Нова работа

Какво ще направите, ако приятел ви помоли за помощ в намирането на работа?

Ще го препоръчате ли на своя шеф? Ще го свържете ли с други познати, за които знаете, че търсят подобен кандидат? Или пък нищо няма да направите?

В блога на Кариери.бг ни съветват да се въздържаме от помощ, защото може и да пострадаме от собствената си доброта. Поне така са казали “специалистите” от New York Times. Аргументите са, че ако препоръчате неподходящ кандидат, ще пострада репутацията ви, а ако подобни молби зачестят, ще отнемат толкова много от времето ви, че няма да можете да си вършите основната работа, за която ви плащат.

Макар и да има някаква логика в тези думи, на мен ми звучат прекалено несериозно.

Колко приятели имате? Ама истински? Сто? Двеста? Хиляда?

Едва ли. Като си сложите ръка на сърцето, едва ли има повече от десетина човека, на които истински държите и които бихте нарекли свои приятели. И едва ли всичките точно по едно и също време ще останат без работа и ще се нахвърлят върху вас да ви тормозят да им помогнете.

Продължи към пълния текст »

Напоследък не пиша много в блога. Всъщност, по-редовните читатели вероятно са забелязали, че не съм писал от цели два месеца. Това не е “писателски блокаж” или “блогърска криза”, а някаква форма на трансформация, която преживявам в момента – духовна и професионална – и тя ме кара да преосмисля отново всичко, което правя – и в блоговете, и в бизнеса.

Задавам си твърде много въпроси, а отговорите идват трудно и бавно. Искам всичко, което правя, да бъде стойностно за хората – да носи полза за техния живот и работа. А това не е лесно в заобикалящото ни море от информация (и дезинформация).

Това наложи и паузата в блогването. Това, което пиша, трябва да бъде важно и ценно за читателите. Иначе няма смисъл. Ако просто преписвам информация от другаде, ако повтарям идеите на други хора – с какво точно допринасям аз за вашия успех?

Не е лесно да бъдеш оригинален и гениален. Почти всяко нещо, за което се сети човек, вече е описано и разказано някъде другаде. Тогава какъв е пътя?

Продължи към пълния текст »

В някои страни да се преместиш в друг град заради работата е нещо нормално. Американците постоянно бродят от щат в щат, примамени от поредното предложение за по-интересна или по-добре платена работа. Ние, българите сме много по-консервативни и по-привързани към родното си място, но днес, когато всички говорят за кризата и когато в някои сектори и в някои населени места безработицата започва чувствително да се увеличава, дори и за нас, този въпрос изниква с ново, актуално значение.

Аз дойдох в София, за да следвам, но имах ясната амбиция да продължа да живея и работя в столицата заради по-големите възможности за професионална реализация, които големият град предлага. Разбира се, в това няма особен героизъм, защото точно възрастта около 20 години е най-подходящата за измъкване от родителската опека и поемане по свой собствен житейски и трудов път.

Много по-сложно стои въпросът за преместването, когато човек има семейство и деца. Дали си струва всички да пожертват своята “кариера” – работата на съпругата (съпруга) и училището на децата – и да напуснат апартамента, купен с ипотечен кредит, на който му остават още 10 години, за да бъде изплатен докрай? Или е по-добре временно да се разделим със семейството си и да се виждаме само през уикендите?

Тежка дилема.

Продължи към пълния текст »

Наближава последният ден на 2008 година и идва време за кратка равносметка на работата на този блог. Нова работа бе създаден на 01.10.2007 и в началото на 2008 вече бе набрал скорост. Започнал като едни страничен проект, в който исках да споделям мениджърските си неволи и скромния си управленски опит, за изминалата година Нова работа се превърна в най-активния ми проект. Това беше блогът, в който вложих най-много старание и страст, и в резултат той се превърна в най-четения и най-посещавания ми блог, надхвърляйки 30 000 посещения за последния месец.

