Нова работа

Този въпрос ме вълнува от доста време, но поводът за написването на този пост дойде от един пост на Доналд Тръмп, където той цитира едно изследване, в което се разкрива, че съвременният мъж страда жестоко ако жена му печели повече и че понякога душевните му терзания могат да доведат до тежки депресии и сериозни семейни конфликти.

Нещата стават още по-трагични в семейства, където заплатата е символ на авторитета и жената започва да налага своето мнение по всички въпроси, касаещи семейното управление и да прехвърля все повече от домакинските задължения на “неспособния” си мъж, което води до още по-сериозни психически проблеми у мъжа и в крайна сметка и до семейни разпри.

Разбира се, у нас обществото не е толкова феминизирано, както в Щатите и тук властва един значително по-стабилен патриархален модел на поведение, който “предотвратява” възникването на подобни ситуации. От една страна мисленето ни е такова, че приема за нормално мъжът да бъде по-амбициозен, да влага повече усилия в изграждането на своята кариера и в крайна сметка да печели повече, докато жената повече се свързва с образа на майка и домакиня. От друга страна, в много фирми, дори и негласно, се гледа на жената като второкачествен служител и тя винаги получава по-малко възнаграждение от мъж на подобна позиция.

Продължи към пълния текст »

Сигурен съм, че почти всеки е имал моменти, в които въпреки желанието и старанието, което влагаме в работата, колегите и шефовете не ни обръщат достатъчно внимание или съвсем откровено си ни игнорират. Безразличието е може би най-силния фактор за убиване на мотивацията - неговото въздействие е много по-депресиращо дори от негативното отношение, което лесно може да бъде превърнато в мотивация за себедоказване. Липсата на отношение, обаче, може да скърши и най-оптимистичната ви нагласа.

Къде е причината за безразличието на другите? Защо ни игнорират? Много често, изпадайки в подобна ситуация, сме склонни да търсим вината в другите. Истината е, че в много случаи причините да не ни обръщат внимание са коренят изцяло в нашето поведение. Ето един списък, който малко грубичко насочва погледа ни към самите нас и ни предлага обяснения защо сами сме си виновни за това, че ни игнорират. Благодарности на Scott Berkun за него.

Продължи към пълния текст »

Много често, говорейки с приятели или познати, или пък изправени на интервю пред бъдещ работодател, казваме неща, за които си мислим, че ни придават важност и авторитет, а всъщност могат да бъдат разтълкувани съвсем различно - така, както дяволът тълкува Евангелието.

Предлагам ви няколко примера, които могат да ви дадат представа за обратния ефект на нашите думи. Разбира се, това са измислени и леко саркастични контра-реплики, подобни на класическата българска поговорка “Като си толкова умен, къде са ти парите?”, но пък имат разбуждащ ефект и ни карат да се замислим дали думите, които използваме да представим себе си и работата си, не са се превърнали в клишета. Ефектът може да бъде и още по-силен и тези “дяволски тълкувания” могат да ни накарат да се замислим и върху още по-важни неща - дали самата ни работа и целият ни живот не са се превърнали в клише…

Продължи към пълния текст »

По темата за software engineering и project management започнах да пиша още преди няколко месеца с първите си блогърски стъпки в първия си блог Спри и помисли!, но наскоро реших, че тя заслужава свое собствено място, където да се концентрира интереса на програмисткото братство, и където (надявам се) да се включат повече хора както в дискусиите, така и като автори.

Така с началото на Новата година се роди и блогът PM Stories, който е изцяло посветен на софтуера и проектите. Той си има и версия на английски език, където постовете са малко по-различни и третират теми, които засягат професията на софтуерния разработчик и на проджект мениджъра в по-общ смисъл и биха били интересни за читатели от целия свят.
Постовете на български език са свързани с теми от нашата действителност, които са по-важни за нас, отколкото за чужденците. Надявам се, че тези от вас, които се интересуват от разработка на софтуер и управление на софтуерни проекти, ще намерят интересни неща както в българската, така и в английската версия на блога. Вярвам, че този блог ще успее да се наложи като истински полезен източник на информация в областта на софтуерното производство и управлението на проекти.

