Нова работа

Колегите за някои са неизбежното зло - хора, с които ни се налага да общуваме и да работим всеки ден. Хора, чиито характери и гадни навици трябва да търпим, защото някой случайно ни е събрал на едно място.

За други пък колегите са приятели, с които си споделяме всичко. Разчитаме един на друг за важни неща и изпращаме работния ден заедно на чаша бира. Както казваше един мой бивш шеф - ние сме едно голямо семейство.

Каква е ситуацията при вас?

• Можете ли да разчитате на своите колеги и за какво?
• Дали си разбират от работата или трябва постоянно да вървите след тях и да им “оправяте бакиите”?
• Или пък са безскрупулни кариеристи, които ще ви натопят пред шефовете и за няй-дребното провинение, само и само да блеснат те и да получат повишение?
• Чувствате ли ги като приятели и можете ли да споделите с тях детайли от личния си живот или са просто фигури, за които забравяте веднага, след като изтече работния ден?

Новата анкета в горния ляв ъгъл на сайта ви дава възможност да отговорите на тези въпроси. Разбира се, можете да го направите и в свободен текст като коментар под този пост. Анкетата позволява избор на до три отговора - надявам се, че така по-пълно и по-точно ще можете да охарактеризирате тези, с които споделяте поне 8 часа от времето си всеки работен ден.

Очаквам отговорите ви.

Гласувайте за тази статия в Svejo.net:

Ако харесвате статиите в този блог и се интересувате от тематиката, която разглеждаме, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се напълно безплатно за нашия бюлетин чрез RSS feed или по имейл.

Тази анкета я оставих доста по-дълго от обикновено, тъй като предизвика доста голям интерес. Това е анкетата, която е събрала най-много отговори досега - цели 585! Въпросът, който поставих, беше прост, но явно бе важен за вас.

В началото имаше известно колебание, но от един момент нататък резултатът се стабилзира и новите участници в анкетата само го затвърждаваха. За съжаление, не се получи това, което исках, но този резултат беше очакван. В крайна сметка, на въпроса: Какво предпочитате: да бъдете високо платен или високо оценен?, вие сте дали следните отговори:

• 364 души или 62% са предпочели парите, а
• 222 души или 38% предпочитат признанието.

Какво означава това?

Продължи към пълния текст »

Поговорката “Акъл не ща - пари ми дай!” е известна на всеки българин и вероятно всеки от нас, запитан дали предпочита да бъде високо заплатен или високо оценен, ще избере първото, без да се замисли.

По-интересно се получава ако се замислим. Вярно е, че все още носим наследството от социалистическото време, когато всички бяхме еднакво бедни (е, почти всички). Вярно е, че днес все още една огромна част от населението се води под социалния минимум. Вярно е също така, че новата поп-фолк култура утвърждава ценности като мерцедеси, пачки, мацки и купони - все неща, за които са нужни много пари.

Но е вярно и това, че ако човек живее само за едното ядене и сране, значи по нищо не се отличава от животните. Това, което сме оставили след себе си, е това, което дава смисъл на целия ни живот. Историята показва, че хората, които са променили нашия живот и култура, са го направили търсейки някакво вътрешно удовлетворение, а не заради парите.

Продължи към пълния текст »

Едни познати колеги наскоро започнаха да изграждат процедура по атестиране на служителите и това ме подсети да поставя този въпрос на всенародно гласуване. Обърнете внимание на новата анкета в горния ляв ъгъл на сайта и дайте своя вот, а и своя коментар по темата.

Винаги съм смятал, че успехът на една фирма е невъзможен без ясен диалог между служителите и мениджърите. Една от успешните форми на такъв диалог е атестацията. Тук е важно да отбележим, че атестации могат да се правят не само от шефа на служителите, а и обратно - всеки служител да има правото да даде своята оценка на работата на мениджърите. И това не е просто фикция - това е практика, която даже и в български фирми съм я виждал. Но, разбира се, те са изключения.

Масовата практика е да не се правят никакви атестации и съответно развитието на човека да става на случаен принцип или в най-добрия случай, когато си подадеш молбата за напускане, да те попитат: “Какво искаш, за да останеш?”.

