Нова работа

Блогът се казва Theory of Мe, а авторката му се крие под загадъчното име Erothy, но по-важно е какво пише, а не коя точно е тя (и дали въобще е жена). Стилът й е директен и безкомпромисен. Може би, заради това, че простотията ни залива отвсякъде и все още хората повтарят клишета като папагали без да влагат много смисъл в думите и действията си. Това се отнася не само за тъпите обяви за работа, които по нищо не се различават една от друга, но и въобще за начина, по който мениджмънта се отнася към служителите си, както и за ролята и смисъла на специалистите по управление на “човешки ресурси”.

Нещо съм разсеян напоследък и загубих адреса на блога й почти веднага, след като го открих. Добре, че Светльо Бляхов от блога на младия мениджър също е попаднал на него, та ме подсети .

Продължи към пълния текст »

Попаднах на статия с това заглавие в блога на Интернет реклама и реших, че ще е интересно и за вас да узнаете какви грижи полага фирмата за своите служители, за да поддържа нивото на тяхната мотивация.

Като започнем от безплатния обяд и купищата снаксове и стигнем до пречистването на въздуха, човек може да си помисли, че Google е един ултралуксозен курорт. Действително, някои от удобствата, които получават техните служители, са си чиста глезотия, но не бива да забравяме, че срещу това фирмата им скъсва задниците от работа.

Всъщност, такова нещо като безплатен обяд няма, нали?

Статията 10 закона за писане на имейл, която публикувах миналата седмица, се оказа изключително интересна за вас и затова реших да се поразровя и да ви предложа и други материали, свързани с правилното използване на имейла като средство за бизнес- и лична кореспонденция.

• Христо Янков е публикувал на страниците на Нова визия статия, озаглавена Електронната поща: 16 грешки, които не трябва да допускате във фирмената си кореспонденция. В нея той засяга въпросите за препълнената поща и изоставените адреси. Не допускайте пощенската кутия да ви се препълни! Ако това се случи, писмата, изпратени до вас, ще се връщат на техните податели и вие няма да ги получите, а могат да си помислят, че адресът е невалиден или просто, че вие сте несериозен човек. Не изоставяйте пощенски адрес тихомълком! Ако сте решили да прекратите използването на някой адрес, уведомете хората, които ви пишат на него, за това ваше решение и ги пренасочете към друг активен адрес. Не изпращайте големи по обем прикачени файлове без предупреждение! Уверете се предварително, че пощенската кутия на адресата може да ги поеме и че той лично е съгласен.

Продължи към пълния текст »

По темата за software engineering и project management започнах да пиша още преди няколко месеца с първите си блогърски стъпки в първия си блог Спри и помисли!, но наскоро реших, че тя заслужава свое собствено място, където да се концентрира интереса на програмисткото братство, и където (надявам се) да се включат повече хора както в дискусиите, така и като автори.

Така с началото на Новата година се роди и блогът PM Stories, който е изцяло посветен на софтуера и проектите. Той си има и версия на английски език, където постовете са малко по-различни и третират теми, които засягат професията на софтуерния разработчик и на проджект мениджъра в по-общ смисъл и биха били интересни за читатели от целия свят.
Постовете на български език са свързани с теми от нашата действителност, които са по-важни за нас, отколкото за чужденците. Надявам се, че тези от вас, които се интересуват от разработка на софтуер и управление на софтуерни проекти, ще намерят интересни неща както в българската, така и в английската версия на блога. Вярвам, че този блог ще успее да се наложи като истински полезен източник на информация в областта на софтуерното производство и управлението на проекти.

Заповядайте в PM Stories!

Penelope Trunk е известен блогър и автор в Yahoo! Finance по въпросите на кариерата и намирането на работа. Признавам си, че често съм заимствал теми и съм цитирал постове от нейния блог, защото тя е изключително провокативна, а нейните идеи са доста радикални и често предизвикват остри полемики.

Въпреки, че не е много удобна за всички, аз лично съм й голям почитател, защото тя ме кара да си размърдам сивото вещество под черепа и да се замисля дали това, което правя, е наистина моя път в живота. Благодарение на нейните постове научих много за себе си и за това кое е важно в живота - дали да бачкаш като малоумен неща, които не са ти по душа или да поемеш риска да станеш сам на себе си началник, дали да молиш работодателя да те вземе на работа или да му покажеш колко ще загуби, ако не го направи.

Пенелопи я уволниха от Yahoo!.