Заповядайте в PM Stories!

Penelope Trunk е известен блогър и автор в Yahoo! Finance по въпросите на кариерата и намирането на работа. Признавам си, че често съм заимствал теми и съм цитирал постове от нейния блог, защото тя е изключително провокативна, а нейните идеи са доста радикални и често предизвикват остри полемики.

Въпреки, че не е много удобна за всички, аз лично съм й голям почитател, защото тя ме кара да си размърдам сивото вещество под черепа и да се замисля дали това, което правя, е наистина моя път в живота. Благодарение на нейните постове научих много за себе си и за това кое е важно в живота - дали да бачкаш като малоумен неща, които не са ти по душа или да поемеш риска да станеш сам на себе си началник, дали да молиш работодателя да те вземе на работа или да му покажеш колко ще загуби, ако не го направи.

Пенелопи я уволниха от Yahoo!.

Продължи към пълния текст »

Новата 2008 година дойде и аз искам да пожелая на всички мои читатели много успехи и сбъдване на всички лични и професионални мечти!

Бъдете смели и мечтайте нашироко! Бъдете разумни и прагматични! Нека успехът ви съпътства във вашия път, но никога не забравяйте кои сте всъщност! Бъдете човечни и състрадателни, обичайте близките и колегите си и прощавайте техните грешки!

Колегите блогъри направиха предколедна равносметка на това, което са постигнали и ни предложиха своите най-добри постове за повторно четене. Този блог, макар и да съдържа постове от преди 6 месеца, започна своя самостоятелен живот на 01.10.2007 г., т.е. точно преди 3 месеца. Твърде кратък период, за да могат да се правят някакви сериозни равносметки. Все пак, дори и за това кратко време, се намериха хора, които да го посещават редовно и да четат моите публикации, както и такива, които се абонираха, за да не изпуснат нищо. Благодаря ви много!

Надявам се, че и през новата година материалите, които публикувам ще бъдат интересни за вас, че ще дойдат много повече читатели, и че в мое лице ще намерите не само съветник и професионален консултант, а и един истински приятел.

За тези, които не са успели да прочетат всичко през тези 3 месеца, предлагам един кратък списък на най-популярните статии, които наистина ви препоръчвам да прочетете:

• 10 “забранени” въпроса при интервю за работа
• За и против снимката в CV-то
• Ако сте недоволни от работата си - част 1, част 2 и част 3
• Силови методи за получаване на по-голяма заплата
• Интервюто за работа - мощен инструмент в ръцете на кандидата
• Какъв е вашият “интернет образ”?
• 15-те божи заповеди на истинския лидер

И още веднъж: Радост и успехи през новата 2008 година!

Майк

Случвало ли се е ваш колега да припадне в офиса? За някои може да звучи странно, но напоследък стресът и преумората често водят до такива ситуации. А знаете ли какво да правите в такъв момент?

На мен лично ми се случи веднъж и мисля, че само фактът, че имах някакъв опит с подобни случаи, спаси колегата ми от сигурна смърт.

Случката стана по обедно време. Голяма част от колегите вече бяха излезли от офиса да обядват. Аз самият случайно се забавих, защото чаках един друг колега да си свърши работата, за да излезем и ние. Докато се мотаех около кафе-машината, при мен дойде и въпросният колега, за да си вземе вода. И както си стоеше, промълви “Нещо ми става” и се свлече на земята.

В първия момент не разбрах какво стана. След това видях, че не помръдва и се спуснах към него. Забелязах, че не диша и по здраво стиснатата челюст разбрах, че си е глътнал езика. Когато голямата ми дъщеря беше на 2-3 години имаше един период, в който няколко пъти й се случваше да си глътне езика от уплаха или от удар и още тогава се бях научил да разпознавам симптомите на това състояние и да реагирам бързо. Това, което трябва да се направи, е да се отвори челюстта на човека и да се извади езикът напред, за да може да диша.

Продължи към пълния текст »

Bob Sutton, авторът на The No Asshole Rule, ни дава своите съвети как да се справим със “задниците” в офиса.

