Нова работа » Лични

Съживяване на блога и представяне на нов автор – Елена Вълева

Майк Рам — Tue, 22 Feb 2011 16:46:25 +0000

Така се случи в последно време, че насочих повече време и усилия в други дейности (които обещаваха по-сериозни доходи в тези кризисни времена) и се наложи да поизоставя временно този блог. За щастие се оказа, че темите и материалите, които съм публикувал тук, са интересни за мнозина и всеки ден между 500 и 800 човека продължават да посещават блога. Това е голяма радост за мен, още повече, че смятам отново да подновя активно писането тук и да предлагам все повече интересни и полезни материали за вас.

Още един повод за радост е фактът, че чрез блога “Нова работа” се запознах с екипа на HR Cafe, с който започнахме да изграждаме добри партньорски взаимоотношения и като резултат от тях ще започнем да обменяме статии, което се надявам да се окаже полезно за читателите и на двата сайта – повечето материали и различните гледни точки ще ви дадат по-добра база за вземане на правилните решения за вашата кариера.

Тук е мястото да представя Елена Вълева – гост-автора от “HR Cafe”, която професионалист по управление на човешки ресурси и е авторът на следващата публикация. Надявам се темите, които тя представя и нейният подход да ви допаднат и нашето сътрудничество да продължи дълго занапред.

Благодаря ви, че ни четете! Пожелавам успех в работата на всички!

Майк

Гласувайте за тази статия в Svejo.net:

Ако харесвате статиите в този блог и се интересувате от тематиката, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се за съдържанието на блога чрез RSS feed или по имейл.

Вижте и тези публикации:

Първи гост-автор в Нова работа – Ивайло Спасов

Помогни на приятел

Майк Рам — Thu, 11 Jun 2009 15:15:03 +0000

Какво ще направите, ако приятел ви помоли за помощ в намирането на работа?

Ще го препоръчате ли на своя шеф? Ще го свържете ли с други познати, за които знаете, че търсят подобен кандидат? Или пък нищо няма да направите?

В блога на Кариери.бг ни съветват да се въздържаме от помощ, защото може и да пострадаме от собствената си доброта. Поне така са казали “специалистите” от New York Times. Аргументите са, че ако препоръчате неподходящ кандидат, ще пострада репутацията ви, а ако подобни молби зачестят, ще отнемат толкова много от времето ви, че няма да можете да си вършите основната работа, за която ви плащат.

Макар и да има някаква логика в тези думи, на мен ми звучат прекалено несериозно.

Колко приятели имате? Ама истински? Сто? Двеста? Хиляда?

Едва ли. Като си сложите ръка на сърцето, едва ли има повече от десетина човека, на които истински държите и които бихте нарекли свои приятели. И едва ли всичките точно по едно и също време ще останат без работа и ще се нахвърлят върху вас да ви тормозят да им помогнете.

Ако някой ви се обади за помощ и е близък ваш приятел, едва ли ще подминете молбата му. Първо, той е човек, когото познавате добре и ако наистина е подходящ за определена позиция, няма да се притесните да го препоръчате. Второ, ако прецените, че не е подходящ, едва ли ще ви се разсърди за това, че няма да го препоръчате. Един истински приятел би разбрал, че ако излъжете в препоръките си, наистина ще застрашите своята собствена кариера, а той не би допуснал това.

Ако човекът, обърнал се към вас за помощ е по-далечен познат или пък съвсем непознат, не е необходимо да го препоръчвате някому, но това не означава, че не можете да му помогнете. Ако знаете, че някоя фирма търси кандидат със същата квалификация, колко ще ви струва да му дадете тази информация? Ако можете да му дадете полезен съвет, ще го запазите ли за себе си, за да не си създавате конкуренция на трудовия пазар?

Не мисля.

Да помогнеш на човек в беда е достойно поведение и рано или късно добрината се възнаграждава. Помагайте на всеки с каквото можете – независимо дали са приятели или не. Препоръка давайте само за онези, които познавате наистина добре и за чиито качества можете да гарантирате.

Да се затвориш и изолираш в черупката на някаква илюзорна сигурност, с мисълта, че по този начин си пазиш работата във време на криза, е несериозно. Кризата ще отмине, а дали ще си запазите работата и дали си струва да я запазите, са неща, които никой не може да ви гарантира, но приятелствата и професионалните връзки са нещо много по-ценно, за което си струва човек да се бори.

Гласувайте за тази статия в Svejo.net:

Вижте и тези публикации:

Трансформации

Майк Рам — Thu, 04 Jun 2009 05:57:31 +0000

Напоследък не пиша много в блога. Всъщност, по-редовните читатели вероятно са забелязали, че не съм писал от цели два месеца. Това не е “писателски блокаж” или “блогърска криза”, а някаква форма на трансформация, която преживявам в момента – духовна и професионална – и тя ме кара да преосмисля отново всичко, което правя – и в блоговете, и в бизнеса.

Задавам си твърде много въпроси, а отговорите идват трудно и бавно. Искам всичко, което правя, да бъде стойностно за хората – да носи полза за техния живот и работа. А това не е лесно в заобикалящото ни море от информация (и дезинформация).

Това наложи и паузата в блогването. Това, което пиша, трябва да бъде важно и ценно за читателите. Иначе няма смисъл. Ако просто преписвам информация от другаде, ако повтарям идеите на други хора – с какво точно допринасям аз за вашия успех?

Не е лесно да бъдеш оригинален и гениален. Почти всяко нещо, за което се сети човек, вече е описано и разказано някъде другаде. Тогава какъв е пътя?

Още не знам със сигурност. Затова се обръщам към вас с благодарност и молба за съвет. Благодаря ви за това, че сте лоялни читатели. Виждам по статистиките на блога, че все още се случва по 1000 читатели на ден да идват тук и да намират нещо полезно. Благодаря ви за това, че през тези два месеца на мълчание продължавахте да черпите информация и вдъхновение от публикациите в “Нова работа”. Благодаря и на тези, които със загриженост се поинтересуваха за причините да не пиша и за моето здравословно състояние.

Затова искам да ви попитам – кое е онова, което харесвате в “Нова работа”? Какво още ви интересува? Как да продължим да развиваме блога така, че да си бъдем взаимно полезни?

Писането тук и споделянето на мисли, идеи и професионален опит е удоволствие за мен. Но това отнема време и енергия, а не носи никакви приходи. Както виждате, реклами на практика няма (с изключение на един забит в ъгъла блок на AdSense). Затова ще си позволя да ви задам и още един въпрос, който за мен е важен: как според вас бих могъл да монетизирам своя труд? За какво вие бихте дали пари? Дали да наблъскам пространството с повече реклами или да предлагам платени услуги и материали? Кое бихте приели?

Надявам се, че след като читателите са толкова много, ще има и много отговори на тези въпроси. А те са важни за мен, за да знам накъде да продължа. Вярвам, че са важни и за вас.

Благодаря ви!

Гласувайте за тази статия в Svejo.net:

Вижте и тези публикации:

Бихте ли се преместили в друг град заради работата?

Майк Рам — Sun, 15 Mar 2009 18:17:22 +0000

В някои страни да се преместиш в друг град заради работата е нещо нормално. Американците постоянно бродят от щат в щат, примамени от поредното предложение за по-интересна или по-добре платена работа. Ние, българите сме много по-консервативни и по-привързани към родното си място, но днес, когато всички говорят за кризата и когато в някои сектори и в някои населени места безработицата започва чувствително да се увеличава, дори и за нас, този въпрос изниква с ново, актуално значение.

Аз дойдох в София, за да следвам, но имах ясната амбиция да продължа да живея и работя в столицата заради по-големите възможности за професионална реализация, които големият град предлага. Разбира се, в това няма особен героизъм, защото точно възрастта около 20 години е най-подходящата за измъкване от родителската опека и поемане по свой собствен житейски и трудов път.

Много по-сложно стои въпросът за преместването, когато човек има семейство и деца. Дали си струва всички да пожертват своята “кариера” – работата на съпругата (съпруга) и училището на децата – и да напуснат апартамента, купен с ипотечен кредит, на който му остават още 10 години, за да бъде изплатен докрай? Или е по-добре временно да се разделим със семейството си и да се виждаме само през уикендите?

Тежка дилема.

Аз самият имах предложение да работя в друг град, достатъчно далече, за да трябва физически да се преместя да живея там, и нашият семеен съвет дълго мисли над тази оферта, но накрая я отказахме. Причините бяха няколко:

1. Не беше ясно доколко фирмата е стабилна и доколко ръководството има доверие в мен. В последствие, съмненията ми се оказаха резонни, защото шефът оттегли подкрепата си за мен, отдавайки се на “по-важни” дела, а фирмата, няколко месеца по-късно фалира.

2. Преместване на цялото ми семейство не беше възможно, тъй като съпругата ми има стабилно развиваща се кариера и не беше разумно да я прекратява заради моята работа. Децата ми учат в елитни училища, за които са държали тежки изпити и преместването им оттам би обезсмислило техните постижения.

3. Единственият възможен вариант беше да се преместя там на квартира и да пътувам към София всеки уикенд, за да се видя със семейството си, но заплащането, което ми предложиха, не беше достатъчно високо, за да компенсира материалните и душевните поражения, които щяха да настъпят в семейството ми след раздялата. Само плащането на ипотека и квартира едновременно си е доста сериозен (а и не много смислен) разход.

Тук трябва да подчертая, че за мен семейството е най-висшата ценност и бих се изкушил от оферта за преместване в друг град (или държава) само ако успея да видя много сериозна възможност за дългосрочно развитие на моята кариера и на благосъстоянието на цялото семейство. Това означава, че предложението трябва да бъде много атрактивно като възможност за себереализация и в същото време много добре подплатено финансово. Във всеки друг случай, офертата би била отхвърлена.

В моето семейство винаги търсим решение, което да бъде изгодно за всички, без да се налага някой да прави тежки жертви и да страда. Досега успяваме да се справим и никой не е приемал или отказвал предложение за работа, заради което да се е чувствал като жертва. Има, обаче, случаи, когато липсата на пари или силното свиване на пазара на труда в някой сектор, принуждава хората да търсят препитание в друг град или дори в друга държава.

Затова, въпросът ми към вас е: Има ли нещо, което би ви принудило да търсите своя успех другаде и да зарежете своя дом или своето семейство, и кое е то? А има ли граница, която не бихте преминали?

Очаквам вашите отговори с огромен интерес.

Гласувайте за тази статия в Svejo.net:

Вижте и тези публикации:

2008 – Равносметка на една изминала година

Майк Рам — Tue, 30 Dec 2008 13:48:28 +0000

Наближава последният ден на 2008 година и идва време за кратка равносметка на работата на този блог. Нова работа бе създаден на 01.10.2007 и в началото на 2008 вече бе набрал скорост. Започнал като едни страничен проект, в който исках да споделям мениджърските си неволи и скромния си управленски опит, за изминалата година Нова работа се превърна в най-активния ми проект. Това беше блогът, в който вложих най-много старание и страст, и в резултат той се превърна в най-четения и най-посещавания ми блог, надхвърляйки 30 000 посещения за последния месец.

За първи път в живота си ознаменувах една цяла година като блогър и мисля, че стилът ми на писане и качеството на публикуваните материали чувствително се подобри. В края на годината интересът към блога се засили забележително и Google му присъди Page Rank 4, като в същото време тяхната търсачка го класира в първите си позиции по ключови думи като “нова работа“, “намиране на работа” и “бизнес кореспонденция“.

В края на годината се появи и първия гост-автор – Ивайло Спасов – с което блогът започна повече да прилича на център, около който се съгражда едно общество на съмишленици, отколкото на лична инициатива. Надявам се през новата 2009 година да се включат и нови автори, за да направим съдържанието на Нова работа по-богато и по-интересно.

Рубриката Кандидати за работа е последната новост, която възникна през изминалата година, породена от желанието ми аз и моят блог да бъдем колкото може по-полезни. Лично аз очаквах доста по-голям наплив от кандидати, но изглежда все още малко хора се осмеляват да се изправят пред обществото и да заявят своите качества и своето желание за намиране на най-подходящата работа. Сигурно краят на годината и празничното настроение също са оказали своето влияние и повечето хора са решили да се погрижат за своята кариера след Нова година. Аз мога единствено да заявя, че няма да се откажа от това начинание и че трибуната, която предоставям, е свободна за всеки, който има куража да се представи пред бъдещите си работодатели.

Пожелавам спорна и успешна нова година на всички! Да сме живи и здрави, смели и решителни и да направим поне една крачка към онази работа и онзи начин на живот, които ни носят най-голямо удовлетворение!

За всички, които са пропуснали най-интересното от блога, ви го предлагам събрано накуп.

Най-напред – 10-те най-популярни публикации за годината:

А в допълнение и някои, специално подбрани от мен, които смятам, че наистина бяха добри:

Щастлива и успешна Нова година!

Гласувайте за тази статия в Svejo.net:

Вижте и тези публикации:

“Белези” по резюмето

Майк Рам — Mon, 15 Dec 2008 13:57:09 +0000

Човек избира някаква кариера и върви неотменно по този път, прескачайки трудности и препятствия и постоянно издигайки се нагоре към заветната цел.

Така ни се представя идеалната професионална кариера и така HR специалистите искат да изглежда нашето резюме (CV, автобиография), за да бъде приятна за окото и да впечатли работодателя.

В действителност, обаче, не винаги става така. Нима можем още в самото начало на професионалния си път да сме сигурни какво точно искаме и да го следваме чак до пенсия? Е, може и да има такива хора, но аз съм убеден, че за мнозина от нас, истинското призвание идва значително по-късно.

И тук идва дилемата, която поставя моя колега Pawel Brodzinski в своя блог: ако имаме възможност да започнем друга работа, която е малко встрани от избраната в момента кариера, но която ни предлага интересни възможности, бихме ли предприели тази стъпка? Да оставим настрана рисковете. Да приемем, че ако цялото начинание се провали – не носи печалба или се окаже, че не ни е чак толкова интересно – можем да се върнем обратно в лоното на”истинската” си професия. Бихте ли направили тази “крачка встрани”, знаейки, че след това ще остане като “белег” (или “черно петно”) в резюмето ви?

Аз си признавам, че доскоро бих отговорил отрицателно на този въпрос. Преследвах ясно очертана кариерна пътека и нищо не беше в състояние да ме отклони от “правия път”. Поне така си мислех. До момента, в който просто фирмата фалира и всички бяхме изхвърлени. Това ме накара да се замисля дали тази кариера е наистина пътя, за който съм мечтал. Оказа се, че май не е. Сега се занимавам със съвсем различни неща, които ми носят огромно удовлетворение.

Може след време отново да се върна в “старата професия” – имам качествата, които са необходими за това и само недалновиден шеф би отхвърлил моята кандидатура. Точно затова не се срамувам от това, което правя в момента и не мисля, че то по някакъв начин би навредило на кариерата ми в мениджмънта. Напротив – вярвам, че блогването и всичко, свързано с него – предприемачество, интернет маркетинг, технологии – ми дават знания и опит, които едва ли бих придобил, ако бях останал затворен и изолиран в някой outsourcing офис, както работех преди.

Някои белези показват мъжество и издържливост и не само не загрозяват лицето на човека, а го правят по интригуващо, казва Павел. Вижте Харисън Форд!

Гласувайте за тази статия в Svejo.net:

Вижте и тези публикации:

Кой всъщност работи в тази държава?

Майк Рам — Tue, 02 Dec 2008 09:03:35 +0000

Благодарение на Жюстин попаднах на този интересен доклад на НСИ. Вътре има много и разнообразни цифри, от които човек може да си направи всякакви изводи. Самият доклад е написан в доста позитивен дух (да не кажа пропаганден) и се твърди, че едва ли не по всички показатели бележим значителен напредък. Мен, обаче, ме притесняват няколко неща.