Продължи към пълния текст »

Вчера попаднах на поста на Тихомир Димитров Как да се преборим за цената на труда си, в който той споделя доста емоционално своите възгледи за положението на трудовия пазар у нас и за социалната обстановка въобще. Действително, стачката на учителите успя да се наложи като медийна тема номер едно през последния месец и предизвика много спорове и дискусии в обществото. Вярвам, че много хора са се запитали дали това, което получават, си струва усилията, а профсъюзите даже вече започнаха подготовката за следващите стачки.

Някой ще каже, че излиянията на Тишо са твърде лични, емоционални и неблагопристойни, за да бъдат цитирани или препоръчвани на страниците на Нова работа, но аз успях да намеря няколко интересни идеи, които си струва да изложа пред вас, и не мисля, че благоприличието е най-важния фактор, особено когато става въпрос за “хляба насъщен”.

Не искам да коментирам социалната (или социалистическата) страна на неговия пост. Само слагам един цитат, който е малко обемист, но дава доста ясна представа за “личните терзания на лирическия герой”.

Бичиш някаква работа от девет до пет. Първоначалният ти ентусиазъм за невероятна кариера в еди-коя-си-област и високопарните обещания за работа в динамичен млад екип, плюс атрактивно възнаграждение и егати интересните предизвикателства се е изпарил, защото всъщност бачкаш нещо много рутинно и ежедневно, а трудно свързваш двата края. Постоянно четеш за някакви големи заплати, за икономическия растеж, за бума в строителството и за поскъпването на недвижимите имоти, както и за чуждестранните инвестиции. Гледаш през прозореца на автобуса чисто новите Кайени, слушаш по радиото, че има криза за персонал, но някак винаги оставаш извън тези процеси…

Това е така, защото продаваш труда си на най-евтината борса в Европа.

[…] Ти си сам срещу системата. Правителството се интересува единствено за кого ще гласуваш на следващите избори, но не и какво ще ядеш дотогава. Собствениците се интересуват единствено от размера на своята печалбата, където заплатата ти се явява нещо като минус. На всичкото отгоре, наемите и ипотеките непрекъснато растат, защото видиш ли, пазарът на недвижимите имоти се развивал!

Тишо е писател и тези редове разкриват безспорната му дарба да борави умело с думите. Но аз не споделям това мнение или поне неговия емоционален заряд. Излиза, че едва ли не всички сме прецакани от системата, а никъде не се споменава как точно се е зародила тази система и не сме ли и ние отговорни за нея, гласувайки и стачкувайки? Темата за капиталиста-експлоататор и за държавата-мащеха е толкова изтъркана и мирише много на носталгия по старото време, когато всички бяхме еднакво бедни и всеки се преструваше, че работи. Когато хората преживяваха от жалките подаяния, които партията-държава им подхвърляше и псуваха под сурдинка, но малцина се опитваха да променят статуквото работейки “на частно”, за да припечелят повече.

Чета блога на Тихомир редовно и не вярвам, че това е неговото искрено кредо. По-скоро мисля, че се е опитал да ни провокира да се замислим над собственото си положение и поведение, макар и по един грубичък и силно афектиран начин. Защото по-надолу ни предлага и няколко съвета как да си намерим по-добра (или поне по-високо заплатена) работа, които намирам за интересни. Отчаяният вопъл се превръща в боен зов и тук Тишо е в стихията си.

Човек трябва да бъде активен и да се бори за това да работи това, което му харесва и което умее най-добре, и да получава това, което заслужава за своя труд и своите умения. Работата и парите няма да дойдат от само себе си. Трябва да си ги извоюваш!

Вечер, вместо да гълташ простотията, които струи от телевизора, да се напиваш с ракия и да проклинаш живота, седни пред компютъра и чети. Много трябва да четеш! Интересувай се от пазара на труда, всеки ден преглеждай новите обяви за работа, вниквай между редовете на статистическите проучвания и анализи. Обръщай особено голямо внимание на мнението и прогнозите от утвърдени специалисти в бранша. Мисли глобално и действай локално.

Трябва всеки ден, без изключение, да пускаш по едно CV някъде. Даже по няколко. […] Порови се малко и направи каталог с абсолютно всички фирми, в които би искала(а) да работиш. Ще се учудиш колко са много.[…]

Търпеливо си го направи този списък и, независимо, че не търсят хора в момента, непрекъснато ги бомбардирай със CV и мотивационно писмо. Ако не можеш да изготвиш перфектно си ви, плати на някой професионалист, за да ти го изготви. След време ще установиш, че именно консултантските услуги те правят богат.

Много мъдър съвет! Тук му е мястото да спомена, че една от дейностите, които моята фирма RammSoft извършва, са консултантски услуги по намиране на работа - както за работници, така и за работодатели - предимно в сектора на информационните технологии.