Дълго се чудих каква дума да използвам на български, вместо звучната “asshole”, която авторът използва, и която се е превърнала в ключов атрибут на всяка холивудска продукция. Ние в България не сме свикнали да използваме такъв език и все се стремим поне в писмента реч да не използваме чак такива вулгаризми. Затова в стремежа си да запазя емоционалния заряд, който автора иска да ни предаде, и в същото време да бъда възпитан и книжовен, се спрях на думата “простак”.

Та, ако си имате работа с истински простак, а още повече, ако ви е шеф, най-добре е да напуснете веднага, съветва Сътън. Разбира се, това не винаги е възможно, тъй като не всички професии предлагат такова изобилие от оферти за работа, както е при софтуерните разработчици например, а понякога човек намира други привлекателни фактори в работата, с които не е лесно да се раздели.

За хората, които не могат да изпълнят горния съвет, ето още 7 възможности, които Боб Сътън ни предлага:

1. Започнете с любезна конфронтация. Някои хора на са простаци по природа, а просто не осъзнават, че с постъпките си са ви накарали да се почувствате унизени и подценени. Други пък нарочно се заяждат, но могат да спрат, ако им дадете цивилизован, но категоричен отпор.

2. Ако нахалникът продължава да ви трови, ограничете контактите си с него максимално. Опитайте се да ограничите всякакви срещи с него. Използвайте писмена комуникация във всички възможни случаи. Старйте се разговорите ви да бъдат максимално кратки. Бъдете любезни, но не казвайте нищо повече, освен точно това, за което ви питат.

3. Насладете се на “малките победи”. Ако не можете да го превъзпитате, намерете малки начини да му въздействате и да нанесете ответен удар – това ще ви накара да се почувствате силен и може да откаже натрапника да се заяжда с вас.

4. Научете се да бъдете безразлични към него - не позволявайте на простака да докосва душата ви. Лесно е да се работи, когато се отнасят с теб достойно, но когато те третират като боклук, това може да нанесе дълбоки поражения на нашето емоционално здраве. Научете се да не се впрягате в думите и забележките на досадника. Създайте си защитна обвивка, която да предпазва душата ви от емоционален срив.

5. Водете си дневник на простотиите. Внимателно и точно описвайте всеки случай на простащина и неколегиално поведение. Когато дойде подходящия момент, този дневник ще се превърне във вашето най-силно оръжие срещу него.

6. Намерете други жертви и свидетели. Когато вашият шеф или колега е истински простак, много е вероятно той да се държи така и с другите. Дори и досега никой да не е вярвал на вашите думи и да не е вземал насериозно оплакванията ви, то вече за топ мениджмънта ще бъде много трудно да игнорират показанията на по-голяма група от хора и ще се наложи да вземат някакви мерки срещу него. Нещо повече, намирането на хора, които подкрепят вашата кауза, ще ви даде повече морални сили в борбата срещу простотията.

7. Заведете съдебно дело, но направете това само в краен случай. В Щатите има множество закони, защитаващи личното достойнство на служителя, такива наченки има и у нас. Въпреки това, съветът на автора е: “По-добре е да напуснете, отколкото да пострадате повече”. Адвокатите казват, че колкото повече страдате, толкова по-силна е вашата позиция и имате по-голяма вероятност да спечелите делото в съда, но в същото време ще изпитате много повече тормоз, тревоги и мъка, което може да доведе до непоправими последствия за вашето душевно здраве.

Вече е активен и официалният сайт на моята собствена фирма - RammSoft. Фирмата е официалната форма, под която извършвам моите консултантски услуги.

Освен управление на проекти, моята дейност включва и консултации по намиране на работа, изготвяне на CV и мотивационно писмо, както и съвети за провеждане на интервю за работа, както към кандидатите, така и към работотдателите.

Този списък ще се разширява с течение на времето и за всичко, с което мога да ви бъда полезен, ще научавате от този блог или от официалният сайт на RammSoft.

Напоследък доста се говори за лоялността и най-вече се дискутира въпроса: Лоялно ли е да напуснеш фирмата, в която работиш, особено пък ако тя изпитва проблеми?

В България е масово разпространено мисленето, че всеки, който напуска фирмата, е предател и е нелоялен. Фирмата го е хранила толкова време, а той от черна неблагодарност напуска. Това, според мен са предразсъдъци от времето на социализма.

Думата “лоялност” означава преданост и вярност, но означава също и законност. Доколкото взаимоотношенията между работник и работодател се уреждат с трудов договор и там ясно е записано, че той може да бъде прекратен по всяко време и от двете страни със съответното предизвестие, и доколкото той не е юридически нарушен, не може въобще да се говори за нелоялност.

По-скоро акцентът тук е морален. Такъв е и поводът да започна да пиша този пост. Lyd в нейния блог задава въпроса дали е лоялно да напуснеш фирмата, когато е изпаднала в криза. За мен, отговорът е категоричен: ако спазваш клаузите на договора, значи е лоялно. По-интересен, според мен, е въпроса: Какво ти дава фирмата и какво очакваш от нея? Когато човек си отговори на него, тогава ще може да отговори и на въпроса дали да я напусне сега или не. Ако фирмата няма какво да ти даде, значи няма за какво да стоиш там.

В анкетата на Lyd въпросът е зададен твърде крайно: или напускаш за повече пари, или оставаш “за черните очи” на шефа. Разбира се, това е твърде примитивно като дилема. Според мен, има и други важни неща, които биха могли да мотивират един служител да остане във фирмата, въпреки че тя е изпаднала в криза. Ето някои от тях:

• Обучение и професионално израстване. Ако във фирмата има изградени добри практики, било като производствени технологии, било като общуване или организация, и човекът осъзнава, че е още млад и неопитен в професията, а тази фирма е добро място да напредне професионално, това може да е достъчен мотивиращ фактор да остане и да продължи своето развитие.
• Израстване в кариера (позиция). В нашата професия (производство на софтуер) е много трудно премествайки се на нова работа да стъпиш и на по-висока длъжност. Много по-лесно е израстването в служебната йерархия във фирмата, в която си рабтил достатъчно дълго и си се доказал пред вишестоящите. В този смисъл, ако човекът гони служебно издигане, би могъл да остане, за да получи тзаи промоция и да напусне по-късно с нова, по-авторитетна титла.
• Възможност за участие в бизнеса. Това вече зависи от подхода на големия шеф. В примера, който Lyd дава, шефът събира служителите си и им заявява открито, че фирмата изпитва сериозни финансови затруднения и се налагат драстични мерки, за да оцелее, които се отразяват най-вече в намаляване на заплатите. Това е наистина сериозен удар по финасовото здраве на всеки един човек, защото едва ли има някой, който да не е планирал бъдещи разходи, базирани на текущата си заплата. Едно такова намаляване носи проблеми на цялото му семейство. Тук, обаче не се казва нищо за някаква друга форма на мотивация или компенсация на загубите, причинени от намаляването на заплатата. Едно нещо, което масово се практикува на запад, е предлагане на дялово участие в собствеността, например раздаване на акции. При положение, че причините за финансовото неблагосъстояние на фирмата са обективни (а не некадърен мениджмънт например), това би могло да бъде добра мотивация за хора, които вярват в успешното бъдеще на фирмата и би ги задържало за доста дълъг период там.

Разбира се, всички тези варианти биха били валидни при положение, че фирменото ръководство е постъпило открито и веднага е поставило въпроса пред служителте си, вместо да шикалкави няколко месеца. Също така ключов момент е доверието, което служителите имат в своите мениджъри. Ако общественото мнение смята ръководството за виновно за кризата, тогава никой не може да спаси кораба от потъване. Хората ще напуснат и не заради парите, а просто, защото нямат никаква вяра в бъдещето на тази фирма.

Когато настъпи подобна криза е много трудно да се вземат решения. Винаги ще има хора, недоволни, изненадани и обидени. Винаги ще има обвинения в некадърност, предателство и нелоялност. Но аз си мисля, че такава криза не идва за един ден. Симптомите за нейното настъпване се появяват доста по-рано и най-важното е още в първите моменти да за започне да се мисли за техните последствия. Пренебрегването им или отлагането на тяхното решаване могат да бъдат фатални.