Нова работа » Предлагане на работа

Преследван / Pursued

Майк Рам — Mon, 13 Sep 2010 13:31:28 +0000

Преди малко гледах един много забавен филм – Pursued (Преследван) с Christian Slater в ролята на вманиачен рекрутър (headhunter, ловец на глави) – човек, който не се спира пред нищо, докато не убеди набелязания от него специалист да приеме новата работа, която му предлагат.

Героят на Слейтър – Винсънт Палмър – никога не приема “не” за отговор и дори убива близките хора на избраните специалисти, само и само да ги принуди да подпишат договора с новия работодател. Главният герой във филма пък беше толкова предан на фирмата си, че се запъна и от това произлезе ефектен екшън. В един момент възложителят на поръчката – новият работодател се отказа от офертата пред вида на пораженията и труповете, които се бяха натрупали от дейността на Палмър, но вече нямаше кой да го спре.

Естествено, в края на филма се оказа, че човекът е психопат и трябваше да го убият, за да завърши с хепи енд, но не това е важното. Запитах се дали наистина е възможно някой работодател толкова много да цени един специалист, че да назначи специални ловци на глави, да отдели месеци време и колосален бюджет, само и само да убеди набелязания човек да се присъедини към неговата фирма. Да не говорим за престъпване на закона.

Гледайки филма с очите на българин, който е виждал стотици примери на надменно и презрително отношение на мениджмънта към служителите на фирмата, на поругаване на личното достойнство и сблъсквайки се с масовото убеждение, че всички служители за лесно заменими, този филм ми изглеждаше смешен и фантастичен.

Колко са професионалистите у нас, които са си създали обществен имидж на класни специалисти, които наистина биха могли с таланта си да измъкнат една фирма от калта и да я направят отново просперираща? И колко са бизнесмените, които вярват, че успеха на тяхната компания зависи от способностите и мотивацията на служителите им, и са готови да похарчат много пари, за да ги приобщят към своя екип? Излишно е да питам колко са онези лоялни служители, които не биха се полакомили да напуснат фирмата, в която са отдали значителна част от своята енергия, за по-голяма заплата.

Сигурно се броят на пръсти. И едните, и другите, и третите.

Вие можете ли да дадете примери за случаи на изключително ценни специалисти, които някой работодател да е искал на всяка цена да вземе в своята компания? Или пък обратното – кадърни професионалисти, които са останали неоценени и неизползвани, което е докарало компанията до криза?

Ще се радвам да споделите вашето мнение.

Гласувайте за тази статия в Svejo.net:

Ако харесвате статиите в този блог и се интересувате от тематиката, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се за съдържанието на блога чрез RSS feed или по имейл.

Вижте и тези публикации:

Предложение за работа от конкурентна компания – как да реагираме?

Майк Рам — Tue, 11 Aug 2009 05:10:53 +0000

Нашият читател О.С. ни изпрати следното писмо, в което повдига въпроса какво да се прави в ситуация, когато конкурентна фирма ни отправи предложение за работа при тях.

Обадиха ми се от една конкурентна компания с оферта, която, разбира се, бе по-добра от тази на настоящата ми компания. И моята чуденка е как точно е редно да се реагира в случая? Мненията, които понасъбрах, са доста противоречиви.

Ясно е, че за да ме привлекат на своя страна, трябва да ми направят по-добра икономическа оферта (като за начало). А освен това на мен ми подобряват и други фактори: обучение (английски, виртуални сървъри) възможност за издигане в йерархията, по-удобно работно време.

Обаче не мога да реша как точно да уредя нещата, защото знам, че фирмата, която ми плаща в момента, ще иска да ме задържи (с цел да остана или по-скоро да не ме имат другите, защото ако си отида от моята компания, тя да кажем, че ще загуби една точка спрямо конкурентната, но ако другата ме наеме, вече разликата ще е стопена с 2 точки).

Това, което си мисля е, че могат да ми предложат контраоферта, за да остана и да се откажа от другото място. И след 2-3 месеца да ме уволнят за това, че съм се опитал да ги предам (въпреки, че няма да го изтъкнат като мотив, а ще си намерят друго “извинение”).

От друга страна не знам как да постъпя, погледнато от морална гледна точка. Тези хора (при които съм) в продължение на около 2.5 години ме научиха на тънкостите в занаята, a сега ако отида при конкуренцията, няма ли да бъде изтълкувано като предателство до известна степен?

Това, което не знам и не мога да знам е каква е целта на другата компания – да се възползва от познанието ми и да ме уволнят, когато съм вече научил останалите как се прави или наистина ме искат. Разбира се, няма как да разбера и може би единственото, което мога а поискам, са някакви гаранции, отразени в договора, че ще остана сред редиците им дори след като знаят всичко което знам аз.

Как да постъпя?

Дилемата, стояща пред О.С. вероятно е позната на мнозина от вас. Очаквам да споделите вашето мнение по този въпрос, а аз ще публикувам своето в друг пост след няколко дни.

Гласувайте за тази статия в Svejo.net:

Вижте и тези публикации:

LinkedIn – любима платформа на работодателите

Майк Рам — Thu, 16 Jul 2009 05:10:59 +0000

Социалните мрежи набират все по-голяма популярност и това насочва интереса и на работодателите към тях. Поради своята професионална насоченост, LinkedIn се е превърнала в тяхна предпочитана платформа за търсене и проучване на кандидати за работа.

Едно изследване сред работодатели в САЩ показва, че:

68% от анкетираните работодатели активно използват социални мрежи за намиране на служители;
от тях 95% ползват LinkedIn, 59% ползват Facebook и 42% – Twitter;
66% твърдят, че по този начин са успели да намерят и назначат търсените хора;
при проучването на кандидатите, отново най-предпочитан източник на информация е LinkedIn, който се ползва от 76% от работодателите, а на второ място са интернет търсачките с 67%.

Забележете кои са основните причини, които те изтъкват за все по-активното използване на социалните мрежи и в частност LinkedIn:

това е много евтин начин да се намерят подходящите кандидати;
така се намират най-подходящите за работата хора;
така се откриват и пасивните кандидати, които не посещават сайтовете с обяви за работа.

Изследването предлага и друга полезна информация както за кандидати за работа, така и за мениджъри, търсещи служители. Можете да си го свалите в PDF формат от тук – 2009 Jobvite Social Recruitment Survey.

Друго проучване, проведено сред HR мениджъри, отново показва LinkedIn като предпочитан източник на кандидати за работа за 75% от анкетираните.

Какъв е изводът?

Ако искате да бъдете открити от точния работодател – създайте си профил в LinkedIn. Това е идеалното място за изграждане на вашия професионален имидж, за създаване и поддържане на професионални контакти.

По-нататък ще публикувам и полезни съвети за създаване на профил в LinkedIn, а моя профил можете да видите тук – Mike Ramm – да го ползвате като пример, а можете и да се свържете с мен и да станем част от една професионална мрежа.

Гласувайте за тази статия в Svejo.net:

Вижте и тези публикации:

Петък – ден на майстора. Истинският смисъл на обявите за работа

Майк Рам — Fri, 27 Mar 2009 10:20:13 +0000

Когато човек изпадне в ситуация да си търси нова работа, едно от първите неща, с които се захваща, е да прегледа обявите за работа. Само още след първите няколко прочетени, започват да ви се натрапват някои фрази, които се повтарят почти навсякъде. Започвате да се питате дали авторите им наистина не могат да измислят нещо оригинално или пък в тях има някакво скрито послание? Истината е, че в тези текстове са закодирани съобщения, които не са особено приятни, за да бъдат обявени в прав текст. За щастие, тайната е вече разкрита и с удоволствие я споделяме с вас. Вижте как трябва да се тълкуват най-често срещаните текстове в обявите за работа:

Конкурентно заплащане
- Ние оставаме конкурентноспособни като ви плащаме по-малко от нашите конкуренти.

Присъединете се към нашата динамична компания
- Нямаме време да ви обучаваме, ще трябва да се оправяте сами.

Търсим енергични, открити, трудолюбиви хора
- … които още живеят с родителите си и биха се съгласили на джобните пари, които им даваме.

Не държим на официалното облекло
- Не плащаме толкова, че да очакваме от вас да се обличате добре.

Държим на стриктното изпълнение на сроковете
- Ще бъдете с половин година назад в графика още на първия си ден.

Възможно е извънредно работно време
- Понякога всяка вечер, понякога всеки уикенд.

Задълженията не са точно регламентирани
- Ще бъдете “момче за всичко”.

Трябва да имате око за детайлите
Нямаме качествен контрол.

Висшето образование е плюс
- Освен ако не сте загубили тези пет години в учене на нещо безполезно като философия, литература или религия.

Търсим хора с амбиция за кариера
- Жените, кандидатстващи за позицията трябва да са без деца (и да си останат така).

Кандидатствайте лично
- Ако сте стар, дебел или грозен, ще ви се каже, че мястото вече е заето.

Ние ще ви се обадим
Намерили сме човек за позицията; конкурсът е само законова формалност.

Източник.

Весел уикенд!

Гласувайте за тази статия в Svejo.net:

Вижте и тези публикации:

Една безумна обява за работа

Майк Рам — Sat, 10 Jan 2009 09:20:57 +0000

Longanlon ми изпрати вчера линк към тази обява за работа, която толкова ме впечатли, че реших да я споделя и в блога.

В началото започва добре и нищо не предвещава неочакваните изисквания на работодателя. След като описва какви качества и умения изисква от бъдещия служител, той поставя и списък с НЕЖЕЛАНИТЕ качества на кандидата:

Кандидата трябва да НЕ:
-спи на работното място
-слуша хеви метал
-е от гр. Ловеч, гр. Враца, гр. Перник
-не се казва Снежана
-е набор 66

Както казва професор Вучков: “Гледам и не вярвам на ушите си!”

Освен ако не е някакъв майтап, обявата е не само незаконна, защото никой няма право да задава възрастови и регионални ограничения, но е и пълна глупост, защото каква музика слушам и как се казвам си е лично моя работа и няма абсолютно нищо с професионалните ми качества и умения. А това, че някои хора (вероятно преди) са спали на работното си място, е в резултат на установената фирмена култура.

Най-странното е, че работодателят даже си е оставил името и телефона. Може пък наистина да я е написал сериозно?

Гласувайте за тази статия в Svejo.net:

Вижте и тези публикации:

Rabb-IT.net – нов сайт с обяви за работа за IT специалисти

Майк Рам — Wed, 15 Oct 2008 14:16:04 +0000

Отскоро в интернет пространството се появи един нов сайт с обяви за работа – Rabb-it.net. Той е насочен към всякакви специалисти в областта на информационните технологии (оттам и името му – Работа за ИТ) – администратори, програмисти, дизайнери, консултанти, тестери, документатори.

Идеята е да се създаде една среда за лесно общуване между търсещите и предлагащите работа в ИТ сектора. Публикуването на обява и търсенето на оферти са максимално опростени. Работата е разделена по категории, така че търсещия да може лесно да намери най-новите обяви, предлагащи работа за специалисти с неговата професия.

В “Блогът на линковете” има подробно описание как се работи със сайта, но интерфейсът му е достатъчно ясен и интуитивен, че едва ли ще ви е нужно. Остава само да пожелаем да има много и хубави обяви и ИТ специалистите да открият най-подходящата за тях.

А, освен всичко друго, услугата е напълно безплатна – както за търсещите, така и за предлагащите. Посетете Rabb-it.net – може там да откриете мечтаната работа!

Гласувайте за тази статия в Svejo.net:

Ако харесвате статиите в този блог и се интересувате от тематиката, която разглеждаме, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се напълно безплатно за нашия бюлетин чрез RSS feed или по имейл.

Вижте и тези публикации:

Ако останеш без работа, направи си пластична операция

Майк Рам — Thu, 02 Oct 2008 09:48:59 +0000

Поговорката “по дрехите посрещат” придобива нови измерения в днешно време. Оказва се, че за все повече американци добрият външен вид е основният (а понякога и единствен) критерий за наемане на работа. При това не става въпрос само за дрехите, а за цялостния външен вид, включително излишните килограми, бръчките около очите и формата на носа. Това подтиква все повече хора да се обръщат към козметичната хирургия за подобряване на външния вид с цел гарантиране на назначение.

Това споделя днес Доналд Тръмп в своя блог и разкрива данни от изследване, проведено сред американски пластични хирурзи, които твърдят, че две трети от техните пациенти са хора, търсещи конкурентноспособност в борбата за намиране на по-добра работа.

Вече има всякакви изследвания и проучвания, които показват, че по-привлекателните хора печелят повече пари и се издигат в кариерата по-бързо и по-лесно от тези, които не са особено привлекателни. Въпреки това не съм сигурен, че това е достатъчно добра причина да се подложиш на корекция на носа или на липосукция.

Аз също намирам тази мания за ненормална в страната на бизнеса. Не мога да разбера защо в една страна, изповядваща религията, че всеки, който се труди активно, ще спечели, се появява манията за успех, базиран на външната красота. От друга страна, се изпълвам с някаква патриотична гордост, че поне в едно нещо сме ги изпреварили американците, защото българската чалга-култура отдавна е приела тези принципи, с което осигурява развитието и просперитета и на националната ни козметична хирургия.

Шегата настрана, ако не търсите кариера в поп-фолка, мен силно ме интересува вашето мнение по тези два въпроса:

Смятате ли, че привлекателният външен вид е (или трябва да бъде) решаващ фактор за подбора на кадри?
Бихте ли се подложили на козметична операция, за да се издигнете в кариерата?

Аз като мениджър търся хора, които да разсъждават аналитично, да умеят да генерират идеи и да могат да се сработват с останалите хора от екипа, за да можем да постигнем очакваните бизнес резултати. Ако си търся някой, който само да ми радва окото, бих го търсил другаде, а не на работното място.

Ако искате да бъдете успешни мениджъри и да ръководите мотивирани и ефективни екипи, посетете курсовете по управление на проекти, които водя във фирма RammSoft – професионално обучение, базирано на най-добрите примери от практиката!

Гласувайте за тази статия в Svejo.net:

Вижте и тези публикации:

Методите за подбор на кадри са остарели и дълбоко погрешни

Не е това, за което си мислиш

Майк Рам — Mon, 25 Aug 2008 10:14:14 +0000

или

До какво може да доведе липсата на комуникация във фирмата

Историята е следната:

Когато 41-годишната Мари Лупе Куули от Джаксънвил, Флорида, видяла обява за работа във вестника, която изглеждала подозрително подобна на нейната, и в която за контакт бил публикуван телефонният номер на собствения й шеф, тя решила, че са я нарочили за уволнение и обявата е за неин заместник. Тогава тя отишла в офиса в неделя вечер, където работела като архитект, и унищожила чертежи и скици, разработвани в продължение на 7 години, оценени на 2.5 милиона долара.

За полицията не било никак трудно да се досети кой е извършил погрома, тъй като Куули единствена освен шефа си имала достъп до тези файлове. За късмет, шефът й имал копия на всички файлове, така че загубата се оказала минимална. Впоследствие се разбрало, че обявата за работа била за фирмата на жена му, така че нашата главна героиня не я е грозяла никаква опасност и отмъщението й не само е било нахалост, но я е вкарало в беля.

Историята е много поучителна по отношение на общуването между шеф и служител, или по-точно липсата на такова. Тя поставя въпроси, чиито отговори никак не са приятни.

Защо Мари Куули е решила, че е нарочена за уволнение, след като е видяла обявата? Едно, заради това, че ръководството на фирмата не споделя решенията си за наемане на нови хора със служителите си, но и второ, заради това, че никой не й е казал, че тя е ценен служител на фирмата и нейната работа е важна за бизнеса. Всеки служител има нужда от точна и навременна обратна връзка със своите мениджъри, за да знае, че неговият труд се оценява по достойнство.
Защо след като е решила, че ще бъде уволнена, тя решава да саботира фирмата? Тук отново една от причините е, че за всичките години, прекарани там, тя вероятно не е получила нито една добра дума, а вместо това е видяла таен заговор да бъде уволнена. Ако шефът й беше общувал често с нея, тя щеше да има по-голямо доверие във фирмата и не би ги заподозряла в заговор срещу себе си, а още по-малко да тръгне да си отмъщава по този начин. А може и да е била наистина психически нестабилен човек, на който не би трябвало да се доверяват толкова важни документи. Само че, за да знае това, шефът отново е трябвало да общува с нея по-често.

