само себе си?

Аз залагах дълги години на първия подход и действително постигнах някакво средностатистическо ниво на материално битие, но с цената на откъсване от семейството, на много ядове и нерви в работата и на един куп коварни болести, начело с диабет. В крайна сметка осъзнах, че поставянето на възнаграждението като първи приоритет всъщност ни прави зависими от работата или, както казваше един мой приятел, роби на заплатата.

От една година реших да променя нещата и избрах другата алтернатива – работя това, което ми харесва и което мисля, че мога да правя добре и се чувствам изключително щастлив. Разбира се, парите, които печеля сега, все още са по-малко от тези, които бях свикнал да получавам, но досега все още не сме почувствали сериозен недостиг на средства, а аз съм убеден, че съвсем скоро нещата ще станат още по-добре в материално отношение.

Щастлив съм, че хората, които са избрали признанието, което може и да се тълкува като стремеж за изява в работата, никак не са малко. Тези 38% показват, че има доста хора, които ценят свободата, творчеството и личностната изява в работата повече от парите. За мен това е мисленето на бъдещето. Вярвам, че през новия век хората с такава нагласа ще успеят повече в професията и в живота.

Времето ще покаже.

Гласувайте за тази статия в Svejo.net:

Вижте и тези публикации:

Парите или славата? – Нова анкета

Майк Рам — Tue, 11 Mar 2008 09:08:41 +0000

Поговорката “Акъл не ща – пари ми дай!” е известна на всеки българин и вероятно всеки от нас, запитан дали предпочита да бъде високо заплатен или високо оценен, ще избере първото, без да се замисли.

По-интересно се получава ако се замислим. Вярно е, че все още носим наследството от социалистическото време, когато всички бяхме еднакво бедни (е, почти всички). Вярно е, че днес все още една огромна част от населението се води под социалния минимум. Вярно е също така, че новата поп-фолк култура утвърждава ценности като мерцедеси, пачки, мацки и купони – все неща, за които са нужни много пари.

Но е вярно и това, че ако човек живее само за едното ядене и сране, значи по нищо не се отличава от животните. Това, което сме оставили след себе си, е това, което дава смисъл на целия ни живот. Историята показва, че хората, които са променили нашия живот и култура, са го направили търсейки някакво вътрешно удовлетворение, а не заради парите.

Американският психолог Маслоу дефинира йерархията на човешките нужди, в която задоволяването на битовите потребности (за което са необходими пари) и удовлетворението от работата и живота са на различни нива. Други изследователи пък са установили, че някои хора задоволяват постепенно нуждите си от долните към горните нива (както го е предвидил Маслоу), но има и такива, които цял живот си остават на най-ниското и все не могат да задоволят физическите си потребности.

Та, въпросът днес е: от кои хора сте вие? Дали оцеляването е основната ви цел и търсите само материално обогатяване или имате и духовни потребности, които налагат търсенето и намирането на начини за себеизразяване? Формално поставен, въпросът на актуалната анкета звучи така:

Какво предпочитате повече:

да бъдете високо оценен или
да бъдете високо платен?

Не бързайте с отговора си. Помислете. И след това цъкнете. Горе, вляво.

Гласувайте за тази статия в Svejo.net:

Рекламно съобщение: На 13.03.2008 в София ще се проведе курс по основи на управлението на софтуерни проекти, воден от мен. Курсът е полезен за всеки, който се интересува професионално от разработка на софтуер. Повече информация за него можете да намерите в блога PM Stories, в блога Спри и помисли! и на официалния сайт на RammSoft.

Вижте и тези публикации:

Aтестации на служителите. Нова анкета

Майк Рам — Wed, 13 Feb 2008 07:52:48 +0000

Едни познати колеги наскоро започнаха да изграждат процедура по атестиране на служителите и това ме подсети да поставя този въпрос на всенародно гласуване. Обърнете внимание на новата анкета в горния ляв ъгъл на сайта и дайте своя вот, а и своя коментар по темата.

Винаги съм смятал, че успехът на една фирма е невъзможен без ясен диалог между служителите и мениджърите. Една от успешните форми на такъв диалог е атестацията. Тук е важно да отбележим, че атестации могат да се правят не само от шефа на служителите, а и обратно – всеки служител да има правото да даде своята оценка на работата на мениджърите. И това не е просто фикция – това е практика, която даже и в български фирми съм я виждал. Но, разбира се, те са изключения.

Масовата практика е да не се правят никакви атестации и съответно развитието на човека да става на случаен принцип или в най-добрия случай, когато си подадеш молбата за напускане, да те попитат: “Какво искаш, за да останеш?”.

Какъв е смисъла да се правят атестации?

Атестирането има няколко цели. Едната от тях е служителят да има гаранцията, че един или два пъти в годината неговата работа ще бъде внимателно разгледана и приносът му към фирмата – обективно оценен. На базата на тази оценка, той би могъл да получи увеличение на заплатата или по-висока позиция в служебната йерархия. Ако пък оценката е негативна, се търсят причините за слабата му ефективност, за да бъдат отстранени и той да има шанса да даде най-доброто, на което е способен.

От друга страна, мениджмънта е наясно със способностите и желанията на своите служители, разбира лесно какви са недостатъците на съществуващите организационни структури и практики, и има възможността да предприеме мерки за тяхното подобряване.

Откритият диалог между мениджъри и служители е изключително ефективно средство за подобряване на атмосферата в офиса и за повишаване на ефективността на работата. Защо тогава не се практикува навсякъде? На този въпрос очаквам и вашите отговори. Моето мнение е, че у нас все още битува едно патриархално мислене в бизнеса. Мениджърите все още масово са хора с чорбаджийски манталитет и гледат на служителите си като на стока, поради което въобще не се интересуват от тяхното мнение, но очакват лоялност и преданост заради хляба, който им дават.

Служителите от своя страна робуват на страха от шефа. Все още много хора не смеят да си кажат мнението пред висшестоящите от страх да не бъдат наказани. Създава се едно ужасно напрежение, което понякога води и до сериозни психически заболявания. В крайна сметка, всяка от страните се чувства неразбрана, а обтегнатите отношения приключват с болезнена раздяла.

Атестацията, освен че в форма на двустранна комуникация, дава и усещане за обективност. Оценките се правят на базата на еднотипни въпросници, служителите се подлагат на проверка на базата на едни и същи критерии, което до голяма степен намалява възможността за фаворизиране и завист между колегите.

Това е един добър механизъм, който смятам, че трябва да се прилага във всяка фирма. Друг е въпросът, че за да бъде ефикасна, процедурата по атестация трябва да бъде внимателно обмислена. Въпросите, на които служителите отговарят, трябва да бъдат ясно формулирани и в максимална степен да изключват субективност. Това никак не е проста задача и ако нямате знанията и опита в подобни дейности, е по-добре да се възползвате от услугите на специалисти в тази област, вместо да правите случайни експерименти.

Гласувайте в анкетата и споделете вашите коментари по темата.

Гласувайте за тази статия в Svejo.net: