Нова работа

Забележка (09.12.2010): за съжаление, в един момент Марк Андрийсен изтри цялото съдържание на блога си и започна да го пише наново, поради което цитираната статия вече не съществува. Това, обаче, не прави съветите, които открих в нея по-маловажни.

Marc Andreessen е забележителна личност на нашето време. Известен най-вече като един от основателите на Netscape, софтуерен вундеркинд, предприемач и финансист, той е една от емблематичните личности на технологичния и бизнес свят.

В своя блог Марк е публикувал една серия от съвети за кариерата, в която споделя своите виждания за пътя, по който би трябвало да върви един човек, зареден с амбиция и творчески ентусиазъм. Но, както казва той във въведението, ако искате да водите кротък и спокоен живот, тези съвети не са за вас.

“Те са за хора с висок потенциал, които искат да блеснат в кариерата си и да постигнат значително влияние в своята област и в света.”

В първата част на своите съвети, Марк дефинира първото правило на кариерното планиране: Не планирай кариерата си!

Светът е невероятно сложно място и всичко се променя постоянно. Не можеш да планираш кариерата си, защото няма никаква представа какво ще се случи в бъдещето.

Освен това, да планираш кариерата си, означава да я ограничиш. Затова, второто важно правило, което той постулира, е: Фокусирайте се в развиване на способностите си и в търсене на възможности.

Възможностите са ключа. Аз твърдя, че възможностите, грубо казано, попадат в две категории: такива, които се показват пред вас, и такива, които вие самите създавате. И двата вида са изключително важни за вашата кариера.

Възможностите, които се представят пред вас, са резултат (поне донякъде) от това да бъдеш на подходящото място в подходящото време. Те имат склонност да ви се показват точно когато не ги очаквате и много често когато сте заети с други ангажименти, които биха ви попречили да им се отдадете. Освен това те се появяват и изчезват бързо – ако не се нахвърлите веднага върху възможността, някой друг ще го направи и тя ще изчезне.

Не спирам да се изумявам, казва той, колко много хора се сблъскват с добри възможности и ги подминават. И точно това е, което отличава хората, които се изстрелват в кариерата като ракети, и тези, които не могат. Разбира се, всяко едно такова начинание е рисково и по-нататък в статията си Марк ни съветва как да планираме и контролираме риска.

Втората част от съветите е посветена на уменията и образованието. Тук Марк цитира един пост на Scott Adams – създателят на офис-комиксите за Dilbert, който аз намирам за изключително ценен:

Ако искате средно успешен живот, няма какво да планирате. Просто се пазете от неприятности, ходете на училище и кандидатствайте за работа, която може да ви хареса. Но ако искате да постигнете нещо изключително, имате два пътя:

1. Да станете най-добрият в една специфична област.
2. Да станете много добър (top 25%) в две или повече области.

Първата стратегия е толкова трудна, че е почти невъзможна. Много малко хора могат да играят в NBA или да издадат платинен албум…

Втората стратегия е значително по-лесна. Всеки има поне няколко области, в които би могъл да влезе сред най-добрите 25% с малко повече усилие. Аз, например, мога да рисувам по-добре от повечето хора, но не съм художник. И не съм по-смешен от професионален комик, но съм по-забавен от повечето хора. Магията е точно в това, че много малко хора могат да рисуват добре и да правят смешки. Точно комбинацията от тези две неща прави моите способности толкова уникални…

Нещо повече, продължава Марк, това е и тайната формулата на успешните мениджъри. Те почти никога не са най-добрите в продажбите, в маркетинга, във финансите или в управлението на хора, но те са сред най-добрите 25%, които притежават комбинация от всички тези умения и следователно са квалифицирани реално да управляват нещо важно.