За първи път в живота си ознаменувах една цяла година като блогър и мисля, че стилът ми на писане и качеството на публикуваните материали чувствително се подобри. В края на годината интересът към блога се засили забележително и Google му присъди Page Rank 4, като в същото време тяхната търсачка го класира в първите си позиции по ключови думи като “нова работа“, “намиране на работа” и “бизнес кореспонденция“.

В края на годината се появи и първия гост-автор – Ивайло Спасов – с което блогът започна повече да прилича на център, около който се съгражда едно общество на съмишленици, отколкото на лична инициатива. Надявам се през новата 2009 година да се включат и нови автори, за да направим съдържанието на Нова работа по-богато и по-интересно.

Рубриката Кандидати за работа е последната новост, която възникна през изминалата година, породена от желанието ми аз и моят блог да бъдем колкото може по-полезни. Лично аз очаквах доста по-голям наплив от кандидати, но изглежда все още малко хора се осмеляват да се изправят пред обществото и да заявят своите качества и своето желание за намиране на най-подходящата работа. Сигурно краят на годината и празничното настроение също са оказали своето влияние и повечето хора са решили да се погрижат за своята кариера след Нова година. Аз мога единствено да заявя, че няма да се откажа от това начинание и че трибуната, която предоставям, е свободна за всеки, който има куража да се представи пред бъдещите си работодатели.

Пожелавам спорна и успешна нова година на всички! Да сме живи и здрави, смели и решителни и да направим поне една крачка към онази работа и онзи начин на живот, които ни носят най-голямо удовлетворение!

За всички, които са пропуснали най-интересното от блога, ви го предлагам събрано накуп.

Продължи към пълния текст »

Човек избира някаква кариера и върви неотменно по този път, прескачайки трудности и препятствия и постоянно издигайки се нагоре към заветната цел.

Така ни се представя идеалната професионална кариера и така HR специалистите искат да изглежда нашето резюме (CV, автобиография), за да бъде приятна за окото и да впечатли работодателя.

В действителност, обаче, не винаги става така. Нима можем още в самото начало на професионалния си път да сме сигурни какво точно искаме и да го следваме чак до пенсия? Е, може и да има такива хора, но аз съм убеден, че за мнозина от нас, истинското призвание идва значително по-късно.

И тук идва дилемата, която поставя моя колега Pawel Brodzinski в своя блог: ако имаме възможност да започнем друга работа, която е малко встрани от избраната в момента кариера, но която ни предлага интересни възможности, бихме ли предприели тази стъпка? Да оставим настрана рисковете. Да приемем, че ако цялото начинание се провали – не носи печалба или се окаже, че не ни е чак толкова интересно – можем да се върнем обратно в лоното на”истинската” си професия. Бихте ли направили тази “крачка встрани”, знаейки, че след това ще остане като “белег” (или “черно петно”) в резюмето ви?

Продължи към пълния текст »

Благодарение на Жюстин попаднах на този интересен доклад на НСИ. Вътре има много и разнообразни цифри, от които човек може да си направи всякакви изводи. Самият доклад е написан в доста позитивен дух (да не кажа пропаганден) и се твърди, че едва ли не по всички показатели бележим значителен напредък. Мен, обаче, ме притесняват няколко неща.

Първо, да почнем с няколко дефиниции.

Заети са лицата на 15 и повече навършени години, които:

• извършват работа дори за един час, за което получават работна заплата или друг доход;
• не работят, но имат работа, от която временно отсъстват поради болест, годишен отпуск, отпуск при раждане на дете, родителски отпуск, стачка или друг трудов спор и други.

Безработни са лицата на възраст от 15 до 64 навършени години, които:

• нямат работа през наблюдавания период;
• активно търсят работа;
• имат възможност да започнат работа до две седмици след края на наблюдавания период.

Всички тези хора (заети и безработни) представляват икономически активното население (работната сила) на страната. Те са 3 544.7 хиляди или 68.5% от населението на възраст между 15 и 64 години. Останалите 31.5% или 1 627.1 хиляди са неактивни, т.е. нищо не работят.