Повтаряй всяка фирма от списъка търпеливо, през няколко месеца. Така им правиш услуга и на тях. Вместо да пускат обяви и да търсят човек като теб, веднага щом им потрябваш, те вече ще имат архив с потенциални служители. Твоето име ще стои на първо място в този архив. Всяка уважаваща себе си компания държи подобен списък. Всеки уважаващ себе си служител - също, но с потенциални работодатели.

Много голямо внимание на този съвет трябва да обърнат работодателите! Не познавам фирма, която да има подобен списък - напротив! - повечето фирми изхвърлят всички “ненужни” сивита след като приключи кампанията. Нещо повече - така процедират даже и фирми, които се занимават с услуги по набиране на персонал!

Пазари се за цената на труда си като циганин, който няма какво да губи. Ти действително няма какво да губиш - вече си достатъчно беден.

По принцип съм съгласен, че кандидатът трябва да играе твърдо при преговорите с потенциалния си нов работодател, но не мога да се съглася, че единствено заплатата е критерия, който ще определи дали си струва да се работи в дадена фирма или не.

В момента, в който рибата клъвне, веднага отиваш при сегашния си работодател и му казваш, че утре започваш нова работа, за два пъти повече пари. Изключително важно е в този момент да изглеждаш сериозно, да не сричаш като първолак и да не се хилиш като идиот.

Замяната на един служител с друг винаги е голям проблем. Шефчето ще направи невъзможни неща, за да мине без подобна рокада, защото тя струва пари, време и нерви, а ти вече му излизаш достатъчно евтино. Никога не забравяй, че столът, на който седиш е по-скъп от теб, защото продаваш труда си в България.

Това е вярно. Загубата на един служител е много скъпа. за съжаление, повечето мениджъри у нас не се сещат за проблемите на своите служители докато не получат молбата за напускане на бюрото си. След това започват тежки пазарлъци, увещания и обещания, които едва ли биват изпълнени.

Затова се пазари като циганин. Дори да не ти удвоят заплатата, със сигурност ще излезеш доволен от срещата с шефа. А на потенциалните работодатели им кажи, че току що са ти умножили заплатата по четири. Нека имат едно на ум как върви пазарът. Не забравяй, че в България се вихри зверска криза за персонал. Въпреки това, хората са толкова безочливи, че с удоволствие ще те експлоатират, докато могат. В крайна сметка, бебето яде, когато се разреве.

Думите на Тишо са много силни, но аз не мисля, че когато се стигне до подобен разговор, си струва човек да остане на работа, ако настоящият му шеф му предложи по-добри условия или повече пари. Доверието е изгубено. Всеки знае, че другият се опитва да го измами и че блъфира в някаква степен. Какво ще спечелиш от това? Колко време ще издържиш на тази служба, след като шефът ти ще гледа на теб като на изнудвач? Как ще работиш с колегите си, след като научат как си получил по-голяма заплата?

Моето мнение е, че е по-добре да напуснеш и да приемеш новата работа. Да използваш офертата на новия си работодател като коз срещу стария е не само неморално, но и напълно безполезно. Нещо повече, след няколко такива изпълнения, можеш да влезеш в “черния списък” на нелоялните и безполезните служители, който всеки уважаващ себе си работодател би трябвало също да има и да го споделя с другите.

Аз вярвам, че ако работодатели и работници гледат едни на други като на партньори, могат да постигнат невероятен успех. Да се създават отношения на антагонизъм, да се проповядва, че едните или другите са експлоататори или използвачи, е погрешна стратегия. Това може да доведе до революция, но никога до просперитет - поне историята ни го е показала.

Marc Andreessen е забележителна личност на нашето време. Известен най-вече като един от основателите на Netscape, софтуерен вундеркинд, предприемач и финансист, той е една от емблематичните личности на технологичния и бизнес свят.

В своя блог Марк е публикувал една серия от съвети за кариерата, в която споделя своите виждания за пътя, по който би трябвало да върви един човек, зареден с амбиция и творчески ентусиазъм. Но, както казва той във въведението, ако искате да водите кротък и спокоен живот, тези съвети не са за вас.

“Те са за хора с висок потенциал, които искат да блеснат в кариерата си и да постигнат значително влияние в своята област и в света.”

В първата част на своите съвети, Марк дефинира първото правило на кариерното планиране: Не планирай кариерата си!

Светът е невероятно сложно място и всичко се променя постоянно. Не можеш да планираш кариерата си, защото няма никаква представа какво ще се случи в бъдещето.