Първо, да почнем с няколко дефиниции.

Заети са лицата на 15 и повече навършени години, които:

извършват работа дори за един час, за което получават работна заплата или друг доход;
не работят, но имат работа, от която временно отсъстват поради болест, годишен отпуск, отпуск при раждане на дете, родителски отпуск, стачка или друг трудов спор и други.

Безработни са лицата на възраст от 15 до 64 навършени години, които:

нямат работа през наблюдавания период;
активно търсят работа;
имат възможност да започнат работа до две седмици след края на наблюдавания период.

Всички тези хора (заети и безработни) представляват икономически активното население (работната сила) на страната. Те са 3 544.7 хиляди или 68.5% от населението на възраст между 15 и 64 години. Останалите 31.5% или 1 627.1 хиляди са неактивни, т.е. нищо не работят.

Представяте ли си? Милион и шестстотин хиляди души, които не работят и това не са безработни! Безработните са в групата на икономически активните и са само 185.1 хиляди, което прави 5.1%.

Близо половината от неактивните лица твърдели, че не желаят да работят или не търсят активно работа поради участие в обучение или поради лични или семейни причини, вкл. грижи за малки деца. Дори и да приемем това като уважителна причина за толкова много хора, пак остават едни 800 хиляди, които хем нищо на бачкат, хем и нямат даже оправдание за това.

Е, аз имам. Нарича се мързел. Дотук бяхме с пословичното трудолюбие на българина. Май си е останало само в пословиците. Ама даже и там го няма – “Учи, мама, да не работиш” едва ли е пример за трудолюбие.

Друга интересна категория са т. нар. обезкуражени лица, които желаят да работят, но не търсят активно работа, защото не вярват, че ще намерят. И това са 143.5 хиляди или 8.8% от икономически неактивните. Живеем във време, в което работа има навсякъде, буквално за целия китайски народ, и в същото време има хора, които не си търсят работа, защото били песимисти!

Това са хленчещи мързеливци! Ако имаха малко желание, всеки щеше да си намери работа. Причината за тяхното “обезкуражаване” е мързел и страх да се изправиш срещу собствените си проблеми. Много по-лесно е да псуваш в кръчмата по правителството и да чакаш да дойде поредния Супермен “да те оправи”.

И те ще ни оправят. Докато стоим наведени все ще се намери някой да ни “оноди”. Има само един начин да излезем от този батак и той е да си вземем съдбата в собствените ръце. Не знам дали ще успеем да го постигнем, докато има стотици хиляди, които нищо на правят и чакат животът “да им се случи”, но съм убеден, че друг начин няма.

Гласувайте за тази статия в Svejo.net:

Вижте и тези публикации:

Фирменото обучение в България никакво го няма

Болки в гърба

Майк Рам — Tue, 18 Nov 2008 08:14:52 +0000

Болките в гърба са често срещано явление, засягащо хора от всякакви възрасти и професии. От болки в гърба страдат както хора, извършващи тежък физически труд, така и такива, работещи на бюро, така също и активни спортисти.

Едни специалисти препоръчват повече движение, други – по-малко движение. Едни твърдят, че причината за болките е в неправилната стойка, а други – че това е неправилното хранене. Факт е, че това отдавна не е старчески проблем и все повече млади хора страдат от него. Аз самият също страдам от силни болки в гърба и си ги обяснявам с постоянната, леко приведена поза, която заемам, докато работя пред компютъра. Изглежда, че няма ясно и категорично мнение за произхода и лечението на болките в гърба, но за сметка на това има доста информация, налична в мрежата.

Подбрал съм ви няколко публикации, от които човек може сам да си направи извод за причината за болките в неговия конкретен случай и да предприеме конкретни мерки за лечение.

Поли от Let’s Gym разглежда сериозността на въпроса в статията си Грижа за гърба и предлага различни упражнения, според това какво работите, както и няколко предложения за бременни жени.
Блогът на Интернет реклама поставя 5 важни въпроса за произхода и лечението на болките в гърба и им дава отговори.
Полезна информация за болките в гърба предлага и сайта Домашен лекар.