Освен извода за по-активната и откровена комуникация между служители и мениджъри (която трябва да бъде двустранна!), от тази история могат да се направят и други изводи:

Не публикувайте анонимни обяви за работа! Освен, че не вдъхват никакво доверие в канидата, те могат да доведат и до подобни обърквания, каквото се е случило с Мари Куули. Ако шефът й беше сложил името на фирмата на жена си, за Мари щеше да бъде ясно, че нейната кариера не е застрашена.
Не забравяйте, че служителите ви постоянно следят обявите за работа! Ако си мислите, че можете да публикувате обява зад гърба им, много се лъжете. Всеки опит да се подмени тайно един служител с друг, ще бъде разкрит. Много по-добре е да се говори открито с тях и ако някой наистина не се справя добре, да му се предложи друго място или просто да му се обясни, че вероятно неговата кариера е в друга посока. Винаги е по-добре да се разделиш с някого човешки, отколкото със скандал или някакъв подъл номер. Човек никога не знае кога съдбата ще го срещне с другия пак и при какви обстоятелства. Не си създавайте ненужни врагове!

Гласувайте за тази статия в Svejo.net:

Вижте и тези публикации:

Методите за подбор на кадри са остарели и дълбоко погрешни

Майк Рам — Fri, 11 Jul 2008 05:30:55 +0000

Това твърди известният автор Malcolm Gladwell в изказването си на конференцията на списание New Yorker “Stories from the Near Future”. Там той дава множество примери от областта на спорта, образованието и правото, в които с доста статистически данни се доказва, че опитите ни за “научно” тестване и оценяне на качествата на един кандидат преди да бъде назначен, са неефективни. Те се базират единствено на стремежа към сигурност, но в днешният динамичен живот, са необосновани и не носят почти никаква полза.

Малкълм Гладуел е известен като човек с нестандартно мислене и неговите идеи често са изненадващи и провокативни. За сметка на това, твърденията му винаги са подлътени със солидни данни от проведени изследвания и винаги са интересен повод за размисъл.

Вижте презентацията му – няма да ви отнеме много време и съм убеден, че ще ви заинтригува.

Гласувайте за тази статия в Svejo.net:

Вижте и тези публикации:

Ако останеш без работа, направи си пластична операция

Постоянно висящи обяви за работа

Майк Рам — Wed, 21 May 2008 09:05:42 +0000

Ако по-често посещавате сайтовете за работа, не може да не ви е направило впечатление, че има обяви, които висят там с месеци, а може би и с години. Логично е човек да се запита: Защо тези фирми не спират да си търсят нови служители? Няма ли да са по-ефективни ако си вършат работата, вместо постоянно да търсят хора? След известен размисъл стигнах до следните няколко възможни отговора:

1. Липса на кадри, притежаващи необходимите умения.

Ако се занимавате с ядрена физика или изстрелване на космически кораби, трудно ще си намерите служители по простата причина, че такива специалисти наистина са рядкост. Въпреки това, много е тъпо да оставите една обява да виси някъде в интернет с месеци и да чакате нещо да се случи. По-разумно е да се преосмисли политиката на търсене на кадри и да се предприемат конкретни стъпки. Например:

Търсене на кандидати от по-широк регион (например от цялата страна или дори от целия свят).
Във връзка с горното – да се предложат възможности за подпомагане на преместването или за дистанционна работа.
Ако все пак идеалният кандидат не съществува – създайте си го! Предложете програма за обучение и наемете хора, които не притежават нужните знания, но имат желанието да ги научат.

2. Ненужно високи изисквания.

Ако в първия случай високите изисквания са продиктувани от естеството на работата, то много по-чести са случаите, в които работодателите не са много наясно какво точно искат от потенциалните кандидати и поради това наблъскват в обявата всички възможни изисквания, които някъде са срещнали в пресата, в интернет или в обявите на другите фирми. В резултат се получава такъв бъркоч от изисквания, които и Супермен не би могъл да изпълни. Пример – Ако шофьорите ги наемаха на работа както програмистите.

Съвет към кандидатите: ако попаднете на такава обява, по-добре не кандидатствайте. Работодателят не знае какво иска, така че каквото и да направите, както и да работите, няма да е доволен. Не си хабете усилията. Потърсете си друга фирма.