Съветите на Marc Andreessen по отношение на образованието също са интересни, макар че са доста тясно насочени към американската образователна система, която няма почти нищо общо с нашата. Това, което все пак може човек да използва с успех, са петте области, в които Марк ни съветва да развиваме своите умения:

1. Комуникация. Най-готиното нещо на комуникацията е, че повечето хора са много зле, защото въобще не я вземат насериозно като умение, което трябва да се развива. Това важи с особена сила за хората, занимаващи се с технологии, които вярват, че светът е устроен логично и всеки човек автоматично разбира естеството на нещата.
2. Мениджмънт. Ако имате възможност, научете се да управлявате хора, а най-добрият начин да го постигнете е ако работите за някой истински голям мениджър.
3. Продажби. Научете се да продавате. Научете се как да убеждавате хората, че нещо е в техен интерес, даже и ако те не го осъзнават в този момент.
4. Финанси. Едно добро ниво на финансова грамотност – финансова теория, разбиране на финансовите показатели, бюджетиране и планиране, корпоративни структури, механизмите на функциониране на пазарите на ценни книжа – може да бъде мощен старт за почти всяка кариера.
5. Други култури. Времето, прекарано в други страни, запознавайки се с други култури, ще се изплати по много различни начини през цялата ви кариера. Ако вашата фирма или университет ви предложи възможност да прекарате известно време в друга страна, това по всяка вероятност е една добра идея, така че – приемете я.

Третата част на съветите на Marc Andreessen е посветена на въпроса: Къде да работим? В коя индустрия да се насочим и защо? Тук той отново ни предлага своите правила, които изглеждат странни и провокативни, но си струва човек да се замисли върху тях.

Изберете си индустрия, в която създателите на най-важните фирми са все още живи и активно ги управляват. Това означава, че индустрията е млада и жизнена, и че все още има възможности за разработване и развитие. Ако създателите на тази индустрия са вече умрели и пенсионирани, това означава, че тя се ръководи от трето или четвърто поколение мениджъри, които са наследили компаниите вече изградени и служат, за да пазят статуквото.

След като изберете индустрията, гмурнете се право в центъра на събитията колкото може по-скоро.

Вашата цел трябва да бъде сърцето на промяната и да търсите “къде се случват нещата”. Винаги търсете къде е най-динамичната и най-вълнуващата среда. Там могат да бъдат открити най-добрите възможности. Приложете това правило когато избирате в коя фирма да постъпите и дори в кой град да отидете – идете там, където се случват събитията, там където е “екшъна”.

Статиите на Марк са дълги и интересни, и в тях има много полезни съвети и неща, над които да се замислим. Това, с което той завършва (поне засега) е един важен за мен съвет, който и аз бих поставил като заключение на този пост:

Всяка работа, която вършите и всяка роля, която изпълнявате, винаги ще бъдат и тактическа, и стратегическа възможност за вас.

Тактическата възможност е очевидна:

• придобий умения и опит, които ще ти бъдат полезни за в бъдеще и
• прави го така добре, че да създадеш име, което хората да произнасят с респект.

Стратегическата е по-малко очевидна и затова много хора не я забелязват:

Всяка работа, всяка роля, всяка фирма, където попаднеш, ти дават възможност да научиш как работи бизнеса и как работи индустрията.

Мислете стратегически! Задавайте си въпроси като тези:

• Как бих могъл да създам фирма като тази днес?
• Ако трябваше да създам фирма в тази индустрия, с какво тя би била по-различна от тази?
• Защо фирмите в тази индустрия работят по този начин?
• Може ли тази индустрия да работи по друг начин?
• Кои клиенти са подценени и не се обслужват добре?
• Кои нови технологии биха могли радикално да променят нещата?
• Ако създателите на тази индустрия трябваше да започнат днес, как биха го направили?

Днес, 16 октомври бил национален празник на шефа в САЩ. По този повод поздравявам всички шефове, мениджъри, началници и ръководители. Бъдете мъдри и добри!

В моя блог Спри и помисли! съм публикувал една по-голяма статия по повод на днешния празничен ден. Прочетете я!

Проучването на Менпауър, проведено сред HR специалисти у нас, за което и аз писах в поста си Въпросът с кадрите – отново на дневен ред, се оказа много важна суровина за изследвания и анализи, поне сред специалистите, занимаващи се с управление на човешки ресурси. По този повод, Татяна Христова от Нова Визия е публикувала нова статия, в която предлага един малко по-различен поглед върху проблема с липсата на качествени кадри у нас.

Тя обръща своето внимание върху стойността, която една компания предлага на своите служители, като под “стойност” се разбират условия на труд, развитие, оценяване, възнаграждаване, среда и др.

Това отново ми напомня за приказката за болния и доктора, която все още се разиграва в едно оргомно мнозинство от фирми в България. Мениджърите по човешки ресурси все още смятат своите служители (настоящи и потенциални) за болни от безработица и вярват, че като ги назначат на работа и им дадат някаква заплата, са извършили едно добро дело, спасили са ги от гладна смърт и заслужават тяхната вечна благодарност.