Освен това, да планираш кариерата си, означава да я ограничиш. Затова, второто важно правило, което той постулира, е: Фокусирайте се в развиване на способностите си и в търсене на възможности.

Възможностите са ключа. Аз твърдя, че възможностите, грубо казано, попадат в две категории: такива, които се показват пред вас, и такива, които вие самите създавате. И двата вида са изключително важни за вашата кариера.

Възможностите, които се представят пред вас, са резултат (поне донякъде) от това да бъдеш на подходящото място в подходящото време. Те имат склонност да ви се показват точно когато не ги очаквате и много често когато сте заети с други ангажименти, които биха ви попречили да им се отдадете. Освен това те се появяват и изчезват бързо - ако не се нахвърлите веднага върху възможността, някой друг ще го направи и тя ще изчезне.

Не спирам да се изумявам, казва той, колко много хора се сблъскват с добри възможности и ги подминават. И точно това е, което отличава хората, които се изстрелват в кариерата като ракети, и тези, които не могат. Разбира се, всяко едно такова начинание е рисково и по-нататък в статията си Марк ни съветва как да планираме и контролираме риска.

Втората част от съветите е посветена на уменията и образованието. Тук Марк цитира един пост на Scott Adams - създателят на офис-комиксите за Dilbert, който аз намирам за изключително ценен:

Ако искате средно успешен живот, няма какво да планирате. Просто се пазете от неприятности, ходете на училище и кандидатствайте за работа, която може да ви хареса. Но ако искате да постигнете нещо изключително, имате два пътя:

1. Да станете най-добрият в една специфична област.
2. Да станете много добър (top 25%) в две или повече области.

Първата стратегия е толкова трудна, че е почти невъзможна. Много малко хора могат да играят в NBA или да издадат платинен албум…

Втората стратегия е значително по-лесна. Всеки има поне няколко области, в които би могъл да влезе сред най-добрите 25% с малко повече усилие. Аз, например, мога да рисувам по-добре от повечето хора, но не съм художник. И не съм по-смешен от професионален комик, но съм по-забавен от повечето хора. Магията е точно в това, че много малко хора могат да рисуват добре и да правят смешки. Точно комбинацията от тези две неща прави моите способности толкова уникални…

Нещо повече, продължава Марк, това е и тайната формулата на успешните мениджъри. Те почти никога не са най-добрите в продажбите, в маркетинга, във финансите или в управлението на хора, но те са сред най-добрите 25%, които притежават комбинация от всички тези умения и следователно са квалифицирани реално да управляват нещо важно.

Съветите на Marc Andreessen по отношение на образованието също са интересни, макар че са доста тясно насочени към американската образователна система, която няма почти нищо общо с нашата. Това, което все пак може човек да използва с успех, са петте области, в които Марк ни съветва да развиваме своите умения:

1. Комуникация. Най-готиното нещо на комуникацията е, че повечето хора са много зле, защото въобще не я вземат насериозно като умение, което трябва да се развива. Това важи с особена сила за хората, занимаващи се с технологии, които вярват, че светът е устроен логично и всеки човек автоматично разбира естеството на нещата.
2. Мениджмънт. Ако имате възможност, научете се да управлявате хора, а най-добрият начин да го постигнете е ако работите за някой истински голям мениджър.
3. Продажби. Научете се да продавате. Научете се как да убеждавате хората, че нещо е в техен интерес, даже и ако те не го осъзнават в този момент.
4. Финанси. Едно добро ниво на финансова грамотност - финансова теория, разбиране на финансовите показатели, бюджетиране и планиране, корпоративни структури, механизмите на функциониране на пазарите на ценни книжа - може да бъде мощен старт за почти всяка кариера.
5. Други култури. Времето, прекарано в други страни, запознавайки се с други култури, ще се изплати по много различни начини през цялата ви кариера. Ако вашата фирма или университет ви предложи възможност да прекарате известно време в друга страна, това по всяка вероятност е една добра идея, така че - приемете я.

Третата част на съветите на Marc Andreessen е посветена на въпроса: Къде да работим? В коя индустрия да се насочим и защо? Тук той отново ни предлага своите правила, които изглеждат странни и провокативни, но си струва човек да се замисли върху тях.

Изберете си индустрия, в която създателите на най-важните фирми са все още живи и активно ги управляват. Това означава, че индустрията е млада и жизнена, и че все още има възможности за разработване и развитие. Ако създателите на тази индустрия са вече умрели и пенсионирани, това означава, че тя се ръководи от трето или четвърто поколение мениджъри, които са наследили компаниите вече изградени и служат, за да пазят статуквото.