Какъв е смисъла да се правят атестации?

Продължи към пълния текст »

Измина един месец, откакто поставих анкетата дали обичате фирмените празненства, и вече дойде време да закрия гласуването и да обявя резултатите.

Този път гласуваха 142-ма души, което за моя скромен блог е доста солидно постижение. Благодаря на всички участници за подадения вот - надявам се, че сте били искрени всички.

Оказва се, че ние българите обичаме празниците и веселбите, особено пък ако са за сметка на работодателя. Фенове на фирмените купони се оказаха 83-ма души, което прави цели 58% - едно безапелационно мнозинство! За мен това е малко странно. Множество изследвания показват, че ние сме мрачен, потиснат и недоволен народ, а в същото време много обичаме да купонясваме. Дали това е някаква форма на изпускане на натрупаната енергия или пък обичаме фирмените празненства само защото можем да се напием на аванта? Очаквам вашите коментари.

Втората категория са хората, които предпочитат да посветят времето си на семейството си, отколкото да пропилеят малкото си часове за почивка отново с колегите. Това са 42 гласа, което прави 30% от гласувалите. Тук отново изпадам в дилема за причината за този отговор: дали наистина любовта към семейството е най-силното чувство у тези хора или са избрали работа, която им е досадна и противна и просто не могат да понасят компанията на колегите си? Дали някой ще си признае?

На последно място по брой са истинските работохолици - 17 гласа, 12%. “Не ми губете времето, оставете ме да си върша работата” е тяхното мото. Въпросът е дали наистина са токова погълнати от работа, че фирмения купон ги разконцентрира, или са сноби със самочувствие на велики творци, за които колегите са просто презряна паплач? Какво е вашето предположение?

Гласувайте за тази статия в Svejo.net:

Ако харесвате статиите в този блог и се интересувате от тематиката, която разглеждаме, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се напълно безплатно за нашия бюлетин чрез RSS feed или по имейл

Фирмените празненства биват най-различни. Като се почне от личния рожден ден, който искаме да споделим с колегите, минем през партита, изразяващи се във вечеря в скъп ресторант, където всички се наплюскват или напиват яко за сметка на фирмата, и накрая стигнем до излети сред природата или спортни празници, които отново завършват с ядене и пиене.

Някои погрешно ги наричат тиймбилдинг. По-скоро са опити на мениджмънта да сплоти хора, голяма част от които не се познават, но май често се оказват несполучливи.

Попаднах наскоро на един интересен блог - Просветления мениджър на Cheri Baker. Тя е HR специалист с голям опит и в нейния блог човек може да открие много интересни неща за това как да намери своето място в корпоративния свят. В една от своите статии Чери цитира изследване на английската фирма Croner, според което близо две трети от служителите в Англия биха предпочели “да вечерят с военнопрестъпници, да чистят полеви тоалетни, да се крият от куршумите в Бейрут или дори да гледат банда от деца-олигофренчета, отколкото да общуват с колегите си на фирменото коледно парти”.

Уау! Доста силно казано, нали?

Продължи към пълния текст »

Поставих тази анкета преди повече от два месеца и даже в един момент забравих да я сваля. Интересното беше, че през цялото време интересът към нея беше относително постоянен и успя да събере цели 275 гласа. Все пак, смятам, че е време да ви запитам нещо друго и да сменим темата.

Поради това обявявам заключителните резултати.

Анкетата постави въпроса: Доволни ли сте от работата си? и имаше 3 възможни отговора. През цялото време първото място беше оспорвано от крайно доволните и крайно недоволните, но от известно време положителните гласове печелят (макар и минимален) превес и затова смятам, че това отразява достатъчно обективно нагласата на моите читатели.

Ето ги и самите резултати:

Продължи към пълния текст »

Според едно скорошно изследване, проведено в САЩ от Spherion, се наблюдава значително недоволство сред наемните работници към техните работодатели заради това, че последните не проявяват особени усилия да ги задържат на работа, т.е. да им предоставят условия, отговарящи на техните изисквания. Според Roy Krause,  президент и управител на Spherion:

Служителите са силно неудовлетворени от усилията, които работодателите полагат по отношение на факторите, които те смятат за важни и които бих ги накарали да останат на сегашната си работа.