Моето лично мнение е, че един от най-добрите методи за справяне с болките в гърба, като допълнение към предложеното в горните сайтове, е масажът. Затова, накрая ви предлагам една моя публикация от личния ми блог, посветена на момичетата от Спа Студио Сабина и чудесата, които могат да направят с вас, ако ви боли гърба.
Гласувайте за тази статия в Svejo.net:

Ако харесвате статиите в този блог и се интересувате от тематиката, която разглеждаме, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се напълно безплатно за нашия бюлетин чрез RSS feed или по имейл.

Вижте и тези публикации:

101 RSS абоната

Майк Рам — Tue, 11 Nov 2008 12:16:41 +0000

Днес, разглеждайки отчетите на Feedburner, забелязах, че два от моите блогове – Нова работа и PM Stories – едновременно са преминали “психологическата граница” от 100 RSS абоната, отбелязвайки и двата по 101 абоната.

Това е твърде скромно постижение, сравнено с резултатите на популярните блогове дори и у нас, но за мен е знак, че това, което публикувам тук, е интересно, щом привлича все повече читатели. За последните месеци, Нова работа е постигнал неколкократно увеличение на посетените постове, което за мен е знак, че тук идват хора с трайни интереси в подобряване на условията на работа и със сериозен стремеж към професионално израстване.

Благодаря на всички читатели и абонати! Надявам се и занапред да не ви разочаровам и да ставате все повече

Вижте и тези публикации:

Нов закон в Япония: без дебели хора в офиса!

Майк Рам — Mon, 14 Jul 2008 17:19:43 +0000

В японския парламент бил приет закон, според който не е допустимо да има дебели хора в японските фирми, научаваме от блога на Donald Trump. За целта са установени максимално допустими мерки на талията за мъжете и за жените и всяка компания е длъжна периодично да ги проверява. Ако се намери служител, който е по-дебел от зададената норма, фирмата трябва да намери начин да го накара да отслабне, защото в противен случай тя, фирмата дължи глоба.

Това, както се сещате, е една прекрасна идея. Целта е да се отглежда една здрава нация, тъй като излишните килограми са сериозна предпоставка за високо кръвно, диабет и болести на сърцето. Тук, разбира се, можем да си спомним и за известния стремеж на Хитлер да изгради подобно общество в Германия преди 60-70 години, а както добре знаем, японците винаги са били негови почитатели.

То така се започва: първо пушачите, после дебелите, ще минат през слепите и сакатите, хомосексуалистите и евреите и накрая ще останат чистокръвни, здрави, бодри и трудолюбиви японци.

Замислете се какви мерки би могла да предприеме една японска фирма срещу някой по-сладокусен служител? Да го прати на дебелариум? Да му намали заплатата като наказание за провинението? Или пък да му я увеличи, белким се мотивира да отслабне?

Според мен най-лесното и най-близкото до ума решение, е да го уволни.

А какво ще правят с тези, които вече са си дебели? Ами много просто – няма да ги назначават никъде. Оттук нататък вариантите за тях за два – или няма да работят и ще гладуват и така ще отслабнат и след това ще си намерят работа, или ще започнат частен бизнес. Само че и тогава, като собственици на фирми, сигурно пак ще ги глобяват. Значи остава само гладът.

Не мога да разбера как точно на японците им е дошла тази идея. Та нали сумо борците са сред на-почитаните хора в тяхното общество, а те определено надминават всякакви норми за тънка талия? Нима ще ги уволнят? Ще сменят правилата на спорта? Или пък ще ги интернират всички в Китай?

Седя си и се чудя: дали това е някакъв нескопосан майтап или човечеството наистина има вътрешна необходимост да унищожава себеподобните си и затова ражда подобни идеи, които после фанатизираните тълпи превръщат в злокобна реалност?

Гласувайте за тази статия в Svejo.net:

Вижте и тези публикации:

Петък – ден без имейли