След като изберете индустрията, гмурнете се право в центъра на събитията колкото може по-скоро.

Вашата цел трябва да бъде сърцето на промяната и да търсите “къде се случват нещата”. Винаги търсете къде е най-динамичната и най-вълнуващата среда. Там могат да бъдат открити най-добрите възможности. Приложете това правило когато избирате в коя фирма да постъпите и дори в кой град да отидете - идете там, където се случват събитията, там където е “екшъна”.

Статиите на Марк са дълги и интересни, и в тях има много полезни съвети и неща, над които да се замислим. Това, с което той завършва (поне засега) е един важен за мен съвет, който и аз бих поставил като заключение на този пост:

Всяка работа, която вършите и всяка роля, която изпълнявате, винаги ще бъдат и тактическа, и стратегическа възможност за вас.

Тактическата възможност е очевидна:

• придобий умения и опит, които ще ти бъдат полезни за в бъдеще и
• прави го така добре, че да създадеш име, което хората да произнасят с респект.

Стратегическата е по-малко очевидна и затова много хора не я забелязват:

Всяка работа, всяка роля, всяка фирма, където попаднеш, ти дават възможност да научиш как работи бизнеса и как работи индустрията.

Мислете стратегически! Задавайте си въпроси като тези:

• Как бих могъл да създам фирма като тази днес?
• Ако трябваше да създам фирма в тази индустрия, с какво тя би била по-различна от тази?
• Защо фирмите в тази индустрия работят по този начин?
• Може ли тази индустрия да работи по друг начин?
• Кои клиенти са подценени и не се обслужват добре?
• Кои нови технологии биха могли радикално да променят нещата?
• Ако създателите на тази индустрия трябваше да започнат днес, как биха го направили?

Днес, 16 октомври бил национален празник на шефа в САЩ. По този повод поздравявам всички шефове, мениджъри, началници и ръководители. Бъдете мъдри и добри!

В моя блог Спри и помисли! съм публикувал една по-голяма статия по повод на днешния празничен ден. Прочетете я!

Проучването на Менпауър, проведено сред HR специалисти у нас, за което и аз писах в поста си Въпросът с кадрите - отново на дневен ред, се оказа много важна суровина за изследвания и анализи, поне сред специалистите, занимаващи се с управление на човешки ресурси. По този повод, Татяна Христова от Нова Визия е публикувала нова статия, в която предлага един малко по-различен поглед върху проблема с липсата на качествени кадри у нас.

Тя обръща своето внимание върху стойността, която една компания предлага на своите служители, като под “стойност” се разбират условия на труд, развитие, оценяване, възнаграждаване, среда и др.

Това отново ми напомня за приказката за болния и доктора, която все още се разиграва в едно оргомно мнозинство от фирми в България. Мениджърите по човешки ресурси все още смятат своите служители (настоящи и потенциални) за болни от безработица и вярват, че като ги назначат на работа и им дадат някаква заплата, са извършили едно добро дело, спасили са ги от гладна смърт и заслужават тяхната вечна благодарност.

Нещата отдавна не стоят така. Отношенията работник-работодател трябва да бъдат равноправни. И едните, и другите имат проблем за разрешаване. И едните, и другите имат какво да предложат на отсрещната страна. Няма болни, няма доктори. Има само две страни, които сключват трудов договор, отстояващ интересите на всяка една от тях и е взаимно изгоден.

“Дай, за да получиш”. Този принцип важи с пълна сила както за служителите, така и за работодателите. Не може да стачкуваш за по-голямо възнаграждение, при положение, че полагаш малко усилия в работата си и труда ти е нискокачествен и неефективен. В същото време и работодателите не могат да се оплакват, че нямат кандидати, ако предлагат мизерни условия на труд и никакви възможности за развитие на своите служители.

Прочетете статията на Татяна Христова Имат ли решение неволите на специалистите по подбор? - ще ви накара да се замислите.

Под това заглавие днес Тодор Христов е публикувал великолепна статия в блога си JonHow.org. В нея той предлага изключително ценни съвети към жената, откъсната от работната среда в продължение на една или две години:

• как да възстанови професионалната си нагласа
• как да се пребори с неминуемите комплекси за изостаналост и малоценност
• как да се подготви за интервю
• как открие в себе си силните си качества и да съумее да ги изтъкне пред потенциалния работодател

Дошли от човек с богат житейски и професионален опит, както и баща на две деца, съветите на Тодор са стабилна основа и мощен мотиватор за започване на един нов, но качествен професионален път.