Нова работа

Колегата Тодор Христов от блога Нова визия е публикувал анкета за проучване на най-важните фактори, които влияят на нашето удовлетворение от работата. В нея са изброени 13 фактора, като кариерно развитие, признание от началството, заплащане, автономност, възможности за обучение и пр., а вие можете да добавите и един допълнителен от себе си.

Споделете своето мнение в анкетата, за можем да направим един обстоен анализ на факторите, които носят удовлетворение от труда, поне сред хората, активно ползващи интернет.

Ако харесвате статиите в този блог и се интересувате от тематиката, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се за съдържанието на блога чрез RSS feed или по имейл.

Въпросът дали бихте работили с приятел се оказа интересен за повечето читатели на Нова работа и участниците в анкетата бяха много – гласувалите са 1755 души! Това ме накара да я оставя активна по-дълго време, за да дам възможност на повече хора да споделят своето мнение.

Интересното е, че по различно време различни отговори бяха предпочитани – нямаше доминиращ вариант. Настоящото крайно класиране се оформи едва преди няколко седмици. Резултатите са интересни – хората, които приемат идеята да работят с приятел, и тези, които я отхвърлят, са почти наравно. Ето точните отговори на въпроса “Бихте ли работили с приятел?“:

1. Не, защото ще си развалим приятелството (30.0%, 535 гласа)
2. Да, ако ми е колега, за да си прекарваме весело (27.0%, 467 гласа)
3. Зависи от приятеля (26.0%, 454 гласа)
4. Да, без коментар (14.0%, 245 гласа)
5. Не, без коментар (6.0%, 106 гласа)
6. Да, ако ми е подчинен, за да разчитам повече на него (5.0%, 86 гласа)
7. Да, ако ми е шеф, за да ми е по-лека работата (4.0%, 64 гласа)
8. Не мога да отговоря (2.0%, 30 гласа)

Отговорите определено имат нужда от коментар. Най-популярният отговор определено показва, че мнозинството от читателите се притесняват да работят с приятел, защото това би противопоставило личния (приятелския) интерес на служебния. И за да не загубят приятелството си, предпочитат да работят с хора, които не са им особено близки.

Излиза, че за тези хора работата създава някакви антагонистични отношения, непреодолими конфликти, които дори силата на едно приятелство не може да разреши, и затова то трябва да бъде предпазено от подобен риск. Дали е така?

Продължи към пълния текст »

Много фирми в днешно време се оплакват от липса на лоялност от страна на служителите си, но рядко се замислят каква е причината за това. Вече съм коментирал, че за мен лоялността е поведение, отговарящо на изискванията на закона. Да предадеш важна търговска информация на конкуренцията е нелоялно. Да напуснеш фирмата, в която си работил 5 години е напълно лоялно, стига да си подал предизвестие в договорения срок.

Да искаш един служител да работи дълго и всеотдайно за фирмата – това означава нещо много повече от лоялност – той трябва да бъде мотивиран.

Днешната тема е за лоялността и е продиктувана от едно изследване, проведено от CareerBuilder.com сред HR специалисти в Щатите. Според него, близо 25% от анкетираните са споделили, че не изпитват никакви скрупули и не се чувстват лоялни към фирмата, в която работят, а 20% са завили, че имат намерение да си сменят работата в следващите 12 месеца.

Продължи към пълния текст »

Работите ли активно през всичките 8 часа на работния ден? Отлагате ли работата, занимавайки се с маловажни неща? Колко време губите в бъбрене, кафе-паузи и пушене?

Английската компания Hire Scores е провела изследване сред 3000 британски служители и е открила отговорите на тези въпроси.

Преди време се пошегувах, предлагайки ви 10-те начина за симулиране на работа, но на практика се оказва, че 32% от анкетираните са си признали, че губят над 3 часа средно на ден в занимавайки се със странични неща, бъбрейки с колегите си и симулирайки заетост.

Изследването е установило, че 31% от служителите започват да се размотават поне 15 минути преди края на работния ден, запълвайки последните работни мигове с разбъркване на документи и подреждане на бюрата си.

Продължи към пълния текст »

Анкетата за оценката на хората, с които работим заедно, излезе преди повече от два месеца и в нея се включиха 337 участника, което показва, че темата ви вълнува много и държите да споделите своето мнение. Вашата активност ме радва много и се надявам и в бъдещите анкети да е така, за да можем да си съставим по-ясно впечатление за нагласата на хората в офиса и за това, което очакваме от работата си.

Въпросът, който беше поставен, гласеше: “Как оценявате колегите си?” и имахте 5 възможни отговора, от които можехте да избирате по два. 337-те участника са дали 410 отговора, които се разпределят както следва:

• Професионалисти, на които разчитам винаги (39% от гласувалите, 130 гласа)
• Клюкари и скатавки, които нося на гърба си (33% от гласувалите, 110 гласа)
• Приятели, с които си пием бирата след работа (23% от гласувалите, 77 гласа)
• Злобни кариеристи, готови да те прегазят (21% от гласувалите, 71 гласа)
• Не работя с колеги и въобще не ги забелязвам (7% от гласувалите, 22 гласа)

Веднага прави впечатление, че отговорите могат да се разделят на три категории:

Продължи към пълния текст »

Продължаваме серията за идеалния шеф с поредния специфичен въпрос. Доста интересен казус се получава, когато шефът ви е и ваш приятел (или вие сте шеф на приятел). От една страна, добрите лични взаимоотношения предполагат и по-близки служебни такива, от друга – това може сериозно да навреди на морала в офиса и на авторитета на шефа.

Какви са ползите от това шефът да ви е приятел?:

1. Можете да получавате по-подробна и по-навременна информация за състоянието на бизнеса

2. Можете да си позволявате леки отклонения от служебната дисциплина, например по-чест да закъснявате за работа.

Продължи към пълния текст »

Колегите за някои са неизбежното зло – хора, с които ни се налага да общуваме и да работим всеки ден. Хора, чиито характери и гадни навици трябва да търпим, защото някой случайно ни е събрал на едно място.

За други пък колегите са приятели, с които си споделяме всичко. Разчитаме един на друг за важни неща и изпращаме работния ден заедно на чаша бира. Както казваше един мой бивш шеф – ние сме едно голямо семейство.

Каква е ситуацията при вас?

• Можете ли да разчитате на своите колеги и за какво?
• Дали си разбират от работата или трябва постоянно да вървите след тях и да им “оправяте бакиите”?
• Или пък са безскрупулни кариеристи, които ще ви натопят пред шефовете и за няй-дребното провинение, само и само да блеснат те и да получат повишение?
• Чувствате ли ги като приятели и можете ли да споделите с тях детайли от личния си живот или са просто фигури, за които забравяте веднага, след като изтече работния ден?

Новата анкета в горния ляв ъгъл на сайта ви дава възможност да отговорите на тези въпроси. Разбира се, можете да го направите и в свободен текст като коментар под този пост. Анкетата позволява избор на до три отговора – надявам се, че така по-пълно и по-точно ще можете да охарактеризирате тези, с които споделяте поне 8 часа от времето си всеки работен ден.

Очаквам отговорите ви.

Гласувайте за тази статия в Svejo.net:

Ако харесвате статиите в този блог и се интересувате от тематиката, която разглеждаме, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се напълно безплатно за нашия бюлетин чрез RSS feed или по имейл.

Тази анкета я оставих доста по-дълго от обикновено, тъй като предизвика доста голям интерес. Това е анкетата, която е събрала най-много отговори досега – цели 585! Въпросът, който поставих, беше прост, но явно бе важен за вас.

В началото имаше известно колебание, но от един момент нататък резултатът се стабилзира и новите участници в анкетата само го затвърждаваха. За съжаление, не се получи това, което исках, но този резултат беше очакван. В крайна сметка, на въпроса: Какво предпочитате: да бъдете високо платен или високо оценен?, вие сте дали следните отговори:

• 364 души или 62% са предпочели парите, а
• 222 души или 38% предпочитат признанието.

Какво означава това?

Продължи към пълния текст »

Поговорката “Акъл не ща – пари ми дай!” е известна на всеки българин и вероятно всеки от нас, запитан дали предпочита да бъде високо заплатен или високо оценен, ще избере първото, без да се замисли.

По-интересно се получава ако се замислим. Вярно е, че все още носим наследството от социалистическото време, когато всички бяхме еднакво бедни (е, почти всички). Вярно е, че днес все още една огромна част от населението се води под социалния минимум. Вярно е също така, че новата поп-фолк култура утвърждава ценности като мерцедеси, пачки, мацки и купони – все неща, за които са нужни много пари.

Но е вярно и това, че ако човек живее само за едното ядене и сране, значи по нищо не се отличава от животните. Това, което сме оставили след себе си, е това, което дава смисъл на целия ни живот. Историята показва, че хората, които са променили нашия живот и култура, са го направили търсейки някакво вътрешно удовлетворение, а не заради парите.

Продължи към пълния текст »

Едни познати колеги наскоро започнаха да изграждат процедура по атестиране на служителите и това ме подсети да поставя този въпрос на всенародно гласуване. Обърнете внимание на новата анкета в горния ляв ъгъл на сайта и дайте своя вот, а и своя коментар по темата.

Винаги съм смятал, че успехът на една фирма е невъзможен без ясен диалог между служителите и мениджърите. Една от успешните форми на такъв диалог е атестацията. Тук е важно да отбележим, че атестации могат да се правят не само от шефа на служителите, а и обратно – всеки служител да има правото да даде своята оценка на работата на мениджърите. И това не е просто фикция – това е практика, която даже и в български фирми съм я виждал. Но, разбира се, те са изключения.

Масовата практика е да не се правят никакви атестации и съответно развитието на човека да става на случаен принцип или в най-добрия случай, когато си подадеш молбата за напускане, да те попитат: “Какво искаш, за да останеш?”.

Какъв е смисъла да се правят атестации?

Продължи към пълния текст »