Нещата отдавна не стоят така. Отношенията работник-работодател трябва да бъдат равноправни. И едните, и другите имат проблем за разрешаване. И едните, и другите имат какво да предложат на отсрещната страна. Няма болни, няма доктори. Има само две страни, които сключват трудов договор, отстояващ интересите на всяка една от тях и е взаимно изгоден.

“Дай, за да получиш”. Този принцип важи с пълна сила както за служителите, така и за работодателите. Не може да стачкуваш за по-голямо възнаграждение, при положение, че полагаш малко усилия в работата си и труда ти е нискокачествен и неефективен. В същото време и работодателите не могат да се оплакват, че нямат кандидати, ако предлагат мизерни условия на труд и никакви възможности за развитие на своите служители.

Прочетете статията на Татяна Христова Имат ли решение неволите на специалистите по подбор? – ще ви накара да се замислите.

Под това заглавие днес Тодор Христов е публикувал великолепна статия в блога си JonHow.org. В нея той предлага изключително ценни съвети към жената, откъсната от работната среда в продължение на една или две години:

• как да възстанови професионалната си нагласа
• как да се пребори с неминуемите комплекси за изостаналост и малоценност
• как да се подготви за интервю
• как открие в себе си силните си качества и да съумее да ги изтъкне пред потенциалния работодател

Дошли от човек с богат житейски и професионален опит, както и баща на две деца, съветите на Тодор са стабилна основа и мощен мотиватор за започване на един нов, но качествен професионален път.

Според проучване, организирано от в-к Computerworld и проведено от Алфа Рисърч, средната заплата за 2007 г. на ИКТ специалистите е 970 лева. То е над 2 пъти по-високо от средното за страната, което е 408 лева. Тук не става ясно дали говорим за нетно възнаграждение (както обикновено се пазарят хората в бранша) или брутно, каквато е официалната практика, но това не е толкова важно. Важното е, че има някаква числова стойност, която може да служи за отправна точка за някои анализи.

Аз, например, не съм срещал кандидат в областта на ИТ, дори и незавършил студент, който да очаква стартова заплата по-малка от 1000 лева нето. Става дума за София. При положение, че максималните заплати надхвърлят 4000 лева, за да се получи средна стойност от 970 лева, означава, че има оргомно количество хора (предимно в провинцията), които получават заплати по-малки от 500 лева, което пък противоречи на резултатите от проучването, които казват, че само 25% от ИКТ служителите влизат в тази категория.

Друг интересен факт от това проучване е, че хората получават увеличение на възнаграждението си на календарен принцип, т.е. на определен период от време, което няма нищо общо с тяхната производителност или ефективност. Все още формата на мотивация чрез бонуси, свързани с качеството на работата, е много слабо застъпено. Редовната месечна заплата е най-важното форма на възнаграждение и на мотивация. Въпреки, че информационните технологии се доминират и дирижират от САЩ, у нас в тази индустрия не се възприемат американските модели на финансово стимулиране, а се залага на сигурността на заплатата.

Много показателно е и разминаването в очакванията между работодатели и служители по отношение на бонусите. Над 30% от ИТ служителите са заявили, че квалификациите и обученията са най-ценените стимули и имат особена важност за тях. Бонуси под такава форма, обаче, реално се дават на по-малко от 4% от кадрите. Подобно е положението и с работното време. Гъвкавостта му се цени от над 31% от ИТ кадрите, но де факто бонус във времеви аспекти се дава на едва 6% от тях.

Това идва да покаже, че все още за мнозинството работодатели мотивиращ фактор номер едно по отношение на персонала, е контролът. Относително високата заплата, увеличенията през определен период от време, строгото спазване на работното време, са все неща, които възпитават служителите на преданост, лоялност и послушание. Контролът над персонала дори и в такава модерна и динамична област, у нас е по-ценен, отколкото креативността, изобретателността и ефективността.

При служителите такъв фактор са сигурността и комфортът. Високата и стабилна заплата, която гарантирано се повишава всяка година, липсата на безработица и заплаха от загуба на работа, все по-добрите физически условия на труд са сред нещата, които дават чувството за сигурност в утрешния ден.