Продължи към пълния текст »

Болките в гърба са често срещано явление, засягащо хора от всякакви възрасти и професии. От болки в гърба страдат както хора, извършващи тежък физически труд, така и такива, работещи на бюро, така също и активни спортисти.

Едни специалисти препоръчват повече движение, други – по-малко движение. Едни твърдят, че причината за болките е в неправилната стойка, а други – че това е неправилното хранене. Факт е, че това отдавна не е старчески проблем и все повече млади хора страдат от него. Аз самият също страдам от силни болки в гърба и си ги обяснявам с постоянната, леко приведена поза, която заемам, докато работя пред компютъра. Изглежда, че няма ясно и категорично мнение за произхода и лечението на болките в гърба, но за сметка на това има доста информация, налична в мрежата.

Продължи към пълния текст »

Днес, разглеждайки отчетите на Feedburner, забелязах, че два от моите блогове – Нова работа и PM Stories – едновременно са преминали “психологическата граница” от 100 RSS абоната, отбелязвайки и двата по 101 абоната.

Това е твърде скромно постижение, сравнено с резултатите на популярните блогове дори и у нас, но за мен е знак, че това, което публикувам тук, е интересно, щом привлича все повече читатели. За последните месеци, Нова работа е постигнал неколкократно увеличение на посетените постове, което за мен е знак, че тук идват хора с трайни интереси в подобряване на условията на работа и със сериозен стремеж към професионално израстване.

Благодаря на всички читатели и абонати! Надявам се и занапред да не ви разочаровам и да ставате все повече

Ако харесвате статиите в този блог и се интересувате от тематиката, която разглеждаме, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се напълно безплатно за нашия бюлетин чрез RSS feed или по имейл.

В японския парламент бил приет закон, според който не е допустимо да има дебели хора в японските фирми, научаваме от блога на Donald Trump. За целта са установени максимално допустими мерки на талията за мъжете и за жените и всяка компания е длъжна периодично да ги проверява. Ако се намери служител, който е по-дебел от зададената норма, фирмата трябва да намери начин да го накара да отслабне, защото в противен случай тя, фирмата дължи глоба.

Това, както се сещате, е една прекрасна идея. Целта е да се отглежда една здрава нация, тъй като излишните килограми са сериозна предпоставка за високо кръвно, диабет и болести на сърцето. Тук, разбира се, можем да си спомним и за известния стремеж на Хитлер да изгради подобно общество в Германия преди 60-70 години, а както добре знаем, японците винаги са били негови почитатели.

То така се започва: първо пушачите, после дебелите, ще минат през слепите и сакатите, хомосексуалистите и евреите и накрая ще останат чистокръвни, здрави, бодри и трудолюбиви японци.

Продължи към пълния текст »

Този въпрос ме вълнува от доста време, но поводът за написването на този пост дойде от един пост на Доналд Тръмп, където той цитира едно изследване, в което се разкрива, че съвременният мъж страда жестоко ако жена му печели повече и че понякога душевните му терзания могат да доведат до тежки депресии и сериозни семейни конфликти.

Нещата стават още по-трагични в семейства, където заплатата е символ на авторитета и жената започва да налага своето мнение по всички въпроси, касаещи семейното управление и да прехвърля все повече от домакинските задължения на “неспособния” си мъж, което води до още по-сериозни психически проблеми у мъжа и в крайна сметка и до семейни разпри.

Разбира се, у нас обществото не е толкова феминизирано, както в Щатите и тук властва един значително по-стабилен патриархален модел на поведение, който “предотвратява” възникването на подобни ситуации. От една страна мисленето ни е такова, че приема за нормално мъжът да бъде по-амбициозен, да влага повече усилия в изграждането на своята кариера и в крайна сметка да печели повече, докато жената повече се свързва с образа на майка и домакиня. От друга страна, в много фирми, дори и негласно, се гледа на жената като второкачествен служител и тя винаги получава по-малко възнаграждение от мъж на подобна позиция.

Продължи към пълния текст »