Само 43% от анкетираните са отговорили, че са доволни от работата си, което за традиционно оптимистичното американско общество е шокиращ факт.

При нас, предполагам, че нещата стоят още по-зле. Ние вече сме класирани като най-недоволната нация в Европа, така че вероятно негативните отговори ще бъдат много повече. Затова реших и аз да проведа едно такова мини-изследване и да ви попитам: Доволни ли сте от работата си?

Анкетата е поместена в горния ляв ъгъл на сайта. Апелирам и тези, които четат този блог през RSS feed също да дойдат и да гласуват.

Кажете си мнението! Излейте си болката!

Ако някой иска да се аргументира по-подробно, може да го направи в коментар към този пост. Анкетата ще стои 1-2 седмици и след това ще видим какви са резултатите.

Гласувайте!

Днешната ситуация на трудовия пазар все повече се измества в полза на работниците. Така е в САЩ от известно време насам, такава тенденция се забелязва и у нас. Според едно проучване на Wall St. Journal, във всеки един момент 70% от работещите си търсят нова работа.

Каква е, обаче, най-подходящата работата за нас? Има ли някакви обективни критерии, на които трябва да отговаря тя? Penelope Trunk предлага няколко прости критерия, по които можем донякъде обективно да оценим дали работата, която упражняваме в момента, си струва. Към всеки критерий са указани колко точки дава, ако работата ни го покрива. Ето ги и самите тях:

1. Кратък и предсказуем път до работното място - 1 точка
За американците ежедневното пътуване до работа и обратно се е превърнало в кошмар. За работещите в някои от големите мегаполиси, пътуването отнема понякога до 2 часа в едната посока. У нас това също се забелязва като сериозен проблем, макар и за момента само в няколко от по-големите градове и най-обособено в столицата. Човекът, казва Пенелопи, може да понесе много и различни неприятни ситуации, но не може да привикне към нещо, което е неприятно и различно всеки ден.

2. Работен процес, който можеш да управляваш - 1 точка
Тук акцентът не е толкова върху самата работа, колкото върху това да можеш да управляваш собствения личен си живот, което не би било възможно, ако нямаш някакъв контрол върху работния процес. С други думи, доколко задачите, които имаш да изпълниш, могат да бъдат предвидени и планирани и доколко работата отнема от личното ти време и нарушава личния ти живот.

3. Ясни и предизвикателни задачи - 1 точка
Задачи, които не са интересни и не представляват никакво предизвикателство, водят до скука и отвращение към работата. В другата крайност пък са трудни и предизвикателни задачи, но не много ясно дефинирани. Това от своя страна води до объркване и стрес, защото човек не може да разбере дали е на прав път и какво му е необходимо, за да се справи. Особено се усложнява положението, ако ъм това добавим и шеф, който е труднодостъпен или некомуникативен.

Струва си да се отбележи, че основната прчина за изтощението в работата не е времето, прекарано в работа, а това дали от работата е имало някакъв смисъл. Пенелопи дава пример за голямо текучество сред медицинските сестри, работещи в отделение за детски изгаряния. Там е ужасно изцеждащо да работиш, като виждаш, че въпреки всички положени грижи, не си в състояние да облекчиш болката на децата.

4. Двама колеги, с които сте добри приятели - 3 точки
Ако имате поне двама колеги, които са и ваши добри приятели, това е почти сигурна гаранция, че имате добра работа. Това е така, защото с помощта на приятелите бихте могли да превъзмогнете много по-лесно лошите страни на вашата работа и проблемите, които възникват пред вас.

Тълкуване на резултатите:

• 0-2 точки - По-скоро не ви е добра работата - търсете си друга.
• 3 точки - Средна работа, става.
• 4 - 6 точки - Вашата работа е истинско удоволствие - вие сте човек с късмет!

Дали вашата работа е добра? Направете този малък тест и споделете вашите резултати. Би било интересно за всички.