Съвет към работодателите: Преди да пуснете една обява и да забравите да я свалите, помислете:

За какво точно ви трябва нов човек?
Какви са минималните изисквания, на които трябва да отговаря?
В каква посока може да се развива във фирмата и с какво мога да го мотивирам?

И напишете това в обявата. Ще видите, че ще намерите точните хора.

3. Разминаване между изискванията и предлаганите условия (възнаграждение)

Това е също масова практика у нас. Понякога някои фирми наистина имат нужда от човек с широки познания в много области. От лидер и вдъхновител на екипа. От човек, който с неизчерпаема енергия, упоритост и оптимизъм, да изведе фирмата (екипа, проекта, отдела) на по-високи позиции, които да повишат продажбите, да подобрят пазарната позиция или имиджа на фирмата. Но когато предложат възнаграждение, равностойно на това на чистачката в съседния офис, е просто несериозно.

Уважаеми работодатели, опитите да се действа измекярски и да се ловят маймуни с трици винаги са били неуспешни. Проучете пазара на труда (не е трудно) и сравнете заплащането за подобна позиция на тази, която оферирате, в други фирми. Направете оценка на стойността, която този човек ще донесе на фирмата, и предложете форма на възнаграждение, която да привлече, а не да отблъсне кандидатите.

4. Текучество, породено от естеството на работата (нискоквалифицирана)

Постоянното текучество е най-честата причина за постоянното висене на някои обяви. В някои фирми това е нормалният начин на работа. Има дейности, които се смятат за традиционно предназначени за млади хора, правещи първите си стъпки в трудовия живот – ресторанти за бързо хранене, кол центрове – места, където не се крие, че работата не изисква особени умения, а дори и да ги нямаш, там могат да те научат. Такива фирми са просто трамплин – някои младежи работят само за едно лят, колкото да изкарат пари за почивка, а други – за да получат първи уроци как се вади хляба.

Когато човек кандидатства за подобно място, той е с ясното съзнание, че няма да се пенсионира там, но работата в този тип организации е едно полезно преживяване за работника и натрупаният опит, макар и малък, оставя трайна диря за цял живот.

5. Текучество, поради невъзможност за задържане на служителите.

Тази причина за постоянно активните обяви е най-важната и най-често срещаната. За съжаление, нивото на мениджърска компетентност в мнозинството фирми у нас все още е много ниско. Чорбаджийското поведение, надменното и арогантно отношение на ръководството към служителите са все още масови явления, както в частния бизнес, така и в публичния сектор. Хората имат нужда да се чувстват важни, да усещат, че с нещо допринасят за успеха на фирмата, в която работя, и да бъдат подобаващо оценени. На практика това се получава рядко. Комбинацията между унизително отношение и недостатъчно възнаграждение е основният фактор за демотивация и напускане на работното място. Оттам и постоянно течащите кампании по набиране на нов персонал.

Прост и кратък съвет към работодателите е трудно да се даде. Тяхното отношение до голяма степен е породено от техния манталитет и никак не е лесно да се промени. Трябва много опит да натрупат, за да осъзнаят, че позитивната нагласа, открития диалог и партньорското отношение към служителите е ключът кум успеха.

Към кандидатите: трудно е да се разбере от пръв поглед, имайки пред себе си само обявата, дали фирмата има подобен проблем. Но не е невъзможно. Направете своето проучване – потърсете сайта на фирмата, за да научите повече за самата нея, прегледайте по-популярните форуми и специализирани сайтове и използвайте търсачките, за да намерите коментари за фирмата, за нейния стил на работа, за нейните мениджъри поименно. Не забравяйте и за силата на networking-a – попитайте приятели и познати – убеден съм, че ще успеете да си съставите мнение преди още да сте отишли на интервю. След интервюто, с новата информация, която сте придобили, повторете проучването. По-добре е да изгубите малко повече време, но ако решите да започнете работа в тази фирма, трябва да сте сигурни, че няма да се разочаровате след няколко месеца и да започнете да си търсите работа отново.

Надявам се, този анализ да ви бъде полезен. Ще се радвам да споделите и вашето мнение.

Гласувайте за тази статия в Svejo.net: